До кога с това захласване ?

Много пъти се е случвало. И до днес, ако реве по-силно накрая повръща от зор  Голяма гадост. Но на мен Йоана така жестоко ми се е давила с бисквита, до смяна на цвета на кожата и задух, че от едно захласване не мога да се уплаша. 

Много ценни съвети са ти дали. Дъщеря ми също се захласва(все още!), но от 2-3 години го прави изключително рядко. Захласва се от първия си ден, а като бебе имаше няколко много сериозни пристъпа. Като беше на 10 месеца я водих при едно светило в медицината и и правиха ЕЕГ. По време на процедурата Лора се захласна и тогава ми казаха, че по време на захласването импулсите в лявото полукълбо са били много слаби. Изписа ни транквилант(Ривотрил), но след 5 дни го сменихме с нещо по-слабо. То не и повлия, но Ривотрила не и се отразяваше добре. Ето и една статия:

Афективно – респираторните пристъпи


При няКои деца до 5-годишната им възраст често се срещат пристъпи от задържане на дишането при плач. В медицинската литература тези пристъпи се наричат афеКтивно-респираторни, а сред народа са известни Като захласване.
Как протичат?
Пристъпите се предиз6и1<-бат от неприятно емоционално изживяване (афект), като неудовлетворено желание, болка, уплаха и др., на което детето реагира с плач. Само няколко секунди след началото на плача то спира да диша, устните и лицето му посиняват, детето загубва съзнание и се отпуска.
Най-често пристъпът трае 20-30 секунди. Възможно е по това време мускулатурата на тялото и Крайниците да се стегне (тоничен гърч) или да се появят повтарящи се потрепвания на Крайниците (Клоничен гърч). Пристъпът преминава от само себе си и детето се вьзстановява бързо. След това то се чувства уморено и най-често е забравило причината за плача си.
Възможно е афеКтивно-респираторните пристъпи да протичат и малко по-различно. Детето отваря уста, за да заплаче, но не издава звук, пребледнява и загубва съзнание. Поради пребледняването този вид пристъпи са наречени бледи, а първият вид - сини. Двата вида се различават по механизма, по който се получават.
Коя е причината?
У децата с афективно-респираторни пристъпи центровете в продълговатия
мозък(, регулиращи сърдечната и дихателната дейност, са по-лесно Възбудими. Тези центроВе могат да се актиВират при силно отрицателно емоционално изжиВяВане, което да доВеде до потискане на дишането или до силно забаВяне на сърдечните съкращения. ВследстВие на тези промени мозъчното кръВообращение за кратко се ВлошаВа с последВаща загуба на съзнание, а понякога и с гърч.
Драматичната Картина заблуждава
Поради спирането на дишането и загубата на съзнание афективно-респираторните пристъпи приличат на състояния, които застрашават живота. Родителите и близките на детето ги Възприемат особено драматично. Оби1кноВено те изпадат В паника и усилията им се насочВат да помогнат на детето да ВъзобноВи дишането си. Най-често се опитВат да бъркат В устата на рожбата си, за да "изВадят езика". Те си обясняВат причината за спирането на дишането със спадане на езика назад и запушВане на дихателните пътища. Често Краят на пристъпа съвпада с техните усилия, Което им създава грешното Впечатление, че те са помогнали за преустановяване на Пристъпа.
Какво трябва да се знае
С навършбането на 4 - 5-годишната Възраст пристъпите спонтанно изчезват. Вие, родителите, трябва не само да помните, че пристъпите не са опасни, а и да знаете добре по КаКъв механизъм настъпват. Необходимо е да запазите споКойствие и да реагирате правилно при пристъпа на своето дете. От особено значение е подходящият педагогически подход. Старайте се да намерите оптималния баланс между удовлетворяването и отказа на Желанията на детето. Поради страх от повторни афеКтивно-респираторни пристъпи няКои родители се стремят да задоволяват всяКо Желание и Каприз на детето си и по този начин утвърждават лоши черти в неговия хараКтер. Лечение с медикаменти на афективно-респираторните пристъпи не се налага. Само при много чести, и то протичащи с гърчове пристъпи е необходимо медикаментозно лечение. АфеКтивно-респираторните пристъпи нямат нищо общо с епилептичните пристъпи въпреКи наличието на известна прилива между тях, Като загубата на съзнание и гърчовете.
Доц,, д-р Мария Узуноба,.
детски невролог
Консултант кьм Държавната униберситетсКа
педиатрична болница -
София

Когато й изчезне гласа и й спре въздуха от викане, я изправям и веднага се оправя.

Леле това със захласването много страшно звучи. Ние още не сме се родили и сега се информираме за всичко, но ако дойде някакъв момент на захласване със сигурност ще забравя всичко прочетено. Браво KSI! Много хубава статия.     

И аз си задавам същия въпрос, но нещата стоят, както е описано в статията, която е предложила KSI.
В рамките на два месеца, моят син направи три афективно респираторни пристъпа/гърч/ - като последният беше преди три дни. Винаги след падане, удар в главата, изреваване и след това "захласване"... Първият пристъп беше за 20-30 секунди с посиняване. Вторият продължи около 5 мин. с обръщане на очите, спазми в крайниците, извиване на тялото. Третият - повече от 5 мин. нямаше обръщане на очи, нямаше спазми, не посиня, просто беше изпаднал в безсъзнание.
След редица консултации и ЕЕГ-та, лечение не се назначи, думите са успокоителни - израства се. Много е важно, че първо изревава и след това прави пристъпа - разликата между афективно респираторния пристъп и епилептичния. С таткото сме подготвени с ампули Диазепам - за извършване на манипулацията в дупето /което и направихме последния път/.

След първия бяхме много уплашени, но вече си мечтаем да протичат за 20-30 секунди. Минутите ни се струват часове... дни ....
Чета, че никой не е споделил за по продължителни пристъпи... Дано и да няма и да не се случва на никого...

Забравих да допълня, че вчера купихме каска за прохождане, но малкия не я търпи, пък и много запарява главата. За пет мунити стана вир вода.

Благодаря на KSI за статията   
Joyka, направо ме плашиш със разказите си - дано не се повтарят толкова тежки пристъпи при вас   

Ние имаме известен опит. Племенницата се захласваше. 2 пъти губи съзнание и сестра ми й прави изкуствено дишане. Изчели сме информацията по въпроса и сме наясно че ще продиша, но гледката е толкова страшна, че някак не може да стоиш безучастен. Сега е на 5 годинки и вече няма такива пристъпи. Казват, че при силна, ама много силна болка или уплах може пак да се случи, но след 5-тата годинка се израства този проблем.
Синът ми също се захласва почти винаги когато заплаче от болка или страх. Не е губил съзнание до сега и се надявам да не ни се случва.

     И аз си задавам същия въпрос - докога?!  Дъщеря ми е на три години и все още го прави. Досега се е случвало четири пъти.  Последния път -  преди месец. Пристъпите и траят секунди, но за нас изглеждат часове.  И ние получихме  успокоението от лекарите, че се израства и толкова.
     Дано при всички дечица отмине бързо този неприятен момент! 

     KSI , благодаря за статията! 

Благодаря! Дано! 


Точно така, гледката е много страшна, чувството е неописуемо, крайничите ми изтръпнаха....
И ние така, за да не стоим безучастни - правихме изкуствено дишане. После ни казаха, че не трябвало - само се удължавал пристъпа.

Надявам се да го израстнете, и синът ми се захласваше така, но предимно, като новороден... Много беше страшно. Педито ни каза, че било типично за по - емоционалните деца...