Ихааа...Да. И "Не на течението, косата ти е мокра!" 
Но "Запаши си кръста" още го чувам.
- Публикувана: 18 март 2007, 16:24 ч.
- Последно мнение: 26 март 2007, 21:58 ч.
Семейните традиции
И "Дежааааа.... не тичай, ще се изпотиш!!!"
Но "Запаши си кръста" още го чувам.
Ние ни село, ни вила си имахме, но всяка неделя "мерехме улиците" на града, с кратко прекъсване за обяд в произволно избрано кръчме. После следваше вечерното къпане и опъване на уморените копита, с книжка в ръка... Спазваме си го и сега, пък и кръчметата са повече.
Ежевечерните разходки през лятната ваканция до градската градина и пеещите фонтани (задължително си носехме по два вестника - на единия сядаш, а другия навиваш и с него трепеш комарите). Сега градината ни е малко по-далеч, но пак ги правим (ако излезем навреме от работа). Но не носим вестник - мажем се с репеленти.
Петък вечер - семейна вечеря в "Бомбарната" на "Тримонциум" - няма я вече, уви...
Събота сутрин - ние чистим, майка простира, а баща ми се връща от пазара с пълна торба и с по едно цвете за трите... Е, не губя надежда, че и до последния елемент ще го докараме.
Ежевечерните разходки през лятната ваканция до градската градина и пеещите фонтани (задължително си носехме по два вестника - на единия сядаш, а другия навиваш и с него трепеш комарите). Сега градината ни е малко по-далеч, но пак ги правим (ако излезем навреме от работа). Но не носим вестник - мажем се с репеленти.
Петък вечер - семейна вечеря в "Бомбарната" на "Тримонциум" - няма я вече, уви...
Събота сутрин - ние чистим, майка простира, а баща ми се връща от пазара с пълна торба и с по едно цвете за трите... Е, не губя надежда, че и до последния елемент ще го докараме.
еееех,колко хубави споени имам... традиция беше съботната закуска в Трифон Зарезан с тайфата на родителите ми... неделният плаж на Златните, после кафе и торта/не помня каква/ в Астория.
Неделните обяди цяло лято на"Воденицата" на Златните....
Съботното ходене до Добрич за луканка и други разни деликатеси.
Неделните джиджи папа,които баща ми приготвяше за закуска.../сега ни приготвя баница и ни я разнася по къщите:-)
има още много, но не се сещам в момента, по-късно ще допълня.
Неделните обяди цяло лято на"Воденицата" на Златните....
Съботното ходене до Добрич за луканка и други разни деликатеси.
Неделните джиджи папа,които баща ми приготвяше за закуска.../сега ни приготвя баница и ни я разнася по къщите:-)
има още много, но не се сещам в момента, по-късно ще допълня.
Виковете от балконите, като започне да се мръква
- Гошо, Пешо...
- ама още 10 минутки
- ама Гошо още на са го извикали.
- Гошо, Пешо...
- ама още 10 минутки
- ама Гошо още на са го извикали.
О, да, това и аз го помня.
И тревата пред блока беше
толкова висока, че се криехме.
Неделните джиджи папа,които баща ми приготвяше за закуска...
Аз си спомням събота и неделя,когато
се събирахме тримата(имам още двама
братя).Докато приготвяше майка яденето,
или имаше гости,ние се затваряхме в
детската стая и правехме лудница.
Такава игра падаше,че дюшеците от
леглата бяха на земята,а ние скачахме
по пружините.(тогава нямаше матраци).
Родителите ни ни оставяха да се набеснеем
на воля,след което майка влизаше в стаята
и казваше:"След 1час всичко да е на мястото
си".Нямаше това-онова.Както бяхме лудували
преди това,така си подреждахме после.
Незнам,имам чуството,че сегашните деца са
лишени от това детство,което сме имали ние.
И традициите не са това,което бяха.
се събирахме тримата(имам още двама
братя).Докато приготвяше майка яденето,
или имаше гости,ние се затваряхме в
детската стая и правехме лудница.
Такава игра падаше,че дюшеците от
леглата бяха на земята,а ние скачахме
по пружините.(тогава нямаше матраци).
Родителите ни ни оставяха да се набеснеем
на воля,след което майка влизаше в стаята
и казваше:"След 1час всичко да е на мястото
си".Нямаше това-онова.Както бяхме лудували
преди това,така си подреждахме после.
Незнам,имам чуството,че сегашните деца са
лишени от това детство,което сме имали ние.
И традициите не са това,което бяха.
Неделните джиджи папа,които баща ми приготвяше за закуска...
Задължителното семейно кино през уикенда; поредният неуспешен опит за палачинки на майка ми, баща ми спасява положението с виенски кифлички от хлебозавода; дъълга разходка с кучето в Лаута.
Ваканциите при баба и дядо - истинските традиции на празниците, лятото - работа от сутрин до вечер - аромат на сено, цветя и плодове; войнишките изпращания, заели целите улици...; манифестациите...
Ваканциите при баба и дядо - истинските традиции на празниците, лятото - работа от сутрин до вечер - аромат на сено, цветя и плодове; войнишките изпращания, заели целите улици...; манифестациите...
Неделните джиджи папа,които баща ми приготвяше за закуска.../сега ни приготвя баница и ни я разнася по къщите:-)
има още много, но не се сещам в момента, по-късно ще допълня.
има още много, но не се сещам в момента, по-късно ще допълня.
Ееее, бях забравила за джиджи папа - обожавам ги, при нас беше в събота сутрин, в неделя - макарони със сирене. Не знам защо винаги се сещам за онова време с асоциации, с аромат на пържени кюфета и картофи от балконите, и виковете по Гошо, Тошо и т.н. При мен минаваше с "Айде още 5 минутиии", докато не се покажеше баща ми да ме повика - тогава се качвах като куршум. Живеехме на 8 етаж - голямо викане е падало:) А сега пред блока на нашите няма градинка и катерушки - има нов блок.
Пържени филии с яйце и захар отгоре:)
Може и без захар да са-
Лятната ваканция при маминка- тиганички, триеница, цял ден по улицата,
И конското вечер- което сега май аз чета
