Публикувана: 19 март 2007, 01:40 ч.
Последно мнение: 28 март 2007, 15:31 ч.

ПОСЯГАТЕ ЛИ НА ДЕЦАТА СИ?

8 255
220
1

1
...
9
10
11
...
15
Всички

# 135 22 март 2007, 10:06 ч.

Не прочетох всички отговори... не ми издържаха силите да чета всякаквите доводи колко е безобидно и поучително да пошляпваш детето си Shocked

Съжалявам, ако обидя някого, но е нездраво да обясняваш без притеснения и угризения как си нашляпала тридневното си бебенце, защото те е "тресяла" следродилна депресия?!?! Shocked

Аз никога не съм удряла дъщеря си, защото още си нося белезите - емоционални и психически - от поучителните шамари от детството ми (за справка - винаги съм била отличничка, дружинен председател и т.н.)
И аз срещам проблеми по отношение на възпитанието на дъщеря ми, но - уверявам ви - има и други начини, много по-ефективни от шамарите и психическия тормоз. Не ви разбирам как си прегръщате и целувате децата, след като системно ги пошляпвате и обиждате с цел "да ги възпитате добре"?!?!
Извинявам се на всички, които се чувстват обидени от поста ми! За мен въпросът е принципен, не е насочен към никого персонално...

# 136 22 март 2007, 10:55 ч.

Мнения: X

Цитат на: katenzeto в чт, 22 мар 2007, 10:06

Da, да ме извинява майката дето пошляпвала новороденото си, с оправданието "депресия", но това си е за лекуване. Лекувайте си депресията мили майки, а не си "пошляпвайте" бебетата.
И не мога да разбера, как така си го казвате без никакви притеснения? че даже си и ръкопляскате. #2gunfire

На 2 месеца го пошляпвате по памперса, на 2 години какво ще го правите? Ще си пазите бухалка зад врата ли?
Отвратена съм. Не очаквах, че ще срещна подобни "признания" на публично място.
катенцето, закачих се за теб, но те подкрепям напълно.

ПС. На тънкообидните майки, дето никога нямало да приемат помощ от вън(тия дето се изказаха критично към Роза), ще кажа, че не е грешка да покажеш слабост и да помолиш за помощ, щом е в полза на детето ти. Другото е само болно родителско его.

Извинявам се за тона, но явно някои имат нужда от думи от типа: право куме та в очи.

# 137 22 март 2007, 11:09 ч.

Мнения: 4 176

Добре де, аз като не съм била новороденото си бебче, а сега го пошляпвам? Т.е. удрям, но не го утепвам от бой. 3 годишно може ли да се бие? Laughing

АЗ съм привърженик на боя. Сега знам как всички, ще няскачат да ми обясняват колко съм лоша майка Simple Smile

Само, ще отбележа, че удрям леко ( той и без това е доста чувствителен и реве даже като му се скарам), но понякога се налага.
Например тази сутрин тръгна на градина. Реве, че иска тази блуза, не иска този панталон...Смених ги. Дадох му да си избере. Избра си и тъкмо го облякох и взе да се тръшка как не иска тези. Аз настоях да остане с дрехите, защото баща му чакаше на вратата и закъсняваха. Малкия така силно ме удари, че....Лелеле такъв шамар изяде, че чак кеф ми стана.
Аз забранявам майка, баща или който и да е да удря или да се тръшка. По принцип позвилявам своеволия и да му се угажда на предпочитанията, но те понякога злоупотребяват и като че ли нарочно ти натискат бутоните, за да видят колко, ще издържиш.
Е, как да не го удариш а? Утре, ще отиде на училище и там така, ще се тръшка. Мисля, че нормите на поведение се възпитават първо в къщи. Нямам нищо против да е човек със собствено мнение и предпочитания, но да тероризира околните - не!
Пълно е с лигави деца, на които майките дебилската седят и не реагират. Знам колко се въмущавам и как ми идва да шамаросам не детето, а майката.
Не мога да не се похваля, че детето ми е най-доброто в градината. Не го казвам аз, а лелите и възпитателките.

# 138 22 март 2007, 11:15 ч.

Мнения: 3 334

Цитат на: Vache в пн, 19 мар 2007, 10:57

Аз ще отговря честно! Да, посягам на детето си. Какво ме провокира ли? Много неща... понякога ината й ме изкарва извън нерви, понякога застрашава сама себе си с някакви действия и след неколкократно повтаряне слез оттам и последвалото нагло хилене изяжда пердаха. Понякога не съм права... аз не съм машина, за да съм винаги в кондиция и спокойна. Извинявам й се в тия моменти. Напоследък обаче май по-малко я пердаша... Аз лично смятам и съм го казвала в много теми, че боят е предпазен клапан. Тук не говорим за побоища все пак, надявам се всички да са наясно... та, според мен боят е предпазен клапан на родителя и обикновено слага точка в по-напрегната ситуация. Да, със сигурност винаги има и друг изход, но човек не винаги е в състояние да намери решението за момента. И преди да ми наскачат останалите ще кажа, че има психолози, които обясняват нещата по този начин... Много пъти съм пускала цитати от книгата на д-р Додсън по въпроса. И аз не искам да я пердаша и като беше бебе съм си мислела, че няма да го правя, но идва момента когато следва плясването по дупето...

подкрепям

# 139 22 март 2007, 11:48 ч.

Мнения: 636

Цитат на BirdsFlu
[/quote]
Отговарям на въпроса ти: Излизам на чист въздух, дишам дълбоко и пуша. В леки случаи - една цигара; в по-тежки - мога да стигна и до три.
Моят ГНЯВ и моето БЕЗСИЛИЕ са си именно МОИ и абсолютно никой на този свят не е редно да бъде потърпевш по какъвто и да е начин от тях.
[/quote]
Извинявам се за дърварския начин за цитране, но другояче не ми се получава. Не смятам, че пушенето е особено конструктивен начин за справяне с фрустрацията - това е класическа форма на автоагресия, тоест насочване на гнева навътре, а не навън. Ако това е стил за справяне /нещо, което не твърдя за теб, тъй като от едно изречение не може да се обобщи какъв е стилът/, става лошо по няколко причини. Най-сериозната от тях в случая, когато говорим за деца, е че те се учат как да се справят със собствените си фрустрации от нас, т.е. твърде вероятно е да се научат и те да се себеувреждат, когато са ядосани.

# 140 22 март 2007, 11:55 ч.

Мнения: 836

Цитат на: Lucky.me в чт, 22 мар 2007, 10:55

ПС. На тънкообидните майки, дето никога нямало да приемат помощ от вън(тия дето се изказаха критично към Роза), ще кажа, че не е грешка да покажеш слабост и да помолиш за помощ, щом е в полза на детето ти. Другото е само болно родителско его.

Извинявам се за тона, но явно някои имат нужда от думи от типа: право куме та в очи.

И ти като Розето май прочиташ по диагонал какво пишат майките и после следват умопомрачителни заключения Crazy

Не съм прочела дотук, някоя майка да каже, че "никога няма да приеме помощ отвън", ако се наложи! Можеш да се върнеш и да видиш... А, ако си мислиш, че можеш да разчиташ само на специалисти и от теб нищо да не зависи, рискуваш да се окажеш "жертва на печатна грешка"! Peace

# 141 22 март 2007, 12:30 ч.

Мнения: X

Ти май не четеш по добре от мен:
никъде не съм казала, че разчитам САМО на специалисти. Разчитам на майчиният инстинкт, но ако един ден се появи проблем, с който не мога да справя, определено бих потърсила помощ. За доброто на детето ми.

В крайна сметка, бях провокирана от "признанията" на някои за пошляпване на 3 дневно бебе. както и да го въртим и както и да го сучем, майката определено има проблем. Да потърси помощ. Не е срамно.

# 142 22 март 2007, 12:36 ч.

Мнения: 836

Lucky.me, значи имаме общо виждане по въпроса...Аз също ще се обърна към специалист, ако трябва. Дано не ни се налага! Praynig

# 143 22 март 2007, 12:40 ч.

Мнения: X

Цитат на: SilIli в чт, 22 мар 2007, 12:36

Аз също ще се обърна към специалист, ако трябва. Дано не ни се налага! Praynig

Амин.

# 144 22 март 2007, 12:43 ч.

Мнения: 836

Цитат на: Lucky.me в чт, 22 мар 2007, 12:40

Цитат на: SilIli в чт, 22 мар 2007, 12:36

Аз също ще се обърна към специалист, ако трябва. Дано не ни се налага! Praynig

Амин.

Амин!

# 145 22 март 2007, 12:49 ч.

Цитат на: SilIli в чт, 22 мар 2007, 12:43

Цитат на: Lucky.me в чт, 22 мар 2007, 12:40

Цитат на: SilIli в чт, 22 мар 2007, 12:36

Аз също ще се обърна към специалист, ако трябва. Дано не ни се налага! Praynig

Амин.

Амин!

# 146 22 март 2007, 13:02 ч.

Мнения: 1 564

Цитат на: baibibi в пн, 19 мар 2007, 10:36

Пердашкам ги понякога по дупетата, по-скоро не за да ги заболи, а за да им привлека вниманието, защото често нищо друго не помага! И според мен не е израз на безсилие да го плеснеш отзад, защото по този начин доста по-добре осмисля постъпката, заради която е получил това "най-сериозно наказание". По-добре е сега, докато са малки да изядат няколко шамара /ПОВТАРЯМ - САМО ПО ДУПЕТО, ПО ВЪЗМОЖНОСТ НЕ ПРЕД ТЕХНИТЕ ПРИЯТЕЛИ, НЕ ПОБОЙ, ГРАНИЧЕЩ С ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ, НИТО РАЗКЪРТВАЩА ЗЪБИТЕ ПЛЕСНИЦА ПРЕЗ ЛИЦЕТО/, за да не се налага по-късно да ги посещавам по затворите.

# 147 22 март 2007, 14:00 ч.

София
Мнения: 13 226

Цитат на: gergi в пн, 19 мар 2007, 15:19

Цитат на: Vache в пн, 19 мар 2007, 13:56

Белинда, ето затова аз твърдя, че повечето мами дето твърдят, че те НИКОГА няма да ударят детето си са майки на доста по-малки деца... Ето случай, в който и моята щерка би изяла пердаха... Grinning

Ваче, моят син е на 1 г. и 5 месеца и изобщо не е малък. То си му личи, когато просто се върти из къщи и се чуди каква беля да направи. И в 90% от случаите изобщо не ме слуша - слуша детегледачката си повече, отколкото мен и баща му.
И казвам, че никога не бих го ударила, защото мен не са ме възпитавали с бой и мисля, че боят не води до нищо добро, даже напротив - учи детето да бъде агресивно.

Хихи, хич не обичам да казвам/пиша такива неща, но нека да стане на 3-4 г. и тогава ше оцениш, че е малък. Че дете на година и половина прави бели от любопитство и неопитност, а на 4 ти се хили нагло и прави белята, за да види как точно ще реагираш...
Кой е казал, че боят възпитава. Поне аз не съм го твърдяла. По-горе съм го написала... сега не ми се пише отново... И аз като беше дъщеря ми на година и половина като теб разсъждавах, макар че тя и на тази възраст никак не беше кротка. Да, сега ще кажеш, че кое дете е кротко. И така реагираха в яслата и градината докато не видяха действително колко е бясно моето дете...

# 148 22 март 2007, 14:18 ч.

София
Мнения: 2 849

Цитат на: Vache в пн, 19 мар 2007, 10:57

Eй, най-сетне една майка от плът и кръв! Аман от светици! #Crazy

И аз съм като теб. И родителите ми са били като нас - пошляпвали са ме понякога. Но ги обожавам. И смятам, че възпитаха добри деца. Hug

# 149 22 март 2007, 14:41 ч.

Мнения: 15 294

Да, шамаросвала съм рядко, но сериозно и то след втората година. Тогава разбира, гледате и ти прави на пук. След това обаче аз се чувствам зле и се упреквам, че не съм овладяла ситуацията. През последната година - две не се е стигало до шамари, но комуникацията е съвсем различна.

Препоръчани теми

Моля Ви за помощ и съвет!

Алиса в Страната на Чудесата

В ОДЗ, ЦДГ и ДГ изготвят съмнителни списъци...

ЛиКвИдАцИя !!!/НАМАЛЕНИЯ/АКЦИИ/РАЗПРОДАЖБИ - 2007

906
На пазар

Причина:

Причина: