ПОСЯГАТЕ ЛИ НА ДЕЦАТА СИ?

Незнам моми4еата,но ние в България прлагаме "шамарки"  Да,и това  се смята за в  реда на нещата.В смисъл не е наказуме какото в в други старни.Но да ви кажа като че ли  това не е точнния начин да "вкараме"децата си в пътя.Говоря дори за наи-безобидно шамар4е...Не 4е то боли,не ...в пове4ето случаи "пляскаме"по дупето..леки4ко,и къде понякога с малко повечко замах.Но то не боли...и детето го приема като нормално.Но смятайте 4е много скоро е забравило за шамара
.Тук при нас дават едно предавне..." 7 дневна НАНИ" За семейства които имат трудни и инатливи деца....и от които майките плачат всеки ден.И са вдигнали ръце от децата си...Изглежда неспасяем слу4аи. Е тази нани/детегледачка/ е жена която идва за 1 седмица в къщатата на семейството и само тя възпитава детето,като в същото време" възпитава" мама и тати как де се справят с ситуацията.  Резултатите са покъртителни. Децата след 1 седмица са други деца...послушни и кротки.Англечта! Това предаване има цел да покаже че може с методи на дисциплина ....без дори едни леко шамар4е... да  накараш детето да слуша.Доста  поучително предаване!.. Това предаване е много полезно за нас дивите и темпераменти българи..Жалко 4е вместо да дават "7 дневна НАНИ" дават простотии като ВИП брадър...или Бог брадър, и безмисленни бразилски сапунени сериали.
Сетих се за дъщерята на съпруга ми/тя е от първия брак/ като малка много е била лоша и лигава,пискала,правила на инат,трошала прибори в къщи....и го питам как са реагирли той и бившата му? Той казва с много търпениеи  дисциплина!Ннаправиха ми впе4атление тези две думи...особенно последната. Наи-лошото  което са и правили са я наказвали и не са и давали любимата играчка,след акто направила нещо лошо....за да знае че като направи пак..няма играчка. Освен това е била наказвана да стои сама в стая....но никога не е имало шамарки.Незнам...друга култура и метод за възпитание.
Може би наистина  ние  българите имаме нужда да се въоръжим с много търпение,и да не показваме изблиците си на ярост пред детето...така показваме че сме слаби  и не си мислете 4е децата са глупави и не разбират слабоста ни. Затвоа са много хитри и я използват....знаят 4е могат да ни изкарват извън нерви,и го правят с тази цел.Усеща и виждат че сме слаби..и 4е евентуално ще стане на тяхното.. Но ако сме силни и се валдееем/пред тях / ... силни /не физически/...мисля че те ще усетяят това и ще знае 4е номерата няма да минат.Децата от малки нау4ават какво е дисциплина...ако тя им се демонстрира 24 часа на денонощието.Незнам ,просто мое мнение...

Това същото съм го правила точно така - на рядко и смислено преди доста време обаче. Към изброените причини добавям само, че съм санкционирала  и за лигаво поведение на обществено място, а и по принцип за късащо нервите лигавене, както и за опити за "качване на главата" и прояви на неуважение към личността, към чуждия труд или имущество. Към санкциите слагам не само пошляпване, а и наказание, подходящо за възрастта. Никога не съм наказвала с труд - например  да свърши някаква гадна за него работа, като наказание за извършена беля. Трудът не бива да служи за наказание. Никога не съм наказвала и за оценки в училище. Никога не съм удряла или наказвала от безсилие. Винаги първо говоря като с възрастен човек и дълго и ясно обяснявам по начин подходящ за възрастта поне 3 пъти. После предупреждавам също поне 3 пъти. Е ако това целенасочено не се спазва, то е ясно какво следва, сори.
Работила съм дълго с проблемни деца, с малолетни и непълнолетни правонарушители, както и с жертви на домашно насилие. Отлично знам до какво води както грубото насилие и незачитане на детето, така и безхаберната слободия, свързана с позволяването на детето да прави всичко, каквото му скимне.
Сега детето ми е вече е по-голямо от и от мен   и най-отговорно мога да твърдя, че съм възпитала един много свестен човек.  Радост за ухото ми   беше реплика от него, произнесена вчера, докато гледаше на спирката как едно малко, около 4-годишно детенце пищеше в истеричен инат и силно риташе майка си по кокалчетата, а тя не реагираше никак, тогава малкото взе чантата й и я захвърли на земята, като продължаваше да  рита майка си. Накрая зарита чантата в една канавка, тя се наведе и му говореше нещо, а то я заудря колкото сили има. Тя се опита да го улови, а то легна по гръб на тротоара и пищейки, зарита с крака във въздуха. Тя се наведе към него, а то се вкопчи в косата й и я заскуба. По-лигаво нещо през живота си не бях виждала.
Та в този контекст моето пораснало дете каза  - ей, на времето ти пипаше с доста твърда ръка, ама станах човек накрая, а от това какво ще излезе ...
И на мен също не ми се мисли какво ще излезе -

Да не биеш детето си не означава да му позволяваш да прави всичко, корто поиска. Не значи, че не битото дете е глезено  Както роза е разказала за предаването с бавачката има много начини да се дисциплинира детето без бой. и те са далеч по ефективни 

 Според мен децата трябва да се възпитават всеки ден, а не да се чакак да порастнат, за да разберат. То и за това тези семейсва, които ги дават в редаванията със "супер бавачките" имат нужда от помощ. Децата са вече "изпуснати". Ако едно дете на 11 месеца посяга на други деца е по-добре непрекъснато да му се дават примери как да постъпва по друг начин, а не да си кажем - "е то е малко и не разбира още"...

Ама в България май трябва да се променят законите, за да спре масовото насилие върху децата 

Дават и за нанитата  "Казва се SOS бавачки"
Честно казано, по-скоро бих се гръмнала, отколкото да извикам в безсилието си непозната жена вкъщи, която да ми диктува от другата страна на телефонната линия какво да кажа  , и как да постъпя със собственото си дете...
Повечето семейства, които съм  гледала в тази поредица, леко ми наподобяват хора с психични отклонения.. в най-добрия случай, прекалено ниско образовани 

Съгласна съм с теб! Едва ли има майка, която не може да почувства и да разбере правилния подход към собственото си дете. Въпрос на желание и старание е. Освен, ако не е със симптоми, каквито описваш...

Аз мисля, че тази тема може да продължи безкрайно. Всеки има различна гледна точка и различен метод на възпитание. Едни казват, че никога не са си удряли децата, но може само да го казват! Други, с по-малки деца казват, че никога няма да посегнат, но не се знае по нататък как ще се случат нещата. Трети казват, че от време на време пошляпват.
Няма стандартен модел на възпитание, всеки се справя кой както може и затова не бива тук да се нападаме и осъждаме. Всяка майка си знае кое е правилно за детето й, нали затова е майка.
Децата не проявяват инат или злоба нарочно, те просто търсят внимание и искат ние родителите да се включваме в техните игри. Да, наистина, понякога те си наумяват нещо и на всяка цена искат даго направят, то и с нас-големите е така, като си наумим нещо искаме да го направим непременно, но ние знаем(в повечето случаи) кое е добро, кое е лошо, кое правилно и кое не е, а разликата е, че те не знаят. Т.е. ние сме хората които трябва да ги научим кое е правилно и добро и кое не е-трябва да се научат да ги различават.
Съгласна съм с roza66, че със дисциплина и търпение могат да се постигнат много неща и то качествени. В редки случаи има изключения, но те понякога се случват, което е нормално-хора сме все пак Не одобрявам боят, като възпитателно средство, но понякога и във възпитанието има компромиси, малки и навременни. Не одобрявам да се бият бебета, също и вече поотраснали деца, възпитанието е най-важно м/у 1,5-7 години, това е основата и в този период трябва да сме много внимателни как ще си възпитаваме децата и по-добре това да става със търпение и дисциплина.

И само да добавя, че има и по-кротки дечица, които по-лесно се възпитават, но има и по-палави, които се възпитават малко по-трудно, но това не е толкова лошо, защото пък те са по-темпераментни. Всяко едно дете е уникално само по себе си  със своя характер, а от нас зависи да дадем най-доброто от себе си за възпитанието им, така като ние го разбираме.

Една позната има син на около годинка и един ден ми обясняваше как му била казала да не бърка в контакта, но той не слушал и тя "такъв шамар му отвъртяла"
Ей, това не го разбирам. Като не искаш да бърка в контакта, сложи предпазители. Дете на годинка едва ли ще разбере защо точно е изяло шамара.  


за мен начина е: поне в малка възраст: обезопасяване на дома. Печката ни е с копчета, които се прибират и не могат да се завъртят просто ей така. На стълбата има преграда. Ръбовете на масата са "облепени" с гумени накрайници. Саксиите са махнати от земята. Лекарствата са в отделен шкаф, закачен високо на стената в килера. Перилни препарати и др. са на високо. Контактите са с предпазители.
Това са елементарни мерки, които всички родители трябва да вземат, а не да се провикват по 265251417388476251427  пъти на ден "не пипай, недей, не, не може". А и детето ще си задоволява любопитството в сравнително сигурна среда.
Никой не казва, че му осигуряваме изключителна безопастност, но това не е целта. Детето трябва също и да падне, и да се удари и т.н.

А за тази, дето пошляпвала бебе на 2 месеца, за да не плаче, бих й препоръчала да ходи да го върне в родилното. Явно не е разбрала, че плача е единственият начин, по който малките хора могат да покажат желанията си.
Дали са глани, жадни, мокри, единственото средство, с което разполагат, за да сигнализират за това е плача.
Малко ми стана жал за бебето. Пък и за майката. Дано се образова малко.

Присъдата която и дадох е най-малкото нещо което можех да сторя!
            Да,не познавам жената и не бих искала да я познавам!
            За детето мога да кажа само,4е ми е жал за милата душица!
            Ситуацията...каквато и да е била тя не и дава право да пляска детето!
            Да,едно изре4ение ми беше достатъ4но да ми даде пълна картина за това каква майка е!
               Оставам без думи,когато гледам в новините за дете на годинка със с4упени ръ4и4ки,само защото е плакало и мама....много се ядосала!Няма да коментирам пове4е,4е сърцето ми се свива!
                                        Не бийте никога децата си!
                                        Те ще запомнят този бой!
                                        И паметта им за разплата,ще стряска вашият покй!
                                        Ще станат някога големи.
                                        Ще отмъстят.
                                        Но не на вас!
                                        И в дланите им пак ще стене,ще пла4е друг 4овешки глас!

Ох!
Ето, аз само да споделя - повечето тук сме от поколението, отглеждано по Спок, а не по Макаренко.
Резултатът - хора всякакви.
Фактът - повече агресия сред подрастващите, по-малко авторитет на родителите.
Трайна тенденция към едно по-скоро цинично отношение към света и една "освободеност" на нравите, която не може да бъде овладяна.

Възрастните хора казват :"Бий дупе, да не биеш дупище"

Изобщо не зная къде е истината.
Изобщо не зная къде е и има ли я въобще границата между здравословното пошляпване и малтретирането на деца.
И кое е по-лошо - физическият шамар или психическото насилие с разни думички от рода:"Ако не направиш това, няма да те обичам", които могат да доведат до трайни деформации в ценностната система на детето.

Признавам си, че съм удряла сина си към третата му година.Не защото съм била нервна, не защото се оправдавам със собствения си живот, а защото съм преценила, че в този  момент това е било единственото средство да разбере, че не може да прави нещо и че ако не потиска разрушителните си инстинкти, рискува да стане тяхна собствена жертва.

Ами честно да си кажа голямата която сега е на 10 не съм я шамарила и сега го отчитам като отрицателен фактор!Хората са си го казали бий дупенце да не биеш дупище!Тя няма респект от никого и само приказваме и приказваме уж обещава а на другия ден същото!Сега вече е късничко з а бой но си стои редовно наказана!А малката като я гледам колко е ината , акъла ще ни вземе (да ни са живи и здрави), нарисува ни цялата къща със фулмастери , колкото и да крия всичко на кака си в раницата рови и пак си намира химикали и фулмастери!А сме и обеснявали и сме и казвали че е грозно , а тя и разбира взема кърпа и го трие и винаги пише зад вратите -където не се вижда Онзи ден и кафе ми направи  взела си е столчето сложила го е до кафемашината взела си е чаша и врътнала копчето , а че може да се изгори  и ми вика мамо пари
Не съм ги шамарила и се мъча пак с приказки да обеснявам , но незнам до кога  понякого ни изкарват извън нерви и никой не може да ми убеди ,че е прекрасно да видиш едно дете което да се тръшка , да крещи и да удря и рита майка си  само и само да стане на неговата !
Темата е сложна и доста дълга !
Децата се правят с любов и би трябвало да се гледат и да растат с много любов

Първо никога не съм шамаросвала детето си, за мен това са първобитни отношения.Боя не е възпитателна мярка, страха също.
Видя ли майка да бие детето си реагирам ,въпреки, че ще ме упрекнете най-вероятно, че не ми е работа да се меся и всеки сам решава.Да, обаче боя рефлектира рано или късно, а това дете е част от обществото и от бъдещето на това общество.
Аз така съм възпитавана без бой и така ще възпитам и собствените си деца.
Много искам и в Бг са има такъв закон, за които пишеш, ама много, защото тук много хора не заслужават да имат деца.
Както пише Smaili не е приятна гледка тръшкащо се дете, но вярвам , че без бой може да се постигне повече отколкото с бой и съм започнала да работя над това.
Една от причините с мъжа ми да обмисляме емиграция е начина на възпитание у нас и безхаберието на управниците ни

Абсурд.  Най-лесно е да набиеш някой, който не може да се защити. Това за мен не е начин да възпиташ някого. В повечето случаи децата не знаят защо ги бият дори. За къкъв възпитателен ефект говорим тогава.

Много точно казано!

НАпротив- на определена възраст много добре знаят. И в някой случаи според мен( от опит)  е по- добре шамар, отколкото примерно наказание- изолация.
Препоръчвам ви книгата "Изкуството да бъдеш родител"