Единствените хора без вина в случая са децата.
- Публикувана: 20 март 2007, 14:37 ч.
- Последно мнение: 3 апр. 2007, 16:54 ч.
От другата страна
За мен Милк е права.
За мен, защото това е и моята истина, ама всеки си има негова си и често не иска да чуе тази на другите, камо ли да допусне че може и да бърка.
И си позволявам да споделя и допълня, щото и "безмозъчно чудовище" съм била, а и брак съм имала за достатъчно дълъг период от време, та май мога да кажа и от едната, и от другата страна.
Когато моят брак се разпадаше и за миг не ми е хрумвало, че причината може да е отвън.
Бракът, в основата си, е просто сделка, в каквото и да го облечеш, пък бил той и сключен по любов. Когато двама души сключат сделка и те са тези, които ще прибират дивидентите от осъществяването й, дали не са и точно те, които трябва да дават всичко от себе си да поддържат схемата на тая сделка работеща? Нереално е да очакваш, че всички свободни мъже/жени, трябва да имат съображения и поведение, работещи повече в полза на твоя си брак, отколкото има партньора ти. Да бъдат по-отговорни по отношение на твоя брак, отколкото този/тази, с който ти си в същия тоя брак. Да не говорим, че дори да бе възможно на практика така да се поддържа един брак, аз не бих искала да участвам в него - що за лудост и безумие би било да знаеш, че той/тя са "твои", ама само щото всички наоколо им отказват, като им видят халката?
И за протокола: нито някой друг ме е "развел", сама съм я свършила тази работа т.е. не смятам, че виновните за това са били извън мен и бившият ми съпруг, нито пък като Бракът, в основата си, е просто сделка, в каквото и да го облечеш, пък бил той и сключен по любов. Когато двама души сключат сделка и те са тези, които ще прибират дивидентите от осъществяването й, дали не са и точно те, които трябва да дават всичко от себе си да поддържат схемата на тая сделка работеща? Нереално е да очакваш, че всички свободни мъже/жени, трябва да имат съображения и поведение, работещи повече в полза на твоя си брак, отколкото има партньора ти. Да бъдат по-отговорни по отношение на твоя брак, отколкото този/тази, с който ти си в същия тоя брак.безмозъчно чудовище" аз съм "развела" някой.
Ама и да се бе случило или ако се случи (щото не зная аз какво точно ме чака, наистина се случват невероятни неща и клишето за "никога не казвай никога" от такива е придобило статут на клише) - виновна надали бих се почувствала.
За мен, защото това е и моята истина, ама всеки си има негова си и често не иска да чуе тази на другите, камо ли да допусне че може и да бърка.
И си позволявам да споделя и допълня, щото и "безмозъчно чудовище" съм била, а и брак съм имала за достатъчно дълъг период от време, та май мога да кажа и от едната, и от другата страна.
Когато моят брак се разпадаше и за миг не ми е хрумвало, че причината може да е отвън.
Бракът, в основата си, е просто сделка, в каквото и да го облечеш, пък бил той и сключен по любов. Когато двама души сключат сделка и те са тези, които ще прибират дивидентите от осъществяването й, дали не са и точно те, които трябва да дават всичко от себе си да поддържат схемата на тая сделка работеща? Нереално е да очакваш, че всички свободни мъже/жени, трябва да имат съображения и поведение, работещи повече в полза на твоя си брак, отколкото има партньора ти. Да бъдат по-отговорни по отношение на твоя брак, отколкото този/тази, с който ти си в същия тоя брак. Да не говорим, че дори да бе възможно на практика така да се поддържа един брак, аз не бих искала да участвам в него - що за лудост и безумие би било да знаеш, че той/тя са "твои", ама само щото всички наоколо им отказват, като им видят халката?
И за протокола: нито някой друг ме е "развел", сама съм я свършила тази работа т.е. не смятам, че виновните за това са били извън мен и бившият ми съпруг, нито пък като Бракът, в основата си, е просто сделка, в каквото и да го облечеш, пък бил той и сключен по любов. Когато двама души сключат сделка и те са тези, които ще прибират дивидентите от осъществяването й, дали не са и точно те, които трябва да дават всичко от себе си да поддържат схемата на тая сделка работеща? Нереално е да очакваш, че всички свободни мъже/жени, трябва да имат съображения и поведение, работещи повече в полза на твоя си брак, отколкото има партньора ти. Да бъдат по-отговорни по отношение на твоя брак, отколкото този/тази, с който ти си в същия тоя брак.безмозъчно чудовище" аз съм "развела" някой.
Ама и да се бе случило или ако се случи (щото не зная аз какво точно ме чака, наистина се случват невероятни неща и клишето за "никога не казвай никога" от такива е придобило статут на клише) - виновна надали бих се почувствала.
Но явно Мадам от Финландия ги разбира повече тези неща, може би защото е лесно да съдиш и определяш епитети, без да си го изпитал....Защото извднъж когато си в ситуацията - нещата изглеждат по съвсем различен начин.
Наистина е смешно да си мислиш, че другият отвън е длъжен да пази собствения ти брак и достойнство. Рибата мирише от главата и ако нещата вътре не са в ред, последната ми мисъл ще е да се тръшкам, че някоя си ме била "развела"....
Единствените хора без вина в случая са децата.
Пантер, едва ли някой ще се наеме да оспори точно това ти твърдение
Ама аз и не съм имала намерение да прозвуча като "вечно и за всичко невинна", споделях си само този аспект, в който не чувствам вина, а и не търся т.е. не съм прилагала двоен стандарт.
Инак невинни няма (с изключение на споменатите от теб
), точно както и безгрешни. Та виновна съм и аз, за доста неща, примерно за края на брака ми, без да изпадам в подробности и лирически отклонения, но съм преценила за себе си, че предпочитам да изживея остатъка от живота си с тази вина, отколкото с бившият си съпруг. Въпрос на приоритети.Виновна съм и за ред неща пред децата си, абсолютно е възможно понятията ни за вина с тях някой прекрасен ден да се окаже, че се разминават и те пък да ме обвинят не за това, за което аз се чувствам виновна, но обикновено това е цената за задоволяването на личния егоизъм да имаш деца и може би няма да съм съвсем подготвена, но пък няма да съм и изненадана особено.
Впрочем, в тийн-периода и моите родители (които нито са разведени, нито съм била свидетел на особени драми между тях), ми бяха виновни за какво ли не...Хубавото е, че бързо ми мина и започнах да гледам на нещата къде по-спокойно и прагматично, защото от вадене на призраците от сандъците нищо добро не е излязло.
Най-гадното от всичко е, че сега след като искам да хвана живота си в ръце и да продължа без да се занимавам повече с женения баща на детето си, се оказва че никак не е просто.
Сега трябва да се крия като империалист от него, че имам друга връзка, защото той ме следи, знае всичко и се държи като обиден съпруг!!!! Проблема е, че с малката все още живеем в квартирата която той плаща......уффффффффффффф, ама и аз съм се насадила като патка, но другия вариант е да гладуваме с моята мизерна заплатка, а това не мисля че е добре за детето. Нямам подкрепа от друг освен от него, майка ми почина, а баща ми.....е той е настрани от тия проблеми.
Та сега излиза, че от ролята на официалната любовница не се излиза лесничко, всичките му познати му докладват за мен и аз трябва да реша да отида от единия при другия....като патица. А другия живее в чужбина, нали се сещате как ще ме пусне бащата с детето да си тръгна.....през крив макарон. Вие как бихте постъпили?
Сега трябва да се крия като империалист от него, че имам друга връзка, защото той ме следи, знае всичко и се държи като обиден съпруг!!!! Проблема е, че с малката все още живеем в квартирата която той плаща......уффффффффффффф, ама и аз съм се насадила като патка, но другия вариант е да гладуваме с моята мизерна заплатка, а това не мисля че е добре за детето. Нямам подкрепа от друг освен от него, майка ми почина, а баща ми.....е той е настрани от тия проблеми.
Та сега излиза, че от ролята на официалната любовница не се излиза лесничко, всичките му познати му докладват за мен и аз трябва да реша да отида от единия при другия....като патица. А другия живее в чужбина, нали се сещате как ще ме пусне бащата с детето да си тръгна.....през крив макарон. Вие как бихте постъпили?
Дори и да решиш въпроса с финансовата зависимост излизането от страната ще си остане проблем. Там не са много нещата, които можеш да направиш и процедурите са бавни. Можеш все пак да попиташ в темата за съвети от адвокати. Поне да разбереш какво те чака и да си подготвена. Разбира се най-добрият вариант би бил бащата да даде съгласието си, но ми се струва малко вероятен.
Пък той проблема бил финансов - ми така кажи де.
Откачам и от необходимостта да оставям детето си да го гледат роднини и приятели, докато аз се виждам с новия човек, защото още не е дошъл момента да сме заедно тримата, аз така мисля, не че той има нещо против... Наистина, за 2-3 дни в месеца е, но ми тежи, не искам да я оставям, но засега трябва.
Ама вие нещо не ме разбрахте...
Писах, че и имах в предвид, че АЗ бих се чувствала като безмозъчно чудовище... не съм клеймосвала никоя от вас... що сами се жигосахте с тоз израз, не разбирам...
Та... ПАК ГОВОРЯ САМО И САМО ЗА СЕБЕ СИ... ако съм сама (с деца) и пред мен се изпречи някой си, ама какъвто и да е... мъжа на мечтите ми и прочие... и започне още от самото начало да ми се оплаква, такъв сиктир ще му тегля... не разбирам, как някой може да си губи времето с друг обвързан, да чака с години другия, да живее в празни надежди...
И още веднъж, не клеймосвам никого, просто изказвам моето си мнение.
Писах, че
Цитат
в същност, всеки за себе си...
Та... ПАК ГОВОРЯ САМО И САМО ЗА СЕБЕ СИ... ако съм сама (с деца) и пред мен се изпречи някой си, ама какъвто и да е... мъжа на мечтите ми и прочие... и започне още от самото начало да ми се оплаква, такъв сиктир ще му тегля... не разбирам, как някой може да си губи времето с друг обвързан, да чака с години другия, да живее в празни надежди...
И още веднъж, не клеймосвам никого, просто изказвам моето си мнение.
Айде де МОФ, докато всеки от нас е чакал ланския сняг, какво е? Точно както човек може да си губи времетро(брака или връзката) с някой дето не знае какво иска, не готов да става баща и да не изреждам още....
Нали докато се стигне до момента да кажеш- край свърши се, има много, адски много моменти, в които последното, което си е интелигентен, разумен и владеещ положението човек. Хората са така устроени, че все се надяват нещо да се промени, дори когато ситуацият е толкова наакана, че мирише целият квартал...
(боже, какво ми става днес)
Та по същия начин човек като хлътне в такава връзка, минава много време, докато се подредят някак нещата.
Преди време Катнадийн беше дала един супер успешен пример. Като вървиш по улицата и хлътнеш в една дупка, почваш да си гледаш в краката , нали?И тъкмо си казваш, е аз вече няма да допусна пак да хлътна в същата дупка, се оказва, че пак падаш, ама следващия път не си видял канафката беше нещо в тоя смисъл, да ме прости, ако цитирам неточно, но това си спомням.
Хората казват" колата като се обърне- пътища много"...
Никой не е искал да се накисне предварително в непереспективна връзка, с безотговорен човек.... може да е имало знаци и да не си ги видял, може и да е нямало.
И най-накрая предполага се, че ако ти си почтен човек, някак естествено очакваш и разчиташ на същото и отсреща. Да, ама не както казваше един небезизвестен водещ..
Нали докато се стигне до момента да кажеш- край свърши се, има много, адски много моменти, в които последното, което си е интелигентен, разумен и владеещ положението човек. Хората са така устроени, че все се надяват нещо да се промени, дори когато ситуацият е толкова наакана, че мирише целият квартал...
(боже, какво ми става днес)Та по същия начин човек като хлътне в такава връзка, минава много време, докато се подредят някак нещата.
Преди време Катнадийн беше дала един супер успешен пример. Като вървиш по улицата и хлътнеш в една дупка, почваш да си гледаш в краката , нали?И тъкмо си казваш, е аз вече няма да допусна пак да хлътна в същата дупка, се оказва, че пак падаш, ама следващия път не си видял канафката
беше нещо в тоя смисъл, да ме прости, ако цитирам неточно, но това си спомням.Хората казват" колата като се обърне- пътища много"...
Никой не е искал да се накисне предварително в непереспективна връзка, с безотговорен човек.... може да е имало знаци и да не си ги видял, може и да е нямало.
И най-накрая предполага се, че ако ти си почтен човек, някак естествено очакваш и разчиташ на същото и отсреща. Да, ама не както казваше един небезизвестен водещ..
моф, като едно "безмозъ4но 4удовище", ще си позволя да ти отговоря:
никой не запо4ва връзка с цел да навреди на друг, или да разбие не4ий живот. най-безумното е е да се вини някой отвън. няма ли спойка отвътре - на луната да е това едини4но семейство - ще живее на двата и полюса.
Защо? Като започваш връзка с женен какво си мислиш? - Че ще го освободиш от бремето на гадната му жена.
А това оправдание - щом търси навън, значи нещо не му е наред. Повръща ми се.
Ще се повторя.
Всички женени мъже, които ме свалят, започват с думите Жена ми не ме разбира. Повечето са пред развод и от години не спят с жените си. И така с години.
Защо? Като започваш връзка с женен какво си мислиш? - Че ще го освободиш от бремето на гадната му жена.
А това оправдание - щом търси навън, значи нещо не му е наред. Повръща ми се.
А това оправдание - щом търси навън, значи нещо не му е наред. Повръща ми се.
Извинете бясна ми, смутено-застрамена г-жо, ама на мен ми е дваж пъти по-чудно жененият мъж какво мисли като започва извънбрачна връзка?
Милият, невинен съпруг, видиш ли, те кучките само чакат да го гепят за врата!
Най-гадното от всичко е, че сега след като искам да хвана живота си в ръце и да продължа без да се занимавам повече с женения баща на детето си, се оказва че никак не е просто.
Сега трябва да се крия като империалист от него, че имам друга връзка, защото той ме следи, знае всичко и се държи като обиден съпруг!!!! Проблема е, че с малката все още живеем в квартирата която той плаща......уффффффффффффф, ама и аз съм се насадила като патка, но другия вариант е да гладуваме с моята мизерна заплатка, а това не мисля че е добре за детето. Нямам подкрепа от друг освен от него, майка ми почина, а баща ми.....е той е настрани от тия проблеми.
Та сега излиза, че от ролята на официалната любовница не се излиза лесничко, всичките му познати му докладват за мен и аз трябва да реша да отида от единия при другия....като патица. А другия живее в чужбина, нали се сещате как ще ме пусне бащата с детето да си тръгна.....през крив макарон. Вие как бихте постъпили?
Сега трябва да се крия като империалист от него, че имам друга връзка, защото той ме следи, знае всичко и се държи като обиден съпруг!!!! Проблема е, че с малката все още живеем в квартирата която той плаща......уффффффффффффф, ама и аз съм се насадила като патка, но другия вариант е да гладуваме с моята мизерна заплатка, а това не мисля че е добре за детето. Нямам подкрепа от друг освен от него, майка ми почина, а баща ми.....е той е настрани от тия проблеми.
Та сега излиза, че от ролята на официалната любовница не се излиза лесничко, всичките му познати му докладват за мен и аз трябва да реша да отида от единия при другия....като патица. А другия живее в чужбина, нали се сещате как ще ме пусне бащата с детето да си тръгна.....през крив макарон. Вие как бихте постъпили?
Как БИХ постъпила
- не бих се забърквала с женен мъж
- не бих родила дете от него
- Не бих допуснала да съм финансово зависима от него
- не бих имала друга връзка, докато той ме издържа или ми плаща квартирата
- не бих имала връзка с друг мъж, докато някой ми плаща квартирата. Или докато съм обвързана с 1.
А в твоя случай - осъди го за издръжка. За квартирата, за детето.