Многодетни семейства

По повод бройката деца, тук гледат странно ако имаш едно  Аз бях дълго време в тази ситуация и винаги, когато ме питаха, колко деца имам и отговарях едно, усещах леко сепване. Жените с по едно са или самотни майки, или разведени или овдовели  Колежките ми в работата масово бяха с по две и три деца, имаше една с 4, с едно бях само аз и още една разведена
Иначе държавата, до колкото знам, няма специална политика към семействата с 3 и повече деца. Детските за първо дете са най-високи, от там нататък второ, трето и тн получават една и съща сума, по-малка от колкото за първото.

Много добре казано.  В същия ред на мисли, при равни други условия, деца от многодетни семейства имат много по-добри умения за работа с хора, т.к. живота ги е научил да се съобразяват с останалите в много по-голяма степен... 

    Моите впечатления оттук са, че многодетното семейство е нещо обичайно,
дори 3 са малко. За отношение - не знам, нямала съм преки наблюдения.
    Но е жалко, когато децата или броят им е начин да изразиш социалния си статус.

Радвам се на такива смели родители с много деца. Шефът ми има 5, децата са самостоятелни, веселбата е абсолютна. Най-големият печеливш е най-малкото, защото печели един вид от опита на по-големите, сравнено с другите деца в яслата, това дете беше много по-добре развито. Да вметна, че децата са отрасли по ясли и градини, майката е студентка за втори път и работи, имат си баба, която помага в "надзираването" и гладенето на дрехи. Единственото, от което съм чула да мрънкат са многото родителски срещи 
Свеки също е отгледала 3 деца. Ще я разпитам при удобен случай, как се е чувствала навремето.

    В Канада като цяло се гледа с добро око на многодетните семейства. Друг е въпроса, че едно по-заможно семейство с традиции, освен че отглежда децата има възможност да даде и добро образование и по този начин добър старт в живота на всичките деца.  Например гинекологът и зъболекарят ми имат по 3 деца, като всичките са завършили или учат в университет. 

    Докато веднъж в магазина едно момче около 20-22 годишно, бяло, много симпатично почна да се закача с дъщеря ми. Явно беше, имаше подход към малките деца. Оказа се, че са били 5 деца в семейството. Еми честно, малко мъчно ми стана за него. Даже съм чувала, че като станат да речем на 18, ги гонят от къщи да се оправят самички. Без образование, наистина може само за продавач да се хванеш, за да се издържаш и се получава един затворен кръг за цял живот.
 
  Наистина е интересен и факта дали майката е работила. В горните случаи мисля не.

  Но имах една учителка по английски, която имаше 4 деца. Всичките са изучени.
  Една кандидатка за депутатка също имаше 3 или 4 деца, като започнала работа като мениджър в една голяма компания, малко като поотраснали децата.    Е, на тези хора вече се чудя как става номерът и направо им се възхищавам. 

В Щатите се счита за напълно нормално да имаш 3+ деца, а и с куче си е направо американската мечта 
а иначе за справянето - ами въпрос на личен избор и приоритети. Аз също имам 3 деца, така се стекоха обстоятелствата и разбира се на съжалявам. Правя каквото мога, работя на пълен ден, мъжа ми до късно, което означава, че имам основната грижа около ежедневието. Смея да твърдя, че децата ми са добре гледани, усмихнати, мисля - щастливи. Е, проблеми винаги има, но това не означава, че бройката е грешна  А за "живеенето" - ами и ние живеем, но просто се приспособяваме към създалите се обстоятелства - щастие има навсякъде.

Съгласна съм с тебе 100%.
С тази разлика, че моите са ..... 4. Съпруга ми работи overnight, така че успяваме за сега да "покриваме"  грижите за 1-годишния ни изтърсак-разбойник. Каките и баткото също помагат. Аз съм на salary, което мамите в САЩ знаят какво е. Заплата е сравнително добра, но за сметка на това почти не разполагаш с времето си .

няма да разводнявам пове4е темата, 4е гледам пое друга насока (не ми стана изобЩо ясна намесата на ясли и градини с принципния въпрос  ).
потърсих предиШни теми за организацията на работеЩите майки, оба4е, признавам, 4е съм много саката с търса4ката ... въпроса ме интересува много, както и всякъв опит и предложения... надявам се да имам малко време в слдваЩите дни, за да формулирам отделна теми4ка.   

Фейам, не е лоша идея да пуснеш такава тема, за организацията.
Много съществен момент в ежедневието ни.

Ние май влизаме в тази категория, на многодетните родители.  
В Италия няма по4ти никакви  привилегии, единственно има данъ4ни облек4ения, но са минимални. Например миналата година имаше намаление от дохода преди да го обложат с данъци, но е нещо нищожно.
Доколкото знам във Франция има добра политика за многодетните семейства.
Доста 4есто, ни се е слу4вало по улицата да ни заговарят хора, казват ни, браво на вас.
Имала съм и слу4аи на възрастни жени, който като им кажа, 4е сами се оправяме и аз работя, ме гледат странно. Според мен, всеки си гледа от собственната гледна то4ка. За някой хора и едно дете може да се окаже трудно за отглеждане, а си зависи и от децата.
Аз познавам доста семейства с по 3 деца, но наистина са пове4е рядкост, отколкото норма.

то4но така за някои и едно е много или трудно,(е то не си е лесно де)но ас сам с 3 така 4е мога да направя разликата....трудното е 4е нямам помо6т ,на6ите са в БГ.но аз сам си ги искала и си ги гледам,слади4ки на мама                

Тук понятието "многодетни" не е свързано непремено с повече от 2 деца както ние сме свикнали. Може би защото след 2 нямаш привилегии - получаваш по ок. 120Е за 1, 2 и пр. дете. Kinderreich все го свързвам със селските фамилии, където наистина са големи семейства, непрекъснато падат цените за закупуване на произведеното във фермите и току се организират разни акции за подпомагане на точно тези многодетни.

Още малко и ще го изпитам на собствен гръб отношението. Но не мисля че ще е много по-различно. Тук се подразбира, че още при първа бременост си оставаш в къщи. Като разберат че имаме дете, все търсят мъжа ми по финансови въпроси  или пък не дай си боже да ме заварят в къщи - първо задължително питат дали знам немски на мнооого бавен и ясен език  . Да не говорим че още не се бяхме оженили като ни питаха дали картите ни са на 1 сметка, а като си купвахме компютър ми разясняваха колко хубава програмка има за описване на дом. инвентар и водене на дом. счетоводство  . Въобще отношението към майките (или пък даже жените) понякога е такова - като към бавно развиващите се. 

На работата слава богу е малко по-друго след като представиш диплома и дори поработиш малко. В предишната фирма първо мислеха че чакам първо, което всъщност беше 2ро, а сега даже шефът мислеше, че чакам 2ро. Не искам да парадирам с децата да не им се натрапя като супер майка, защото след 7-8 мес. пак ще работя, наистина на 80%. Но мисля че ако децата са здрави, няма проблем да се възпитат добре и 3, пък и без да си седя 24h в къщи. Наистина бих предпочела да работя 60% докато и най-малкото тръгне на детска градина (т.е. 1те 4г), но не става.

Най-големият ми син като тръгна на у-ще стана много самостоятелен. И да си стоя и да не си стоя в къщи той е почти целия ден там или има други занимания, или пък се среща с приятели.

И много мразя като ми кажат - защо да раждам като ги давам да ги гледат  . Ами аз и баща им ги гледаме. Това че прекарват по няколко часа с бавачка или се забавляват в яслите нищо не значи. Всичките им проблеми, болести, развитие минават през нас, а и много време се занимаваме с тях за сметка напр. на домак. работа, която не я вършим ние. Освен това вече не се налага да бачкаме денонощно, за да се доказваме - мина този период докато нямахме деца. Въпрос на организация и приоритети.
 

ами за мен пък разковни4ето е то4но тук. колко "няколко 4аса"? 
аз се 4увствам привилигерована, заЩото се прибирам в 18.00 (не работя дале4), но има хора, които преди 19.30 не могат да се приберат. зна4и съответно децата са с тях по 2 4аса на ден горе_долу. за мен, това озна4ава, 4е други хора ги гледат децата. 
но, както казах, Ще пробвам с отделна теми4ка (май Ще ми е първата  ), та освен време, трябва и да се пресрамя 

Мммм, колко ли - дай да сметна. Значи аз или мъжът ми излизаме ок. 9 сутринта и пак някой от нас се връща до 18.00 (жената е дотогава). Това е максимума. В петък аз съм в къщи, значи с малкия, щото големия му виждам очите само ок. обяд и след 16.00 и то ако не е отишъл на гости при приятел. Отделно мъжът ми си идва в понеделник в 16.00. Аз пък и той можем да работим и от къщи, но не го използваме много. Получава се значи ок. 3*9 + 7 = 34h на седмица от възможните 24*7 = 168h и то ако те са нон стоп на мое разположение, а това не е така при големия! Да не говорим пък че и качеството е важно. Да, иска ми се да постоя повечко с децата докато са малки, т.е. първите 4г. Но като тръгнат на детска градина след това кажи ми моля те за какво да кисна половин ден в къщи сама?!