За две години се напаснахме - не съм го променяла, просто разбрахме кой какво иска, какво го дразни - и сме щастливи и спокойни 
- Публикувана: 20 март 2007, 23:04 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2007, 23:29 ч.
Колко ви отне променянето на половинката
Това, че е семеен, вече е повод да отключи дяволчето в себе си. Не искам да те стряскам разбира се! Дано сте изключение и да ни се похвалиш след година две! 
Честно казано съм омъжена за човек, който толкова ме обича,че направи невероятни неща, за да останем заедно и се промени до неузнаваемост още в началото на отношенията ни.Иначе нямаше да стигнем до олтара..
Не мисля,че след като извървя целия този път към мен,сега ще тръгне да се връща обратно...наистина не мисля.То е и невъзможно,всъщност.(пу-пу)
Ама по-добре да пиша след 1-2 години,сега вероятно ви изглеждам несериозно.
Николко!
Не се опитвам да го променям! Както и той мен. Според мен обаче хората като заживеят заедно се напасват, това аз не го наричам промяна...
Въпрос към авторката: а той теб променя ли те? Постигна ли качествени резултати? Аз лично не бих искала ТОЙ да ме променя. Аз съм се променила сама от живот а с него. Вярвам, че и за него така седят нещата...
Не се опитвам да го променям! Както и той мен. Според мен обаче хората като заживеят заедно се напасват, това аз не го наричам промяна...
Въпрос към авторката: а той теб променя ли те? Постигна ли качествени резултати? Аз лично не бих искала ТОЙ да ме променя. Аз съм се променила сама от живот а с него. Вярвам, че и за него така седят нещата...
Николко!
Не се опитвам да го променям! Както и той мен. Според мен обаче хората като заживеят заедно се напасват, това аз не го наричам промяна...
Не се опитвам да го променям! Както и той мен. Според мен обаче хората като заживеят заедно се напасват, това аз не го наричам промяна...
Все едно аз съм го писала.
И въобще това "Колко ви отне променянето на половинката?" ми звучи като "Колко време ви отне дресировката?". Не само обичам, а и уважавам съпруга ми и всичко, което е той, не разбирам такива жени тип "генерали"...
Ти сигурно се шегуваш? 
Не мисля, че и след 50 години съжителстване някоя ще се похвали с успех.
Не мисля, че и след 50 години съжителстване някоя ще се похвали с успех.
Не ми се е налагало много да го променям- имаше си няколко косурчета, с които се захванах леко и тактично още от началото на връзката ни
Така че мога да се похваля с почти идеален мъж
Според мен ако гледаш на някого като на обект за моделиране, няма да можеш да гледаш на него като на равнопоставен партньор. Обект на промяна могат да бъдат децата ни, домашните ни животни, жилището ни, картините, които рисуваме. Ако се опитваш да промениш човека до теб, ще си намериш белята и в двата случая: ако не успееш, защото ще си недоволна, а ако успееш, защото ще загубиш уважението си към този човек и ще започнеш да гледаш на него като на дете, домашно животно и т.н. Не мисли, че съм много толерантна, ужасно съм взискателна, просто явно съм попаднала на човек, който има много качества и малко недостатъци. Ако беше обратното, не знам дали бих била с него...
За мен щом съм с този човек значи ми харесва такъв, какъвто е и отговаря на моите изисквания.
Ако не е така значи този човек не е за мен.
Колкото до съпругът ми, то наистина го харесвам с всичките му предимства и недостатъци, т.е. неговите недостатъци са приемливи за мен и не се опитвам да го променям.
Същото важи и за него.
Както аз не бих се чувствала добре, когато някой постоянно се опитва да ме променя, да ми прави забележки, да забелязва лошите ми черти, така мисля, че е и за отсрещната страна.
Затова радвайте се един на друг, не издребнявайте!
Ако не е така значи този човек не е за мен.
Колкото до съпругът ми, то наистина го харесвам с всичките му предимства и недостатъци, т.е. неговите недостатъци са приемливи за мен и не се опитвам да го променям.
Същото важи и за него.
Както аз не бих се чувствала добре, когато някой постоянно се опитва да ме променя, да ми прави забележки, да забелязва лошите ми черти, така мисля, че е и за отсрещната страна.
Затова радвайте се един на друг, не издребнявайте!
Николко!
Не се опитвам да го променям! Както и той мен. Според мен обаче хората като заживеят заедно се напасват, това аз не го наричам промяна...
Въпрос към авторката: а той теб променя ли те? Постигна ли качествени резултати? Аз лично не бих искала ТОЙ да ме променя. Аз съм се променила сама от живот а с него. Вярвам, че и за него така седят нещата...
Не се опитвам да го променям! Както и той мен. Според мен обаче хората като заживеят заедно се напасват, това аз не го наричам промяна...
Въпрос към авторката: а той теб променя ли те? Постигна ли качествени резултати? Аз лично не бих искала ТОЙ да ме променя. Аз съм се променила сама от живот а с него. Вярвам, че и за него така седят нещата...
Много жени си мислят, че са опитомили мъжете си и после се оказват излъгани и се чувстват предадени. Затова мисля, че всеки трябва да си е такъв, какъвто си е. И аз като Vache не искам той да ме променя. От друга страна, и аз смятам, че хората като живеят заедно се напасват. Ние сме имали два периода на събиране за съвместно съжителство, по стечение на обстоятелствата и втория за мен беше, едва ли не, ад. Сигурно и за него е било така. За повече от 6 г., откакто сме заедно и двамата сме се променили много - преди бяхме безгрижни студенти, а сега - вече не.
Не съм очаквала от него да се променя, но някои дребни неща все таки се случиха, напр. преди ми беше трудно да пазарувам с него, защото се изнервяше много ("Как можеш да стоиш и десет минути да избираш паста за зъби?"), а сега просто си носи книга и ме чака търпеливо до касата 
