Ами и аз така мисля...
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=320651
Поредната акция на ГДБОП, този път срещу сайтовете, предлагащи достъп до торенти, породи доста реакции. Дискусията обаче се върти в обичайната легалистка рамка - кое е законно, кое не, ако споделянето на файлове с "пиратско" съдържание е престъпление, тогава собственикът на сайтове с торенти (които сами по себе си не са незаконни) "помагач" ли е и т.н. Разбира се, едно експертно обсъждане на въпроса трябва да бъде именно такова - опиращо се на закона. Къде обаче е казано, че не трябва да обсъждаме самия закон?
Не споделям високомерието, с което полицаи и експерти се отнасят към реакции от типа "Те изловиха мафиотите, та с тийнейджърите се захванаха!" и "Кой ще си купи оригинално CD, като заплатата му е 200 лв.". Наистина подобни аргументи нямат отношение към правната страна на нещата. Имат пряко отношение обаче към онова, което стои над закона - публичното съгласие около неговата справедливост.
Проблемът с интернет пиратството е не само легален, но и политически. Освен адвокатско шикалкавене публиката трябва да чуе и другото:
1. Без пиратския софтуер за годините на "прехода" България щеше да стане като южноафриканско гето - хероин, СПИН и чат-пат малко стрелба за развлечение. Процентът ползващи компютър щеше да е десетократно по-малък, а българска литература, седмичници за култура и прочее нямаше да има въобще. Вместо да прави клипове и плакати с "Пиратството ограбва!", Министерството на културата по-добре да беше издигнало един скромен бюст на незнайния пират.
2. Споделянето на файлове с филми, музика и книги (по-рядко) не е престъпление, а нормалният начин, по който се разпространява и усвоява култура. Невъзможно е за всички културни практики да се издава касова бележка и да се начислява ДДС. През Средновековието са преписвали книгите, през 80-те си презаписвахме касетки с купени от виетнамците касетофони с две гнезда, днес разменяме с торенти. Въпрос на технология. Държавата винаги се е опитвала да контролира тези практики, като опита да ги подведе под графата "образование и възпитание", но за щастие културата не е само онова, което е включено в програмите на МОН и МК - нито по Живково, нито по Станишево време. Продуцентско-издателските и разпространителски компании пък искат да сведат културата и нейното усвояване до продукт и неговото купуване. Успели са доста, но не напълно - и слава богу.
3. Вопълът "Пиратството ограбва" не е нищо повече от използване на романтическия образ на Твореца като смокиново листо за апетитите на големите музикални и филмови компании. Всъщност драконовските закони за защита на авторското право служат единствено за удържане на монопол в създаването и разпространението на културни продукти, а този монопол води до застой, възпроизвеждане на сигурни рецепти за "успех" и изобщо скапва изкуството. Да не говорим за т.нар. интелектуална собственост. Дали пиратството ограбва не знам, но интелектуалната собственост убива - съвсем буквално. Милиони хора в Африка умират, защото тамошните фармацевтични компании не могат да купят лицензите за производство на лекарства.
Законът за авторско право не е защита на някакво естествено право на собственост, а начин за установяване на монопол, и затова трябва да дава балансиран израз на интересите на различните страни, а не да се превръща в тояга, с която едните налагат другите. Ясно е, че пълна свобода на копирането и разпространението не може да има. Разумен компромис, който вече сериозно се обсъжда в Западна Европа и Щатите, е въвеждането на малка фиксирана такса за всеки интернет потребител, като натрупваните суми отиват за изплащание на авторски права (както е и сега - някакви стотинки от всеки купен празен диск отиват за компенсиране на собствениците на авторски права). Всякакви други "акции" - затваряне на сайтове, гонене на потребители и кой знае какво още, са не просто безполезни - те са вредни за обществото като цяло. Масовото неспазване на закона унищожава доверието в държавата и законите изобщо. А ако държавата не може да осигури спазването на смислените закони, по-добре да не въвежда безсмислени, които ще бъдат още по-малко спазвани.
Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор е в "Литературен вестник"
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=320651
Поредната акция на ГДБОП, този път срещу сайтовете, предлагащи достъп до торенти, породи доста реакции. Дискусията обаче се върти в обичайната легалистка рамка - кое е законно, кое не, ако споделянето на файлове с "пиратско" съдържание е престъпление, тогава собственикът на сайтове с торенти (които сами по себе си не са незаконни) "помагач" ли е и т.н. Разбира се, едно експертно обсъждане на въпроса трябва да бъде именно такова - опиращо се на закона. Къде обаче е казано, че не трябва да обсъждаме самия закон?
Не споделям високомерието, с което полицаи и експерти се отнасят към реакции от типа "Те изловиха мафиотите, та с тийнейджърите се захванаха!" и "Кой ще си купи оригинално CD, като заплатата му е 200 лв.". Наистина подобни аргументи нямат отношение към правната страна на нещата. Имат пряко отношение обаче към онова, което стои над закона - публичното съгласие около неговата справедливост.
Проблемът с интернет пиратството е не само легален, но и политически. Освен адвокатско шикалкавене публиката трябва да чуе и другото:
1. Без пиратския софтуер за годините на "прехода" България щеше да стане като южноафриканско гето - хероин, СПИН и чат-пат малко стрелба за развлечение. Процентът ползващи компютър щеше да е десетократно по-малък, а българска литература, седмичници за култура и прочее нямаше да има въобще. Вместо да прави клипове и плакати с "Пиратството ограбва!", Министерството на културата по-добре да беше издигнало един скромен бюст на незнайния пират.
2. Споделянето на файлове с филми, музика и книги (по-рядко) не е престъпление, а нормалният начин, по който се разпространява и усвоява култура. Невъзможно е за всички културни практики да се издава касова бележка и да се начислява ДДС. През Средновековието са преписвали книгите, през 80-те си презаписвахме касетки с купени от виетнамците касетофони с две гнезда, днес разменяме с торенти. Въпрос на технология. Държавата винаги се е опитвала да контролира тези практики, като опита да ги подведе под графата "образование и възпитание", но за щастие културата не е само онова, което е включено в програмите на МОН и МК - нито по Живково, нито по Станишево време. Продуцентско-издателските и разпространителски компании пък искат да сведат културата и нейното усвояване до продукт и неговото купуване. Успели са доста, но не напълно - и слава богу.
3. Вопълът "Пиратството ограбва" не е нищо повече от използване на романтическия образ на Твореца като смокиново листо за апетитите на големите музикални и филмови компании. Всъщност драконовските закони за защита на авторското право служат единствено за удържане на монопол в създаването и разпространението на културни продукти, а този монопол води до застой, възпроизвеждане на сигурни рецепти за "успех" и изобщо скапва изкуството. Да не говорим за т.нар. интелектуална собственост. Дали пиратството ограбва не знам, но интелектуалната собственост убива - съвсем буквално. Милиони хора в Африка умират, защото тамошните фармацевтични компании не могат да купят лицензите за производство на лекарства.
Законът за авторско право не е защита на някакво естествено право на собственост, а начин за установяване на монопол, и затова трябва да дава балансиран израз на интересите на различните страни, а не да се превръща в тояга, с която едните налагат другите. Ясно е, че пълна свобода на копирането и разпространението не може да има. Разумен компромис, който вече сериозно се обсъжда в Западна Европа и Щатите, е въвеждането на малка фиксирана такса за всеки интернет потребител, като натрупваните суми отиват за изплащание на авторски права (както е и сега - някакви стотинки от всеки купен празен диск отиват за компенсиране на собствениците на авторски права). Всякакви други "акции" - затваряне на сайтове, гонене на потребители и кой знае какво още, са не просто безполезни - те са вредни за обществото като цяло. Масовото неспазване на закона унищожава доверието в държавата и законите изобщо. А ако държавата не може да осигури спазването на смислените закони, по-добре да не въвежда безсмислени, които ще бъдат още по-малко спазвани.
Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор е в "Литературен вестник"
Затова и почнаха да ги пускат тези арестуваните хорица. Нелегален софтуер е съвсем различно от това. Проумях го дори аз с небразования си технологично мозък. 
Точно 
.(извинете..пишa..c..copypaste..нямам..клавиатура..ще..допълня..по-късно) 
. 
, къде е определена тази граница законово, това си е чист произвол според мен. Ами заповедта за филтриране на Арена - една юристка по телевизията каза, че тя направо си е в разрез с конституцията 
))))) Ми честно казано ги трия защото дърпам новите версии или други програми. 
