"Различните" деца

Благодаря на всички ви за отзивчивостта.Определено човек се чувства поуспокоен,когато може да сподели с някой притесненията си и срещне разбиране от отсрещната страна.Приемам всичките мнения и във всяко от тях има по нещо,което се надявам да ми бъде от полза.

само не оставяй нещата така
първо - говори с МАЙКАТА - тя както е забъркала може и да отбърка ако постигнете съгласие
но й кажи и на нея  всичко което на нас - искрено, че и на теб не ти е лесно, искрено поискай помощ /все пак ако дъщеря ти е била виновна - не пречи да си признаеш/ - това не значи да се молиш!!! просто искрено без агресия сподели
после -ако тя е толкова проклета колкото предполагам - директно се обърни към класната
ако там не успееш и/или се наложи - към психолога

но не протакай - бързата реакция ще спести неприятности
дъщеря ти може да се настрои агресивно - а това ще доведе до още по-тежки последици предимно за нея - нека психолог поговори поне с нея - да й мине страха и да не изпадне в ярост от това изолиране - просто за а оцени нещата правилно
не ти - щото може да го приеме като назидание и че си на тяхна страна, а чужд човек - най-добре психолога в училището

 Разбирам напълно авторката на темата. Моето дете е хиперактивно в масова градина и много често изпадам в такава ситуация. Особено ме боли, когато и наши близки взеха да се отдръпват.
 Винаги ще има такива родители и винаги ще боли.
 Мария, в подобна ситуация и аз се опитвам да говоря с детето. Ефекта е нулев. Тази конфронтация го настройва негативно и задълбочава проблема. Например ми заявява: "Щом не искат да си ми приятели, утре пак ще ги набия, но този път повече!"
 Винаги, когато се подходи с агресия или пасивност той отвръща с много по- голяма агресия.
 Аз например ги свиквам насаме (двете деца) и се опитвам да чуя и двете страни на конфликта. Всеки да си каже какво е станало. Накрая завършвам с: "Хайде сега да станете пак приятели!" и доста често нещата приключват успешно.

Ами какво да кажа, толкова ме боли, че вече наистина не знам какво да кажа...., само че много добре те разбирам, разбирам огорчението, болката и тъпото чувство за безсилие. За жалост винаги ще има такива хора, дали родители или учители няма значение. Факт е, че децата ни им развалят прекрасната розова картинка. Само че и да обясняваш и да не обясняваш детето не винаги те разбира и слуша. Остава ти само да преглъщаш сълзите, да му се усмихнеш ,да го прегърнеш и да се бориш с вятърните мелници...

Наистина е много трудно да те разберат такива родители , за голяма моя радост поне до този момент не съм се сблъсквала с такова бездушие но за  огромно съжаление има и такива родители просто те си мислят че на тях такова нещо не може да им се случи и че едва ли не тези дечица пречат на техните да се изявяват.А не е така има деца здрави и прави както се казва да се държат отвратително в училище. Но вина имат и учителите те са тези които трябва да обяснат на децата как да се държат и ако е нужно да им помогнат в дадени моменти.Аз се радвам че синът ми е попаднал на такъв прекрасен педагок който успя да сплоти класа ето и днес например аз исках да не я ангажирам даго води на разходка / да търкалят питките/ но тя бе категорични че ще води детето и че няма да има никакъв проблем.  Хубаво щеше да бъдат всички като нея. но уви има и жестоки хора сред нас.Поне това е моето мнение.

Здравейте и от мене!
Моят съвет е да свикаш родителска среща, на която да обясниш на не просветените родители за проблема на детето си и да ги помолиш те, тъй като познават най добре децата си, да им обяснят какво е положението с твоето момиченце!
Аз лично така бих постъпила!
Също да помолиш класната и специалистите, които работят с детето да съберат децата/ без присъствието на твоето/ и да им обяснят ситуацията на проблема с думи които децата ще разберат!

Всички родители знаят какъв ни е проблема.Детенцето ми е във втори клас и доста отдавна съм говорила и с родители и учители.Мисля,че всичко опира до възпитанието на някои хора.На никой не пожелавам да изживява това,което аз и много други майки като мен изживяват.

Andgi-S тук не става въпрос за жестокост. Моите деца смениха детската градина в трета група. В новата детска имаше едно дете леко изоставащо и силно агресивно. Никои не играеше с него. Аз говорих с децата , обясних им че те няма защо да се страхуват от него и да го избягват, той така се защитава и ако те не се отнасят зле с него той също ще е добър с тях. Единия ми син си играеше повече с това дете . Но те са близнаци и естествено си играе и с брат си и това доведе че предполагам от ревност детето удари другия ми сим с камък по главата и само Господ го е предпазил в този момент да си обърне главата и беше само с раздрана кожа на слепоочието. Не ми се мисли ако го беше ударил директно. Съжалявам но се наложи да помоля и Вальо да не си играе с това дете. Моля те да разбереш и другите майки. Всяка иска детето и да е живо и здраво.

Като повечето майки, прекрасно знам какво й се случва на Andgi-S,и ние с Мартушко сме имали сериозни инциденти, свързани с неразбирането на околните, разбирам, че са неинформирани и затова, вместо да помагат в борбата, която водим за влизането на децата ни в норма и интегрирането им, ни пречат. Едната от учителките в градината, където Марти ходи почасово, с ресурсен учител влиза на ситуациите, сам влиза само при логопедката, та едната учтелка изпитва панически ужас, като го види и го гони, избутва го навън от групата. Миналата година, когато го направи за първи път, ни върна в развитието с няколко месеца, това, което бяхме постигнали за половин година, знаете с какъв труд, се срина, после трябваше да наваксваме. И по градинките, и от близки също, срещаме тотално неразбиране много често, и дори баща ми, всеки път, като види детето да прави поразии, искрено се учудва, че клякам и му говоря, вместо да му "хвърля як пердах, за да не се повтаряло". Марти се радва на по - малките деца, като им стиска силно ръчичките, една приятелка, и до ден днешен, всеки път крещи по детето ми в този случай и го заплашва, че ще го хване и...., и всеки път й обяснявам, а тя казва "Е, не можещ ли да му обясниш?" Миналата година имяхме невероятен инцидент на една детска пързалка, едно малко дете седеше отгоре , а Марти започна да го дърпа, за да му се радва, бащата като скокна, крещя по детето ми, че е идиот, не вижда ли колко малко е онова дете, заплашваше, аз бях същисана и не успях да обеля и дума, за д защитя детенцето си, а то от стреса, започна се смее неистово, което вбеси още повече въпросния татко...после много плаках..няма как , както е афектиран човека, да започна да го въвеждам в дебрите на проблемите ни, как работим върху тях, как не можем да затворим детето си в къщи...няма как да ни разбере човека, единстено...ако му дойде на главата, иначе няма как...А, сега се сещам, че една майка, чието дете е от аутистичния спектър, веднъж ми разказваше много ядосано за друго дете, което било много по- дълбоко в спектъра от нейното и като видело детето й в групата, тичало да му бърка в очите...явно, човек може да търси разбиране само от друг, който е на абсолютно същото....

 Boiana, понякога е по- добре човек да замълчи. Една майка и се е свило сърцето и мнения като твоето не помагат. Всички майки сме наясно как може да се почувства отсрешната страна, какви могат да са последствията. Аз самата всяка вечер се опитвам да опазя малкото си дете от баткото. Да не говоря за други деца. Много е трудно и много е болно.
 Няма как да си затворя детето в клетка. Това, което е написала Kezaja е нашата история. Аз нямах сили да опиша всичко. което ни си е е случило.
 П.С. Boiana, не те нападам, просто ме заболя. Знам, че не се чувствате спокойни с нашите деца, но какво да ги правим!? Готова съм да приема съвет от всеки, който е изкарал 2 дни с моето дете!

аз пък не разбирам - какво за вас значи интеграция?
едно пребито дете? за сметка на друго?
езвенявам се, но аз не виждам така света и не мисля, че някой е дляжен да търпи БОЛКА и СТРАДАНИЕ само защото другия не разбира какво прави!
нека си имаме взаимното уважение и ПАЗИ ДЕЦАТА СИ - като това не вкл само своетно, а преди всичко - другото!!!!
аз не пазя Дани от децата на площадката - а тях от него когато е агресивен! и независимо дали ми харесва или не - като стане напечено го изнасям от там - никое дете не е длъжно да страда защото Дани е в лошо настроение и иска да го бие, да му взима безнаказано играчките, да го блъска, скубе и бие.....
да ще кажете Дани няма вашите проблеми... е има своите и също е агресивен и не веднъж си тръгваме с рев - не знам дали е правилно
само времето ще покаже
но не съм му позволила да бие някого или да му причин болкса - това не влиза в моето кредо, няма да допусна /до колкото мога/ да го прави и той - независимо дали разбира защо си тръгваме и за какво е виновен

 Вече писах, че аз също пазя детето си от другите! Често го изолирам и лишавам. Пропускаме събития, рождени дни...
 Не това имах предвид. Не мисля, че ще се почувствам разбрана ако детето ми пребие друго дете. Нито детето ми ще бъде по- интегрирано. Имах предвид, че няма нужда да се налива масло в огъня!
 Давам всичко от себе си детето да се влезе в "нормалните рамки". Непрестанно го мъкна по лекари и психолози. Той трябва да се учи да общува с  другите деца. Далеч съм от мисълта че начинът е като спука нечия глава!
 Нужни са ни и вашите усилия, за да се справим с това! Ние ще си гледаме децата, а вие просто не ни гледайте като неудачници и ни подкрепете, та дори и с усмивка!

Мами, много ви моля да ме извините за може би тъпия въпрос, но ме гложди от няколко дни - по какво се различава едно зле възпитано дете от дете с хиперактивност?

Наистина искам да знам... Вярвам, че и други мами, които като мен не са имали досег с тоя проблем, би им било полезно да научат...

честно казано не знам
може би по това, че зле възрпитаното няма така да се каже физическа причина да не възприема нещата правилно или просто да не ги възприема- проблема му е в лошия модел на поведение /обикновено лош пример/

апропо - замисляли ли сте се дали Емил от Льонелберя е хиперактивно дете, зле възпитано, изпуснато или?
дали има проблеми или просто има такива деца?

и още нещо - разбира се че ще се ПОДКРЕПЯМЕ
ако пиша тук е не защото ЗАЩИТОВО онази майка - ТОЧНО ОБРАТНОТО - никак не одобрявам това което е направила - някак подло ми е това настройване на всички...
пиша защото искам да се погледне и от др страна... защото човек в болката си е склонен понякога малко да притъпи чувствата си към болката на другите - нормално
както повечето хора, които нямат тази олка на сърцето си - са обикновено доста БЕЗЧУВСТВЕНИ въобще към чуждото страдание, а не само на момнти

съвет - ПРЕЗ РОДИТЕЛЯ ЦКЪМ ДЕТЕТО
така работят и психолозите - в повечето случаи се счита че проблемите на детето  а проблеми на родителя - т.е.е те са отражение или на проблеми на родителя или на лоша комуникация породена пак от проблем на родителя - затова се работи и с детето и с родителите
затова - ГОВОРЕТЕ С РОДИТЕЛИТЕ
ИНТЕГРИРАЙТЕ РОДИТЕЛИТЕ НА ЗДРАВИТЕ ДЕЦА
дайте им шанс да преборят предубежденията си, да ви разберат, да усетят болката ви... помолете ги за помощ - молбата отваря врати!!!!
не изисквайте /въпреки, че ви се полага/ - помолете и ще станат чудеса
аз възприех тази тактика - дори когато дете вземе играчка от ДАни . аз после го моля да му я даде /или върне ако е по-разбрано/ и така си спестявам бая проблеми

успех и дано има по-малко лошо настроени и  нетърпеливи родители

Децата странят от всяко дете, което ги наранява по някакъв начин - било то здраво или не. Постъпката на майката е детинска, толкова има в главата си. Всяко чудо за 3 дни, поговори с децата и най-вече направи нещо, за да не се чувстват заплашени от детето ти, иначе няма как да стане по-добре.

Аз също пазя другите от своето дете. Тя вече е в състояние, което няма да я накара да причини на някого болка (преди хапеше, щипеше и скубеше), но поведението й към другите деца е доста странно (докосва ги по малко странен начин, което може да им е неприятно и да ги държи настрана). Към грубостта не мога да проявя толерантност, бих посъветвала и моите деца да странят от грубияни и побойници, били те здрави или не. Казвам го, стоейки и от другата страна. Знам колко голяма може да бъде болката, но знам как боли и някой да наранява децата ми.