И какво като някое дете ти вземе топка или лопатка. Ми утре ще ти ги донесе. И ние Луси не винаги я извеждаме с играчки. Друг път пък си ги менкат с разни деца, и се връща с чужди в нас, често пък липсват нейните. Даже онзи ден, за да не плаче едно детенце, майка ми му оставила едно пате за возене на Луси, та другата майка толкова се трогнала, та купувала на Луси някакви неща за ядене. Е голям праз, кой с колко играчки излиза, и дали си носи изобщо.
Ами аз на моята дъщеря например не й давам да яде Зрънчо, обаче винаги в градинката има деца, на които им дават, и естествено моята се подрежда първа писта до пакета, да яде и тя. Еми няма пък да и купя, не искам да ги яде, а това че е ощетила някое дете с 5-10 зрънчовци нека се смята за стиснатост от моя страна, или използвачесто на чужди финансови възможности
Така че, по-полека с драматизма, говорим за деца все пак.
И не можеш дори и да подозираш защо някоя майка не носи играчки.
Ами може и да няма, ами може пък и през ум да й минава да си купи.
Може пък да ги е забравила.
А отделен е въпросът, че децата обикновено харесват чуждите играчки, макар техните, примерно да са чисто нови, и би следвало още да не са им се наситили, знае ли човек