Бихте ли свързали живота си с човек, който има дете от предишен брак(вие нямате деца) ?
- Публикувана: 21 март 2007, 18:06 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2007, 18:03 ч.
Бихте ли свързали живота си с човек, който има дете от предишен брак ?
Приятеля ми има 2 деца (тийнейджъри) от брака си. Заедно сме вече 5 години. Дъщеря ни е на 11 месеца. Е, неговите деца не живеят с нас, но досега по никакъв начин не са ми пречили. Също така по никакъв начин не проявява предпочитания към някое от децата си. Е, понеже живее с нас двете най-много време прекарва с най-малкото, но това е друга тема.
Защо не?!Баща ми е имал един неуспешен брак,развел се и след две години срещнал майка ми и са много щастливи вече 20години.Тя и аз страхотно се разбираме с брат ми и когато той идва на гости понеже живее в друг град направо не можем да се наприказваме тримата,без татко че той много го бъзика за гаджета и т.н
Вече съм го направила 
И аз
Дори за миг фактът, че има дете, не ме е притеснявал. Той е човекът, за който съм мечтала, обичам го много, много се разбираме и обичаме с дъщеря му. Странно ми е някой да мисли обратното 
Вече и аз съм го направила, дори имаме и собствено дете.
дано не се налага да се омъжвам втори път, но по принцип отговорът ми е твърдо ДА; дори децата да са малки и да живеят с нас, не би било проблем;
...
само за момент си помислих как ще реагира мъжът ми, ако прочете това
дали няма да въздъхне с облекчение и да ми доведе извънбрачните си деца на отглеждане 
е тогава определено няма да съм толкова благосклонна
...
само за момент си помислих как ще реагира мъжът ми, ако прочете това
дали няма да въздъхне с облекчение и да ми доведе извънбрачните си деца на отглеждане е тогава определено няма да съм толкова благосклонна
не би било проблем за мен
И аз мисля така.
Приятеля ми има 2 деца (тийнейджъри) от брака си. Заедно сме вече 5 години. Дъщеря ни е на 11 месеца. Е, неговите деца не живеят с нас, но досега по никакъв начин не са ми пречили. Също така по никакъв начин не проявява предпочитания към някое от децата си. Е, понеже живее с нас двете най-много време прекарва с най-малкото, но това е друга тема.
Бихте ли свързали живота си с човек, който има дете от предишен брак(вие нямате деца) ?
Не, не бих могла. Струва ми се нечестно към бъдещото мое дете. Аз съм продукт на такава връзка и смятам че съм ощетена материално и емоционално от страната на баща ми. Първото дете е нещо специално и винаги съм искала да е с човек, за когото е първо. Вече съм омъжена и имам деца и ако по някаква причина остана сама не бих желала да имам връзка с мъж който няма деца. Най-добрата ми приятелка имаше такива и се нагледах на ревност и лошо отношение към детето от страна на любовниците и. Аз съм прагматик и не желая излишни усложнения в живота си. Нямам нищо против такива връзки ако двамата са щастливи заедно.
Аз ще съм първата консервативна джофра, изказала се по темата.
Едва ли.
Във всеки случай не бих се хвърлила в такава авантюра без да съм събрала нужната информация - причина за разпада на предишната му връзка и най-важното - дали се грижи за децата си - финансово и като баща. Връзка с мъж, на който не му пука за собствените му деца, драпа се с бившата за издръжки или пък дори не е виждал децата си с месеци - не! Това не е мъж, а леке, който си мисли, че като се е развел с жената, се е развел и с децата. За съжаление твърде честа картинка по тези ширини.
Трябва да се има предвид и че задълженията му към предишното семейство са налице и това ще е за сметка на новото му - като пари и като време. Тъй че голямо мислене би паднало, но по-скоро ако съм неомъжена и без деца, не бих започнала връзка с такъв мъж.
Едва ли.
Във всеки случай не бих се хвърлила в такава авантюра без да съм събрала нужната информация - причина за разпада на предишната му връзка и най-важното - дали се грижи за децата си - финансово и като баща. Връзка с мъж, на който не му пука за собствените му деца, драпа се с бившата за издръжки или пък дори не е виждал децата си с месеци - не! Това не е мъж, а леке, който си мисли, че като се е развел с жената, се е развел и с децата. За съжаление твърде честа картинка по тези ширини.
Трябва да се има предвид и че задълженията му към предишното семейство са налице и това ще е за сметка на новото му - като пари и като време. Тъй че голямо мислене би паднало, но по-скоро ако съм неомъжена и без деца, не бих започнала връзка с такъв мъж.
Не е имало ревност или други проблеми 
В децата няма нищо лошо, колкото повече, толкова по-добре! 
Съпугът ми има син от първия си брак.Когато се запознахме , той беше на 5 год.Женени сме вече 18г , имаме син на 17г и никога не съм съжалявала за изборът си!Даже , като се замисля , по отношението на мъжа ми към детето му , си дадох сметка ,че той ще бъде чудесен съпруг и добър баща и за нашето дете!
Да, бих го направила, но има нещо, което ме притеснява 
Обичаме мъжа, приемаме и детето - естествено, но какви са отношенията ни с предишната му съпруга/приятелка, особено ако детето живее при нея? Например ако детето има тържество в детската градина - кой ще отиде? Майка му и баща му? Само майка му? Или всички заедно?
Обичаме мъжа, приемаме и детето - естествено, но какви са отношенията ни с предишната му съпруга/приятелка, особено ако детето живее при нея? Например ако детето има тържество в детската градина - кой ще отиде? Майка му и баща му? Само майка му? Или всички заедно?
Не, не е честно спрямо първата жена и другите му деца. По този начин ще стане невъзможно ежвентуалното му връщане към първите. А ако тоъ е по виновен за раздялата? Човек трябва да носи отговорност за избора си и решенията, иначе....какво?Брака не е игричка, точно за това е трудно решение понякога.Това, че общестото одобрява развода не значи , че Бог е на същото мнение. А и друго- сърбала съм всичката попара на разведени родители и мразех всички похотливи каки дето се възползваха от разногласията на майка ми и баща ми, ако ги нямащше такива, татко щеше да се върне при мама. Е поне сега имам деца и добър мъж и знаем стйността на вярността и семеъството.
Не, не е честно спрямо първата жена и другите му деца. По този начин ще стане невъзможно ежвентуалното му връщане към първите. А ако тоъ е по виновен за раздялата? Човек трябва да носи отговорност за избора си и решенията, иначе....какво?Брака не е игричка, точно за това е трудно решение понякога.Това, че общестото одобрява развода не значи , че Бог е на същото мнение. А и друго- сърбала съм всичката попара на разведени родители и мразех всички похотливи каки дето се възползваха от разногласията на майка ми и баща ми, ако ги нямащше такива, татко щеше да се върне при мама. Е поне сега имам деца и добър мъж и знаем стйността на вярността и семеъството.
незнам на колко си години ,но мислиш като малко дете.би трябвало да си наясно ,че когато взаимоотношеният между двама души са развалени,нещата не вървят вината е и в двамата.
за тяхните отношения няма вина околния свят.никой няма да иде насила да отнеме баща ти,ако той не е потърсил тази кака.а за да я потърси ,значи нещо в къщи не е наред.ти никога може би няма да разбереш дали нещо в секса или в думите между тях не е било наред.
но със сигурност има причина човек да потърси топлина навън от дома си.
ако първия път е направена прибързана и необмислена грешка,защо трябва да се обвинява втората жена.
както и децата от първия брак нямат вина за постъпките на родителите си.
напротив - децата са щастливи ,когато и родителите са щастливи,а те са такива с подходящ човек до себе си.
за какво са ми и двамата ,когато ще се псувати и подминават в коридора- това не е щастие.
обичайте децата,това ви прави благородни и добри и един ден и децата ще ви обичат.
един ден вие ще разчитате на тези деца ,както те сега на вас.
отворете си сърцата.
Незнам дали бих свързала живот си с такъв човек.Тези, пред които не стои подобна дилема сме смели и вземаме бързо решение -да или не.Но ако трябва сериозно да се замислиш, а не да кажеш -Айде ще сме голямо и щастливо семейство, да погледнеш и плюсове и минуси и да прецениш. Т.че въпроса ако е поставен ребром-незнам. А за темата -като че ли по скоро ДА
Мисля, че същността на въпроса има различен смисъл за мъжете и жените. Децата в 90% от случаите остават при майката. Така че в единия случай това означава да живееш с детето и наистина да бъдете СЕМЕЙСТВО, а в другия случай то просто идва на гости и всичко е много по-лесно. За себе си не мога май да отговоря еднозначно и категорично, зависи от много фактори и най-вече от това какво е положението с истинската майка...
Не само бих, но го и направих. ....
Аз не,по-този въпрос съм категорична.Не бих допуснала много близо до мен такъв мъж.
Точно щях да пиша, че темата е безсмислена и видях, че поне един човек е против...
За мен това е безпредметно. Децата са деца, възрастните - възрастни. Смятам да се омъжа /дай Боже/ и ако бъдещия ми съпруг има и най-малкото против детето ми - значи просто не струва. Даже се радвам, че имам дете и то ще изиграе толя на някаква 'цедка' за неподходящите мъже... Самата аз не бих имала нищо против мъж с деца.
...и това няма никакво зна4ение за мен 
Да, в момента имам връзка с такъв мъж. Вярно е, че понякога се чувствам малко пренебрегната и не винаги можем да правим всичко, което ми се иска, то само като го видя как му светят очите като си погледне детето всичко тоова изчезва! Няма нищо страшно, всеки прави грешки в избора си на партньор, детето му обаче няма вина за това!По-страшно е да е наркоман или алкохолик! 