Бих, разбира се! Даже преди години си мечтаех да се омъжа за човек с дете от предишен брак. 
В децата няма нищо лошо, колкото повече, толкова по-добре!
В децата няма нищо лошо, колкото повече, толкова по-добре! - Публикувана: 21 март 2007, 18:06 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2007, 18:03 ч.
Бихте ли свързали живота си с човек, който има дете от предишен брак ?
Съпугът ми има син от първия си брак.Когато се запознахме , той беше на 5 год.Женени сме вече 18г , имаме син на 17г и никога не съм съжалявала за изборът си!Даже , като се замисля , по отношението на мъжа ми към детето му , си дадох сметка ,че той ще бъде чудесен съпруг и добър баща и за нашето дете!
Да, бих го направила, но има нещо, което ме притеснява 
Обичаме мъжа, приемаме и детето - естествено, но какви са отношенията ни с предишната му съпруга/приятелка, особено ако детето живее при нея? Например ако детето има тържество в детската градина - кой ще отиде? Майка му и баща му? Само майка му? Или всички заедно?
Обичаме мъжа, приемаме и детето - естествено, но какви са отношенията ни с предишната му съпруга/приятелка, особено ако детето живее при нея? Например ако детето има тържество в детската градина - кой ще отиде? Майка му и баща му? Само майка му? Или всички заедно?
Не, не е честно спрямо първата жена и другите му деца. По този начин ще стане невъзможно ежвентуалното му връщане към първите. А ако тоъ е по виновен за раздялата? Човек трябва да носи отговорност за избора си и решенията, иначе....какво?Брака не е игричка, точно за това е трудно решение понякога.Това, че общестото одобрява развода не значи , че Бог е на същото мнение. А и друго- сърбала съм всичката попара на разведени родители и мразех всички похотливи каки дето се възползваха от разногласията на майка ми и баща ми, ако ги нямащше такива, татко щеше да се върне при мама. Е поне сега имам деца и добър мъж и знаем стйността на вярността и семеъството.
Не, не е честно спрямо първата жена и другите му деца. По този начин ще стане невъзможно ежвентуалното му връщане към първите. А ако тоъ е по виновен за раздялата? Човек трябва да носи отговорност за избора си и решенията, иначе....какво?Брака не е игричка, точно за това е трудно решение понякога.Това, че общестото одобрява развода не значи , че Бог е на същото мнение. А и друго- сърбала съм всичката попара на разведени родители и мразех всички похотливи каки дето се възползваха от разногласията на майка ми и баща ми, ако ги нямащше такива, татко щеше да се върне при мама. Е поне сега имам деца и добър мъж и знаем стйността на вярността и семеъството.
незнам на колко си години ,но мислиш като малко дете.би трябвало да си наясно ,че когато взаимоотношеният между двама души са развалени,нещата не вървят вината е и в двамата.
за тяхните отношения няма вина околния свят.никой няма да иде насила да отнеме баща ти,ако той не е потърсил тази кака.а за да я потърси ,значи нещо в къщи не е наред.ти никога може би няма да разбереш дали нещо в секса или в думите между тях не е било наред.
но със сигурност има причина човек да потърси топлина навън от дома си.
ако първия път е направена прибързана и необмислена грешка,защо трябва да се обвинява втората жена.
както и децата от първия брак нямат вина за постъпките на родителите си.
напротив - децата са щастливи ,когато и родителите са щастливи,а те са такива с подходящ човек до себе си.
за какво са ми и двамата ,когато ще се псувати и подминават в коридора- това не е щастие.
обичайте децата,това ви прави благородни и добри и един ден и децата ще ви обичат.
един ден вие ще разчитате на тези деца ,както те сега на вас.
отворете си сърцата.