как протича първата среща със социалния работник?

И нас ни питаха какво ще се случи ако евентуално по време на процедурата се окаже , че ще имаме свое дете.  Съвсем честно й казах, че ако все още не са ни извикали за детенце, бих стопирала процедурата, защото не мога да знам как ще протече тази бременност  и дали няма това да ми попречи да се грижа за детенцето. Но пък , ако вече сме се запознали с детето и е започнала процедура по осиновяване, връщане назад няма. Щом така е рекъл Бог, значи ще се справим.  За социалните е важно да разберат дали , ако родите, няма да се откажете  от осиновеното си дете. Има такива случаи. Така че, не виждам какво има да криете, ако ви питат за това.  Спокойно! Всичко ще мине.  Пожелавам ви да случите на соц. работник! Успех!

Скъпи Влюбени Майки,

пиша като човек бил влюбен, разлюбен, пак влюбен и пак разлюбен и пак... (т.е. опитвам де да декларирам тежест и опит:)

Скъпи Влюбени Майки,

искам само да ви припомня, че преди това влюбване сте имали много други и едно от тях е било в човека, който се мотае сега около вас (не говоря за малкия човек ).

Тъй като както казват доста умни хора (повечето от тях са физици) нищо на света не се губи - само се прелива в друга форма, това ново влюбване малко или много ограничава ефекта на предпоследното влюбване (пак предполагаме, че не сте влюбвали повече след като сте избрали кой да се мотае около вас - не е чудо науката? блаженни се вярващите).

Скъпи Влюбени Майки,

Моля ви намирайте начини да не пренабрегвате и големите деца, които се мотаят доста по - отдавна около вас (визирам мъжете ви). Има много написано за реакциите на голямото дете, когато в семейството се явява нов член получаващ много повече внимание, любов и време.

Скъпи Влюбени Майки,

Бидейки нещо като бяла лястовица тук се нагърбвам с цялата тежест да се опитам да Ви накарам да се замислите върху промените, които са настъпили между Вас и Големите Деца.

Скъпи Влюбени Майки,

Убеден съм, че се стараете много и никак не ви е лесно да балансирате между тези две страни, но си мисля, че понякога лесно забравяте за онова Голямо Дете с широко отворени очи, което чака Ви чака.

Скъпи Влюбени Майки,

вярно е, че Големите Деца са по - самостоятелни, че трудно можеш да ги настъпиш докато ходиш назад и че достигат с лекота до вратата на хладилника, но повярвайте ми понякога имат нужда от вас.

САМО ОТ ВАС.

Прав си, старая се доколкото мога да не пренебрегвам нито голямото нито малкото дете, ама от ден на ден става все по трудно. Малкото дете го е обзала една луда ревност от голямото, че вечер като се върне мъжа ми от работа, Теди го целува,  и веднага му казва  "тау"(чао) и ме дърпа за ръката да ходим в детската. И каквото и решение да взема в случая все един от двамата е сърдит, а това най-често е голямото дете

Здравейте, всички мои мили! Най-накрая дългоочакваната първа среща свърши благополучно. Падна ни се най-готината соц. работничка на света - младо, симпатично и лъчезарно момиче. Хареса ми от пръв поглед. Мисля, че тя се притесняваше не по-малко то нас от предстоящите въпроси, които трябваше да ни зададе и през цялото време се усмихваше. Предупреди ни, че ще ни зададва много лични въпроси, но ние с моя мъж, докато чакахме си направихме една репетиция на срещата и мисля, че се справихме доста добре. Следващата среща е на 02/04/2007. Тогава ще ни питат за семейства и роднини и тогава вече е малко притеснително, тъй като родителите на моя съпруг са доста възрастни и не приемат добре този факт с осиновяването. Не знам какво да говорим. Какво бихте ме посъветмали вие? Вярвам във вашите съвети, така че приемам всякаква помощ от ваша страна. Поздрави!!!

Радвам се за вас, следващите срещи ще минат още по леко.

Мила Таня, важното е да се успокоиш.
 
Най-притиснителното - първата среща е зад гърба ти. Определям я като най-притеснителна, защото нямаш идея какво ще правят с теб, нямаш идея кой ще ти е социалния работник и как ще се сработите.
Колкото до възрастните родители - ние бяхме избрали да не казваме на свекър ми и на свекърва ми че ще осиновяваме, защото те са много възрастни и не искахме да ги подлагаме на чакане и неизвестност, защото знаехме че и те ще съпреживяват заедно с нас всяко отваряне на пощенската кутия и от вълнение можехме да им причиним сърдечни проблеми.
От друга страна ние самите не искахме много хора да знаят - всъщност знаеше само етърва ми, която ми е приятелка от детинство,  защото аз съм прекалено емоционална и ако един куп хора ме подпитват - как е, до къде стигна, има ли нещо ново, на мен сигурно щеше да ми гръмне бушона.
Обяснихме всичко това на социалната работничка и въпроса беше приключен.
Така беше при нас, дано съм ти помогнала с нещо. Стискам палци 

Благодаря ти Мама Галя 66. Може би се притеснявам повече отколкото трябва, но предполагам знаеш как е.... Премислям всяко нещо хиляди пъти. Очакването е страшно.  Дано се свърши по-бързо. 

о, Магьоснико, едно от нещата, които научих  от Голямото дете е да не смесвам отношения и чувства

11 години чакахме сина си - нашето влюбване както виждаш е далече, далече...

сори, че не пиша по темата

Не се притеснявай, няма да го усетиш и ще е свършило вече. Първата среща е най-трудна, след това с всяка следваща ще ти става все по-лесно и по-лесно, на мен дори на последната среща ми беше мъчно, че свършват. А за родителите - по-добре кажете нещата както са, аз продължавам да мисля, че е най-добре да си искрен.
Желая ви успех!

tanya_75 , относно родителите, не се притеснявайте да кажете истината. Аз не съм в топли отношения с родителите на съпруга ми (меко казано ) и  бях откровена със социалната по този въпрос. Не съжалявам.

майка ми има една приказка - във всяка къща гори по един огън

това момиче не ви познава, а има отговорна задача - да напише социален доклад за вас, вашите отношения и семейство

все пак държавата ще ви повери съдбата на едно малко изоставено същество

аз все едно и също пиша на новичките - много търпение и любов!

ще ви трябват

да пишеш как вървят нещата

Фоксче, благодаря ти за подкрепата!
Април - на теб също!
Радвам се, че мога да споделя тревогите си с вас и да получа отговори на въпросите, на които сама не мога да си отговоря. Вие ми давате надежда и сили да продължа напред като чета за вашите радости и тревоги, свързани с отглеждането и възпитанието на вашите деца. Голямо БЛАГОДАРЯ!!!!