Сигурно има вече такава тема, за което се извинявам, но аз не я срещнах. Вълнува ме въпроса с кръщаването на дететор кога е добре да се направи, къде, как се избира кръстника и други подробности.
- Публикувана: 22 март 2007, 13:52 ч.
- Последно мнение: 23 март 2007, 20:33 ч.
На каква възраст кръщавате детето си?
Кръщава се в черква , всеки когато пожелае но докато са по малки по не плачат , не че това е критерии аз моята кукличка я кръстих на осем месеца/доста порева/.Трябва преди това на теб попа да ти испее една песничка за да влезеш в черквата че си родилка.В нашия край кръщава кумата от свадбата дето ви е била или кумът то все тая.
Когато искаш тогава можеш да си кръстиш детето. Първо ти и таткото трябва да сте кръстени, а кръстник може да е всеки, стига и той да е кръстен. Няма писани закони в тая работа. Но е хубаво едно дете да се кръсти защото се смята че сме християни и това е един вид обичай. А и другото преимущество на кръщаването е че след време може да сключи църковен брак.
Кръстихме я на първия й рожден ден. Кръстница - кумата ни.
И при нас така
Сигурно има вече такава тема, за което се извинявам, но аз не я срещнах. Вълнува ме въпроса с кръщаването на дететор кога е добре да се направи, къде, как се избира кръстника и други подробности.
Децата ми ще бъдат кръстени тогава, когато те направят своя осъзнат избор за това. Допускам възможността и никога да не стане.
И моят съпруг е на това мнение. Аз обаче кръстих голямата, когато беше на 3,8 години, без да го питам- само му съобщих в деня на кръщенето. Беше много набързо организирано всичко- купих 2 кърпи, една за детето и една за църквата, олио и разбира се кръстче. Кръстница беше сестра ми. Детето разбираше, че става нещо тържествено и много се радваше. Но какво точно май не й беше много ясно. След церемонията й казах, че вече е християнка и като отидохме в съседното заведение да се почерпим, един човек я пита как се казва, а тя отговаря гордо "Кистиянка".
Кръстихме дъщеря ми 2г и 2месеца - юли месец. Точно тогава я кръстихме защото:
1. достатъчно голяма да не реве и мрънка и да превърне събитието в ад - церемонията е достатъчно дълга
2. достатъчно голяма да участва в кръщенето самостоятелно и с интерес - не я носим на ръце или да я гоним из църквата
3. месец юли - достатъчно горещо попа да я изкъпи в коритото и тя да не възразява, даже не искаше да излиза
Кръстница и стана нашата кума, но не защото ни е кума, а защото детето ни е много привързано към нея и я обича. Ами май това е всичко
1. достатъчно голяма да не реве и мрънка и да превърне събитието в ад - церемонията е достатъчно дълга
2. достатъчно голяма да участва в кръщенето самостоятелно и с интерес - не я носим на ръце или да я гоним из църквата
3. месец юли - достатъчно горещо попа да я изкъпи в коритото и тя да не възразява, даже не искаше да излиза
Кръстница и стана нашата кума, но не защото ни е кума, а защото детето ни е много привързано към нея и я обича. Ами май това е всичко
Ние ги кръщавахме на именните им дни, най-малкия на 8 месеца, големите на година и нещо. Кръстници: кумовете (за каката и малкия) и една приятелка (за големия ми син). Няма значение и кой е кръстник. На мен, например, баба ми ми е била кръстнца. Мисля, че по традиция трябва да са кумовете, ама "традициите не са това, което бяха". Днес много хора решават да имат дете без брак, следователно нямат кумове. Тогава кой да им кръсти децата - приятели, разбира се, или други роднини. Интересното е, че не е задължително родителите да са кръстени, задължително е само за кръстника (кръстницата).
Смятам ,че детето е хубаво да се кръсти на такава възраст, че да има спомени от самото събитие. Моят син го кръстихме на 4 год. и успя да съпреживее празника ,(който все пак основно е негов ). Радваше се много на подаръците, спомня си ,че се е държал мъжки и не е плакал при топването във водата и досега нарича църквата ,в която е кръстен"моята църква".
Кръстихме дъщеря си, когато беше на 2г7м. Кръстницата бе една от моите най-добри приятелки.
Синът ми още не е кръстен, поради една много важна причина,....... не можем да изберем кръстник. И тъй като прочетох малко по-горе, че на Пролетната Фея на сина й кръстница е била жена, ми се ще да попитам, има ли традиция кръстника да е от същия пол като кръщелника?
На мен ми се ще да е от същия пол, защото го възприемам малко по-сериозно-духовен родител, бих искала да е много достоен човек, такъв, от когото детето може да се учи и да получава разбиране и мъдри съвети....
Синът ми още не е кръстен, поради една много важна причина,....... не можем да изберем кръстник. И тъй като прочетох малко по-горе, че на Пролетната Фея на сина й кръстница е била жена, ми се ще да попитам, има ли традиция кръстника да е от същия пол като кръщелника?
На мен ми се ще да е от същия пол, защото го възприемам малко по-сериозно-духовен родител, бих искала да е много достоен човек, такъв, от когото детето може да се учи и да получава разбиране и мъдри съвети....
попа горкия се наложи да скъси ритуала. Кръстница и стана моя приятелка /исках да е човек на когото мога да разчитам, нали става духовен водач на детето ми/, не кумата ни, че с тях не сме особено близки. 
Ние определихме дата за Гергьовден, тогава малката ще е малко преди навършване на годинката.Кръстник ще е наш много добър приятел.Когато правихме освещаване на апартамента ни, разпитах попа за обичайте и необходимостта от кръщене, той ми обясни че колкото по-бързо се кръсти щяло детето да има ангел-хранител.Това било смисъла на този обичай и разбира се кръстника - духовния родител...Ритуали...Обичай...Няма значение кой ще е кръстник, трябва вие да го изберете - да е достоен във вашите очи човек.Тук в София обичая май е кум/кума да кръщава.Успех в избора!
Ние чакаме лятото 
, за да е по-топличко...
, за да е по-топличко...
Против съм, няма да бъде кръстен.
Такова изказване виждам(чувам) за първи път.Обясно защо, че ме заинтригува, моля те! 
Дъщеря ми все още не е кръстена.
Моята също ! Имам го като идея обаче, за близко бъдеще !
Големия го кръстихме на 2-рия му рожден ден и обединихме празниците.Кръстница му беше дъщерята на кумовете ни.
Малкия още не сме
,макар да мислим по въпроса. Надявам се,това лято да го направим. Един роднина на баба ми е в Троянския манастир и ни покани там да го кръстим,ама е много далече от София,макар да е супер красиво място. Щяхме да потрошим колата, докато стигнем единствения път като ходихме...
Но искам да ви питам,много ли е важно точно кумовете ни да са кръстници на децата,защото кума ни вече не е между нас
а кумата с дъщеря си е в чужбина и тук почти не си идват... Не може ли да е някой друг човек,който да го обича и да го напътства?Нали това е основната задача на кръстниците?
Малкия още не сме
,макар да мислим по въпроса. Надявам се,това лято да го направим. Един роднина на баба ми е в Троянския манастир и ни покани там да го кръстим,ама е много далече от София,макар да е супер красиво място. Щяхме да потрошим колата, докато стигнем единствения път като ходихме...Но искам да ви питам,много ли е важно точно кумовете ни да са кръстници на децата,защото кума ни вече не е между нас
а кумата с дъщеря си е в чужбина и тук почти не си идват... Не може ли да е някой друг човек,който да го обича и да го напътства?Нали това е основната задача на кръстниците? 
