Не сме я кръстили още,и така като гледам няма да е скоро/близките месеци/.
- Публикувана: 22 март 2007, 13:52 ч.
- Последно мнение: 23 март 2007, 20:33 ч.
На каква възраст кръщавате детето си?
Сигурно има вече такава тема, за което се извинявам, но аз не я срещнах. Вълнува ме въпроса с кръщаването на дететор кога е добре да се направи, къде, как се избира кръстника и други подробности.
Децата ми ще бъдат кръстени тогава, когато те направят своя осъзнат избор за това. Допускам възможността и никога да не стане.
И моят съпруг е на това мнение. Аз обаче кръстих голямата, когато беше на 3,8 години, без да го питам- само му съобщих в деня на кръщенето. Беше много набързо организирано всичко- купих 2 кърпи, една за детето и една за църквата, олио и разбира се кръстче. Кръстница беше сестра ми. Детето разбираше, че става нещо тържествено и много се радваше. Но какво точно май не й беше много ясно. След церемонията й казах, че вече е християнка и като отидохме в съседното заведение да се почерпим, един човек я пита как се казва, а тя отговаря гордо "Кистиянка".
Кръстихме дъщеря ми 2г и 2месеца - юли месец. Точно тогава я кръстихме защото:
1. достатъчно голяма да не реве и мрънка и да превърне събитието в ад - церемонията е достатъчно дълга
2. достатъчно голяма да участва в кръщенето самостоятелно и с интерес - не я носим на ръце или да я гоним из църквата
3. месец юли - достатъчно горещо попа да я изкъпи в коритото и тя да не възразява, даже не искаше да излиза
Кръстница и стана нашата кума, но не защото ни е кума, а защото детето ни е много привързано към нея и я обича. Ами май това е всичко
1. достатъчно голяма да не реве и мрънка и да превърне събитието в ад - церемонията е достатъчно дълга
2. достатъчно голяма да участва в кръщенето самостоятелно и с интерес - не я носим на ръце или да я гоним из църквата
3. месец юли - достатъчно горещо попа да я изкъпи в коритото и тя да не възразява, даже не искаше да излиза
Кръстница и стана нашата кума, но не защото ни е кума, а защото детето ни е много привързано към нея и я обича. Ами май това е всичко
Ние ги кръщавахме на именните им дни, най-малкия на 8 месеца, големите на година и нещо. Кръстници: кумовете (за каката и малкия) и една приятелка (за големия ми син). Няма значение и кой е кръстник. На мен, например, баба ми ми е била кръстнца. Мисля, че по традиция трябва да са кумовете, ама "традициите не са това, което бяха". Днес много хора решават да имат дете без брак, следователно нямат кумове. Тогава кой да им кръсти децата - приятели, разбира се, или други роднини. Интересното е, че не е задължително родителите да са кръстени, задължително е само за кръстника (кръстницата).
Смятам ,че детето е хубаво да се кръсти на такава възраст, че да има спомени от самото събитие. Моят син го кръстихме на 4 год. и успя да съпреживее празника ,(който все пак основно е негов ). Радваше се много на подаръците, спомня си ,че се е държал мъжки и не е плакал при топването във водата и досега нарича църквата ,в която е кръстен"моята църква".
, но смятам това лято и него да го кръстим. 