"Търговска къща" - много ми хареса, повече от "Шогун". Тя беше в няколко части, най-общо - семейна сага, проследяваща развитието на Хонконг.
- Публикувана: 22 март 2007, 20:32 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2007, 15:15 ч.
Литературен клуб - ІІІ
"Търговска къща" - много ми хареса, повече от "Шогун". Тя беше в няколко части, най-общо - семейна сага, проследяваща развитието на Хонконг.
Аз пък харесах "Шогун" повече от "Търговска къща"
Иначе за мен Цар Плъх държи първото място 
Няколко нови книги, които събуждат любопитството ми:
"Приятели, любовници, шоколад" на Алегзандър Маккол Смит
Изабел Далхаузи обича загадките и моралните проблеми. Като философ по образование и принципна жена тя държи извънредно много на правилата, които управляват на теория живота й.
Но действителността крие много предизвикателства - духовната близост с красив млад мъж, който е влюбен в племенницата й, неудържимото привличане, което упражняват върху Изабел шоколадът и един привлекателен италианец, появил се изневиделица в Единбург…
А непоправимото й любопитство я забърква отново в странна история. Случаен познат, претърпял сърдечна трансплантация, споделя с нея необичайните си преживявания - откакто в гърдите му бие новото сърце, го измъчват видения и спомени, които не му принадлежат. Разумът е безсилен да обясни тези явления - възможно ли е донорът да е видял своя убиец? Възможно ли е неговото сърце да е съхранило паметта от последните му мигове преди смъртта?
Изабел държи на всяка цена да разбере истината - но разследването на поредната загадка я повежда по опасен път.
"Литературният еквивалент на чаша чай пред уютно горящата камина".
Ню Йорк Таймс
Алегзандър Маккол Смит е носител на три награди “Автор на годината” за 2004 година и на наградата на Асоциацията на авторите на криминални романи. През 2003 година получава наградата “Сага” за хумористична литература, известна и като “Сребърен Букър”, както и наградата “Духът на Шотландия”.
Той е професор по медицинско право в Единбургския университет. Бил е заместник-председател на Британската комисия по човешка генетика, председател на комисията по етика на “Бритиш Медикъл Джърнъл” и член на международната комисия по биоетика към ЮНЕСКО. В свободното си време свири на фагот в “Наистина ужасния оркестър”.
За заслугите си към литературата през 2007 г. Алегзандър Маккол Смит получава Ордена на Британската империя.
"Истанбул" на Орхан Памук
"Няма да стана художник - казах аз. - Ще стана писател".
Така завършва "Истанбул", книгата на писателя, който умее да рисува с думи. Едно обяснение в любов към града, наричан "зеницата на света", история в която естествено съжителстват красотата и тъгата, нежността, надеждата и силата на духа, разказ за израстването и преплитането на една изключителна личност с един изключителен град.
"Тринайсет луни" на Чарлс Фрейзър
Уил Купър, в тежък момент осиновен от индианците чероки, се връща назад в годините, за да спаси от забрава магическия свят на миналото...
Изключителен разказ за един мъж, любовта му към една жена и страстното търсене на дом и смисъл в живота по време на много драматичен период в американската история. Още като започнах да чета ръкописа, бях изцяло погълната... Загубих представа за времето, не можех да върша нищо друго, толкова завладяващ е въображаемият свят на Чарлс Фрейзър, създаден от красотата на езика, напрежението и страстта...
Кейт Медина
"Приятели, любовници, шоколад" на Алегзандър Маккол Смит
Изабел Далхаузи обича загадките и моралните проблеми. Като философ по образование и принципна жена тя държи извънредно много на правилата, които управляват на теория живота й.
Но действителността крие много предизвикателства - духовната близост с красив млад мъж, който е влюбен в племенницата й, неудържимото привличане, което упражняват върху Изабел шоколадът и един привлекателен италианец, появил се изневиделица в Единбург…
А непоправимото й любопитство я забърква отново в странна история. Случаен познат, претърпял сърдечна трансплантация, споделя с нея необичайните си преживявания - откакто в гърдите му бие новото сърце, го измъчват видения и спомени, които не му принадлежат. Разумът е безсилен да обясни тези явления - възможно ли е донорът да е видял своя убиец? Възможно ли е неговото сърце да е съхранило паметта от последните му мигове преди смъртта?
Изабел държи на всяка цена да разбере истината - но разследването на поредната загадка я повежда по опасен път.
"Литературният еквивалент на чаша чай пред уютно горящата камина".
Ню Йорк Таймс
Алегзандър Маккол Смит е носител на три награди “Автор на годината” за 2004 година и на наградата на Асоциацията на авторите на криминални романи. През 2003 година получава наградата “Сага” за хумористична литература, известна и като “Сребърен Букър”, както и наградата “Духът на Шотландия”.
Той е професор по медицинско право в Единбургския университет. Бил е заместник-председател на Британската комисия по човешка генетика, председател на комисията по етика на “Бритиш Медикъл Джърнъл” и член на международната комисия по биоетика към ЮНЕСКО. В свободното си време свири на фагот в “Наистина ужасния оркестър”.
За заслугите си към литературата през 2007 г. Алегзандър Маккол Смит получава Ордена на Британската империя.
"Истанбул" на Орхан Памук
"Няма да стана художник - казах аз. - Ще стана писател".
Така завършва "Истанбул", книгата на писателя, който умее да рисува с думи. Едно обяснение в любов към града, наричан "зеницата на света", история в която естествено съжителстват красотата и тъгата, нежността, надеждата и силата на духа, разказ за израстването и преплитането на една изключителна личност с един изключителен град.
"Тринайсет луни" на Чарлс Фрейзър
Уил Купър, в тежък момент осиновен от индианците чероки, се връща назад в годините, за да спаси от забрава магическия свят на миналото...
Изключителен разказ за един мъж, любовта му към една жена и страстното търсене на дом и смисъл в живота по време на много драматичен период в американската история. Още като започнах да чета ръкописа, бях изцяло погълната... Загубих представа за времето, не можех да върша нищо друго, толкова завладяващ е въображаемият свят на Чарлс Фрейзър, създаден от красотата на езика, напрежението и страстта...
Кейт Медина
Тони, благодаря за предложенията 
.
Първата си я заплюх и аз, въпреки че мъжът ми едва ли ще е щастлив - новите книги обикновено са негово "перо" от семейния бюджет (освен когато му подарявам нещо), а вече три пъти започва и оставя "Неделният клуб по философия". На "Истанбул" и двамата се точим.
"Студена планина" ме остави твърде студена, историята ми хареса, но поднасянето й - не (е, пак беше по-добре от филма). Колкото и да подрипвам като прочета "индианци", май ще пропусна "Тринайсет луни"
.
. Първата си я заплюх и аз, въпреки че мъжът ми едва ли ще е щастлив - новите книги обикновено са негово "перо" от семейния бюджет (освен когато му подарявам нещо), а вече три пъти започва и оставя "Неделният клуб по философия". На "Истанбул" и двамата се точим.
"Студена планина" ме остави твърде студена, историята ми хареса, но поднасянето й - не (е, пак беше по-добре от филма). Колкото и да подрипвам като прочета "индианци", май ще пропусна "Тринайсет луни"
. 
. 
Завърших "Дух-лес" и не разбирам какво са й харесали на книгата. Авторът непрекъснато говори за духовната пустота сред своето поколение по следния начин "Нашето поколение, излъгано и измамено, няма идеали, няма ценности, празни са всички отвътре" (свободна перифраза). Мотивацията на героя липсва напълно (то и това е похват, ама не ми даде вид да е така), езикът е слаб - повторения безкрайни и безцелни, за грешките на превода няма да отварям дума. Сравняват автора с Пелевин, с Бегбеде?! 
Егати.
Сега чета Пътеписите на Мартин Карбовски. Кефят ме, въпреки че са писани различни години и се усеща как той е бил различен по различно време. Не че това е лошо де.
Глас за "Цар Плъх".
Егати.Сега чета Пътеписите на Мартин Карбовски. Кефят ме, въпреки че са писани различни години и се усеща как той е бил различен по различно време. Не че това е лошо де.
Глас за "Цар Плъх".
Сега чета Пътеписите на Мартин Карбовски. Кефят ме, въпреки че са писани различни години и се усеща как той е бил различен по различно време. Не че това е лошо де.
И аз се каня да ги прочета, Umbra ми разпали интереса към тях.
Дочетох си "Аз бях Карлос Кастанеда". Сега ми е едно празно, както всеки път, щом завърша някоя книга...
Сега ще направя рязък завой, преминавам от Гудман към Чарлз Буковски.
Сега ще направя рязък завой, преминавам от Гудман към Чарлз Буковски.
Като каза Буковски, Лора, се сетих, че от доста време на компа ми си стоят непрочетени негови разкази. Скоро ще споделям впечатления.
Като каза Буковски, Лора, се сетих, че от доста време на компа ми си стоят непрочетени негови разкази. Скоро ще споделям впечатления.
За първи и последен път поръчвам от тази книжарница.
"Приятели, любовници, шоколад" на Алегзандър Маккол Смит
Прочетох я вчера. Не бих казала, че съм разочарована, но й липсва живец. Приятелите - приятели, любовниците - въображаеми, престъплението и то останало само в сферата на въображението, а с какво мимолетно споменатият в книгата шоколад е заслужил място в заглавието, така и не разбрах
. Иначе приятно ведра, но с доста объркващо послание, поне за мен, книжка. И още един вчерашен трофей - "Пътешествие по екватора" на Майк Хорн:
тук
Свежо и приятно четиво, въпреки многото извънредно дразнещи правописни и граматически грешки в изданието. Явно е от коректора, защото от същото издателство четох наскоро "Да прекосиш Африка"1 и 2 на Соня и Александър Пусен и не ми се уплаши окото
. Впрочем и втората книга препоръчвам горещо на любителите на пътеписи.
Лора, моите впечатления от "Пингвините" са много добри. Почти само от там поръчвам. Книгите пристигат до два-три дни/най-много/. Веднъж само нямаха книга в наличност и ми се обадиха по телефона, за да попитат дали искам да ми изпратят останалите. След ден-два дори отново се обадиха, за да ме уведомят, че вече я имат липсващата книга.
Защо така са се изложили при теб? Обади ли им се по телефона?
gargamela, ама че съвпадение
. Точно в момента чета първата част на "Да прекосиш Африка". Много хубав пътепис. Не толкова завладяващ, колкото очаквах, но пък научих невероятно много неща. Всъщност изградих наново цялата си представа за Африка. Ще споделя по-подробни впечатления тези дни, когато я довърша.
И в тази връзка да попитам дали някой е чел книга от поредицата "Изгубените градове на..." на Дейвид Хачър Чайлдрес.
Чете ми се нещо приключенско, занимателно, но по-скоро в стил пътепис и документалистика, отколкото художествен роман.
Защо така са се изложили при теб? Обади ли им се по телефона?
gargamela, ама че съвпадение
. Точно в момента чета първата част на "Да прекосиш Африка". Много хубав пътепис. Не толкова завладяващ, колкото очаквах, но пък научих невероятно много неща. Всъщност изградих наново цялата си представа за Африка. Ще споделя по-подробни впечатления тези дни, когато я довърша.И в тази връзка да попитам дали някой е чел книга от поредицата "Изгубените градове на..." на Дейвид Хачър Чайлдрес.
Чете ми се нещо приключенско, занимателно, но по-скоро в стил пътепис и документалистика, отколкото художествен роман.
Тони, не съм чела нищо от поредицата, за която споменаваш (по принцип дълги заглавия, включващи думите "загадка"или "мистерия" ме настройват скептично , не че тук ги има). Мога да ти препоръчам един мой любим автор Роже Фризон-Рош, за съжаление много малко негови книги са преведени на български.
Миналата година излезе "Забравената пътека":
тук
На моменти текстът звучи леко архаично (миналият век,все пак) и фабулата е повече допълнение към описанията, но човекът наистина е виждал всичко, за което пише (за разлика от Карл Май, например).
, не че тук ги има). Мога да ти препоръчам един мой любим автор Роже Фризон-Рош, за съжаление много малко негови книги са преведени на български.Миналата година излезе "Забравената пътека":
тук
На моменти текстът звучи леко архаично (миналият век,все пак
) и фабулата е повече допълнение към описанията, но човекът наистина е виждал всичко, за което пише (за разлика от Карл Май, например). Препоръчани теми