Публикувана: 22 март 2007, 20:32 ч.
Последно мнение: 22 юни 2007, 15:15 ч.

Литературен клуб - ІІІ

26 983
300
1

# 285 21 юни 2007, 15:31 ч.

Майничка
Мнения: 12 594

Цитат на: {Тони} в чт, 21 юни 2007, 14:46

...

Извинявай, сега погледнах в сайта им, всъщност последно не са я нарекли Африка, а Филае - Philae (e-то е с ударение, ама не съм се ошлайфала, че да го сложа), старогръцката дума за любов към хората (другите са ерос - физическата любов и агапи - интелектуалната). А от тази година си има и братче - Улис (Одисей).

това е сайта, има и снимки на семейството като превъртиш надолу

# 286 21 юни 2007, 16:00 ч.

Мнения: 3 342

gargamela, благодаря ти! bouquet

Много ми беше интересно - нищо не разбрах, но и снимките са достатъчно красноречиви.

# 287 21 юни 2007, 17:33 ч.

Мнения: 2 697

Цитат на: fam в чт, 21 юни 2007, 08:02

Аз на Буковски само поезията(май условно казано при него поезия Thinking

) съм чела и определено намирам нещо в нея, което ми харесва, макар че, да много е натуралистичен. Имам едно любимо негово "Извън прегръдките на една любов..." Даже съм го писала за рожден дан на приятел.
Сигурно ще потърся и разказите му.
Ще пробвам и тази книжарница. И аз тук съм чела добри отзиви за нея, ама много много не пазарувам книги он лайн, ама ще опитам въпреки отзивите от Лора. Wink

Поезията му е велика наистина Peace

А "Извън прегръдките на една любов" е и едно от моите любими. Преди време намерих негови стихове в нета на английски - звучат много различно, но не мога да отрека - преводът им на български също е успешен...Това, което ме завладя (и още владее) у него е, че съчетава в особена сплав нежност и бруталност. Естествен е, няма поза, сладникавост.

# 288 22 юни 2007, 10:06 ч.

Мнения: 1 937

Учудва ме мнението ви за Пингвините.
От години поръчвам само от тях, и досега не е имало никакъв проблем. Имам карта за отстъпка, не следя сумите, но когато бъде достигната посочената, получавам писмо с предложение да си избера безплатна книга на определена стойност.

Някой с впечатления от "Текила и синьо алиби"?

"Страхотен съдебен трилър, чудесна комедия, великолепна любовна история - една от най-хубавите книги на годината!"
Маями Хералд

"Бърза, комична и напрегната история за люти характери и тънко познаване на съдебната система отвътре. И всичко това на фона на страхотния пейзаж в Южна Флорида. Отдавна не съм чел роман, който толкова да ми хареса. Когато не се смеех с глас, си плюех на пръстите и препусках по страниците. Безспорно страхотна поредица!"
Джеймс Хол, “Профил на убиец”

# 289 22 юни 2007, 10:17 ч.

Перник
Мнения: 277

Миналата седмица прочетох на Джон Гришъм "Кралят на исковете",май това е последната му книга засега.Прочетох я за 3 дни - всичко съм изчела от него или почти всичко - от 15 излезли романа(май са толкова или бъркам)съм прочела 8. Въпреки,че не ме влекат много адвокатските истории - той ми харесва как разказва,просто не усещаш как я прочиташ.
Сега чета 15бр. от една поредица "Роман Експрес" - вярно се четат експресно(онзи ден я почнах) Sunglasses

- историите са нещо средно между трилър,романтична литература и крими.
А междувременно продължвам да чета романите на Пауло Коельо,които си свалих от интернет - сега ще почвам "Вероника решава да умре"(е, почвам е силно казано - ще я глътна следобед,каквато е малка).

# 290 22 юни 2007, 11:06 ч.

Мнения: 3 342

Verdad, май едни и същи книги привличат вниманието ни Laughing

И аз ще чакам отзиви за Пол Ливайн.

Аз пък снощи "изгълтах" за два часа "Старецът, който четеше любовни романи" на Луиз Сепулведа. Хареса ми.

Ето малко информация за книгата и автора:

Сепулведа, Луис

Латиноамериканецът, който омагьоса света

Преди няколко десетилетия латиноамериканската литература в лицето на Габриел Гарсия Маркес, Алехо Карпентиер, Карлос Фуентес и Исабел Алиенде превзе световния книжен пазар. Напоследък нова вълна магически реалисти щурмува Европа и САЩ. „Алхимикът” на Паулу Коелю през последните години е сред най-продаваните книги в десетки страни. Сега светът полудя по едно ново име - Луис Сепулведа. За 8 години романът му “Старецът, който четеше любовни романи” има само на испански 54 издания. Вече е преведен на десетки езици. В интернет има стотици сайтове на английски, испански, италиански, немски, френски, сръбски език..., в които читатели и специалисти коментират книгите на писателя. Критиците сравняват шедьовъра му с перли на световната литература като „Старецът и морето” на Хемингуей, а в писателския му почерк откриват черти от стила на Мелвил и Конрад. Но винаги правят една уговорка - че Луис Сепулведа е уникален писател със свой собствен стил.
   От друга страна, самото творчество на белетриста е разнолико. „Старецът, който четеше любовни романи” е създаден в най-добрите традиции на латиноамериканския магически реализъм. Това е невероятна история за любов, благородство и жестокост, разиграваща се сред дивната красота на джунглата. В забутано селище дълбоко в тропическите гори на Амазония, където връзката със света е пристигащо два пъти в годината корабче, живее Антонио Хосе Боливар. Той е жилав старец, познаващ отлично неумолимите закони на джунглата. Научил ги е от индианско племе, с което е живял. От него е усвоил и мъдростта да възкресява нарушената хармония между човека и природата. Негова противоотрова срещу старостта са любовните романи, които започва да срича на стари години. Когато озверял женски ягуар, чиито малки са убити от бракониер заради кожата им, започва да напада и убива хора, старецът тръгва по дирите му. Те го отвеждат в собственото му минало…
Ако Паулу Коелю си пада повече по директните внушения, разказвайки притчи, Луис Сепулведа провокира читателя да мисли, но без да го затормозява със сглобяването на интелектуалните пъзели, предпочитани от модернистите. Езикът му е прост и лаконичен, но невероятно образен и метафоричен.
   Във време, в което човек все бърза за някъде, домът е място само за нужната почивка след напрегнатия ден, а миговете с книга в ръка са кратки и редки, не може да не се оцени стегнатият обем на книгите на Сепулведа. Най-дебелата - „Старецът, който четеше любовни романи”, е с обем от 130 рехави страници. Общо толкова пък са двата криминални романа „Дневникът на един сантиментален убиец” и „Якаре”, взети заедно. Те звучат много американски - изпълнени са с екшън и непредсказуеми обрати. Но това е на пръв поглед. Просто един магически реалист си играе, влизайки в кожата на Хамет и Чандлър, майсторите на класическия черен роман. Едва ли сте чели нещо толкова забавно и увлекателно след „Малтийският сокол” и „Сбогом, моя красавице”.
   А ключът към тази разноликост на писателя Луис Сепулведа е скрит в биографията му. Роден е през 1949 г. в Овале, Чили. От ранна младост обикаля света - от Огнена земя до Осло, от амазонската джунгла до пустинята Сахара, от Патагония до Хамбург. Заради политическата си дейност лежи в затворите на Пиночет (1975 г.), после пътува с кораб на „Грийнпийс” и работи в джунглата на Амазонка по мисия на ЮНЕСКО. През 1980 г. се установява да живее в Германия. Нещата, които го вълнуват, излива в лаконичните си книги, които започват да излизат от 1993 г. насам. След бума, който предизвикват в световен мащаб, към тях проявява интерес и киното. В екранизацията на „Старецът…” (минал у нас на кино и видео под заглавие „Любовни романи“) участва носителят на „Оскар” Ричард Драйфус. Орнела Мути и Харви Кайтел, които са фенове на писателя, също участват във филми по негови творби.

Източник: http://www.hermesbooks.com/author.php?authorID=91

# 291 22 юни 2007, 11:10 ч.

Мнения: 6 167

Здравейте, някой да е чел " Истанбул" на Орхан Памук?

има я преведена и на бг...

# 292 22 юни 2007, 11:30 ч.

София
Мнения: 561

Цитат на: Lennie в пт, 22 юни 2007, 11:10

Здравейте, някой да е чел " Истанбул" на Орхан Памук?
има я преведена и на бг...

Още не е излязла в България - чакаме я май другата седмица Peace

# 293 22 юни 2007, 11:37 ч.

Мнения: 1 937

Тони, така е! Simple Smile

На Сепулведа съм чела "Патагония експрес". Хареса ми.
Имам и "Историята на една чайка и на котарака, който я научи да лети".

# 294 22 юни 2007, 12:02 ч.

Майничка
Мнения: 12 594

И аз го дебна този "Истамбул", но май още не е на пазара. А в "Хеликон" се води изчерпан, въпреки че не съм чувала за по-ранно издание.
Това, което съм чела до момента от Луис Сепулведа ("Дневникът на един сантиментален убиец", "История на една чайка..." и "Патагония експрес") много ми харесва, обаче ... много къси са му книжките на този човек, нищо над 150 страници, направо е разорително за час и половина четене! Joy

Надявам се да му спретнат едно солидно томче "Избрано", че да му седне човек с кеф...

Снощи ометох "Последен патрул" на Сергей Лукяненко. От 2 седмици си я кътам за този уикенд, обаче ... не устисках. Уж 3-4 страници за приспиване, хайде да довърша главата и като я затворих към 2ч. ми идеше да се напердаша. #Cussing out

Сега трябва да мисля нещо друго за събота. Иначе книгата много ми хареса, фен съм си на руската фантастика. А най-ми хареса последното изречение:"Ти да не си помисли, че това е последния патрул, а?".

Ей това харесвам в руските фантастики - колкото и да са комерсиални, всяка част е завършена и може да мине за самостоятелен роман, а някои американски автори направо се оливат, не стига че пишат 10 и отгоре части, ами всяка завършва като подлистник тип "Скитникът евреин" или "Рокамбол", примерно "Внезапно в стената се отвори дупка и една ръка придърпа нашия герой в мрака...". И "очаквайте продължението"... hahaha

# 295 22 юни 2007, 12:28 ч.

Мнения: 1 937

gargamela, ти си уникат!
Радвам се, че те познавам. Лично.

Размишленията ти ми напомниха за нещо ново, представено тази седмица в Пингвините - "Мастилено сърце".
Единият от героите е наричан Вълшебноезичния.
Всъщност, ти и Тони сте вълшебноезични, някак си. Да не се чете Вълшебноезически... Simple Smile

Приятно ми е да ви чета.

# 296 22 юни 2007, 12:38 ч.

Майничка
Мнения: 12 594

Цитат на: Verdad в пт, 22 юни 2007, 12:28

...

Ще го проучим този тип откъде е извадил такъв прякор, дали е само от приказки! Mr. Green

Добре дошла, морската! И веднага хвана баданарката bouquet

# 297 22 юни 2007, 13:23 ч.

Мнения: 3 342

Verdad,

Вълшебноезично звучи красиво.
Иска ми се, много ми се иска да пиша и красиво, и леко/чак до вълшебно не са стигнали мечтите ми/, но, уви, не го притежавам този талант.
При мен хубавото писане е свързано и с повече отделено време, и с някакво усилие.
А напоследък ни време, ни желание за усилие се свъртат в мен Joy

Но се радвам, когато има някой, но когото да му е приятно да ме чете. Едно такова сърцепърхащо ми става Blush

# 298 22 юни 2007, 14:41 ч.

Мнения: 532

Здравейте момичета,

много ми харесва темата,въпреки че не съм изчела цялата.Просто идеята да се обсъждат книги е страхотна.Та нали половината удоволствие от четенето е споделянето с някого Grinning

Едно време с мъжа ми си разменяхме книжки за да може да си говорим за тях после.Сега обаче и вкусовете ни са по-различни,а и на него все по-рядко му остава време за това.
С приятелите пък дори и да се случи да сме чели една и съща книга,често едния го е направил години преди това и разговора се изчерпва с"хареса ми/не ми хареса".Освен това,човек обикновено помни усещането от дадено четиво,а не какво точно е чел.
И така.
Аз откакто съм по майчинство съм започнала библиотеката по ред и май не съм в час с много нови издания.
Миналата седмица на морето "изгълтах" Луси Краун на Ъруин Шоу.Хареса ми,но на моменти ми ставаше твърде тягостно...Финала беше оптимистичен все пак или поне аз така го разбрах.Все пак се улових,че дни наред си мисля за героите,което според мен говори добре...
Сега като се замисля щом съм прочела една книга,то тя в по-голяма степен ми е харесала.Философията ми е,че четенето е за удоволствие и щом не доставя такова я зарязвам,има твърде много непрочетени заглавия.

# 299 22 юни 2007, 14:49 ч.

Мнения: 2 768

И аз благодаря на всички ви, за споделените емоции! bouquet

Вече имам солиден списък книги от трите теми, така че (засега) само ще ви чета Grinning

Препоръчани теми

Литературен клуб - XI

Литературен клуб - ХІІ

Литературен клуб - XIII

Литературен клуб - ІV

Причина:

Причина: