Аз и до ден днешен си спомням, когато майка ми и баба ми ми изхрълиха любимото юрганче в кофата за боклук пред кооперацията. Извадих си го оттам (беше метнато отгоре, че ако го хареса някой клошар да го вземе (ако помните имаше и "Стариииииииии дре`и купуваааааааам"), легнах на тротоара, завита с него. Около 4 годишна съм била.
- Публикувана: 22 март 2007, 22:53 ч.
- Последно мнение: 28 март 2007, 15:30 ч.
Влюбена в...юрганчето си
Дъщеря ми редовно си спи с най - малко трима "приятели"/разбирай плюшени играчки/.Имаме много и всяка вечер си избира с кои да си легне.Понякога й хрумва да си вземе и топка в леглото.И понеже спим заедно,аз съм вечно на ръба.Но това ще е до време.Щом така й харесва,мама винаги й прави това удоволствие.
Според мен това , че децата си имат любими вещи в никакъв случай не бива да ни притеснява
Аз понеже не съм имала такова любимо одеалце и затова се зачудих защо само го мъкне наляво-надясно.Вече ми се изясни положението 
.
Любима играчка обаче съм имала,един син заек, грозен,та грозен
.Мъкнех го и по лагерите,скрит в сака ми .Беше ме срам да го покажа,но се успокоявах ,че е с мен 
.Любима играчка обаче съм имала,един син заек, грозен,та грозен
.Мъкнех го и по лагерите,скрит в сака ми .Беше ме срам да го покажа,но се успокоявах ,че е с мен
и ние бяхме така...
И Рони си има обожавано юрганче 
...мъкне го навсякъде из къщата...и някак интересно си го души, но само едно определено ъгълче 
. Израз на върховно благоволение е да ми даде и на мен да подуша някое друго ъгълче на юрганчето 
.
...мъкне го навсякъде из къщата...и някак интересно си го души, но само едно определено ъгълче . Израз на върховно благоволение е да ми даде и на мен да подуша някое друго ъгълче на юрганчето .
Усещам как в скоро време ще четете "Любимото одеало на Франклин" 
По темата - нямаме любимо одеало, но без мечо Теди и Лиско не се заспива. За щастие не ги влачи, когато излизаме. Теди е купен от последния Коледен базар.
Бе гадни, гадни.. ама за костенурките
Моята хич не се впечатлява от тия неща... ама пък научи, че костенурките нямат зъби, но охлювите имат
И моята щерка си има любима "гава", т.е. възглавничка. Лошото е, че когато е с нея налапва и палеца - явно се успокоява така. От какво толкова - нямам идея 
Добре, че навремето се сетих да й купя още една такава, та да мога да ги сменям, ама сега се чудя как да ги прибера, та белким се отучи да си смуче пръста. Първата вече е толкова разпарцалосана, че не става за нищо, но тя и дума не дава да се каже нещо за изхвърляне/прибиране. Направих й и калъфче, но изобщо не го погледна. Утре ще ги снимам, за да ви покажа какво може да стане за ~ 3 години гушкане.
Многократно сме чели за любимото одеялце на Франклин, но явно не може да направи връзката...
Добре, че навремето се сетих да й купя още една такава, та да мога да ги сменям, ама сега се чудя как да ги прибера, та белким се отучи да си смуче пръста. Първата вече е толкова разпарцалосана, че не става за нищо, но тя и дума не дава да се каже нещо за изхвърляне/прибиране. Направих й и калъфче, но изобщо не го погледна. Утре ще ги снимам, за да ви покажа какво може да стане за ~ 3 години гушкане.Многократно сме чели за любимото одеялце на Франклин, но явно не може да направи връзката...
И Еми (4 год.) си има любимо юрганче. Толкова е мекичко, че даже понякога и аз се гушкам в него. Тя почти не заспива без него и затова се принудихме да купим още едно такова. Носим го с нас когато е водя на гости у бабите, за да си заспива спокойно, даже го носим когато ходим на море и на балкана. Слагаме си го в един сак и така......
Голямата има едно куче, дето на нищо вече не мяза, но без него отказва да спи и настава страшна трагедия ако е изпрано.
Малкият няма такива любими неща.
Сега ми припомнихте, че имах един розов зайо, плюшен с карирани гащи, дето много си го обичах, но като станах първи клас и майка ми го изхвърли. Така и не и простих за любимия зайо.
Малкият няма такива любими неща.
Сега ми припомнихте, че имах един розов зайо, плюшен с карирани гащи, дето много си го обичах, но като станах първи клас и майка ми го изхвърли. Така и не и простих за любимия зайо.
А това е Мариана и нейното "одяю," което обиколи света, от Северна Америка през цяла Европа, и е с нас в студ и пек. Нищо притеснително няма (освен прането и тайното сушене по нощтите), средство за сигурност за малкия човек. И аз съм имала "одяю," преди много време 
http://misholina.multiply.com/photos/photo/40/48
http://misholina.multiply.com/photos/photo/9/15
http://misholina.multiply.com/photos/photo/40/48
http://misholina.multiply.com/photos/photo/9/15
Ето и снимките на любимата възглавничка, които обещах
http://snimka.bg/album.php?album_id=118308&photo=1
http://snimka.bg/album.php?album_id=118308&photo=1