Откакто станах на 30 изживявам златен век. Чувствам се много, много щастлива. Искам от всичко, по много. И получавам.
- Публикувана: 23 март 2007, 09:44 ч.
- Последно мнение: 25 март 2007, 21:40 ч.
Жената над 30: Знам какво искам, знам какво мога!
А, сетих се и за един недостатък на 30-те.
Не можеш да ползваш младежки намаления
при пътуване със самолет. Или за басейн.
В такива моменти мразя да съм на 30.
Не можеш да ползваш младежки намаления
при пътуване със самолет. Или за басейн.
В такива моменти мразя да съм на 30.
От което следват и предстоящи предимства - пенсионерските намаления. Не помниш лошото, защото и без друго не помниш.
Но миналото е едно бистро и ясно. Какви момчета ни задяваха, и цените бяха тънки.
Аз ставайки на 25 обявих, че ми остават още 5 години щастливо детство.
Сега май още съм във фаза детство, но не толкова безгрижно.
Нещо не ми харесва на къде тръгна темата. Стана като клуб по интереси - пълно единодушие. Няма ли някое пиче да ни се опълчи, че да стане интересно?
Няма да се опълчвам
Искам на 30
Де Ваня, доколкото разбирам жената над 30 е точно B.I.T.C.H. + мноого повече оргазми от тая на 25 да речем 
Да си дойдем на думата
Както вече съм казвала, количествените натрупвания са довели до качествени изменения. В секса, не в телата
Не се вписвам в ни в клуба, ни в интересите 
Депресиите не ме подминават, за разлика от други неща, които на 20 ми свиркаха
Къде е клубът на незрелите, депресиращи се и объркани (над)трийсетгодишни, питам аз?
Депресиите не ме подминават, за разлика от други неща, които на 20 ми свиркаха
Къде е клубът на незрелите, депресиращи се и объркани (над)трийсетгодишни, питам аз?
Тц, Мю, ти си за клуба на поетите. Живите!
Не се вписвам в ни в клуба, ни в интересите
Депресиите не ме подминават, за разлика от други неща, които на 20 ми свиркаха
Къде е клубът на незрелите, депресиращи се и объркани (над)трийсетгодишни, питам аз?
Депресиите не ме подминават, за разлика от други неща, които на 20 ми свиркаха
Къде е клубът на незрелите, депресиращи се и объркани (над)трийсетгодишни, питам аз?
Тц, Мю, ти си за клуба на поетите. Живите!
О йе, станахме две!
хахаха, Вердад, веднага ще ти опонирам с реалността в този клуб, описана прекрасно от колегата Блок, на родния му език(извинете лирическото отклонение, но поне съм сигурна, че всички в темата поназнайват руски )
Александр Блок
ПОЭТЫ
За городом вырос пустынный квартал
На почве болотной и зыбкой.
Там жили поэты,- и каждый встречал
Другого надменной улыбкой.
Напрасно и день светозарный вставал
Над этим печальным болотом;
Его обитатель свой день посвящал
Вину и усердным работам.
Когда напивались, то в дружбе клялись,
Болтали цинично и прямо.
Под утро их рвало. Потом, запершись,
Работали тупо и рьяно.
Потом вылезали из будок, как псы,
Смотрели, как море горело.
И золотом каждой прохожей косы
Пленялись со знанием дела.
Разнежась, мечтали о веке златом,
Ругали издателей дружно.
И плакали горько над малым цветком,
Над маленькой тучкой жемчужной...
Так жили поэты. Читатель и друг!
Ты думаешь, может быть,- хуже
Твоих ежедневных бессильных потуг,
Твоей обывательской лужи?
Нет, милый читатель, мой критик слепой!
По крайности, есть у поэта
И косы, и тучки, и век золотой,
Тебе ж недоступно все это!..
Ты будешь доволен собой и женой,
Своей конституцией куцой,
А вот у поэта - всемирный запой,
И мало ему конституций!
Пускай я умру под забором, как пес,
Пусть жизнь меня в землю втоптала,-
Я верю: то бог меня снегом занес,
То вьюга меня целовала!
)Александр Блок
ПОЭТЫ
За городом вырос пустынный квартал
На почве болотной и зыбкой.
Там жили поэты,- и каждый встречал
Другого надменной улыбкой.
Напрасно и день светозарный вставал
Над этим печальным болотом;
Его обитатель свой день посвящал
Вину и усердным работам.
Когда напивались, то в дружбе клялись,
Болтали цинично и прямо.
Под утро их рвало. Потом, запершись,
Работали тупо и рьяно.
Потом вылезали из будок, как псы,
Смотрели, как море горело.
И золотом каждой прохожей косы
Пленялись со знанием дела.
Разнежась, мечтали о веке златом,
Ругали издателей дружно.
И плакали горько над малым цветком,
Над маленькой тучкой жемчужной...
Так жили поэты. Читатель и друг!
Ты думаешь, может быть,- хуже
Твоих ежедневных бессильных потуг,
Твоей обывательской лужи?
Нет, милый читатель, мой критик слепой!
По крайности, есть у поэта
И косы, и тучки, и век золотой,
Тебе ж недоступно все это!..
Ты будешь доволен собой и женой,
Своей конституцией куцой,
А вот у поэта - всемирный запой,
И мало ему конституций!
Пускай я умру под забором, как пес,
Пусть жизнь меня в землю втоптала,-
Я верю: то бог меня снегом занес,
То вьюга меня целовала!
Чувствате ли превъзходство над по-младите от вас?
Странно,но чувствам превъзходство и над някои по-стари.
А пък доживях хормонален дистрес
Дано не е с ментален завършек...Това, което научих на 20, тепърва ще доразвивам на 30. Стига да не вляза в стереотипа, другото е поносимо
Случвало ли ви се е погледът ви да бъде привлечен от някоя жена - не красива, но пръскаща чар; не млада, но изглеждаща превъзходно и излъчваща сексапил? Защо? Защото знае цената си. Защото знае какво иска и как да го постигне. Достатъчно е напреднала в кариерата си, вероятно има стабилна връзка и е надежден партньор.
но поне съм сигурна, че всички в темата поназнайват руски )
)20 годишните нямат тази привилегия (малка част може би - да)
Препоръчани теми