Нищо, аз пак те обичам 
- Публикувана: 23 март 2007, 09:44 ч.
- Последно мнение: 25 март 2007, 21:40 ч.
Жената над 30: Знам какво искам, знам какво мога!
... И така... Родих на 35. Това подмладява. Напред към късното майчинство! 
А не е ли рисковано ако е първа бременност?
Сериозно питам.
родих за пръв път на 39 години
преди 9 месеца... П.П. Ама аз съм си бавноразвиваща. 
Да не намекваш, че си мъж?!
Знам какво ,мога, но мога и още, поуморявам се вече, но държа се още. Знам, че не много знам и искам.
Нямам идеята да превъзхождам по-младите. Като по-млада много съм се дразнила от поучителни лелички и затова сега избягвам да им се меся, да си младеят на воля - като дойдат до моята да му мислят.
А вие тука какво се надпреварвате коя колко по-късно е родила?
Аз родих първото на 22 и не съжалявам и не се чувствам избързала.
Нямам идеята да превъзхождам по-младите. Като по-млада много съм се дразнила от поучителни лелички и затова сега избягвам да им се меся, да си младеят на воля - като дойдат до моята да му мислят.
А вие тука какво се надпреварвате коя колко по-късно е родила?
Аз родих първото на 22 и не съжалявам и не се чувствам избързала.
И аз съм над 30г. Чувствам се перфектно в кожата си и в пъти по-добре, отколкото когато бях на 25-30г. примерно. Точно тогава най-много ме е вял вятър на бяла кобила. 
Случвало ми се е хора, които ме познават отдавна да ми казват, че сега изглеждам много по-добре, и че излъчвам нещо различно и в повече сравнение с 20-те ми години. И аз самата повече се харесвам и в двете отношения.
Сега, повече от всякога зная какво мога и още повече зная какво искам. И аз кат` Василиса имам чувството, че животът ми започва отначало, но поради други причини. Приключих с родовата кариера и обебването.
Когато си пиша някъде ЕГН-то се стряскам понякога, но съм до там, защото хич не му вярвам. Околните също. Нямам предвид бате, мама и тате.
Няма нищо странно да чувствам превъзходство към някои по-млади от мен, но не го демонстрирам. Иначе открай време се употребявам с по-младички от мен. Повечето ми приятели, колеги и познати са такива. Привличат ме и аз тях - съдба. 
Случвало ми се е хора, които ме познават отдавна да ми казват, че сега изглеждам много по-добре, и че излъчвам нещо различно и в повече сравнение с 20-те ми години. И аз самата повече се харесвам и в двете отношения.Сега, повече от всякога зная какво мога и още повече зная какво искам. И аз кат` Василиса имам чувството, че животът ми започва отначало, но поради други причини. Приключих с родовата кариера и обебването.
Когато си пиша някъде ЕГН-то се стряскам понякога, но съм до там, защото хич не му вярвам. Околните също.
Нямам предвид бате, мама и тате. Няма нищо странно да чувствам превъзходство към някои по-млади от мен, но не го демонстрирам. Иначе открай време се употребявам
с по-младички от мен. Повечето ми приятели, колеги и познати са такива. Привличат ме и аз тях - съдба. 
П.П. Ама аз съм си бавноразвиваща.
Да не намекваш, че си мъж?!
П.П. Уви, не е от хормоните...
Според мен има една дълбока заблуда която витае в обществото, че мъжете се развиват по бавно от жените. Има един период докато хората станат на 18 години девойките може и да се развиват по - бързо от младежите, но какво става (не ми се обеснява тук какво става) и се полчава някакъв застой при жените. Започват да вярват в принцове, каляски, замъци, розово бъдеще, балве(нощен живот) и най-вече вечната и непрестанна "изпепеляваща" любов. Докато не станат на 30 или родят.... и се опомнят.
30 te gi minah ,minah i 40te ,sega sa na 43 i towa isobshto ne me rastroiwa.Chuwstwam se dobre moge bi sam malko po-usriala..Ne kria godinite si ,koeto sa sagalenie mnogo geni go prawiat .Snamkakwo iskam ,snam kakwo moga i winagi sam snaela.Ne se plashete ot godinite ,a se opitaite do gi isgiweete kakto si mechtaete,estetweno mechtite wi triabwa da badat semni .