<<<
мисля,че е работа на персонала да търси и намира начини за справяне със ситуацията
мисля,че е работа на персонала да търси и намира начини за справяне със ситуацията
- Публикувана: 25 март 2007, 15:42 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2007, 22:23 ч.
Дете с аутизъм в градината. Права?
Ваче, едно е глухо дете, сляпо дете, дете в инвалидна количка, друго - аутист или умствено изостанало.
И сърце ми дава и акъл и моля да не се възмущаваме по всеки повод. Аз си казвам мнението. Даскал съм в елитна гимназия на страшно елитна паралелка. Ако ми дойде дете аутист колкото и да ми е симпатично ще посъветвам родителите да си го преместят и определено няма да се занимавам единствено с него за сметка на другите 25. Смятам за натрапване подобно отношение на родителите. Болните им амбиции просто нищо не струват не защото така казвам аз, а защото така стоят нещата. С китайски език, каквато ми е специалността, не може да се занимава всеки, това е.
По същия начин смятам, че персоналът не на всяка детска градина е добре обучен за нуждите на такова дете. Изобщо, ако то има нужда от много специално внимание това значи само едно - за да го получи, вниманието се взима от другите. Аз съм за групата!
Да добавя. В случая за мен няма разлика между дете със специални нужди и дете, което е крайно невъзпитано (без значение, че то няма вина за това) и тормози останалите. Трябва да има механизми по които такива деца да се отделят и да се осигури спокойствие на другите.
И сърце ми дава и акъл и моля да не се възмущаваме по всеки повод. Аз си казвам мнението. Даскал съм в елитна гимназия на страшно елитна паралелка. Ако ми дойде дете аутист колкото и да ми е симпатично ще посъветвам родителите да си го преместят и определено няма да се занимавам единствено с него за сметка на другите 25. Смятам за натрапване подобно отношение на родителите. Болните им амбиции просто нищо не струват не защото така казвам аз, а защото така стоят нещата. С китайски език, каквато ми е специалността, не може да се занимава всеки, това е.
По същия начин смятам, че персоналът не на всяка детска градина е добре обучен за нуждите на такова дете. Изобщо, ако то има нужда от много специално внимание това значи само едно - за да го получи, вниманието се взима от другите. Аз съм за групата!
Да добавя. В случая за мен няма разлика между дете със специални нужди и дете, което е крайно невъзпитано (без значение, че то няма вина за това) и тормози останалите. Трябва да има механизми по които такива деца да се отделят и да се осигури спокойствие на другите.
Ваче, едно е глухо дете, сляпо дете, дете в инвалидна количка, друго - аутист или умствено изостанало.
И сърце ми дава и акъл и моля да не се възмущаваме по всеки повод. Аз си казвам мнението. Даскал съм в елитна гимназия на страшно елитна паралелка. Ако ми дойде дете аутист колкото и да ми е симпатично ще посъветвам родителите да си го преместят и определено няма да се занимавам единствено с него за сметка на другите 25. Смятам за натрапване подобно отношение на родителите. Болните им амбиции просто нищо не струват не защото така казвам аз, а защото така стоят нещата. С китайски език, каквато ми е специалността, не може да се занимава всеки, това е.
По същия начин смятам, че персоналът не на всяка детска градина е добре обучен за нуждите на такова дете. Изобщо, ако то има нужда от много специално внимание това значи само едно - за да го получи, вниманието се взима от другите. Аз съм за групата!
Да добавя. В случая за мен няма разлика между дете със специални нужди и дете, което е крайно невъзпитано (без значение, че то няма вина за това) и тормози останалите. Трябва да има механизми по които такива деца да се отделят и да се осигури спокойствие на другите.
И сърце ми дава и акъл и моля да не се възмущаваме по всеки повод. Аз си казвам мнението. Даскал съм в елитна гимназия на страшно елитна паралелка. Ако ми дойде дете аутист колкото и да ми е симпатично ще посъветвам родителите да си го преместят и определено няма да се занимавам единствено с него за сметка на другите 25. Смятам за натрапване подобно отношение на родителите. Болните им амбиции просто нищо не струват не защото така казвам аз, а защото така стоят нещата. С китайски език, каквато ми е специалността, не може да се занимава всеки, това е.
По същия начин смятам, че персоналът не на всяка детска градина е добре обучен за нуждите на такова дете. Изобщо, ако то има нужда от много специално внимание това значи само едно - за да го получи, вниманието се взима от другите. Аз съм за групата!
Да добавя. В случая за мен няма разлика между дете със специални нужди и дете, което е крайно невъзпитано (без значение, че то няма вина за това) и тормози останалите. Трябва да има механизми по които такива деца да се отделят и да се осигури спокойствие на другите.
Болни амбици......... досега имах съмнения, че съм остра... е не... не съм...
Няма какво повече да добавя! Аз бих се срамувала от такова изказване!
Ваче, едно е глухо дете, сляпо дете, дете в инвалидна количка, друго - аутист или умствено изостанало.
Това не е умствено изостанало дете, а дете много по интелигентно и умно от децата ни, но с липса на емоции и чувства. Стига предразсъдъци. Детето не е опасно нито за себе си, нито за околните.
А дали ,ако това дете наистина е с аутизъм,се чувства добре в тази среда,дали не се измъчва?Наистина трябва в случая да се има в предвид какво е най-доброто за самото дете и по-малко какво е добре за другите деца в групата ,а и за учителките.Ако детето има нужда от такава среда,мисля,че всички трябва да положат усилия то да се чувства добре и прието.Но друг е въпроса дали дете с аутизъм се чувства добре на ново място с много хора.Въпроса трябва да се реши внимателно и хуманно.Толкова са мили тези дечица с проблеми,сякаш докоснати от бог.
Кенга, нещата седят по следния начин - по закон този тип деца се наричат "деца със специални образователни потребности" и в група могат да се приемат до 2 такива деца (за справка чл. 28, ал. от ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за народната просвета). По принцип на градините се "полага" ресурсното подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца със специални образователни потребности, вкл. и ресурсни преподаватели, но всичко това би могла да научиш от самия закон и правилника http://www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/107.htm и http://www.paragraf22.com/pravo/pravilnici/prav-pr/22.htm). Така че прочети ги и помисли какви стъпки бихте могли да предприемете за да помогнете на себе си и на децата си.
А иначе и аз съм мнение, че в случая учителката просто иска да накара останалите родители да окажат натиск за да накара родителите на болното дете го преместят от градината, тъй като не й се занимава. Срамна работа!
А иначе и аз съм мнение, че в случая учителката просто иска да накара останалите родители да окажат натиск за да накара родителите на болното дете го преместят от градината, тъй като не й се занимава. Срамна работа!
Кенга, явно не си чела отново в темата, затова копирам написаното от мен в другия подфорум, дано помогне
Независимо от това вършат ли си работата или не ето пътя, за да се помогне на градината. Най-напред Директорката трябва да се обади в Ресурсния център в Сливен - имате такъв от септември месец. От него изпращат ресурсните учители. След това детето с родителите си трябва да мине на комисия в Инспектората по образование - към всеки инспекторат има такава експертна комисия, която преценява СОП - специфичните образователни потребности на детето и преценява,че има право на ресурсно подпомагане. След това вече според броя деца с увреждания в градината ще назначат ресурсен учител. Може да има и други деца и просто да не знаете за тях , в най-лошия случай един ресурсен учител ще обслужва две съседни градини. Но общо взето това е принципът. Имам телефоните на Директора на ресурсния център в Сливен, ако все още е този мога да ти го дам на лични. Но като обясните на Директорката, мисля че тя има координатите. По принцип още през есента всеки деректор на учибище или градина е получил уведомително писмо от МОН, че се създава такъв ресурсен център във всеки областен град какви са функциите му и връзка към него. Успех!
Независимо от това вършат ли си работата или не ето пътя, за да се помогне на градината. Най-напред Директорката трябва да се обади в Ресурсния център в Сливен - имате такъв от септември месец. От него изпращат ресурсните учители. След това детето с родителите си трябва да мине на комисия в Инспектората по образование - към всеки инспекторат има такава експертна комисия, която преценява СОП - специфичните образователни потребности на детето и преценява,че има право на ресурсно подпомагане. След това вече според броя деца с увреждания в градината ще назначат ресурсен учител. Може да има и други деца и просто да не знаете за тях , в най-лошия случай един ресурсен учител ще обслужва две съседни градини. Но общо взето това е принципът. Имам телефоните на Директора на ресурсния център в Сливен, ако все още е този мога да ти го дам на лични. Но като обясните на Директорката, мисля че тя има координатите. По принцип още през есента всеки деректор на учибище или градина е получил уведомително писмо от МОН, че се създава такъв ресурсен център във всеки областен град какви са функциите му и връзка към него. Успех!
Zanda Ksurik, плашиш ме, мила. Ти нацистка ли си, какво? Като си расла в Съветския Съюз, хич филми за втората световна не гледа ли? Ето, това е написано от жена аутист, с доста научни титли, за които можеш да си помечтаеш. Филма "Монк" не гледа ли? Хората са решавали проблеми, когато аз не съм бил роден, а съм стар.
КОЙ МИ ПОМОГНА ДА СЕ ВЪЗСТАНОВЯ
Много хора ме питат: „Как успяхте да се възстановите?” Аз имах изключителния късмет да имам до себе си подходящите хора, които да работят с мен в подходящото време. На две годишна възраст имах всички типични аутистични симптоми. През 1949 повечето лекари не знаеха какво е аутизъм, но за щастие един мъдър невролог препоръча „нормална терапия” вместо поставянето ми в институция. Бях насочена към логопед, която имаше специализирани детски ясли в дома си. Логопедът беше най-важният медицински специалист в живота ми. На три годишна възраст майка ми нае гувернантка, която държеше мен и сестра ми постоянно заети с нещо. Моят ден се състоеше от структурирани дейности като пързаляне с кънки, люлеене и рисуване. Дейностите бяха структурирани, но имах ограничена възможност за избор. Например единия ден можех да избирам между правене на снежен човек или пързаляне с шейна. Гувернантката всъщност участваше във всички дейности. Тя също така провеждаше и музикалн изанятия и ние марширувахме около пианото с детски барабанчета. Моите сензорни проблеми не бяха добре третирани. Щях да имам наистина голяма полза, ако с мен работеше професионален терапевт, обучен в сензорна интеграция.
Посещавах нормално начално училище с възрастни, опитни учители и малки класове. Майка ми беше друг важен човек, който спомогна за възстановяването ми. Тя работеше, придържайки се стриктно към учебните занятия. Тя използваше техники, които понастоящем се използват в повечето успешни преобладаващи програми за интегрирането ми в училището. В деня преди да започна училище майка ми и учителката обяснили на другите деца, че те трябва да ми помагат.
Както беше дискутирано по-рано, пубертетът беше наистина проблемно време. Бях изгонена от гимназията за побой. След това се преместих в малко провинциално училище за надарени деца с емоционални проблеми. Директорът беше новатор и смятан за „вълк - единак” от колегите си – психолози. Там срещнах г-н Карлок. Друг човек, който много ми помогна, беше моята леля Ан. Аз посещавах ранчото й през лятото.
В гимназията и колежа хората, които ми помогнаха най-много, бяха творческите личности с неконвенционално мислене. По-традиционните професионалисти, като например училищните психолози, всъщност ми вредяха. Те бяха прекалено заети да ми правят психоанализи и да се опитват да ми отнемат притискщата машина. По-късно, когато започнах да се интересувам от месопреработвателните заводи, Том Рорър, управителят на местния завод за месопреработка, се заинтересува от мен. В продължение на 3 години посещавах веднъж седмично неговия завод и учех занаята. Моят първи проект беше за неговото предприятие.
Искам да наблегна на важността на плавния преход от света на училището към света на работата. Посещенията в завода за месопреработка бяха, докато все още учех в колежа. Хората с аутизъм трябва да бъдат запознавани с работата постепенно, преди да завършат. Аутистите, за които писах по-рано, можеха да имат отлични кариери, ако някой местен бизнесмен се беше заинтересувал от тях.
КОЙ МИ ПОМОГНА ДА СЕ ВЪЗСТАНОВЯ
Много хора ме питат: „Как успяхте да се възстановите?” Аз имах изключителния късмет да имам до себе си подходящите хора, които да работят с мен в подходящото време. На две годишна възраст имах всички типични аутистични симптоми. През 1949 повечето лекари не знаеха какво е аутизъм, но за щастие един мъдър невролог препоръча „нормална терапия” вместо поставянето ми в институция. Бях насочена към логопед, която имаше специализирани детски ясли в дома си. Логопедът беше най-важният медицински специалист в живота ми. На три годишна възраст майка ми нае гувернантка, която държеше мен и сестра ми постоянно заети с нещо. Моят ден се състоеше от структурирани дейности като пързаляне с кънки, люлеене и рисуване. Дейностите бяха структурирани, но имах ограничена възможност за избор. Например единия ден можех да избирам между правене на снежен човек или пързаляне с шейна. Гувернантката всъщност участваше във всички дейности. Тя също така провеждаше и музикалн изанятия и ние марширувахме около пианото с детски барабанчета. Моите сензорни проблеми не бяха добре третирани. Щях да имам наистина голяма полза, ако с мен работеше професионален терапевт, обучен в сензорна интеграция.
Посещавах нормално начално училище с възрастни, опитни учители и малки класове. Майка ми беше друг важен човек, който спомогна за възстановяването ми. Тя работеше, придържайки се стриктно към учебните занятия. Тя използваше техники, които понастоящем се използват в повечето успешни преобладаващи програми за интегрирането ми в училището. В деня преди да започна училище майка ми и учителката обяснили на другите деца, че те трябва да ми помагат.
Както беше дискутирано по-рано, пубертетът беше наистина проблемно време. Бях изгонена от гимназията за побой. След това се преместих в малко провинциално училище за надарени деца с емоционални проблеми. Директорът беше новатор и смятан за „вълк - единак” от колегите си – психолози. Там срещнах г-н Карлок. Друг човек, който много ми помогна, беше моята леля Ан. Аз посещавах ранчото й през лятото.
В гимназията и колежа хората, които ми помогнаха най-много, бяха творческите личности с неконвенционално мислене. По-традиционните професионалисти, като например училищните психолози, всъщност ми вредяха. Те бяха прекалено заети да ми правят психоанализи и да се опитват да ми отнемат притискщата машина. По-късно, когато започнах да се интересувам от месопреработвателните заводи, Том Рорър, управителят на местния завод за месопреработка, се заинтересува от мен. В продължение на 3 години посещавах веднъж седмично неговия завод и учех занаята. Моят първи проект беше за неговото предприятие.
Искам да наблегна на важността на плавния преход от света на училището към света на работата. Посещенията в завода за месопреработка бяха, докато все още учех в колежа. Хората с аутизъм трябва да бъдат запознавани с работата постепенно, преди да завършат. Аутистите, за които писах по-рано, можеха да имат отлични кариери, ако някой местен бизнесмен се беше заинтересувал от тях.
Кенга, явно не си чела отново в темата, затова копирам написаното от мен в другия подфорум, дано помогне
Независимо от това вършат ли си работата или не ето пътя, за да се помогне на градината. Най-напред Директорката трябва да се обади в Ресурсния център в Сливен - имате такъв от септември месец. От него изпращат ресурсните учители. След това детето с родителите си трябва да мине на комисия в Инспектората по образование - към всеки инспекторат има такава експертна комисия, която преценява СОП - специфичните образователни потребности на детето и преценява,че има право на ресурсно подпомагане. След това вече според броя деца с увреждания в градината ще назначат ресурсен учител. Може да има и други деца и просто да не знаете за тях , в най-лошия случай един ресурсен учител ще обслужва две съседни градини. Но общо взето това е принципът. Имам телефоните на Директора на ресурсния център в Сливен, ако все още е този мога да ти го дам на лични. Но като обясните на Директорката, мисля че тя има координатите. По принцип още през есента всеки деректор на учибище или градина е получил уведомително писмо от МОН, че се създава такъв ресурсен център във всеки областен град какви са функциите му и връзка към него. Успех!
Независимо от това вършат ли си работата или не ето пътя, за да се помогне на градината. Най-напред Директорката трябва да се обади в Ресурсния център в Сливен - имате такъв от септември месец. От него изпращат ресурсните учители. След това детето с родителите си трябва да мине на комисия в Инспектората по образование - към всеки инспекторат има такава експертна комисия, която преценява СОП - специфичните образователни потребности на детето и преценява,че има право на ресурсно подпомагане. След това вече според броя деца с увреждания в градината ще назначат ресурсен учител. Може да има и други деца и просто да не знаете за тях , в най-лошия случай един ресурсен учител ще обслужва две съседни градини. Но общо взето това е принципът. Имам телефоните на Директора на ресурсния център в Сливен, ако все още е този мога да ти го дам на лични. Но като обясните на Директорката, мисля че тя има координатите. По принцип още през есента всеки деректор на учибище или градина е получил уведомително писмо от МОН, че се създава такъв ресурсен център във всеки областен град какви са функциите му и връзка към него. Успех!
А дали ,ако това дете наистина е с аутизъм,се чувства добре в тази среда,дали не се измъчва?Наистина трябва в случая да се има в предвид какво е най-доброто за самото дете и по-малко какво е добре за другите деца в групата ,а и за учителките.Ако детето има нужда от такава среда,мисля,че всички трябва да положат усилия то да се чувства добре и прието.Но друг е въпроса дали дете с аутизъм се чувства добре на ново място с много хора.Въпроса трябва да се реши внимателно и хуманно.Толкова са мили тези дечица с проблеми,сякаш докоснати от бог.
Ами да ти кажа, аз бая вече се замислям, дали на това дете ще му е добре там при такова отношение на персонала...и не за друго, ами точно за това май е по-добре да не е в тази градина...
Спокойно, спокойно, Кенга просто питаше за пътя и аз не видях нищо недоброжелателно към детето в нейното питане. Нека се успокоим и помогнем максимално. Аз съм за да се опитаме да минем по каналния ред - да се назначи ресурсен учител. Наистина системата ни е още тромава и трудно се задвижва, но механизъм вече има и това е важното. А детето може да се окаже далеч над умствените възможности над останалите, разбира се и под техните, но стига с това да ги изолираме и да ги пратим някъде. Кенга, опитайте пътя - извинявам се, че се повтарям и ако има проблеми - насреща сме.
........ Смятам за натрапване подобно отношение на родителите. Болните им амбиции просто нищо не струват не защото така казвам аз, а защото така стоят нещата. С китайски език, каквато ми е специалността, не може да се занимава всеки, това е.
............
............
Стана ми тъжно, че един учител може да се изкаже по подобен начин. Пък макар и учител в елитното 18-то у-ще...
Не, тъжно не е точната дума. По - скоро ми дожаля за въпросната "учителка"... дано по - малко са като нея. А "Болните амбиции" на родителите, са всъщност една безкрайна тяхна борба - борба ежедневна, ежеминутна. Борба за детето им!
вероятно се включвам късно в темата, но искам да ви кажа, че още преди доста години-поне 10, може и 15, когато майка ми работеше като детска учителка в градината й имаше детенце с аутизъм, било е и в нейната група
разликата е само,че то беше в една група със сестра си, която беше 1-2 години по-голяма или малка, не помня вече, и му помагаше за някои неща
не са имали проблеми с него изобщо, единствено им е било проблем че не преценява някои неща добре(то щото другите деца пък преценяват, ама карай
) например когато е топло времето да се съблече или да се измие след хранене
децата си го приемаха нормално, някои си играеха с него ,други -не
а за бягането- повярвайте ми, точно защото съм ги виждала нещата отвътре в детската градина, знам че всяко дете може да избяга, има такива които го правят дори по няколко пъти
и е много страшно, добре че не е имало "истински" инциденти, а по скоро опити и няма изчезнали деца!
в този случай ми се струва че учителките излишно се оправдават с детенцето!и трябва да се вземат мерки за безопасността на всички деца, а не да се хващат за това!
разликата е само,че то беше в една група със сестра си, която беше 1-2 години по-голяма или малка, не помня вече, и му помагаше за някои неща
не са имали проблеми с него изобщо, единствено им е било проблем че не преценява някои неща добре(то щото другите деца пък преценяват, ама карай
) например когато е топло времето да се съблече или да се измие след храненедецата си го приемаха нормално, някои си играеха с него ,други -не
а за бягането- повярвайте ми, точно защото съм ги виждала нещата отвътре в детската градина, знам че всяко дете може да избяга, има такива които го правят дори по няколко пъти
и е много страшно, добре че не е имало "истински" инциденти, а по скоро опити и няма изчезнали деца!в този случай ми се струва че учителките излишно се оправдават с детенцето!и трябва да се вземат мерки за безопасността на всички деца, а не да се хващат за това!
Zanda Ksurik, не знам какво знаеш ти за аутизма, но той има безкрайно голям диапазон - от тежко умствено изоставане, до свръх надареност. Ако е първото - права си за болните амбиции, но не виждам и как такова дете би попаднало в елитния ти клас.Това не е училище и никакви постижения не се изискват, така че сравнението ти с китайската паралелка или каквото е там, е супер неуместно. Моите болни амбиции в момента са да науча детето си да отговаря с Да или Не и да изпълни поне една моя команда, но засега само ми пее безкрайно много песни, които аз може би трудно бих наизустила. Затова и посещава специализирана градина, където логопедката я обяви едва ли не за безнадежден случай. Ама какво да се прави - големи са ми амбициите, пращам я за по 2-3 часа, щото пречела на госпожите да вдигат и нареждат масата (не виждам как при 9 деца в група?!)....
Аутистите се уединяват и не пречат на никого, те обикновено и не играят с играчки, а това бягство изобщо не мога да се го представя, просто някой не си е гледал работата. Останалите деца също биха могли да сътрудничат.
Не знам как стоят нещата в конкретния случай, но да се изтъква като причина да не се извеждат децата заради бягство на едно от тях, е направо смешно.
Аутистите се уединяват и не пречат на никого, те обикновено и не играят с играчки, а това бягство изобщо не мога да се го представя, просто някой не си е гледал работата. Останалите деца също биха могли да сътрудничат.
Не знам как стоят нещата в конкретния случай, но да се изтъква като причина да не се извеждат децата заради бягство на едно от тях, е направо смешно.
а, да допълня , че за сметка на това че не преценяваше някои неша добре, то пък смяташе отлично- на 5 години умножаваше 5-6 цифрени числа наум,имаше и други способности, но пак повтарям- беше си беше "труден" колкото всяко детенце!
не знам в какво училище е учил и какво е станало с него, естесвено в училище положението е друго и трябва да се съобрази с неговите възможности и потребности, НО в детската градина дете с аутизъм може да се чувства много добре!
надявам се че zanda ksurik изхожда от гледна точка на образованието в гимназия, което може и да не е подходящо за дете с аутизъм, защото иначе мнението й ми е много странно и е най-малкото неадекватно! а че на много от госпожите в градината или ялслата не им се работи- предполагам че всеки го знае за съжаление!
не знам в какво училище е учил и какво е станало с него, естесвено в училище положението е друго и трябва да се съобрази с неговите възможности и потребности, НО в детската градина дете с аутизъм може да се чувства много добре!
надявам се че zanda ksurik изхожда от гледна точка на образованието в гимназия, което може и да не е подходящо за дете с аутизъм, защото иначе мнението й ми е много странно и е най-малкото неадекватно! а че на много от госпожите в градината или ялслата не им се работи- предполагам че всеки го знае за съжаление!