искам да съм мн.кратка и ясна: исках друг баща за дъщеря си
в такава задънена улица се намирам, но тук ми се вижда най-"безопасно" и безответно да си кажа:
1. откакто забременях той се отчужди (уж постепенно)
2. до последно преди да родя отказваше да приеме, че ще става баща и трябва да променим навиците си и да се подготвим за бебето
3. заведе ме до болницата и си се прибра, защото нямало какво да прави там повече - има телефони
4. толкова беше шашнат, че въобще не поиска да види детето си докато бяхме в болницата.
5. каза ми че съм му "толкова безинтересна" и го доказва всеки ден
6. един път не пожела да отидем някъде на разходка тримата - срам ли го е незнам - детето ни слава на Бога е разкошно и е най-голямото ми богатство
7. третира ме като слугиня - "по цял ден какво правиш, та това е еди как си..."
има и още - много мога да се оплаквам
чувствам че трябва да направя нещо, но мисля че живота ми е вече необратимо обвързан с ...
ще съм благодарна на всякакви мнения... нужни са ми