"Благородната лъжа"- искате ли да ви излъжат благородно???

Не знам дали бих искала да знам.Може би не.

жалко за жената! Много млада!
А тя дали не се е досещала? 

герик мисля като тебе, дай боже да сме  здрави до дълбока старост, но знам какво е да не знаеш какво ти е, така не ми даде сърце да кажа истината на баща ми. може да се досетил, не знам ,но винаги си мисля, 4е може би е трябвало зада може да направи то4но това, да се сбогува с живота по негов избор.

Предпочитам да не знам нищо в такава ситуация, пази боже! Ако знам ще преживея последните си дни в страшна скръб
за това, че няма да мога да видя как растат децата ми, няма да мога да бъда близо да майка ми, ще си отида от съпруга ми.

бих искала да знам ...за да се сбогувам с любимите си хора ..... бих напуснала работа и бих обиколила родата .... ще се тъпча с шоколад ..... ще пуша и ще го ударя на разгулен живот ....

...то не е смешно ... всеки има нужда от своята мъка и своята истина 

Много е трудно да се отговори конкретно!  Дай Боже да не ми идва до главата!  Но сега си мисля, че искам да знам!!! Каквото и да е, колкото и да е лошо, винаги май е по-добре да знаеш истината!!! 

Не искам да ме лъжат! Човек трябва да е подготвен и да може да се прости с всичките си близки и с живота. Искам да знам за да мога да кажа, каквото чувствам и хората да не ги боли след мен толкова много. Искам да си нацелувам детето и мъжа, да се напия на мавруд и да си отида с ясното съзнание, че нищо не съм оставила неразрешено зад себе си...

И аз също мисля като теб, gerik.
Но постъпих като marsy.

Съобразих се с желанието на майка ми и брат ми.
Не е само това обаче.
Аз не излъгах татко, но и не му казах каква диагноза и каква прогноза са му направили докторите, защото не им вярвах - и за диагнозата, и за това, че нищо не може да се направи.
Днес също не им вярвам.

В тези случаи е като при смъртната присъда.
Хората, които отричат смъртната присъда в законодателството, го правят заради опасността от съдебна грешка. А тя не се поправя, ако присъдата е изпълнена.
В случая, за който разказваш, да кажат на жената диагнозата не е точно като смъртна присъда, но психически това би могло да я убие. Би могла да престане да се бори.

Лично аз се чувствам като предател пред татко.
Заради всичко, което ти си написала.
И заради това, че всеки има право да знае истината за собствения си живот и собственото си здраве.

Мисля си, че е най-добре да се каже на човека това, което говорят лекарите, но в смисъл, че в момента правят изследвания, за да бъде отхвърлено подобно "съмнение".
Че изследванията трябва да се повторят след два-три месеца, понеже са свързани с облъчвания и други манипулации.
Да криеш истината от болен, но умен човек, не е милосърдие, а е обида за него.
Понякога обаче нямаш никакво време да разсъждаваш като във форум. Страшното просто се случва и най-често парализира мозъка ти. Живееш като под хипноза или като в полубуден кошмар. И единственият ти шанс е да попаднеш при добър, отговорен и човечен лекар.

(Ако има поне минимален шанс за лечение, е задължително да се каже диагнозата и болният сам да прецени на какво иска де се подложи. От друга страна обаче при карциномите се отделят хормони, които действат много сериозно на мозъка, в напреднал стадий и разсейки стигат до там, така че нещата са изключително сложни за преценка, особено от самия болен.)

За съжаление това по-горе, го има само на кино, ако човек е осъден на такава болест.
Нито съзнанието ти е ясно при тази диагноза (в стадия, в който тя най-често се открива), нито можеш да решиш много от неразрешените до този момент неща. Нито би могла да пиеш каквото и да било, най-малкото мавруд.
В огромен процент от случаите болните умират точно от обезводняване, защото не са в състояние да преглътнат дори капка вода в последните си дни.
Тогава нещата не са просто тъжни, те са страшни, зловещи са и нечовешки.

Може и да е егоистично,но и аз мисля така.Ако не знам ще си отида може би малко по-спокойна и роднините ми ще знаят това.

Тежка тема. Опитах да се изкажа, но не успях...

Зависи от случая, зависи от човека. Аз искам да знам истината, майка ми иска да я лъжат. Още ми е унизително, като си спомня как ми хвърляха прах в очите колко добре била баба ми в болницата, и да не се притеснявам, и да не си мисля глупости, била в бодър вид и други такива. Молех ги да поискат мобилен телефон от някой лекар, да мога да се обадя в реанимацията и да й кажа колко я обичам. Не -не трябвало да се притеснявам. Така си отиде жената, не можах да й чуя гласа за последно, тя не можа да ме чуе, поне добре, че последните снимки на децата пристигнаха навреме по експресна куриерска услуга. Гризе ме, имам чувството за нещо незавършено и грозно, чувствам се изиграна.

Гадно, но предпочитам аз да знам , а другите НЕ! 

Аz имам късмета да живея в страна, където лекарстакат тайна е zакон. Проблемите на пациента се обсъждат само с пациента. КОгато ме оперираха преди няколко години след като лекаря иzляzал от операционната каzал на половинката само, чЕ съм добре и всичко е минало добре, а zа подробности от операцията ще обсъди с мен като се събудя.

А конкретно на въпроса ... аz искам да zнам. Това си е моят живот и аz искам до последно да го конторлирам. Преди време лъгахме леля ми, че всичко с нея е наред... гроzно беше...

Ако с мен се случи нещо такова, бих искала да знам, че умирам. За да мога, както си казала ти, да си взема "сбогом" с живота по мой си начин. Да направя всичко онова (или част от нещата), които постоянно съм отлагала, мислейки че имам време.
Бих приела подобно знание като подарък. Защото в крайна сметка ние не знаем кога ще си заминем от този свят. Да, много от нас доживяват да имат деца, внуци...Но никой не може да знае какво ще се случи утре. Та, при всички случаи бих искала да знам, ако ме чака подобна съдба, ако дните са ми преброени. Но...може не бих казала на близките си (ако имам подобна възможност)...Може би не е честно, може би е егоистично...Но ако те знаят, всеки ден ще ми напомнят по един или друг начин, че умирам. Ще го виждам в очите им, ще го чувам в гласа им, ще се отнасят с мен различно. А няма да искам това. Съзнавам,че така може би бих им отнела шанса да се сбогуват с мен, по начина по който биха искали, но...не знам, обърках се...

Не! Практична съм. Предпочитам да съм наясно и разбрана дори с дявола. Премълчаната истина ме озлобява повече от лъжата.
Казах практична, защото когато знаеш на момента какво те очаква можеш да вземеш решение за проблема, което в повече случаи е жизненоважно, всяко отлагане е понякога опасно...за мен поне.

Много тъжно....
Аз бих искала да знам, да мога да приключа делата си и  и да се сбогувам.

И аз искам да знам, но понякога е старшно. Грозно е също околните да знаят а ти не. Но скоро бях свидетел на още по-грозен случай. Лекарите казват на моя много близка че има рак, пращат я на химиотерапия и при последното изследване преди химиотерапията се установява че образуванието е доброкачествено. Ада през който минахме ние и семейството и ме убеди и в правото на благородната лъжа.

Това за мен е най-важното основание на правото да знаеш истината.

А как се казва на човек "истината", когато ти не я приемаш за такава. Колегите са знаели, но те са колеги, някакви чужди хора, за които това е поредния болен от рак, който няма да се пребори с болестта.
Но семейството  отрича, надеждата е всичко. Дори те е страх да кажеш на любимия човек, че го обичаш, защото не искаш това да е "обичам те" за сбогом. Не плачеш, защото той е тук и е жив.   

Лекаря трябва да каже истината .....

Бих искала да знам истината и смятам, че всеки има право да знае. Не мисля, че е честно да се премълчават такива неща

аз определено бих искала да знам,недай боже ако има нещо кофти за да мога да изживея остатъка подобаващо
Мойте съболезнования за женицата,определено е много млада и не трябва това да се случва в нашата страна ,заради некъдърни доктори и късно поставени диагнози

И аз така мисля ...не мога да разбера разпространената практика на нашите лекари да казват такава информация на близките, а не на самите болни .
Така един вид прехвърлят отговорността на роднините да решат дали да кажат или не .
Говоря от личен опит .

Аз живея всеки ден от живота си като последен...
Целувам детето си почти непрекъснато,прекарвам времето си със семейството ми и се старая битовите занимания, които по принцип не са ми особено приятни-като пазаруване,чистене и други "домашни спортове" да върша във време,когато няма как да се гушкам с мъжа ми.
Искаме или не,един ден всички ще умрем със сигурност.Единствено не знаем кога точно.Затова не правя планове.Ако стане време да се мре нима мога нещо да променя?И двамата с мъжа ми знаем какво да правим, ако с другия се случи нещо и се наложи да се оправяме сами поотделно.

Тук лекарите не крият информация.Но аз не бих я споделила с други роднини,освен с мъжа ми и той с мен.Роднините не могат да помогнат,ако не са лекари,най-много някой да получи инсулт или инфаркт от стрес.

И аз съм на това мнение

Мисля,че лекарят трябва да каже на болния.Не близките хора.Страшно е да гледаш в очите любим човек и да му кажеш,че е обречен.

Аз не бих искала да знам. Вероятно бих изпаднала в депресия, като знам , че скоро няма да бъда с хората, които обичам.....  Не мога да си представя какво би било да знам, че ми остава живот около месец...

И за мене.
Освен това ме ужасява мисълта да ми бъде отнето правото да кажа какво да стане с децата, кой да е пряко отговорен за тях и до каква степен, да не мога да си напиша и узаконя завещанието, докато все още съм с всичкия си. Това за завещанието така или иначе е приоритетна задача и за момента - не знаеш кога, къде и какво ще ти се случи.

Същия случай имаше в нашето семейство, всички знаехме,  на баща ми не му казаха.  Той и не разбра. но усещаше че си отива. Аз съм ЗА такава благородна лъжа. Дори неотдавна помолих за такава в една болница, отнасяше се за мен.

И аз незнам дали бих искала да знам.На дядо ми не казахме ,че е болен.За такава лъжа съм.

НЕ.Искам да знам,заЩото синът ми е на 4000км;искам да знам,заЩото не съм виждала майка си,сестра си,приятелите ми...пове4е от 4 години.Искам да знам,за да мога най сетне да взема реШенията,които отлагам във времето.Искам да знам,за да мога да кажа вси4ко,което съм премъл4авала и продължавам да премъл4авам.ИСКАМ ДА ЗНАМ.

Ле- ле .... недей така ....

не - в никакъв случай, ако се отнася за мен.
Близките ми също не биха залъгали - много ЕнтЕлегентни са и ще се досетят.
Наскоро пак имах подкосяваща и спираща дъха новина за здравето на мой близък роднина  ... не можах да споделя с никого това.... ще чакам болния да сподели с когото иска и трябва сам.
И се моля горещо да се смили Бог 

Дано не ми се случи. Но искам да знам. Познавам се добре - след 3-4 часа як рев такива велики идеи ще ми дойдат, че да ме запомнят близките за доста време. Освен това има толкова неща, които все отлагам, или които искам да опитам - мисля, че е подло да ти отнемат оставащото ти време, да не можеш да решиш сам как да изживееш края.

Не!Нито аз да излъжа,нито мен.Но за последното се съмнявам.

В смисъл?

ами... защо трябва да чакаш предсмъртния си час, за да направиш това, което искаш...или което трябва

А ти защо мислиш, че тя не е знаела....

Иначе по темата. Не намирам тази лъжа за благородна! Смятам, че всеки има право да знае. Можела е за тия 2 месеца да свърши толкова много неща!!!!

Определено бих искала да знам!!! Това за мен не е благородна лъжа 
Ужасно е ...горката жена и де4ица и съпруг  Лека и пръст  на жената 
За6то са скрили истината от нея?Так не са и помогнали по никакъв на4ин. Ако е знаела тя е можела да се бори и направи не6то...това е било в нейно право....и неин живот. Знам и съм 4ела за слу4аи, хора  излекувани от Рак......

Много е тежко и страшно . но въпреки това искам да знам! Живота си е мой и трябва да изживея последните си мигове както аз желая а не както са решили другите 

За моя живот и моето здрави - твърдо да, искам да знам. Друг е въпросът дали аз бех могла да поднеса такава новина на близък човек - тук вече попадам в джунгла от въпроси и съмнения и честният отговор е не знам. Според зависи. Много трудна ситуация.