Обичам селскостопанския труд, но ако не ми се поставят НОРМИ! Със съсобствениците на мястото на морето никога не можем да се разберем по този въпрос - те все някакви нормативи спазват - днес трябвало да се окопаят две лехи - И ЗАЩО? питам аз точно две, не може ли да прекопаеш малко, за да не ти мазолясат ръцете, пък на другия ден да продължиш. Не, не можело - ами да си гледат работата, тогава казвам, че въобще няма да копая, а те ме гледат накриво - искали градинката да им е хубава. Пък аз съм отишла да си почивам, а не да ставам ударничка, нито да печеля селското състезание за най-голяма тиква. Такива ми ти работи ...
- Публикувана: 30 март 2007, 10:37 ч.
- Последно мнение: 31 март 2007, 21:08 ч.
Доставя ли ви удоволствие?
Цитат
А мъжо като чуе за селскостопанска работа-придобива алергичен шок.
И моят е така
Моят също го избива на алергия когато тревата започне да расте с бясни темпове лятото итрябва да се коси през ден, а два пъти дневно да се полива
Добре, че нямаме домати и прочие продукция..Сигурно щеше да изгние по стеблата.....
Леле, колко сте погражданели всички!
И повечето селски изчадия!
И повечето селски изчадия!
Леле, колко сте погражданели всички!
И повечето селски изчадия!
И повечето селски изчадия!
Четеш ми мислите.
Ми не, винаги ми е било няпонятно с каква радост и умиление свекърва ми например може да говори с часове за садене на картофи и бране на ябълки. Няма как да се заразя с подобен ентусиазъм. 
Когато има селскостопанска работа за вършене, съпричастна съм, помагам (нали после дребният ще яде плодове и зеленчуци, в чиито произход съм сигурна).
Природата и желанието да се слея с нея ги разбирам по друг начин - преходи по планините, обикаляне по полянки и горички на чист въздух и сред зеленинка, рационално хранене (е, с някои залитания, няма как), движение, дълго кърмене и естествено отбиване, захранване на детето когато е готово, избягване на разни химии, освен когато не е наложително (лекарста, ваксини и т.н.)...
Когато има селскостопанска работа за вършене, съпричастна съм, помагам (нали после дребният ще яде плодове и зеленчуци, в чиито произход съм сигурна).
Природата и желанието да се слея с нея ги разбирам по друг начин - преходи по планините, обикаляне по полянки и горички на чист въздух и сред зеленинка, рационално хранене (е, с някои залитания, няма как), движение, дълго кърмене и естествено отбиване, захранване на детето когато е готово, избягване на разни химии, освен когато не е наложително (лекарста, ваксини и т.н.)...
Ми да, който не е садил арпаджик с часове, само на него може да му е кеф....
Доставя ми удоволствие да гледам цветя и да се занимавам с тях. Ако имах място сигурно и да бера щеше да ми доставя удоволствие, но нямам. Докато живеехме в къща помагах за двора и никога няма да забравя последния път когато обирахме вишнапа (хубаво ми беше много). Имахме предимно цветя обаче. Сега си мечтая за цветна градина....
Баба и дядо имаха лозе на 9 км. от Русе, много голямо и там съм прекарвала съботите и неделите като малка. Имаха всичко - най-любимо ми беше да събирам колорадските бръмбари в кесии и да ви връзвам, и да ги паля. И следващата седмица отивах да гледам труповете. 
Незнам какви бяха тези картофи, но бяха пълни с бръмбари.
Незнам какви бяха тези картофи, но бяха пълни с бръмбари.
Ох, Вергилийо 
Накарая продадоха лозето и дадоха солидна сума на внучките, трудно се разделих с колорадския бръмбар, но го превъзмогнах. 