Аз вече съм разказвала тук,че донора иска да си увеличи режима на срещи с детето...Та вчера беше второто заседание.Той пристигна с новата си изгора и мама/че къде без нея../разиграваха циркове в залата,реваха...На той как искал да види детето,а аз как не му го давам.И когато съдийката го попита колко пъти е потърсил детето от 2003 година насам,той каза 3 пъти-единия път 2003,това лято когато ми цъфна с полиция и...за тетия не можа да се сети...Ми как да се сети,като той присто не го е търсил...Майка му и тя рони сълзи,но и тя не можа да се сети кога и колко пъти е потърсил сина и е детето..Ще има още едно заседание...дано нещата се решат в моя полза Аз още не мога да се съвзема от вчера,всичко това ми се отразява много зле на психиката,въпреки се опитвам да не се издавам.Яд ме е в същото време на себе си,че се давам на тоя....,да продължава да ме тормози... Много загрижен,умира от любов и мъка по детето,а вчера дори не ме попита как е...Разминавахме се като абсолютни непознати.По скоро идването му на делото беше,за да покаже новата си изгора /явно очаква,че това ще ме разстрои,но много греши/,а не толкова от загриженост към детето...
Охх,спирам да ви занимвам... Обаче наистина ми е тежко,нервно и....самотно...