СДРУЖЕНИЕ "ВАРНЕНСКИ МАЙКИ"ІІІ

За октомври има само едно дете, а за ноември нито едно по списъка ми

Кога ще ходим, за да се организирам и аз?Надявам се да мога да дойда...

Ох,момичета знам ,че не  дом във Варненска област,но просто не знам  къде да пиша за него.Снощи давах филм по ББС4 за дома в Могилино,Русенско .Просто беше ужасно.Не може да се опише с  думи,трябва да се гледа филма.Много е лесно и да се коментира преди да си видял за какво става въпрос,затова може би и не го пуснах като отделна тема.
ето линк към новините,ако скорпионче може да го намери някъде в нета,аз не успях.
http://www.bbc.co.uk/bbcfour/documentaries/features/bulgarias-children.shtml
Само за тях мисля и от снощи ми стои буца в гърлото!
  Извинете ме ,ако не е за тук!

 
Разбира се, че поне можем да се обадим да разберем за какво става дума и от какво имат нужда. То и без друго ни е орисано да действаме на далечни разстояния  .

п.с. трябва им автобус всъщност според тази статия от началото на август:

итомците на “Света Петка” се нуждаят от автобус, за да ги транспортират за рехабилитация и лечение
Валентина КАРАДЖОВА
Директорката на един дом за деца с тежки умствени и физически увреждания отчаяно търси помощ сред обществеността, за да им осигури автобус, с който да ги транспортира до русенски рехабилитационни центрове и специализирани заведения.   

В писмо до 15-ина вестника, сред които е и “Бряг”, Катерина Петкова, която е директор на дома “Света Петка” в село Могилино,  настойчиво моли за подкрепа от името на 70-те деца, забравени от родителите си и нежелани за осиновяване. От миналата година част от децата, които могат да се движат, посещават специализираните услуги на болница “Медика”, дневния център към сдружение РАЛИЗ и на специалната детска градина “Зора”. След процедури, лечение и развлечение в тях децата се транспортират обратно в Могилино, за да констатираме, че престоят там се отразява много добре на здравословното им състояние и социализацията им, пише в писмото си приличащата на момиче директорка.
Големият проблем на дома

са двата амортизирани автобуса, купувани преди двадесет години, които са пред разпадане и които са единственото средство, с което превозват децата до Русе. Непрекъснато ни се налага да им правим ремонти, защото ги използваме ежедневно било за транспортиране на децата, било за доставка на хранителни стоки, казва Катерина Петкова.
Издирих телефоните за връзка с нея чрез услуги и я поканих на разговор в Русе. Поръчах да носи снимки на децата, за които ще ми разказва.
“В момента обитателите на дома са 70, предимно с тежка и дълбока степен на умствена изостаналост. Разделени са в 6 групи, три от които са напълно лежащи, разказва тя. 34 от всички питомци са с детски паралич, 12 са с епилепсия, 7 са слепи, 3 са глухонеми, има и деца с аутизъм, със синдром на Даун, с хидроцефалия и други заболявания. Само 10 от общо 70-те могат да говорят и контактуват. Всички, които са навършили 16 години, са пенсионери по болест и са освидетелствани за степен на инвалидност от 60 до 100%. Половината от всички деца имат нужда от рехабилитация, но в “Света Петка” все още няма назначен специалист рехабилитатор.

Картината на заболеваемостта в дома изглежда апокалиптична, но по-страшна от нея е забравата,

на която са обречени децата. От общо 70 деца, родителите на петдесет от тях са подписали декларации за отказ. Само дванадесет роднини се интересуват от тях, посещавайки ги рядко или питайки по телефона как са, казва Катерина. Две са децата-щастливци, които са се върнали обратно в семействата си след средно десетгодишен престой в дома в Могилино. Никое дете не е осиновено, въпреки че документите им чакат в регистъра за осиновяване, подаден в отдела за закрила на детето.

Въпреки че домът е за деца до 18 години, в него има и по-големи

За тях се грижи Агенцията за закрила на детето, която им търси следващ дом. Наскоро две момчета, Мишо и Милен, които са над 20-годишни, вече са устроени в защитено жилище в Пазарджик, казва директорката, като показва техни снимки на новото място.
Все пак добре е, че от началото на тази година с децата в дома работи психолог, а от месец май е назначен и тифлопедагог, който се занимава със седемте напълно слепи деца. Катерина казва, че домът не е забравен от дарители и че по празници, както и по друго време, те ги навестяват. Доставят дрехи, храни, бельо, но с автобус никой не се е ангажирал, а и директорката не ги притеснява, тъй като знае, че те помагат с каквото могат.


От 7 до 10 хиляди лв. струва един запазен и каран не повече от 6 години бус, казва директорката. Тя се надява някой благодетел да помогне за доставянето му. Затова написахме тези редове, за да помогнем и ние на свой ред. Защото макар и в тежко състояние, тези деца са живи и се нуждаят от грижи, човешко присъствие и любов.

Проблемът там идва и от персонала за съжаление.
 Директорката е някакво  безумно подобие на човек!  Трудно е да се пресъздаде какво показаха,но в общи линии деца на по 14-16 год. тежаха 20 кг. на око ,а тя твърдеше ,че и трябва пс ! Децата НЕ се извеждаха навън изобщо,повечето не можеха да ходят и си прекарваха деня по столчета, в леглата(много слабите) или на гърнета-че по-лесно....

http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1097208

Филмът на Би Би Си за дома в Могилино е сниман миналия септември

14.09.2007
Филмът на Би Би Си за дома за деца и младежи с увреждания в село Могилино, който бе излъчен снощи в Лондон, е сниман през септември миналата година, предаде кореспондентът на БГНЕС в Русе, който се позовава на служителка на дома.
 
По същото време той е бил посетен от специална комисия, в която са били включени представители на пет министерства. Домът има три предписания за затваряне и това е трябвало да стане до една година. Около 20 младежи над 18 години е трябвало да бъдат преместени в други социални заведения, а децата - в други домове или приемни семейства. Според директора на Агенцията за закрила на детето в Русе Мариела Липчева, дори с пенсиите на децата-инвалиди са били купувани дрехи и храна, вместо да бъдат внасяни по банковите им сметки. За това е сигнализирана икономическата полиция. Директорката на дома Катерина Петкова и нейният заместник са в годишен отпуск.
Село Могилино е на 30 километра от центъра на общината град Две могили. Кметът Енчо Петров, който е получил разпореждането за затваряне на дома, смята проблемът за политически, защото 60 души ще останат без работа, а това е единствената им възможност за прехрана. През 1999 г. в същия дом избухна скандал, след като се оказа, че починало дете е било заровено в гроб на друго, тъй като нямало места в гробището. Още тогава ръководителят на областната служба за социално подпомагане е внесъл предложение в министерството на труда и социалнана политика домът да бъде закрит, поради липса на квалифицирани кадри в района и е нямало дори лекар. /БГНЕС

Писах, писах и след поста на Поля всичко затрих... работни места създавал моля Ви домът, какви ти тук предписания за закриване ...

За закриване (преустановяване на дейността) е предложен само ДДМУИ в с. Могилино, обл. Русе, който е получил общ бал 36 т. Институцията се намира в населено място с под 1000 жители, с непълно развита инфраструктура и липса на здравни, образователни и социални услуги съобразно възрастта, развитието и потребностите на децата. Домът разполага със задоволителна материална база, но качеството на грижите е определено като незадоволително и лошо по отделните показатели. Децата живеят в условия на социална изолация, към тях не се прилага индивидуален подход. Персоналът няма нужната квалификация и положителни нагласи към промяната в модела на грижи за децата с увреждания в съответствие с въведените стандарти, а предоставянето на институционален тип грижа за тази рискова група деца не е потребност на местната общност.

Намерих и един блог в който едно момиче разправя за посещението си в дома

Метни линка насам...

Съжалявам   , че се намесвам в Темичката ви   , но до колкото ми е известно в Дома в Могилино има специално оборудвана зала за рехабилитация /ако не бъркам и зала за сензорна стимулация/, това по програма ФАР преди 3-4 г. /в която влизаха и още 9 ДДМУИ от страната/ .... Дали въобще ги използват тези съоръжения   след като нямат рехабилитатор ... Вярно, че децата имат нужда от социализация   ... но относно рехабилитацията - щом имат добро оборудване, не би трябвало да е проблем да го ползват и на място в Дома  , но разбира се при наличието на специалист  

луси,имаха само санитарки и 1 сестра,която мажеше с крем дете със счупени кост

http://cherish.blog.bg/viewpost.php?id=69691

Скорпионче, от къде ти е тази информация? Трябва да разбера дали е закрит,пред закриване ли е (ако да от кога),защото  се опитваме да направим нещо от тук.Ако не знаете ,имате ли идея откъде мога да получа актуална информация?

Това беше във някакъв документ от министерствата. Сега ще ти дам линка
http://www.sacp.government.bg/downloads/bg/6/3/doklad-ddmui-2006.doc