Може ли да разкажете накратко за какво става дума? Не гледах предаването а сега като чета нещо не ми се иска да го дърпам и да го гледам точно сега. Големия ми син е на 15 и го чакам днес да се прибире от състезание в Казанлък.
- Публикувана: 31 март 2007, 18:54 ч.
- Последно мнение: 3 апр. 2007, 23:42 ч.
Карбовски за Лим
Карбовски го дават само по 1 телевизия - НОВА в събота от 18:15
Аз исках да го гледам и съм забравила 
Ще има ли повторение и знаете ли кога?
Ще има ли повторение и знаете ли кога?В арена го има качено предаването.
Какъв платен репортаж,бе хора!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! 
Може да се случи винаги!!!!!!!!!!!!Ревах цяла вечер и цяла нощ не спах заради тези дечица!!!!!!!!!!!!!!Прегръщам моето сладурче............а тези родители............Не разбрах даскалиците понесли ли са някакво наказание!?и как може лекари да не знаят как се прави изкуствено дишане 
А Карбовски показва нещата такива каквито са-гнусни и гадни,но и истински
Може да се случи винаги!!!!!!!!!!!!Ревах цяла вечер и цяла нощ не спах заради тези дечица!!!!!!!!!!!!!!Прегръщам моето сладурче............а тези родители............Не разбрах даскалиците понесли ли са някакво наказание!?и как може лекари да не знаят как се прави изкуствено дишане А Карбовски показва нещата такива каквито са-гнусни и гадни,но и истински
Ние бяхме в Свищов, когато се случи трагедията, ходихме на погребението. Няма да ви описвам каква беше мъката на всички хора - на родители, близки и непознати. Дни наред не се чуваше нищо - всички се движеха тихо, хората почти не говореха. Спомням си за няколко инцидента.
По това време имаше задочници. Та в едно кафе един задочник започва да роптае, защо не се пуска музика, какво като децата били починали, той имал още 2-3 дни очни и трябвало да се възползва от тях подобаващо!!! Клиентите на заведението скачат /повечето мои колеги от Вуз-а/ и го смачкват от бой. Подобни сблъсъци все в този смисъл последваха в близките дни. Учителите си подадоха отставките веднага.
А на погребението - толкова много цветя не бях виждала, толкова много разплакани хора не бях виждала, толкова човешка мъка....
Дано Бог даде сили на родителите да съумеят да живеят с тежката загуба! 
По това време имаше задочници. Та в едно кафе един задочник започва да роптае, защо не се пуска музика, какво като децата били починали, той имал още 2-3 дни очни и трябвало да се възползва от тях подобаващо!!! Клиентите на заведението скачат /повечето мои колеги от Вуз-а/ и го смачкват от бой. Подобни сблъсъци все в този смисъл последваха в близките дни. Учителите си подадоха отставките веднага.
А на погребението - толкова много цветя не бях виждала, толкова много разплакани хора не бях виждала, толкова човешка мъка....
Дано Бог даде сили на родителите да съумеят да живеят с тежката загуба! 
Какъв платен репортаж!? Мъката на тези родители няма цена! Това е истината - проста и ясна- загиват 12 от най-малките деца в автобуса, докато всички възрастни първи са се спасили! Всеки да си прави сам изводите кой каква вина носи за смъртта на тези дечица! Чудовищно е! Ужасяващо!
Не става дума някой възрастен да се принесе в саможертва за живота им /макар че 18годишния Юлиян го е направил/, а да направи опит да ги спаси,да има възрастен в автобуса, който да избутва децата, да ги преброи при ваденето, да види веднага, че липсват деца, а не да се загърне в сухото одеяло, да се качи в линейката и да отиде да се нахрани в хотела на сухо и топло!
Какви хора сме не знам!
Стана ми и тъжно и мъчно и ....
Милите дечица!
Не става дума някой възрастен да се принесе в саможертва за живота им /макар че 18годишния Юлиян го е направил/, а да направи опит да ги спаси,да има възрастен в автобуса, който да избутва децата, да ги преброи при ваденето, да види веднага, че липсват деца, а не да се загърне в сухото одеяло, да се качи в линейката и да отиде да се нахрани в хотела на сухо и топло!
Какви хора сме не знам!
Стана ми и тъжно и мъчно и ....
Милите дечица!
Много гадно ми стана по време на предаването.
А това, че спасилите се възрастни са празнували в ресторант, същата вечер, след като са погребали децата - нямам думи, които да изразят възмущението ми.
А това, че спасилите се възрастни са празнували в ресторант, същата вечер, след като са погребали децата - нямам думи, които да изразят възмущението ми.
Какво говориш!!!
Скоро, от приятелка на майка ми - учителка, разбрах, че друга учителка е реагирала на новината за Лим с репликата: " Еее, браво! Всички колежки са се спасили! "
Фимла и мен много ме разстрои. ОБАЧЕ, ми се стори, че това си беше платен репортаж.
Горките деца.Единствено се моля, да не се е случило това с въздушния джоб, за което той разказа.
Не вярвам въобще учителите да са си прекарали щастливо вечерта! Сигурна съм че страдат ужасно и ще страдат цял живот!
Аз мога да се изкажа по въпроса ,че е точно така. И това им "забавление" не беше само веднъж!
Голяма трагедия :
Утре се навършват три години. Нека запалим свещичка и да се помолим за децицата.
Още си спомям вечерта когато се случи всичко това - погледнах телефона си и си помислих "Каква зловеща дата - 04.04.04г".
Познавах родителите на Антония, но не събрах сили да отида на погребението й.
Нека почиват в мир бедните душички!
Утре се навършват три години. Нека запалим свещичка и да се помолим за децицата.
Още си спомям вечерта когато се случи всичко това - погледнах телефона си и си помислих "Каква зловеща дата - 04.04.04г".
Познавах родителите на Антония, но не събрах сили да отида на погребението й.
Нека почиват в мир бедните душички!
Какво значение има дали репортажът е бил платен или не!
Трагедията е истинска, тя не е минало както за родителите, така и за хората, почуствали се съпричастни по някакъв начин! Дванадесет деца си отидоха от този свят по нелеп начин - това е истината! Последното нещо, което трябва да правим е да спорим за естеството на репортажа! Защото той ни напомни за едно позабравено близко минало. Минало за нас, страничните наблюдатели и настояще за семействата и близките на децата! Или трябва да няма репортажи, а трагедията просто тихо да остане в черните хроники и всички да продължим да живеем живота си сякаш нищо не се е случило?
Да, аз и мои приятели бяхме на погребението. Да, всички страдахме от случилото се, защото в друго време, на друго място това можеше да се случи на наши близки, защото те бяха деца, на които им предстоеше цял един живот.
И не сме забравили трагедията, сигурно никога няма да я забравим.
Това може да се случи на всеки от нас! Боже, пази децата ни!
Бог да ги прости!
Трагедията е истинска, тя не е минало както за родителите, така и за хората, почуствали се съпричастни по някакъв начин! Дванадесет деца си отидоха от този свят по нелеп начин - това е истината! Последното нещо, което трябва да правим е да спорим за естеството на репортажа! Защото той ни напомни за едно позабравено близко минало. Минало за нас, страничните наблюдатели и настояще за семействата и близките на децата! Или трябва да няма репортажи, а трагедията просто тихо да остане в черните хроники и всички да продължим да живеем живота си сякаш нищо не се е случило?
Да, аз и мои приятели бяхме на погребението. Да, всички страдахме от случилото се, защото в друго време, на друго място това можеше да се случи на наши близки, защото те бяха деца, на които им предстоеше цял един живот.
И не сме забравили трагедията, сигурно никога няма да я забравим.
Това може да се случи на всеки от нас! Боже, пази децата ни!
Бог да ги прости!