Познавате ли историята на рода си?

  • 5 555
  • 45
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 736
...Поне до три поколения назад?
 Имам прадядо борец против фашизма и съответно политически затворник. Имам прабаба с пет брака зад гърба си ( тъжна е историята ). Три лели, които са спяли на улицата като деца, защото са нямали дом.
 Имам и далечни братовчеди в Гърция, които никога не съм виждала и никога няма да видя по стечение на обстоятелствата.
 Такива неща...
 Вие какво знаете за прародителите си ?

# 1
  • Мнения: 15 619
Имам откъслечни сведения за някои събития в родовата история. Приемам, че това е най-интересното, затова се е запазило като спомен, другото е идиличен живот... Mr. Green Mr. Green Mr. Green
Има доста интересни истории, но са минало, роднини имам по целия свят и повечето от тях не ги познавам.

# 2
  • Мнения: 4 736
Миналото трябва да се помни, поне аз имам желание да зная повече за това на семейството си за да разкажа на дъщеря ми. Сподели ако не е нещо твърде лично. Ще ми е интересно да прочета  bouquet

# 3
  • Някъде там на юг...
  • Мнения: 1 233
Предстои да науча много, защото мога гордо да заявя, че в рода имаме професор, който до сега е организирал 3-4 родствени срещи /на които по стечение на обстоятелствата и за мое огромно съжанение не можах да присъствам/, но в момента пише  книга специално за нашият род. Почти готова е, остана и само отпечатването. Придружена е със снимки, родословни дървета и т.н. Очертава се нещо много интересно Peace

# 4
  • Мнения: 3 447
И аз имам дядо борец против фашизма и концлагерист, доктор по история.
Прадядо - майстор строител, застрелян по погрешка и оставил няколко църкви след себе си.
Прапрадядо, наръган на 18 места с нож от турци, но оцелял и доживял дълбока старост.
Прапра.... не знам колко "пра" дядо, този, който е родоначалникът ни... ако се сещате как във "Време разделно" хората се скриха в една пещера и турците ги запалиха - такова нещо се е случило и в моето село, по мои сметки - някъде в началото на 18 век. Пещерата се казва "Челевеща дупка" (човешката пещера). Дядо ми Дело е бил дете тогава, оцелява след пожара и слага началото на рода ни.

# 5
  • Мнения: 15 619

Миналото трябва да се помни, поне аз имам желание да зная повече за това на семейството си за да разкажа на дъщеря ми. Сподели ако не е нещо твърде лично. Ще ми е интересно да прочета  bouquet
Една интересна история скоро научих, че селото от което са бягали на времето /бежанци от Одринско/ не е дало нито една жертва, ни от българите, ни от турците..., лошото го знам, ама не искам да го разказвам.
Навсякъде има трагедии.
 

# 6
  • Мнения: 920
За съжаление, не много. Но наскоро се събрахме покрай 1 дело за наследство.
Доста хора така опознават роднините си, но не винаги срещите са радостни.

# 7
  • Мнения: 3 461
Имам подробни родословни дървета и от двете страни , които стигат до кой клон е счупил Адам  Laughing, но все нямам време да ги прочета, аз самата съм наясно до пра-пра дядо.

# 8
  • Мнения: 6 167
да, познавам. имам и съответните графики и тн. в общи линии сме 'на дълбоко', което ме радва.
мисля, че да си знаеш корените е много важно и за децата ще бъде важно един ден, не искам да мислят, че идват от нищото, искам да знаят, че е имало някой преди тях, и че с този някой са семейство.

# 9
  • Мнения: 4 736
Dona, тези подробности от родителите си ли ги знаеш?

# 10
  • Мнения: 480
За съжаление, историята, която знам стига до дядо ми по майчина линия.
Участвал е във втората световна война. Бил е гонен от комунистите, защото е сочен за "Никола-Петковист". Живя почти до 90-годишна възраст. Имал е още 12 братя и сестри.
Баба ми са били 8 деца. Познавам роднините си до втори братовчеди. А почти всички от първите са в чужбина.

И на баба, и на дядо, това им е втори брак. Баба ми е разказвала една интересна случка за първата съпруга на дядо ми - когато миела тенджерите на чешмата, баба ми ги търкала с пясък, за да лъснат, а онази - не; когато метяла, баба изхвърляла боклука навън, а онази го събирала под леглото. Затова дядо харесал баба и я взел.

# 11
  • Мнения: 5 622
В Плевен има(или е имало) улица с нашата фамилия.( Всички с тази фамилия сме роднини).Общо взето сме именити..Знам си историята, да...Да не говорим, че в гимназията ни караха да правим Родословно дърво и тогава така или иначе трябваше да разучим повече  Peace

# 12
  • Мнения: 3 447
Dona, тези подробности от родителите си ли ги знаеш?
Някои от родителите, други от един местен краевед и историк, който е направил родословни дървета.

# 13
  • Мнения: 5 877
малко дълго стана, гледам другите не са писали толкоз.
Знам я.

Последна редакция: нд, 01 апр 2007, 21:44 от Aнда

# 14
  • Мнения: 511
имам си прадядо македонец пра баба гъркиня и всичките ми шест баби по бащина линия гъркини.от там ние изтърсаците мелези.по маичина линия всички натурални българи.

# 15
  • София
  • Мнения: 276
Имаме написана родословна книга, която проследява рода ни 500 години назад.
Много е интересно и за мен е много вълнуващо да познавам историята на рода и народа си.
Държа и децата ми да знаят кои са и от къде са.

# 16
  • Мнения: 6 039
да, знам я много добре
поколения назад

# 17
  • Варна
  • Мнения: 1 553
Преди години в средните класове  в часовете по история всички си направихме родословни дървета. По това време дядовците ми бяха все оше живи и ми  помогнаха. По башина линия стигнахме до 7 поколения назад(дядо ми имаше някакви записки от баща си) а по майчина линия до 5 поколения назад (този ми дядо знаеше по-малко).                                                                                                  Хубаво е децата и сега да получават такива задачи за родословието си и то в по-малка  възраст , когато дядовците им все  още са живи и могат да им помогнат да научат нещо за себе си и рода си.

# 18
  • София
  • Мнения: 2 079
Познавам и знам историята и на двата ми рода.  Peace
Имала съм много велики и добре познати от историята българи в рода си.
Имам и родословно дърво на родата на баща ми за 7 поколения назад. Peace

# 19
  • Мнения: 29
Да знам я до пра-пра-пра-пра.             

# 20
  • София
  • Мнения: 900
Да познавам я  Peace
Историята е повече от интересна и в двата рода,
но тъй като прародителите ми са преселници,
можем да проследим само до четири поколения назад  Sad

Баба ми е обещала да ми завещае снимка на прадядо ми Панте
Един хубавец и левент, с ямурлук, ятаган, затъкнати пищови -
олицетворение на истински комита!

Помня неговото погребение
беше заклел баща ми - неговия внук,
са му пеят на гроба  #Crazy
Не мога да ви опиша гледката от
плачещи и пеещи сурови мъже - ПОКЪРТИТЕЛНА Е!!!
Никога няма да го забравя, а и цялото село ни приказваше след това  ooooh!
Но волята на прадядо ми беше изпълнена!!!

Рода на майка ми също е достоен и известен род!!!
Дори много хора ме наричат
на моминското име на мама -
казват, че аз най-много приличам на баба си!!!

Има много случки, които зная и
искрено се ГОРДЕЯ с произхода си!!!  bowuu

# 21
  • Димитровград
  • Мнения: 1 742
Да,знам я.Много е интересна,ако имам време утре ще я напиша.

# 22
# 23
  • Мнения: 6 206
От страната на майка ми не знам нищо.
От страната на баща ми има много интересни и вълнуващи неща.
Музика, изкуство, бизнес, все неща от моята кръвна група. Simple Smile

# 24
  • Мнения: 3 491
До поколението на преките прадядовци и прабаби предимно.
Не е достатъчно.
Но ми е интересно: тези, които си познавате добре родовата си история, как я съхранявате? Ако е само на книга, имате ли сканирано копие? Как е организирана книгата и какво точно включва? Как се справяте с натрупването на снимки? И изобщо, как архивирате?

# 25
  • Мнения: 2 792
 Да, познавам историята на рода си и по майчина и по бащина линия. Майчиния ми род е от Неврокоп (сега Гоце Делчев), прадядо ми по дядова линия е бил околийски, членувал е в БЗНС, преселници са от Крушаре (може и да бъркам името в момента) македонско 23-та година го убиват, навремето в музея в Пещера имаше експозиция за него, прадядо ми по бабина линия е бил магазинер, държал е няколко магазина и внасял стока от Солун, много интересни истории има и за двата клона. По бащина линия дядовия ми род също са македонци-строители ( това е една от наследствените професии в родата, сестрите ми сега са 5-то поколение инженери и архитект) преселват се от Македония в София в началото на века, прадядо ми е строителен предприемач, дори къщата, в която живея е строена от него 1911г., както и  много други вървял му е бизнесът. Родът на баба ми е от Враца, там е пълно с професори и до ден днешен, там е и лекарската жилка. Известна фамилия са били, от този род има родословна книга, води се от 1787 (или там някъде) година  Димана и Момчил и те са записани в родословното дърво, съхранява я един мой вуйчо и май не сме я попълвали много, много с фотографии. Та горе-долу схематично нахвърляно от тези родове произлизам  Laughing

# 26
  • Мнения: 394
познавам историята на бащиния ми род. баба ми е рускиня, баща й е бил руски аристократ-белогвардеец - избягал е в България и е заменил пръстена си с диамант за един хляб и буца сирене. знам и други интересни истории за него. а за дядовия ми род има родословно дърво назад до турско. те са основали селото ми.

# 27
  • Мнения: 185
Една интересна история скоро научих, че селото от което са бягали на времето /бежанци от Одринско/ не е дало нито една жертва, ни от българите, ни от турците..., лошото го знам, ама не искам да го разказвам.
 

Ще ми е интересно да раzкажеш повече. Имам роднини в Македония и границата между България и Македония раzдели много човешки съдби, а и цял народ. Да влиzат и те в Съюzа и да се маха таzи проклета граница.

Пра-дядо ми е бил убит от човек, който се е zанималал с нелегална търговия преz границата, който след година, две бива също убит явно zа отмъщение. ВМРО по това време не прощавало на никого.

# 28
  • Мнения: 2 353
   Знам историите на рода си от четири поколения назад, липсва ми само една линия - не познавам единия си дядо. Знам неговата история от трето лице, което не е същото. Имало е всякакви хора, и образовани, и неуки, и сърцати и малодушни, като във всеки род. Това, което ми е интересно е повтарящите се сюжети. Наскоро четох една книга "Семейна астрология" там открих въпроси на много въпроси, ако някой прояви интерес мога да му я заема. Все пак не пия дванайсетгодишно уиски, а проста бира.

# 29
  • Балчик
  • Мнения: 9 220
Много неща зная, но ми се иска още да науча. За съжаление баба и дядо не са вече между живите, а когато бяха- не ме вълнуваше особено точно това. Cry
От страна на баща ми знам, че прапра..дядо ми е убил един турчин, защото е изнасилил една прапра..леля. Това е станало в Котел и от там всички, цялата рода бягат и идват в Балчик. Купуват много голямо място, върху част от което е построена и днес нашата къща.
Майка ми е рускиня и от нейна страна прапра..дядо зная, че е участвал в Руско-търската война и е загинал някъде тук, но къде точно- никой не знае.
Баба ми по майчина линия има загубена във войната по-малка сестричка,съдбата на която остава и до днес неизвестна.Но по странни стечения на обстоятелствата точно тук, във Варна се запознахме с една жена, на същата възраст на която би трябвало е да е изгубената сестра. Рускиня е, имат ужасно голяма прилика с баба ми и е осиновена. Но тя никакви подробности около осиновяването си не знае, била е твърде малка, а родителите и са починали млади...
Прабаба ми, майка на дядо по майчина линия е гъркиня, но там нишката се губи, не познавам роднините в Гърция.
 

# 30
  • Мнения: 2 700
Знам много и за двата рода, като и от двата имам доста видни прародители.
Имам и подробно родословно дърво и на двата рода, включително със снимки от четири поколения насам.

# 31
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Знам до пра-дядо по майчина линия. И общо взето за тази част от родата знам най-много.
От бащина страна имам много бели полета.

# 32
  • София, център
  • Мнения: 3 455
До пра-пра знам историяти ни и по майчина и по бащина линия!

В рода си имам народен представител 25 години - пра дядо, кмет - пра дядо, директор на гимназия, баби е пра баби учителки, едър земевладелец, търговеец...

# 33
  • София
  • Мнения: 900
Гледайте майтап
ша вземем да се открием сред преселниците  Hug
Майката на баща ми се преселват от сегашна Македония
прадядо ми е бил центрист - Македония към България
Буквално са БЯГАЛИ, със страх за живота си  Sad

А майката на мама - са преселници от Елинска Македония
Първо са отишли по морето и Тополовград.
Преди години, най-случайно открихме роднини в Равда?!
Голям рев падна  Hug

Дано Бог и съдбата ми помогнат!!!
Искам да донеса шепа пръст на гроба на баба от родното и място в Гърция!
Лошото е, че имената на селищата са Мокрена и Шугово,
а вече имената са сменени с гръцки и е ужасна бюрокрация в селата  ooooh!
Но съм се зарекла да го направя!!!

# 34
  • Мнения: 61
Аз за съжаление не познавам добре историята на рода си, но приятелят ми си пази информация за 9 поколения назад; любопитното е, че Раковски присъства в родословното му дърво  Grinning

# 35
  • Мнения: 3 146
Oо три поколения я познавам, но мъжът ми си я знае по майчина линия 14 поколения назад. Ето това означава да си познаваш историята на рода smile3521!!! Wink

# 36
  • Мнения: 1 233
Знам историята по линия на майка ми и нейната майка - имам жива пра-баба на 96 г. /да ми е жива и здрава/ и тя ми разказва. Та тя имала брат, който избягал в Америка през 20-те, но нищо не знаем за него. Общо взето това е най-интересната част в историята.

# 37
  • София
  • Мнения: 1 105
За съжаление мога да кажа, че не я познавам. От страна на майка ми половината ни роднини са в Сърбия, а с родата на баща ми не поддържам връзка отдавна и дори и да са ми разказвали нещо по така, не си спомням. Знам само, че на дядо ми (от страна на баща ми) баща му е бил царски офицер, но истинската майка на дядо ми е починала млада и той се оженил за друга жена. Та доста е разводнена работата там. Може би трябва да се поразровя поне от страна на майка ми в родата и да събера някоя и друга клонка от дървото. А между другото, как се прави родословно дърво?

# 38
  • Мнения: 1 517
Дядо ми (на татко) - родът е от с.Струпец, Врачанско. Баба (на татко) - с. Струйно, Търговишко. Дядо (на майка) - с.Скопо, Лозенградско, Одринска Тракия. Баба (на майка) - Равда.
От тези села са родовете. Иначе майка ми е родена в Белоградец (Варненско), а татко - в Памукчии (Нови Пазар).
Някой ако се познае, да свирка  Mr. Green
От татковия род е имало съратници на Левси, така разправят. От майкиния - партизанина Георги Петлешев е втори братовчед на дядо. Татко - много музикални (сина ми от 4 годишен свири на акордеон). Майка - нейния дядо(тракиеца) е бил голям танцьор; викали са го по сватби да играе.
Баща ми сега се хвана да прави РД  на неговия род - за майка си и баща си. Стигнал е до 7 поколения назад. Беше се хванал и с майкиния род, но се разведоха  hahaha и сега колкото и да го врънкам не ще.

Интересното е, че и на мъжа ми по майка са бягали от Одринска Тракия, но не знам от кое село. Викам му наскоро: "Може да се окажем роднини  Laughing " , пък той : "Въх, пази Боже! Прекаленото сближаване нещо ме нервира"  Joy

# 39
  • Мнения: 11 747
Знам това-онова,има много забавни моменти! Mr. GreenИма и тъжни...Мисля си newsm78,каква част от преданието е истина и каква е легенда ThinkingКато всички истории...

# 40
  • Мнения: 2 759
                 Не познавам дори първите си братовчеди. Знам малко за мама и татко - каквото са ми разказвали те самите. Дори дядо/баба и дядо/баба почти не познавам. Всъщност за братовчедите не е точно така - играли сме като малки, но оттогава не съм ги виждала, освен на снимки. При това не всички.

# 41
  • Мнения: 1 983
Да, познавам, особено по бащина линия, знам интересни истории, единия чичо на баща ми е участвал в атентата срещу царя в църквата Света Неделя.Брат му пък бил шивач на царя.От баба ми знам всички истории и щателно съм си ги записала Crazy.Един ден ще разказвам (чета) на Вики Laughing.
Най-интересни са ми именно този 2 рода, на дядо ми и баба ми по бащина линия. Peace

# 42
  • Мнения: 1 312
Бях се ентусиазирала по едно време да я науча.
Започнах да правя родословно дърво...
Нещо ми писна и се спрях,за което съжалявам.
Преди няколко години баба ми по бащина линия почина и така загубих единственият си източник на ценна информация за поколения назад.
Знам,че Софроний Врачански и Стоян Михайловски са от нашия род.
Знам,че бабини братя са били борци против фашизма,че са убити заради борбата си млади и много,много красиви.
Знам,че дядо ми,който е починал година преди да се родя е бил от най-уважаваните хора в града и е бил изключително начетен и ерудиран човек,владеещ 8 езика и завършил Робърт Колеж.
Знам,че семейството му много е страдало и е било принудено да се раздели с големи имоти,включително първите варненски мелници,по времето на комунистите,че са били гонени и неприемани на работа заради отказът си да членуват в Партията.
И още много интересни неща....

# 43
  • Мнения: 5 462
"Знам,че дядо ми,който е починал година преди да се родя е бил от най-уважаваните хора в града и е бил изключително начетен и ерудиран човек,владеещ 8 езика и завършил Робърт Колеж.
Знам,че семейството му много е страдало и е било принудено да се раздели с големи имоти,включително първите варненски мелници,по времето на комунистите,че са били гонени и неприемани на работа заради отказът си да членуват в Партията." Shocked Shocked Shocked

     Tова ми е толкова познато , че се замислих да не сме рода с теб.Само че  при мен не се отнася за дядо ми ,ами за бащата на дядо ми по майчина линия .Иначе впоследствие и срещу моя дядо е имало гонения ,неприемания на работа и т.н. заради откъзът да членува в партията.И много други проблеми за него и семейството му пак поради тази причина.Иначе неговото семейство произхожда от рода на известен революционер..няма да споменвам кой..та така има и много други интересни истории както от рода на майка ми , така и също толкова вълнуващи и от страна на баща ми.И  двете семейни истории са много подходящи за написване на книга или филм.Някой моменти от тях много потресаващи.Когато имам време мога да ги разкажа накратко...ако изобщо е възможно.

# 44
  • Мнения: 183
да знам,дядо ми е от Гърция,но са го изселили заедно с майка му и баща му,баба е от кв.Требич,след сватбата заживяват в София,София<до преди години беше село>, др. дядо от с.Василовци,а баба от с.Мало Малово след сватбата заживяват в Костинброд

# 45
  • Мнения: 1 312
Markrit,
незнам дали е възможно..
Лично аз не мога SadИли нямам нужния талант или просто историята е толкова опияняваща,толкова вълнуваща за мен,че не се осмелявам да я пресъздам с мои думи.
Ако щеш вярвай,но съм ходила ден след ден при баба ми,отваряла съм кутиите и със снимки и съм я разпитвала с часове за хората,улиците,местата,където са правени.
Имах чувството,че всичко това е приказка,на моменти доста тъжна и болезнена...
Моменти като раждането на големия и син/мой чичо/ по време на бомбандировки,затъмнените с черна хартия прозорци,нейна леля,която умира бягайки към бомбоубежището...Много мъка и емоция има в разказа на човек,който говори за бедите като за нещо надживяно,а за собственият си живот като за нещо безвъзвратно отминало...
Винаги когато си го представя ми изплуват думите:
"Това,което не ни убива ни прави по-силни!"
Баба ми беше силна жена.

Общи условия

Активация на акаунт