Markrit,
незнам дали е възможно..
Лично аз не мога
Или нямам нужния талант или просто историята е толкова опияняваща,толкова вълнуваща за мен,че не се осмелявам да я пресъздам с мои думи.
Ако щеш вярвай,но съм ходила ден след ден при баба ми,отваряла съм кутиите и със снимки и съм я разпитвала с часове за хората,улиците,местата,където са правени.
Имах чувството,че всичко това е приказка,на моменти доста тъжна и болезнена...
Моменти като раждането на големия и син/мой чичо/ по време на бомбандировки,затъмнените с черна хартия прозорци,нейна леля,която умира бягайки към бомбоубежището...Много мъка и емоция има в разказа на човек,който говори за бедите като за нещо надживяно,а за собственият си живот като за нещо безвъзвратно отминало...
Винаги когато си го представя ми изплуват думите:
"Това,което не ни убива ни прави по-силни!"
Баба ми беше силна жена.
незнам дали е възможно..
Лично аз не мога
Или нямам нужния талант или просто историята е толкова опияняваща,толкова вълнуваща за мен,че не се осмелявам да я пресъздам с мои думи.Ако щеш вярвай,но съм ходила ден след ден при баба ми,отваряла съм кутиите и със снимки и съм я разпитвала с часове за хората,улиците,местата,където са правени.
Имах чувството,че всичко това е приказка,на моменти доста тъжна и болезнена...
Моменти като раждането на големия и син/мой чичо/ по време на бомбандировки,затъмнените с черна хартия прозорци,нейна леля,която умира бягайки към бомбоубежището...Много мъка и емоция има в разказа на човек,който говори за бедите като за нещо надживяно,а за собственият си живот като за нещо безвъзвратно отминало...
Винаги когато си го представя ми изплуват думите:
"Това,което не ни убива ни прави по-силни!"
Баба ми беше силна жена.