Какви хора оставят децата си?

Не мога да обвинявам нито да давам мнение, за тези които са изоставили децата си, и защо са ги изоставили. Според мен, за да се изостави дете, или трябва да са в страшна безизходица, или да си човек който просто е машина за раждане, не знам, не мога да си отговоря на този въпрос, защото аз никога не бих си оставила детето, дори и по корем да се влача, но хора всякакви по този свят.

има и случаи, когато аборта е невъзможен, просто е било късно повечето жени мисля оставят децата от безизходица или защото са твърде млади за да вземат решението сами.
мисля че я има цялата палитра от емоции-страх, ужас, колебания, безсилие, надежда и на последно място безразличие, ако това може да се нарече емоция.

Трудно е да се намери еднозначен отговор на този въпрос. Много можем да хулим безотговорните родители, оставили децата си, но да не забравяме, че ако нямаше такива глупачки.......
Като цяло много млади момичета усетили се късно че са бременни прибягват до оставяне на децата си  - лошото е че понякога поради невъзможност да се направи аборт те предприемат всякакви рисковани лекарствени опити да прекъснат бременността, а последиците са - домове пълни с деца с увреждания.

Според мен причините за взимането такова трудно и сложно решение могат да бъдат от най-различен характер и процентът на т.нар. "безотговорност" е много малък. По-често се случва на млади момичета, които са притиснати от обстоятелствата, живота и невъзможността да намерят опора в близките и околните. Проблемът е, че болката в душата на БМ остава за цял живот и не може да бъде изличена независимо как се е стекъл животът и, дали е самотна и нещастна или пък заобиколена от близки и любящи хора.
Навярно е много по-трудно и отговорно за една БМ майка над 25 години да вземе и преживее това решение ...  , но щом го взима тя го прави с пълната отговорност и разбиран на ситуацията. Много се радвам на момичетата от ДБМ       , които се грижат за самотни майки, които са били на косъм от такова решение и са успялида бъдат опора на тези момичета и техните съкровища, да им вдъхнат вяра и надежда, да ги обгрижат ...

О, дано не съм прозвучала като някаква куха моралистка!Нямам идея да хуля когото и да било. Просто наистина ми е трудно да анализирам кой съвременен човек в ерата на противозачатъчните, презервативите, абортите, стига дотам, че да износи детето и после да го остави.
Нямам идея да обвинявам никого!!!
Аз имам най-много 2-3 предположения какви жени се вписват в профила!
1. Силно религиозни. Но пък ако са такива, те трудно биха сторили такъв грях. Това автоматично намалява процента им до нищожен.
2. Изоставени от партньора си жени, които решават,че няма да се справят с "товара" на майчинството. Но пък денят си личи от сутринта. Едва ли има толкова много изоставени след 3-тия месец от бременността. Обикновено мъжете са достатъчно безотговорни да заявят нежеланието си да бъдат бащи още щом чуят щастливата новина...

Ето така си разсъждавам...ако можете да продължите списъка.
Може би на някой въпросите ми му се струват излишни, ако е така, съжалявам, просто съм човек, който постоянно търси отговори.

Може би такива, които не са били подкрепени от близките си, защото и в днешно време има такива, които живеят за хорското мнение, и се правят на двулични  моралисти. Не знам, но наистина може да има причини, и още една, за която се сещам, ако детето е от друг, а не от мъжа и, или приятеля, и тя не иска да разваля семейството си, е принудена да го остави.

Не мога да съдя никого,аз съм никоя.
Има много варианти,които биха могли да подтикнат към тази постъпка.
1.Прекалено късно за аборт.
2.Изоставяне от мъжката половина и несигурността дали,жената ще може да поеме изцяло грижите за новороденото.
3.Многодетна двойка,която няма финансова възможност за аборт и по-късно за отглеждане на поредното дете.
4.Дете родено със физически и психически проблеми,за което родителите не искат да поемат тежестта по отглеждането му.
5.Дете родено от непълнолетна майка,подтиквана от родителите си за изоставянето му във дом.
Има още и още,но това са само част от причините.

Да си призная никак не ми се струва коректен въпроса.

Според мен какви хора и най-вече причините за едно оставяне на дете е невъзможно да разберем стига някои изоставил дете да не реши да го сподели с нас.

Мотивите са толкова много и са толкова комплексни... Сигурен съм, че случай със случай не си приличат.

Този въпрос много ми напомня за въпросите, които съм получавал от чуждоезични колеги по отношение на оцеляването с 150 евро на месец след като те давали повече само за такси.

Ако все пак ви се иска да си поблъскате главите се замислете ВИЕ при какви обстоятелства бихте оставили дете (ние оставяме Боби на бабаа му отвреме на време така, че може би ИЗОСТАВИЛИ е малко по - добре).   

Не виждам нищо некоректно във въпроса ми, но няма значение!Всеки има право на мнение!Аз задавам въпрос, предварително се извинявам, ако някой реши,че е много общ, а после въпросът ми е бил некоректен
Мислех,че поне в този форум няма излишни реплики и дуплики, но уви..

донт се шашкай мила, какво толкова каза човека, не се фръцкай веднага, не е искал да те нагруби.
може би трябва да допълниш и.............какви хора осиновяват деца

същото си го помислих и аз, като прочетох темата

не знам и честно казано не ме интересува много какъв човек е изоставил моя Ники

Dazy, аз изпитвам лека завист, че тя е износила моето дете. и толкоз. каквато ще да е, ако не беше тя, какво щях да правя аз...

когато намериш детето си, други въпроси ще те вълнуват, желая ти  от сърце това да е възможно най-скоро

хайде аз да кажа защо моето дете е мое изключение съм, надявам се не за дълго.  имам много добър контакт с рождената майка на алекс, сега не ми се обяснява пак защо.
та, съвсем за протокола. алекс е трета бременност, неочаквана, цветна. ще наричам рождената майка с условното име светлето
мъж имало, като разбрал-дим да го няма. светлето е на 39, работи са 300 лева на месец и има две деца, момче на 19 и момиче на 14. живее при майка си и баща си. да им каже е абсурд. семейството е с доста пуритански разбирания. един развод е достатъчен да е черната овца на фамилията. родителите и помагат за децата, едно родено без баща дете означава да изгуби веднъж завинаги тяхната подкрепа, това тя не може да си позволи, просто няма сили да се бори. аборт е вече невъзможен. бременоста не личи много, родителите са лятото на село, децата при баща си.
как се запознахме няма значение, по старите кучета тук знаят.
и така аз се оказах бъдеща майка на неродено дете бременоста ми трая доста кратко
алекс е мое дете от момента в който се роди. мое и на светлето. тя е нейната рождена майка, аз съм просто нейната майка. няма бразилски сериали, няма дай си ми детето, няма изнудване. аз съм майката, тя му даде живот. и двете сме щастливи че алекс е добре, расте и хубавее. виждаме се със светлето веднъж на един, два месеца. болката никога няма да отмине, нито моята нито нейната. но детето е добре. аз лично се прекланям пред тази жена, която може и да е допуснала грешка, но има смелоста да носи пълните последствия от нея. кога и как ще кажем на александра че леля светла, която тя понякога вижда я е родила е въпрос, на който имаме време да си отговорим. има психолози, които ще дадат съвет, а и сърцата ни ще ни подскажат как да постъпим.
та, това е отговора ми по темата.

  Много ми хареса тази история .... много интелигентна и умна. За жалост наистина е изключение. На повечето от нас ще ни се наложи да издирваме БМ след години, за да се почустват нашите мили съкровища напълно "завършени".
ПП: Гледах снимките - Алекс е станал станал страшен сладур - пораснал, "обузил" се ... само за мачкане и гушкане 

Надежда-Александра Ирена Грунер е момиче и твоят син съм го харесала за зет, страхотен е а и май живеете някъде до нас. сори за спама

Ай, съжалявам ... и се радвам едновременно щото около нас само мъже! В групата на Марти от 20 деца само 5 момичета - дефицит! Живеем до Парк хотел Москва, ако сте наблизо ще ги разхождаме заедно в Борисовата градина с удоволствие 

Аз съм ти го казала на лични, каквото е имало да казвам..., ти си го знаеш,

но не се стърпявам да ти кажа -

като липов чай

 и

 планински въздух си ни тука... 

По мои наблюдения набира скорост и се множи следния феномен - момичета/млади жени отишли на гости за няколко дни и изкарали бурна еднодневна връзка с мъж в града, в кйто гостуват на приятелка и пр. или след еднократен флирт в дискотека...

После - няколко мнесеца надежди, че проблемът ще се реши от само себе си.

 80% падат жертви на заблудата колко ще са щастливи децата като си намерят грижовно семейство


Има и кариеристки, които след като не са успели да се оженят за обекта на желанието си - оставят децата, нищо общо с безпомощни и прелъстени девойки от сериалите.

В това число и законната съпруга на кмета на един малък град в Бг, беше гост на искрено и лично и със сълзи обясняваше как направила тортичка на РД на детето, което доброволно оставила в дом.

Водещата я пита как бе джанъм, защо плачеш бе, да си беше взела детето, а онзи отоваря, че съпругът и не заслужавАл и това му било наказанието.


За мен - жени, които поради невежество, елементарности пр. не са в състояние да осъзнаят какво причиняват на децата си.


За жалост - те са доста твърди и непоколебими, та и сто психолози и лекари да им обясняват, решението ще е същото.

Неотдавна молих една и обяснявах, че и при готови документи не е късно да не си тръгва без детето, докато най-накрая моята приятелка, която бях помолила да е само шоф^ор и да не коментира каквото и да било
най-накрая взе да ми вика, да спра, че девойчето открито ми се надсмива и подиграва, че така се вживявам за него и да спра да се излагам.

Както казах, една част от децата се "взимат" , договарят и т.н. още при генеколога преди раждането и момичетата са доста претенциозни, безкрупулни и елементарни.

Невинна и изоставена девойка, "предадена " от своя любим е повече литературен образ, нежели реалност в масовия случай.

има един израз-нека този, който не е грешил да хвърли първият камък.......нека не съдим без да познаваме и знаем. са някой хора има непосилни неща, който за повечето от нас са напълно нормални. всеки има свои разбирания, мисля че зад почти всяко оставено за осиновяване дете има огромна болка и мъка, дори за нас това да не е така. всеки преживявя по различен начин.

Мираетта, чудно ми е как омъжена жена може да остави детето си в дом. в случаят имат думата и двамата родители, детето автоматично се записва и на името на съпруга на родилката, той има същите родителски права над детето както майката.

просто смятам че манталитета и възпитанието ни правят осиновяването в нашата държава толкова мелодраматично. в испания дколкото знам биологичните родители се познават със осиновителите. осиновяването е до определена въсраст непълно, след това се трансформира в пълно.

в скандинавските страни двойки без деца отглеждат децата на многодетни семейства. в германия е пълно с китайчета и африканчета. когато казах на приятелите ми там че съм осиновила дете го приеха като радваща и нормална новина. никъде в германия не съм чула някой да има негативно отношение към биологична майка и да се задава въпроса защо не отглежда тя детето си. негативно отношение има към майки, които на всяка цена запазват детето си, но не се грижат за него адекватно, бият го или го оставят да гладува. тогава детето им се взема и се дава на приемно семейство, а връщането при биологичните родители е изключително трудно. само съмнение за побой над детето е достатъчен повод за да бъде настанено до изясняване на ситуацията в дом или друго семейство. под побой се разбират и шамари, неща, които тук в българия са даже и на улицата нормално явление. цялото ни общество спомага за изоставянето на децата и считам, че вината не носи само биологичната майка, а всички.

Добре бе, джанъм, какво му е по-добре да навиват и да кандартисват да не се отказват от бебетата, след като вече са взели такова решение. След като се е стигнало до там, значи е обмисляно ако не девет, то поне няколко месеца. Например, директора на Дома за медико-социални грижи в Стара Загора направо е  изтрещял от наскоро /от 2-3 години/ плъзналите социални, които убеждават майките, взели решение да оставят бебето си да размислят. Разказа ми няколко случаи за такива отказали се да дадат съгласие за осиновяване след намеса на психо-специалистите и продължението е повече от гадно. Децата пак остават в дома, но не за осиновяване, а за отглеждане. Майката идва да ги вижда веднъж или два пъти в месеца като извежда кучето в тази посока или има работа в тази част на града. По този начин не могат й да се отнемат родителските права. Е? За кой е по добре? За децата, които така или иначе остават там, за кандидат-осиновителите, които чакат заветния отказ, или за неотказалата се майка, която едва ли ще намери подходящ период за да вземе детето си, а и да го вземе след прекарани 1-2 години в такова заведение, какво?

ами и аз това се чудя. тук преди време имаше една майка, която търсеше осиновители......е, стана голяма разправия, тя задържа детето. от позицията на човек, който подържа близък контакт с нея смятам че това не беше най доброто решение. ако се беше повторил моят случай, сега едно семейство щеше да бъде безумно щастливо, тя щеше да е спокойна, че детето което е носила 9 месеца е добре. да, щеше да боли, но сега може би ще боли повече хора и по-дълго.
анатемосването на една жена която дава детето си да го гледат други хора, оплюването и в обществото води до именно този срам. затова и домовете са пълни с деца с неуредени документи, деца без бъдеще.
това е мое мнение и не искам да го натрапвам никому. просто считам че момента твое-мое  е прекалено важен за нас и не сме надживели желанието си за собственост над някого. и страхът, че някой ден детето може да избере своята биологична майка. и мен ме е страх, но гледам да порастна.

Досега не исках да взимам отношение по темата, защото именно - нямам какво да кажа.
За мен мотивите не са от такова голямо значение, при положение, че домовете са пълни с изоставени деца. Превенцията на този проблем не могат да бъдат форумите и обществената благотворителност, а законово уредени действия в помощ на жени в неизгодно социално положение.
Аз и други като мен, реагираме само на последствията и те са обичайните - осиновяване на вече съществуващи изоставени деца.

Как е в другите държави, можем да си дъвчем до утре. Не знам засега някъде да са открили идеалната формула.
Знам обаче, че и в Швеция и в Германия, и в Италия повечето хора следват законно предначертания път. Тоест, там има законово създадено положение за подобен вид отглеждане.

У нас на дадения етап е хубаво да има всякакви хора. Такива, които осиновяват големи деца и такива, които се борят те да не прекарат и ден в Институция. Защото, за жалост, има в изобилие от всички варианти. Това докато управниците не си размърдат мозъците. Вече цяла година се чака някакво решение относно международните осиновявания. Стоят блокирани маса кандидатури. Не съм привърженик на това едно дете да се извежда от Родината си, но за някои това е единствения шанс. Деца от ромски или друг произход, деца с тежки увреждания, по-големите деца. Господа и госпожи министрите се помайват над някакви изкуствени морални дилеми, докато децата растат по Домовете...
Да не говорим за алтернативни варианти на отглеждане на деца лишени от родителска грижа.

Жалко е, че матакосмата намеква, че една жена може би е взела грешното решение. Знам, че материалното състояние е основен довод и повод едно дете да бъде отгледано по един или друг начин. Не знам, има много тежки ситуации, в които наистина е невъзможно да се мисли за отглеждане на дете в нормални условия, но от позицията на човек, който знае нещо относно нямането, се питам: колко от присъстващите осиновителки нямат материални проблеми?

Далеч съм от мисълта да съдя някой. Обикновено, гледам да съдя само себе си и да не забравям коя съм и откъде идвам. Тука светици няма.

напълно съм съгласна с това за законите, за жалост последното за което политиците мислят е съдбата на тези деца.
колкото до решението на една жена-не е материалното и положение основният довод. не и за мен. напротив, имам приятели с 3 деца които откакто ги помя имат огромно материални проблеми, но съм на мнение че са идеалните родители за децата и даже са им малко вярно е че не е приятно да имаш материални затруднения, но не там е проблема. проблемът е в нас, хората. някои от нас се справят перфектно с подобни ситуации, други просто стават тяхна жертва. това и определя бъдещият им живот и този на децата им. не считам, че само хора с добри материални въсможности трябва да отглеждат деца, даже в нашата държава май ценностната им система е доста объркана. аз си гледам от моята камбанария донякъде. просто съм привърженик на непълното осиновявяне. поне аз го виждам като частично решение на проблема. ако е популярно, няма да има и необходимост от адвокати, а те са в основата на всяко зло както знаем да ме простят юристите тук, просто шега за разведряване на атмосферата. правилно че няма какво да чепкаме темата за законите, тя трябва да се реши на съвсем друго ниво, да се подложи на проверка работата на социалните и на институциите за деца. просто клишето, че едно дете е най добре при рождената си майка не ми харесва.
и да се върнем на темата. за мен хора, които оставят децата си за осиновяване не са нито глупаци, нито безотговорни, нито емоционални инвалиди. просто са хора. несъвършени както всички останали.

това е и мойто мнение - хора като хора

както аз си имам мотиви за осиновяване, така и те си имат причина за изоставяне на детето

нито изоставянето прави рождените майки грешници, нито осиновяването нас - светици

съгласна съм, че за да приемеш света, такъв, какъвто е се изисква зрялост и израстване, свобода в общуването и уважение към съдбата на всеки човек...

учейки се да общуваме се доближаваме до Боговете - древна мъдрост

Държа да уточня че куче се изважда поне два пъти на ден, а през останалото време изисква грижи и внимание!
Милен е връщан на БМ да я кандардисват да си го гледа, че ще й се помага, точно на база таза "загриженост" на социалните детето да се гледа от БМ. Два дена при нея, два месеца в дома, два дена при нея, три месеца в дома - докато накрая някой я е подучил да се скрие за 6 месеца и тогава да подпише отказа.
И после да ми се обяснява че всичко се прави в името на най-доброто за детето! - Е не на мен тия!!!

не искам да плюя по тези жени, но в днешни времена има толкова предпазни мерки,  че не бива  да се говори, че тя не знаела дали ще се събере с бащата на детето, или не че нямала възможност, и така нататък. Просто си има хора, които не мислят, правят си хубавото и като стане детето, което те не са искали- олелеее ами сега. Всичко  е до култура на човека, като не искаш едно дете не го прави,  или след като си го направил го махни, а не да раждаш и да го оставяш, че и да не подпишеш документ че се отказваш.  Е, това е просто простотия човешка. Малко грубо го написах, но във всичко това има истина, и сигурно един или два случая са инцидентни. Но пък, ако ги нямаше такива, като тези жени ние нямаше да сме с дечица сега,така че това е.

Не ги съдя, не ги поощрявам, приемам избора им - всяка една е имала причина - за нас може да е маловажна, но за нея да е най-великата. Всеки има право на избор.

Мата,

еднага обяснявам за омъжената жена - един вероятен успех при дело за оспорване на бащинство, а съвремените ДНК експертизи са 1000 лв и са мнооого точни,

си е сериозен фактор.  Това обяснява решимостта на бащата въпреки действащата презумпция за бащинство относно дете, родено през време на брака и 300 дни след пракратяването му или обявяването му за т .н....

Специално този случай беше по телевизията и не съм единствената, която го е гледала.


Увещанията за майката да го остави са, че аз на своя кожа знам какво е това за едно дете.

Но май за ромки, маргиналки и пр. е по-добре децата да не са при тях.

Тази, която увещавах, беше в друга социална ситуация.


Само едно е много важно за мен - моля, не казвайте на детето - тя има право на избор,  нека да го уважаваме.

Така много му качвате прага на поносимост и утре за доста неща, които не следва да понася от чужди хора...

Не знам дали съм ясна, май не намирам сили да обяснявам точно.

Може би ще скочите срещу мен, но никога не съм казвала, че това е бил нейният избор, даже и не съм я защитавала пред сина ми.  Веднъж той ме нарече с нецензурна дума, и аз му казах, че ако си мисли че всички майки са такива, сигурно е на грешна посока, защото съм убедена, че в главата му се върти въпроса дали всички които си оставят децата не са к..и. Съжалявам, но в главата на пубертетите се въртят доста неща, от които със сигурност ще ви настръхне косата. 

Не бе, Корни,

не съм го казала за теб, а по повод стар постинг на Кл)омба.

Ама сега, докато открадвах минутка да съм при вас, около мен се завъртя моя пубер и спрях всякакво писане да видя какво иска.

Не ти давам да се упрекваш за нищо, аз самата страдам, че баш на теб с нищо не съм ти полезна.

 

Аз не съм убедена, че баш за това е имала избор след като дамата три  избора ги е пропиляла, този е бил четвъртият:

Имала е доста възможности за избор:

1) прави секс или не

тежко е само положението на изнасилени или пр. момичетаили забременели вследствие на мед. експеримент , но тези случаи не са толкова чести

2)прави с предпазни средства или не

3) прави аборт или не

и ЕДВА тогава идва изборът за изоставянето.



Бе ти на колко изпита си била с четири възможности ...


Децата невероятно ви вярват и ви имат пълно доверие и ако им се каже, че точмно майката е имала абсолютната свобода на избор и следва да уважаваме избора и т.н.,
излиза,че да се замислят по въпроса за избора е укорително и децата не следва да го правят и скалата се измества доста...


И тази скала се използва и за всички други хора ...

Който иска и може  след като е надраснал определено ниво, разбира се - да прости, но за насилието, упражнено върху него с изоставянето.

А да прощава някой за престъпление , извършено спрямо друг си е "на чужд гръб и сто тояги са малко..."

На дацата хората го казват, а на кафе с други жени същата мама казва по-други неща.

 По-добре не коментирайте правата на БМ , освен ако детето не ви пита ясно и лично вас и ако е над 18 год.

Нека оставим тези коментари на публично ниво за  философите, психолозите, религиозните деятели и пр.

Само Господ знае има ли право една майка да си метне детето от експреса в нощта и то след като то е знаело, че ще го метнат и 9 месеца живеее с тази мисъл и няма кой да му каже кога ше дойде момента на мятането.

И нека само летелите от нощния влак в тъмнината, ми напишат колко греша, а не и тия, на които не се е случвало.


Веднага ще последват коментари колко съм фанатизирана, как има болести и глад по света и пр. , а аз рева за няма нищо.

 Отговарям веднага:  Мъката и нещастията са невероятни в своето многообразие от форми, докато щастието е еднотипно.

Не е моя идеята, на Лев Толстой е , така започва "Анна Каренина" - Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастмно е нещастно по своему..."

    Само моля да не ме елементаризират някои, които за да се спасят от размисъл, ей сега ще наплюнчат молива да ми кажат, че имам БМ за голямя грешница и пр....

Като пубер поглъщах жадно руската класическа литература, тя ми стана приятел и учител.


Това, което пиша, звучи страшно, една мама от тук ми го каза и много и благодаря, че бе така искрена и точна и акцентира върху това.

Това, че звучи страшно, не означава, че всички деца следва да говорят като мен или да имат тежко манифестирани проблеми, искрено се надявам да сте гъвкави, да ви подминат стресове и пр.

По-добре тук да се говори искрено и незахарно, а в реалния живот дацата ви и вие да сте по-добре.

Но следва да се имат предвид нещата, доста деца имат заболявания или характерови особеноссти, които наглед нямат нищо общо с нешата, които пиша, но ако се замисли човек...

Доста хора, изоставени като деца, не смеят да се съберат с партн(р о страх да не бъдат изоставени, бързат да изоставят те или да нямат връзка изобщо, зашото това е начинът да не се изложиш на риск да те изоставят и много други ...
 
Търсенето ан лщбов на неподходящи места, неумението да проявиш елементарна критичност при избора на партн(ор пр.. следва да навеждат на мисли...

Бих се радвала ако деца като мен (вече големи) ми пишат, но конкретно в какво точно не съм права и да са по-подобни и аналитични в разсъжденията си.

Постингите ми не са за деца, за родителите им.

 Галиния постинг много ми хареса :Не ги съдя, не ги поощрявам, приемам избора им - всяка една е имала причина - за нас може да е маловажна, но за нея да е най-великата.

И моя пубер с мен има език и стил, които не са за пред хора... но спраямо вас съм доста по-улеснена, нямам вашата болка и грижи.

 След като ме пита дали съм я родила, обясних как са нещата, много ми тежи, че е така груба на моменти след като вътрешно е фин човек, но периода е такъв. Гледам да показвам обич, да печеля доверието и и да не страда от конкуренцията с другите у дома.

И тия пуберски работи ще преминат.

Статистиката е :

1 място: роми

2 място : смесен произход на изоставените деца : бг-ромски, бг-турски и пр.

3 място: бг


Това е официално, не е моя статистиката

Както и да ги нищим причините за да си оставят децата,неможем да ги разберем!Всеки човек си е една отделна вселена,която се движи по своя си орбита,какво среща по пътя си.. и защо... и как...няма как да разберем преди да го изживеем!Благодарение на тия случаи ние имаме своите деца..но болният въпрос е,колко остават на произвола на съдбата..особено онези с умствените проблеми....сега посещаваме два такива дома ...и като ги прегръщам и галя тия деца си мисля за техните майки  !
Майката, която искаше да си остави детето,търсеше осиновители ...беше раздвоена-неможем да я съдим-колкото и да сме били близко до подобен случай!!!Трудно е решението-да живее с болката от изоставеното си дете,гледайки по-голямото  малкото да е все пред очите и;да си го остави и да обрече и двете си деца на мизерия...ако няма средства;да го задържи ,защото знае ,че има добри хора,които няма да я изоставят и ще и помогнат не само еднократно ,но и ще и помагат и за в бъдеще!Сещам се за коя майка става дума и небиваше да се коментира / според мене/ нейният случай!За себе си тя взе най-правилното решение и аз я подкрепих и насърчих!
Дано по-често жените и момичетата вземат предпазни мерки за да не раждат и изоставят децата си-независимо от причините!!!

Извинявай, че няма да се съглася с теб, Дейзи, но аз лично имам приятелка, която е опровержение на това твърдение. До седмия месец от бременноста приятелят и се радваше и скаше детето. На финала, обаче (дали от натиск на семейството и друго - незнам), но той изостави момичето - сама и в чужд град, чакаща неговото собствено дете!!! Както и да е, в случая края е щастлив, защото тя не изостави детето си и сега е най-щастливата майка на света с една прекрасна и лъчезарна дъщеря. (Да е жива и здрава и да не допуска грешките на майка си).
Мисълта ми е, че има такива случаи и те не са никак малко за съжаление!!! Тук е вече е въпроса за решението на майката - дали да задържи или не детето си. Все пак, както вече някой каза, ако нямаше такива майки, то и ние нямаше да имаме своя шанс да бъдем такива.....
Колкото и да е иронично, нашето щастие се гради върху нещастието на някоя душица, която е била изоставена.

Oх, недейте така, де. Наистина започвам да се питам и съмнявам в собствените си мотивации, докато чета подобни неща...За сметка на чуждото нещастие, ние сме щастливи? Звучи меко казано пошло и то за наша сметка...

Нека погледнем от тази страна на нещата. Ако нямаше изоставени деца, ако Домовете не бяха пълни с тях и акта осиновяване не беше възможен, колко от вас биха наранили някой друг за да имат дете на всяка цена?

Има причина и следствие. Аз не бих откраднала дете от майка му за да го гушкам и да носи името ми. Но едно забравено дете, има право да получи нещо повече от чисто физическо оцеляване и безпътица след пълнолетие, стига някой да му даде този шанс.
Ако майка му е забравила, поне видимо, за неговото съществуване, трябва ли детето да страда за нейното решение? Казвате, че жената имала право на избор. А на децата, кой им дава това право?

Не забравяйте, че нашите деца лесни или трудни, вече имат дом, но хилядите други, които я го намерят, я не...кой ще ги попита какво биха избрали?

Съжалявам, ДарЗаМен, може би не съм се изразила точно. Извинявам се, ако думите са обидили някого. Имах предвид, че може да осъждаме (или пък не) хората, които изоставят децата си, но в крайна сметка ако те не съществуваха - нямаше да ги има и нашите деца

Не съм видяла БМ да е съжалявала, да си е "посипала главата с пепел" и пр.

Тонове обяснения, че и укори към детето, обществото, лекарите и осиновителите, арменския поп и пр.

На никого не сте взели щастието - вие сте срещнали нещастно детенце и то става, каквото става, с ваша помощ.

От момента, в който сте го приели, вие сте мамите.

МБ след хвърлянето от влака е само БМайка, но никога простичкото "мама" няма да се отнася за нея пак.

Е, казахме си мненията и мисля, че трябва да спрем да обсъждаме този въпрос, защото наистина като си помислите, това което правим в момента е некоректно. Защото наистина всяка от нас можеше да бъде на мястото на такива жени. А и се запитах, кой дявол и кого го е накарал да се замисля над този въпрос? Имате ли си детенце, то щастливо ли е, имате си проблемчета и ще си имате, но защо трябва да ровите и да човъркате кой, защо и за какво                                                                                                                       ?!

Ще го кажа за незнам кой път вече.....БМ са взели решението си да изоставят своето дете,не с лека ръка,така мисля аз.
Не ги виня.Благодарение на две жени,които са дали живот на моите деца,аз днес съм майка.
Има жени,повярвайте ми  има, които от незнание не се предпазват,и се стига до нежелана бременност.
Ненавиждам обаче,жени,които раждат деца и ги захвърлят,като ненужен товар във близкият контеинер за боклук.Това за мен не са нито жени,нито майки,това за мен са убийци.
Случай разказван ми от близка приятелка,как една вечер нищо неподозиращ мъж на средна възраст прибирайки се у дома след запиване със приятели чува дет.плач.Тръгва да види от къде идва плача и се озовава до кофата с боклук до блока.вади от там токущородено пеленаче,увито във найлонови торби.
Обажда се веднага до полицията,бебето е прието във болницата и лекарите се борят за живота му,забравих да спомена,че това се случва през зимата,когато вечер температурите падат под нулата.
Бебето е спасено,коя е майката отначало никой не знае.По късно,два дни след това,когато младо момиче е прието във болницата със кръвоизлив,лекарите остановяват,че това девойче е раждало наскоро,бебе липсва.Мълвата обхожда града и става ясно чие е бебето.
По-късно се оказва,че девойката е забременяла,за аборт е било късно или по-скоро е нямало как защото тя не е казала на родителите си.Прикривала е бременоста си по всячески начини,докато майката тоест бабата на бебето не разбира.
Майката изражда дъщеря си една вечер във банята,увива собственоръчно внучето си и го хвърля във контейнера.
Бащата и идея си няма,какво става,човекът до последно е бил във невидение,даже когато застъпва от ношна смяна дневна и колегите са почнали да обсъждат прясната клюка,човекът само е казал,как може"през ум не му е минало,че става въпрос за собствената му дъщеря и собственото му внуче.
Когато всичко излиза наяве,вече няма как изведнъж бабата  имайката искат да си вземат бебето,така и така вече всички са научили.Бебето не им го дават.Месец след това семейството се мести в друг град.
Няма да коментирам постъпката.

Има родители,които наистина са във безисходица,но чест им прави затова,че въпреки всичко успяват да се изправят на крака и да се грижат за детето си.Дали са взели правилното решение или не,те най-добре си знаят.Но след,като БМ има желанието,подкрепа от близки и приятели да го направи защо не.

И добре направи майката според мен,че задържа детенцето си,защото жената имаше желанието,трябваше и само подкрепа.Аз не мисля,че всяка майка би била щастлива,както е станало при теб първият път.
Има изключения но са малко.

А прокурорите къде спаха,  та не и повдигнаха на бабата обвинение ?

Бабата си има опит за убийство... и то без по-леката квалификация за родилката, бабата не е родилка...

Закачам се постинга на Корни.


За разлика от теоретично изказващите се по принцип тук , имам реални и нееднократни срещи и с БМайки

 и не съм очарована или изпълнена с уважение или състрадание към тях. Бях преди да контактувам с реални жени. Никого не съдя, но не мога да ги обявявам за срадалци или светици, както бях възпитавана.


Искам да благодаря на мамите тук и да кажа, че получих много свястно посрещане, получих приемане и топлота лично заради това, което съм, а не като "рециклирана личност", каквато ме намират близките на осиновителите ми.

 Разбирам, че са самотни и изоставени хора и децата им не им отварят вратите, та моето осинновяване им е на устата, за да извини техните деца и да намали мъката им, че аз съм предана дъщеря, защото съм длъжница на осиновителите си, но за мен е болка постоянно да съм като на изпит дали съм достойна или не. 



 Да имате хубав празник и много усмихнати муцунки  в домовете си !

Уви,24 от раждането на татък родилката можела да убие детето си и това не е наказуемо,сблъсках се с подобен случай тука и не я подведоха под отговорност майката ,хем бабата е помагала и са го хвърлили пак в контейнера след като се е задушило първо в банята увито в чаршаф,но иди докажи че бабата е била там...закони...  
Miraetta сигурно боли да се доказваш винаги колко си достойна дъщеря,нетрябва да е така,нашата дъщеря е осиновена,другите ми деца не са-всички са на едно-никой няма какво да доказва,така би трябвало да е!Успех във всичко и горе главата-ти си това,което си  значи най-доброто 

Категорично не приемам определението "биологична майка". Единствената майка съм аз. Другата е жената, която ги е родила, и на която аз съм много благодарна. На всеки рожден ден си мисля за нея и ми се иска да й се обадя и да й кажа, че те са щастливи и здрави. Нашите са на три години и вече съм казала, че са били в коремчето на една друга жена, а после една докторка/ на която те знаят името, и на която се обаждаме на един специален ден в годината, за да й благодарим за грижите/ се е грижила за тях, докато дойдат мама и тате и да ги приберат в къщи.

НАШИТЕ ДЕЦА НЕ СА ИЗОСТАВЕНИ - НЯКОЙ НЕ Е ИМАЛ ПРАВО ДА ГИ ЗАДЪРЖИ, ЗАЩОТО НЕ СА НЕГОВИ, А ТОЧНО НАШИ!

Dazy,Ето защо аз бях на път да оставя дете.
Тази тема я пуснах,когато бях  миг на отчаяние,нестабилност и несигурност в самата себе си,но най-вече САМА и с минимален шанс без помощ и подкрепа да отгледам 2 деца.
Почети и ще разбереш как е когато си от другата страна

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=145379.0

P.S. Имам 2 аборта зад гърба си-1 като приемах противозачатъчни хапчета и 2-ри заради не 100% ефективност на спиралата.Не е от немърливост, незнание или липса на сексуална култура

Де да имах твоята увереност  - с нея си много полезна за дацата си в еждневието, което не мога да кажа за себе си, моите са доста ощетени от мен.


Като формулировка си права на 100 %, но от вашата гледна точка.


А от детската в кое небитие изпрати времето преди да се появиш ти ?


Ако има начин реално да се "изпарят" тези усещания и чувства само кажи и първа бих изтичала да си ги махна.