Какви хора оставят децата си?

Ай, съжалявам ... и се радвам едновременно щото около нас само мъже! В групата на Марти от 20 деца само 5 момичета - дефицит! Живеем до Парк хотел Москва, ако сте наблизо ще ги разхождаме заедно в Борисовата градина с удоволствие 

Аз съм ти го казала на лични, каквото е имало да казвам..., ти си го знаеш,

но не се стърпявам да ти кажа -

като липов чай

 и

 планински въздух си ни тука... 

По мои наблюдения набира скорост и се множи следния феномен - момичета/млади жени отишли на гости за няколко дни и изкарали бурна еднодневна връзка с мъж в града, в кйто гостуват на приятелка и пр. или след еднократен флирт в дискотека...

После - няколко мнесеца надежди, че проблемът ще се реши от само себе си.

 80% падат жертви на заблудата колко ще са щастливи децата като си намерят грижовно семейство


Има и кариеристки, които след като не са успели да се оженят за обекта на желанието си - оставят децата, нищо общо с безпомощни и прелъстени девойки от сериалите.

В това число и законната съпруга на кмета на един малък град в Бг, беше гост на искрено и лично и със сълзи обясняваше как направила тортичка на РД на детето, което доброволно оставила в дом.

Водещата я пита как бе джанъм, защо плачеш бе, да си беше взела детето, а онзи отоваря, че съпругът и не заслужавАл и това му било наказанието.


За мен - жени, които поради невежество, елементарности пр. не са в състояние да осъзнаят какво причиняват на децата си.


За жалост - те са доста твърди и непоколебими, та и сто психолози и лекари да им обясняват, решението ще е същото.

Неотдавна молих една и обяснявах, че и при готови документи не е късно да не си тръгва без детето, докато най-накрая моята приятелка, която бях помолила да е само шоф^ор и да не коментира каквото и да било
най-накрая взе да ми вика, да спра, че девойчето открито ми се надсмива и подиграва, че така се вживявам за него и да спра да се излагам.

Както казах, една част от децата се "взимат" , договарят и т.н. още при генеколога преди раждането и момичетата са доста претенциозни, безкрупулни и елементарни.

Невинна и изоставена девойка, "предадена " от своя любим е повече литературен образ, нежели реалност в масовия случай.

има един израз-нека този, който не е грешил да хвърли първият камък.......нека не съдим без да познаваме и знаем. са някой хора има непосилни неща, който за повечето от нас са напълно нормални. всеки има свои разбирания, мисля че зад почти всяко оставено за осиновяване дете има огромна болка и мъка, дори за нас това да не е така. всеки преживявя по различен начин.

Мираетта, чудно ми е как омъжена жена може да остави детето си в дом. в случаят имат думата и двамата родители, детето автоматично се записва и на името на съпруга на родилката, той има същите родителски права над детето както майката.

просто смятам че манталитета и възпитанието ни правят осиновяването в нашата държава толкова мелодраматично. в испания дколкото знам биологичните родители се познават със осиновителите. осиновяването е до определена въсраст непълно, след това се трансформира в пълно.

в скандинавските страни двойки без деца отглеждат децата на многодетни семейства. в германия е пълно с китайчета и африканчета. когато казах на приятелите ми там че съм осиновила дете го приеха като радваща и нормална новина. никъде в германия не съм чула някой да има негативно отношение към биологична майка и да се задава въпроса защо не отглежда тя детето си. негативно отношение има към майки, които на всяка цена запазват детето си, но не се грижат за него адекватно, бият го или го оставят да гладува. тогава детето им се взема и се дава на приемно семейство, а връщането при биологичните родители е изключително трудно. само съмнение за побой над детето е достатъчен повод за да бъде настанено до изясняване на ситуацията в дом или друго семейство. под побой се разбират и шамари, неща, които тук в българия са даже и на улицата нормално явление. цялото ни общество спомага за изоставянето на децата и считам, че вината не носи само биологичната майка, а всички.

Добре бе, джанъм, какво му е по-добре да навиват и да кандартисват да не се отказват от бебетата, след като вече са взели такова решение. След като се е стигнало до там, значи е обмисляно ако не девет, то поне няколко месеца. Например, директора на Дома за медико-социални грижи в Стара Загора направо е  изтрещял от наскоро /от 2-3 години/ плъзналите социални, които убеждават майките, взели решение да оставят бебето си да размислят. Разказа ми няколко случаи за такива отказали се да дадат съгласие за осиновяване след намеса на психо-специалистите и продължението е повече от гадно. Децата пак остават в дома, но не за осиновяване, а за отглеждане. Майката идва да ги вижда веднъж или два пъти в месеца като извежда кучето в тази посока или има работа в тази част на града. По този начин не могат й да се отнемат родителските права. Е? За кой е по добре? За децата, които така или иначе остават там, за кандидат-осиновителите, които чакат заветния отказ, или за неотказалата се майка, която едва ли ще намери подходящ период за да вземе детето си, а и да го вземе след прекарани 1-2 години в такова заведение, какво?

ами и аз това се чудя. тук преди време имаше една майка, която търсеше осиновители......е, стана голяма разправия, тя задържа детето. от позицията на човек, който подържа близък контакт с нея смятам че това не беше най доброто решение. ако се беше повторил моят случай, сега едно семейство щеше да бъде безумно щастливо, тя щеше да е спокойна, че детето което е носила 9 месеца е добре. да, щеше да боли, но сега може би ще боли повече хора и по-дълго.
анатемосването на една жена която дава детето си да го гледат други хора, оплюването и в обществото води до именно този срам. затова и домовете са пълни с деца с неуредени документи, деца без бъдеще.
това е мое мнение и не искам да го натрапвам никому. просто считам че момента твое-мое  е прекалено важен за нас и не сме надживели желанието си за собственост над някого. и страхът, че някой ден детето може да избере своята биологична майка. и мен ме е страх, но гледам да порастна.

Досега не исках да взимам отношение по темата, защото именно - нямам какво да кажа.
За мен мотивите не са от такова голямо значение, при положение, че домовете са пълни с изоставени деца. Превенцията на този проблем не могат да бъдат форумите и обществената благотворителност, а законово уредени действия в помощ на жени в неизгодно социално положение.
Аз и други като мен, реагираме само на последствията и те са обичайните - осиновяване на вече съществуващи изоставени деца.

Как е в другите държави, можем да си дъвчем до утре. Не знам засега някъде да са открили идеалната формула.
Знам обаче, че и в Швеция и в Германия, и в Италия повечето хора следват законно предначертания път. Тоест, там има законово създадено положение за подобен вид отглеждане.

У нас на дадения етап е хубаво да има всякакви хора. Такива, които осиновяват големи деца и такива, които се борят те да не прекарат и ден в Институция. Защото, за жалост, има в изобилие от всички варианти. Това докато управниците не си размърдат мозъците. Вече цяла година се чака някакво решение относно международните осиновявания. Стоят блокирани маса кандидатури. Не съм привърженик на това едно дете да се извежда от Родината си, но за някои това е единствения шанс. Деца от ромски или друг произход, деца с тежки увреждания, по-големите деца. Господа и госпожи министрите се помайват над някакви изкуствени морални дилеми, докато децата растат по Домовете...
Да не говорим за алтернативни варианти на отглеждане на деца лишени от родителска грижа.

Жалко е, че матакосмата намеква, че една жена може би е взела грешното решение. Знам, че материалното състояние е основен довод и повод едно дете да бъде отгледано по един или друг начин. Не знам, има много тежки ситуации, в които наистина е невъзможно да се мисли за отглеждане на дете в нормални условия, но от позицията на човек, който знае нещо относно нямането, се питам: колко от присъстващите осиновителки нямат материални проблеми?

Далеч съм от мисълта да съдя някой. Обикновено, гледам да съдя само себе си и да не забравям коя съм и откъде идвам. Тука светици няма.

напълно съм съгласна с това за законите, за жалост последното за което политиците мислят е съдбата на тези деца.
колкото до решението на една жена-не е материалното и положение основният довод. не и за мен. напротив, имам приятели с 3 деца които откакто ги помя имат огромно материални проблеми, но съм на мнение че са идеалните родители за децата и даже са им малко вярно е че не е приятно да имаш материални затруднения, но не там е проблема. проблемът е в нас, хората. някои от нас се справят перфектно с подобни ситуации, други просто стават тяхна жертва. това и определя бъдещият им живот и този на децата им. не считам, че само хора с добри материални въсможности трябва да отглеждат деца, даже в нашата държава май ценностната им система е доста объркана. аз си гледам от моята камбанария донякъде. просто съм привърженик на непълното осиновявяне. поне аз го виждам като частично решение на проблема. ако е популярно, няма да има и необходимост от адвокати, а те са в основата на всяко зло както знаем да ме простят юристите тук, просто шега за разведряване на атмосферата. правилно че няма какво да чепкаме темата за законите, тя трябва да се реши на съвсем друго ниво, да се подложи на проверка работата на социалните и на институциите за деца. просто клишето, че едно дете е най добре при рождената си майка не ми харесва.
и да се върнем на темата. за мен хора, които оставят децата си за осиновяване не са нито глупаци, нито безотговорни, нито емоционални инвалиди. просто са хора. несъвършени както всички останали.

това е и мойто мнение - хора като хора

както аз си имам мотиви за осиновяване, така и те си имат причина за изоставяне на детето

нито изоставянето прави рождените майки грешници, нито осиновяването нас - светици

съгласна съм, че за да приемеш света, такъв, какъвто е се изисква зрялост и израстване, свобода в общуването и уважение към съдбата на всеки човек...

учейки се да общуваме се доближаваме до Боговете - древна мъдрост

Държа да уточня че куче се изважда поне два пъти на ден, а през останалото време изисква грижи и внимание!
Милен е връщан на БМ да я кандардисват да си го гледа, че ще й се помага, точно на база таза "загриженост" на социалните детето да се гледа от БМ. Два дена при нея, два месеца в дома, два дена при нея, три месеца в дома - докато накрая някой я е подучил да се скрие за 6 месеца и тогава да подпише отказа.
И после да ми се обяснява че всичко се прави в името на най-доброто за детето! - Е не на мен тия!!!

не искам да плюя по тези жени, но в днешни времена има толкова предпазни мерки,  че не бива  да се говори, че тя не знаела дали ще се събере с бащата на детето, или не че нямала възможност, и така нататък. Просто си има хора, които не мислят, правят си хубавото и като стане детето, което те не са искали- олелеее ами сега. Всичко  е до култура на човека, като не искаш едно дете не го прави,  или след като си го направил го махни, а не да раждаш и да го оставяш, че и да не подпишеш документ че се отказваш.  Е, това е просто простотия човешка. Малко грубо го написах, но във всичко това има истина, и сигурно един или два случая са инцидентни. Но пък, ако ги нямаше такива, като тези жени ние нямаше да сме с дечица сега,така че това е.

Не ги съдя, не ги поощрявам, приемам избора им - всяка една е имала причина - за нас може да е маловажна, но за нея да е най-великата. Всеки има право на избор.

Мата,

еднага обяснявам за омъжената жена - един вероятен успех при дело за оспорване на бащинство, а съвремените ДНК експертизи са 1000 лв и са мнооого точни,

си е сериозен фактор.  Това обяснява решимостта на бащата въпреки действащата презумпция за бащинство относно дете, родено през време на брака и 300 дни след пракратяването му или обявяването му за т .н....

Специално този случай беше по телевизията и не съм единствената, която го е гледала.


Увещанията за майката да го остави са, че аз на своя кожа знам какво е това за едно дете.

Но май за ромки, маргиналки и пр. е по-добре децата да не са при тях.

Тази, която увещавах, беше в друга социална ситуация.


Само едно е много важно за мен - моля, не казвайте на детето - тя има право на избор,  нека да го уважаваме.

Така много му качвате прага на поносимост и утре за доста неща, които не следва да понася от чужди хора...

Не знам дали съм ясна, май не намирам сили да обяснявам точно.

Може би ще скочите срещу мен, но никога не съм казвала, че това е бил нейният избор, даже и не съм я защитавала пред сина ми.  Веднъж той ме нарече с нецензурна дума, и аз му казах, че ако си мисли че всички майки са такива, сигурно е на грешна посока, защото съм убедена, че в главата му се върти въпроса дали всички които си оставят децата не са к..и. Съжалявам, но в главата на пубертетите се въртят доста неща, от които със сигурност ще ви настръхне косата.