За родителите на които децата им не са до тях

# 15 9 май 2007, 16:47 ч.

Мнения: 604

Хей, Мейтц, Вяра Винаги Ще я Има! Тя е част от сърцето ти, тя е енергия, топлина, смисъл! Говори с усмивка за нея и вярвай в чудеса! Баба ми казваше "Живот под нокът се държи". Толкова е сладка на снимката, има нещо много силно в това дете и името, което си му избрала е чудесно. Моето момиче все още не е при мен и непрекъснато ми липсва, но за теб най-важното е да не се самообвиняваш, а да приемеш ситуацията и да мислиш позитивно! Знам колко е трудно, но ако успееш, ще разбереш че и Вяра е почувствала подобрение Simple Smile

) Целувам те и те прегръщам!
Бог е милостив и праща такива изпитания, само на хората, които имат сили да се справят с тях!

# 16 10 май 2007, 10:03 ч.

В една Дупка.
Мнения: 629

Силно те прегръщам, много силно. Hug

# 17 10 май 2007, 14:40 ч.

Мнения: 1 271

Последна редакция: сб, 12 май 2007, 11:58 от kuneto

# 18 10 май 2007, 23:19 ч.

Прегръщам те силно, защото съм не само майка, но аз самата съм била обречено дете. Моята майка е чакала всеки миг да и се обадят, за да и да кажат че 9 годишната и дъщеря не диша вече. Но мама в един миг в молитвите си е казала" Господи аз вече нямам сили, подарявам ти я на теб, ако ти решиш дай и живот, ако не спри тази мъка." След много молитви, Бог е подарил на моята майка мен-аз Слава Богу сега съм жива и здрава. Моли се, ще се молим и ние с теб и както знаеш това за което ние сме безсилни може да се постигне само от Бог. Всички сме чували за най-невроятни истории за оздравели дечица и възрастни. Често се намира не подозиран лек.
Бъди силна.

# 19 11 май 2007, 12:21 ч.

София
Мнения: 596

Мила Злати, обичаме ви, прегръщаме ви, знай че цялото ни семейство е с вас! Hug

# 20 12 май 2007, 01:29 ч.

Мнения: 524

Мила Мейз,

чета ви често, защото и мен ме "изяжда" от вътре. Имам три дъщери, а трябваше да са четири. Моето различно е , че все пак имам куп деца, а не като теб едничко. Общото е ,че за мъката броя наистина няма значение. Мястото м\у второто и четвъртото дете винаги ще е празно.
Бяха близначета- едното с диагноза като на Вяра(нека Бог е с нея) плюс още две или три съпровождащи. От шестия месец на бремеността очаквах края й. Нищо друго- за живото и здравото не мислех, знаех, че пред него е живота...Чакането ми продължи три месеца и още седем дни след това. Едва успях да й дам име и тя си отиде...
Някаква социална работничка в МД предния ден ме обработваше да се откажа от родителските си права върху нея. Дори не си беше направила труда да говори с лекарите, че няма шанс да се стабилизира и да я пратят в ДМСГ.
Купих и много памперси и мокри кърпи и това беше единствения ми подарък за нея, който тя почти не използва...
Мейз, мила, прегръщам те, силно. Желая ти кураж! Сигурна съм , че всичко би заменила за твоята В(в)яра !
Ходиш ли да я видиш? Говориш ли за нея? Не щади околните, защото аз ги щадя и разбрах, че споделената мъка е два пъти по-малко, а споделената радост два пъти повече.

Последна редакция: сб, 12 май 2007, 01:34 от ЗлатоПерка

# 21 22 май 2007, 11:48 ч.

Мнения: 572

Мили приятели, на молбите ви отговарям: Вяра е пораснала с 2 см и е 5200 вече. Раната и е пораснала също както каза лекуващата и докторка е бомбирала и се очаква да се спука ципата и да изтече течността. А какво ще стане по на там не знам!

# 22 22 май 2007, 14:26 ч.

Мнения: 524

Мейз, няма ли възможност за хирургическа намеса? При нас нещата бяха безнадежни, но Марина имаше съпътстващи малформации.

Моля се за Вяра!

Причина:

Причина: