(Клуб на пристрастените към Хам-Хум)Темата на tzvety26

АКО ЗАПОЧВАХ ЖИВОТА СИ ОТНАЧАЛО

Бих си позволила да греша повече следващия път.
Бих живяля по-спокойно.
Бих постъпвала по-глупаво , отколкото този път.
Бих вземала на сериозно по- малко неща.
Бих разчитала повече на късмета си.
Бих пътувала повече.
Бих изкачила повече планини и преплувала повече реки.
Бих яла повече сладолед и по- малко фасул.
Може би бих имала повече истински проблеми, но по-малко въображаеми.
Сигурно сте разбрали , че съм от хората , които живечт разумно и здравословно – ден след ден , час след час.
Да , преживяла съм своите звездни мигове .
Ако можех да живея отново , бих изживяла повече такива моменти.
Всъщност , бих се опитала да няма нищо друго . Само мигове.
Един след друг , вместо да изживявам толкова много години ден след ден.
Бях от хората , които никъде не тръгваха без термометър , грейка , дъждобран и парашут.
Ако можех да започна всичко отначало , следващия път бих пътувала по-леко екипирана.
Ако можех да започна живота си отново , бих ходила боса от ранна пролет до късна есен.
Бих танцувала повече.
Бих се возила на повече въртележки.
Бих набрала повече маргаритки.

Хенри Форд


Не се страхувай от провал .
Ти си се провалял много пъти , макар че може и да не си спомняш.
Първият път , когато започна да ходиш , ти падна .
Първият път , когато се опита да плуваш , едва не се удави , нали ?
Улучи ли топката , когато за първи път замахна с бухалката ?
….
Не се тревожи от неуспеха.
Тревожи се за шансовете , които ще пропускаш , ако поне не опитваш.

За да се справиш със себе си , използвай главата си.
За да се справиш със другите , използвай сърцето си.

         Инструкциите  за  живота  през новото хилядолетие от Далай Лама.

1. Имайте предвид , че голямата  любов и големите постижения включват и  голям риск.

2. Когато  губите, не губете и  урока.

3. Спазвайте  правилата: Уважение  към себе си,  уважение  към  другите и отговорност за всички   действия.

4. Помнете, че когато не получавате това, което искате, понякога  е голям късмет.

5. Научете правилата, за да знаете как порядъчно  да ги нарушавате.

6. Не позволявайте малък спор да  руши голямо приятелство.

7. Когато осъзнаете, че сте направили грешка, предприемете действия  да я поправите.

8. Всеки ден  прекарвайте  известно  време сам със себе си.

9. Бъдете отворен за промени, но не се отказвайте  от ценностите, в които вярвате.

10. Помнете, че понякога  тишината е  най-добрият отговор.

11. Живейте добър, почтен  живот. Когато остареете и се върнете назад във времето, ще се насладите отново на преживяното.

12. Нека атмосферата на  любов в дома Ви  е  в основата на  Вашия живот.

13. В споровете с хората, които обичате, говорете само за  конкретната  ситуация. Не  намесвайте миналото.

14. Споделяйте знанията  си с други. По този начин ще  достигнете безсмъртие.

15. Бъдете внимателен със земята.

16. Веднъж в годината  посетете място, на което никога не сте били преди.

17. Помнете, че най-добрата връзка е тази, при която любовта Ви един  към друг е повече от нуждата  да сте заедно.

18. Съдете за Вашия успех по това, от което трябва да се откажете  при постигането му.

19. Приемайте любовта и  готвенето  безразсъдно.

Животът със съдържание


В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
 И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
 Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
 Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
 Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
 Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

 

Ползвайте плажно масло
Обръщение на Кърт Вонегът направено пред абсолвентите на МИТ, САЩ


Дами и господа от випуск '97: Ползвайте плажно масло

Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.

Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.

Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.

Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.

Не си губете времето за завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Съзтезанието е дълго и накрая вие се съзтезавате само със самия себе си.

Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите се банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.

Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват когато няма да са наред.

Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за всички останали.

Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте имали.

Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.

Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.

Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.

Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.

Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малко то тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.

Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.

Пътувайте.

Приемете някои вечни истини : цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.

Уважавайте родителите си.

Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.

Не цапотете твърде косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.

Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават.

Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.

Но вярвайте ми за плажното масло.

 

“Чувствах се така, сякаш години наред в живота ми все се е повтарял един и същи ден,  събуждала съм се по един и същи начин, правила съм едни и същи неща, дори мечтите ми са били едни и същи. Спомнах си колко дълго се бях борила за нещо, което не исках. Защо го бях направила? Не можех да намеря никакво обяснение. Може би защото съм била твърде ленива, за да търся други пътища. Може би защото е много трудно да бъдеш различен. Може би защото човек е осъден да повтаря стъпките на предишното поколение, докато определен брой хора не започнат да се държат по друг начин...и тогава светът се променя, а заедно с него и ние. Но аз не исках да бъда такава, каквато бях до сега...Истински авантюристи са били първите, онези, които са решили да открият пътя. Някои са паднали в пропастите още преди да стигнат средата. Много от тях са изчезнали безследно. Но един ден някой се е изкачил на върха...Възможно е хората долу в ниското да си помислят: “Там горе няма нищо освен хубавата гледка, какво толкова интересно има в това?” Но първият алпинист е знаел кое е интересното: да приеме предизвикателствата и да върви напред. Да знае, че всеки ден е неповторим, че всяка утрин носи някакво чудо, вълшебен миг, в който старите светове се разрушават и се появяват нови звезди...Първият, който е изкачил тази планина, сигурно си е задал същия въпрос, виждайки в ниското къщичките с пушещи комини: “Какво толкова интересно намират в този еднообразен живот?” П. Коелю

 

“Ако нямаше препятствия за преодоляване, удивителното богатство на човешкия опит би загубило радостта от удовлетворението. Върхът на хребета нямаше да бъде и наполовина толкова прекрасен, ако не трябваше да прекосяваш мрачни долини, за да го достигнеш.” Хелън Келър

 Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни причини - рак на лимфните възли. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Прощалното писмо, което следва, бе изпратено от писателя на неговите приятели.

~ ~ ~

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

  УПОРИТОСТТА СЕ ОБУСЛАВЯ ОТ СЛЕДНИТЕ ПРИЧИНИ:

             1. Ясно намерение.

             2. Желание.

             3. Самоувереност.

             4. Конкретен план.

             5. Точни знания.

             6. Сътрудничество.

             7. Силна воля.

             8. Навик.

     КАК ДА СТАНЕМ УПОРИТИ?

             1. Поставете ясна цел, култивирайте силно желание.

             2. Изгответе конкретен план, изпълнявайте го.

             3. Затворете мисълта си към разколебаващи забележки и негативни влияния.

             4. Търсете хората, които ви насърчават, а не разколебават.

Май никой не одобрява темата...лошо

много се извинявам в такъв случай... tzvety26 ...