Никога не съм разбирала хората, които живеят с убеждението, че родителите им или тези на съпруг/а са им длъжни по какъвто и да било начин!?
Нормално е и е прието да помагат в грижите особено ако живеят заедно. Някой ден тези хора като остареят кой ще ги гледа? Ще ги прати в старчески дом ли или ще ги остави ей така? Затова са близките и роднините. За да си помагат. Никой на никого с нищо не е длъжен, но така трябва. Близките са тези с които живееш и тези и с които си живял. Трябва да ги уважаваш, обичаш и помогаш - както и обратното. Естествено изключения винаги има, за съжаление. Когато направим добро на някого, ние не очакваме да ни го върне, и не го правим заради това, но ако ни отвърне съвсем осъзнато с лошо - го наричаме неблагодарен. Ако тази жена мисли, че ще е винаги млада, винаги здрава и винаги ще има на кого да разчита - окей, да се държи както иска да и бяга вечно при щерка си, но неможе да знае какво ще и поднесе живота. Утре може да стане напълно зависима от снаха си и сина си, тогава с какви очи ще приеме помощта ( която съм сигурна, че ще получи). Затова, трябва да мислим и за бъдещето и да не се държим лошо с хората с които живеем. Въпреки, че понякога наистина се налага! за да се разбере кой какъв е и каква позиция има. И на мен ми се е случвало много често да имам всякакви търкания със свекърва ми и свекъра ми, но .... винаги се опитвам да променя нещата към по-добро.
Съвсем с право се дразни момичето.
Ако спреш да се грижиш и за свекъра, може би ще имаш повече време - не си длъжна да го правиш, след като те е се грижат за детето ти.
Аз не смятам, че човек трябва да се откаже от личния си живот и предпочитания, защото неговите деца си мислят, че той бил длъжен или така било редно да гледа внуците си. Моите майка и свекърва са на по 50 години и двете работят, изключително доволни са и от работата и от приходите си и от свободното време и възможности да живеят като нормални хора. И какво се очаква от тях или мене??? Да им кажа да спрат да работят и да ги затворя вкъщи да гледат деца, което те са спрели да правят преди 5 години, защото така се очаквало и било редно... Аз съм на мнение, че ако майките или свекървите ви имат желание да гледат тепърва деца, това е прекрасно, но далеч не е задължително... И всеки има право да живее живота си по начин, който смята за правилен и приятен. А когато един ден моята майка или свекърва остарее или е болна с радост ще й осигуря всички възможни грижи, без това да ме натоварва или нея да я ангажира да ми гледа децата.
Даже в началото като се запознаха с моите родители и майка ми не беше разбрала кое е "детето", за което свеки говори и беше решила, че имат още някакво бебе в къщи... 
Визирам всички баби без значение свекърви, тъщи, прабаби и прочие.
Не разговаряте ли с него за тези неща? 
