Публикувана: 4 апр. 2007, 20:04 ч.
Последно мнение: 13 апр. 2007, 23:12 ч.

пак за парите-2 чАСТ

5 820
124
1

1
...
3
4
5
...
9
Всички

# 45 5 апр. 2007, 14:53 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: Tess в чт, 05 апр 2007, 14:31

И двамата работим много, само че аз към 18 се прибирам да поема децата. Мъжът ми почти винаги закъснява, защото няма друг начин. Лично аз предпочитам и двамата да работим много сега, защото стартирахме от нулата и не желая един ден да нямам нищо, защото съм си живяла ведро и съм имала време за семейството. Въобще не ме устройва мъжът ми да седи с мен и децата от 17 часа, донесъл заплатата си от 300 лева.

Същата работа.
Само дето се прибираме заедно (работим съвсем на близо, та нямаме време да си липсваме - дори понякога обядваме заедно, ако успеем да излезем) към 18:30 ч. и работим след това вкъщи.
Не мога да си представя никакъв вариант, в който аз да не работя (няма да уважавам себе си), както и вариант да не смогваме да си платим сметките, а мъжът ми да ми виси по цял ден до полата (ама аз и пола не нося Whistling

# 46 5 апр. 2007, 15:07 ч.

Мнения: 459

Моят мъж хем има време за нас, хем взима достатъчно пари, за да водим нормален живот.

# 47 5 апр. 2007, 15:12 ч.

Мнения: 1 336

Цитат на: Byrne в чт, 05 апр 2007, 15:07

Моят мъж хем има време за нас, хем взима достатъчно пари, за да водим нормален живот.

Да и аз не знам защо нещата се поставят толкова крайно newsm78

Едно въпросче към тези, които предпочитат времето и вниманието - Колко време смятате, че е достатъчно или по-точно искате да отделя съпруга ви?

# 48 5 апр. 2007, 15:38 ч.

И двамата работим доста. Основната работа на мъжа ми е на дежурства, така че позволява в почивните дни да работи допълнително. Хубавото е, че може да отсъства, когато си иска. Аз работя от 9 ч. до 18 ч., на основната си работа, занимавам се и допълнителни неща, които носят доходи.
Не сме усетили липса на време, за да поговорим, или за развлечения. Предпочитам в свободните дни да имаме възможност да пътуваме или да отидем на хотел, отколкото всеки ден да имаме време, а да го прекарваме вкъщи по анцуг, мрънкащи и оплакващи се от живота.

# 49 5 апр. 2007, 16:23 ч.

Мнения: 32

Включвам се към материалистките. И аз и мъжа ми работим много. Ненавиждам мизерното и посредствено съществуване, както и безперспективните мъже, на които животът им е виновен за какво ли не. Докато можем, ще дадем всичко от себе си децата ни да имат конкурентен старт в живота, а не на по 20 години да не могат нищо и единствения вариант да е работа за 300лв. Обръщаме си внимание късно вечер и в неделя, но винаги съм знаела защо го правим.

# 50 5 апр. 2007, 16:38 ч.

Мнения: 686

И двамата работим.Аз съм на смени а той цял ден и пак не тънем в охолство а и нямаме кой знае колко свободно време.Искам да работя не само заради дохода а и заради себе си,но най-вече искам да имам достатъчно свободно време за дъщеричката ми.Понякога като съм на работа изпитвам едно непреодолимо желание да я видя,просто искам да си я гушна.Знам че е добре и се грижат за нея но толкова искам да прекарва повече време с мен да се разхождаме да се гушкаме,да берем цветя и да тичаме.В неделя е ден за семейството,тогава ние тримата прекарваме цял ден заедно,от понеделник започвам да броя дните до неделя,до нашия ден

# 51 5 апр. 2007, 18:17 ч.

Мнения: 1 172

Цитат на: mamaYanni в чт, 05 апр 2007, 16:38

но най-вече искам да имам достатъчно свободно време за дъщеричката ми.

Не е важно количеството време, а "качеството". Аз също не мога да остана вкъщи, защото ще се побъркам от стоенето из нас, липсата на смислен социален живот, еднообразието. Така че предпочитам да отделям по 2 часа на детето всеки ден, но два часа само за него (без готвене, чистене, работа) и във ведро настроение, вместо да съм 24 часа в денонощието залепена за него, изнервена и откачила от скука. Липсва ми детето, докато съм в офиса, но така пък оценям по-добре всяка възможност да прекарам 1 или 2 часа повече с него.

# 52 5 апр. 2007, 23:20 ч.

Мнения: 236

Цитат на: *SV* в чт, 05 апр 2007, 11:45

Цитат на: little Suzy в чт, 05 апр 2007, 10:46

Знаете ли какво ме подтикна да пусна тази тема и предната?една моя много добра приятелка,която е в щатите от 2-3 години,винаги е била материалистка към мъжете.Тя никога не би се омъжила за мъж,на който доходите са под нейните,винаги когато си е хващала ново гадже все е бил човек с пари.Според нея парите на мъжа са общи,а тези на жената са си само нейни...много жени разсъждават по този начин ,а това е доста тъжно.

Съгласна съм с мнението на приятелката ти, освен с "моето си е мое, чуждото е общо" по отношение на парите. Може и да изглеждам материалистка, но какъв ще е този мъж, който ще ме подкрепя в усилията ми да се развивам в професията си, ако няма приоритети близки до моите? Как аз ще се справям с неговото мъжко самочувствие, ако той перманентно печели много по-малко от мен? Отвори темите из този форум и виж какви стават отношенията в едно семейство, когато съпругът остане безработен или започне да печели по-малко. И тук не говорим как жената приема тази ситуация, а как мъжът ще се чувства комфортно, съответно какво става със отношенията им. Аз също не бих се обвързала с човек, който е постигнал много по-малко от мен (не само материално), защото съм убедена, че по-скоро такъв човек ще спъва моето развитие, вместо от любов към мен да вземе пък да се промени коренно.

# 53 6 апр. 2007, 00:26 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: little Suzy в чт, 05 апр 2007, 10:46

Кое точно му е тъжното? newsm78

Когато се разделих с мъжа ми, един приятел ми даде следната формула за успешна връзка "Мъжът трябва да е по-богат, по-висок и по-умен от жената." и повярвай основното не е, за да му 'харчи' парите жената, а за да се чувства добре мъжа. Жена, която печели повече от мъжа си го комплексира ужасно в 9 от 10 случая, особено ако е постоянно състояние.

Не схващам какво е това 'обръщане на внимание', заради което ще живеем с 300-400 лева. newsm78

Предпочитам и двамата да работим, да изкарваме достатъчно пари и веднъж или два пъти в месеца да сме някъде за уикенда. А 3 - 4 пъти в годината за по седмица на почивка... Тогава хем ще си обръщаме внимание, хем и няма да седим гладни Wink

Последна редакция: пт, 06 апр 2007, 11:20 от Isa

# 54 6 апр. 2007, 01:55 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 722

Цитат на: zori_ в чт, 05 апр 2007, 09:15

Най-добре е да се намери златната среда.
- никога да не се спира да се търси по-добрият вариант, да не се примиряваш с обстоятелства, които не те устройват.

# 55 6 апр. 2007, 10:09 ч.

София
Мнения: 276

Цитат на: azaf в чт, 05 апр 2007, 14:53

Не мога да си представя никакъв вариант, в който аз да не работя (няма да уважавам себе си), както и вариант да не смогваме да си платим сметките, а мъжът ми да ми виси по цял ден до полата (ама аз и пола не нося Whistling

точно.

И аз също не разбирам защо това, че ще ми "обръща внимание" означава да изкарваме малко пари или изобщо защо смятате, че има някаква зависимост между тези неща.

Вниманието между хората е въпрос на култура. а работата си е работа и облагородява човека, освен че носи пари и самочувствие.

# 56 6 апр. 2007, 10:39 ч.

Мнения: 1 172

Цитат на: Isa в пт, 06 апр 2007, 00:26

Когато се разделих с мъжа ми, един приятел ми даде следната формула за успешна връзка "Мъжът трябва да е по-богат, по-висок и по-умен от жената." и повярвай основното не е, за да му 'харчи' парите жената, а за да се чувства добре мъжа. Жена, която печели повече от мъжа си го комплексира ужасно в 9 от 10 случая, особено ако е постоянно състояние.

Освен това, всеизвестна истина е, че безпаричието убива любовта. Така, че дълготрайно моделът "минимум финансови средства за сметка на маскимум внимание" не би сработил успешно, защото това ежедневно внимание по-вероятно ще се трансформира в ежедневни скандали.

# 57 6 апр. 2007, 11:10 ч.

Мнения: 402

При нас почти е постигната златната среда.
Работим и двамата, аз с фиксирано работно време от 9,00-17,00 часа, за да мога сутрин да закарам децата на ясла и на училище, вечер да ги прибера, да имам време да заведа каката на плуване или рисуване и да се приберем, общо взето навреме.
Заради това работно време си смених работата, за да мога да си оправям децата.
Съпруга ми работи много, с плаващо работно време, може да се прибере в 18,00, а може и в 22,00 часа, работи и събота, но взема три пъти повече от мен.
Така го решихме, определихме приоритетите, разпледелихме ангажиментите и сега има време за всичко.
Така че формулата - двама души с общи цели, работи.