Надявам се да не съм много груба, но не е ли по-добре първо да идеш на консултация с психолог ...
Поведението ти много ми напомня това на майка ми... Нейната майка е страдала от СПЯ, имала е лицев хирзутизъм, преживяла е спонтанен аборт в 6-ти месец и т.н. В следствие на хомонален дисбаланс и още куп странични фактори, като е влязла в климактериума е развила рак на гърдата, вследствие на който почина на 60 годишна възраст. Майка ми и сестра й също са със СПЯ, като майка ми е с удебеляване на ципата на яйчника (не съм сигурна дали точно така се казва, знам само, че след забелване на яйчниците е забременяла) и лицев хирзутизъм и е страдала много от този факт. Също така е имала и доброкачествено образуване в гърдата, което е отстранено. Майка ми като непоправим "оптимист", се е подготвила, че ще последва съдбата на баба ми - да умре от рак на гърдата.
След като се е омъжила си е навила на пръста, че трябва да има момчета за да не "страдат децата" й. На пук на нея ние сме 2 сестри - и двете със СПЯ. Вярвам, че ако тя имаше тая възможност за научи пола на децата си и тя би се размислила като теб дали да не ни махне.
При мен се прояви хирзутизма (лицев), а при сестра ми има много грозно акне по лицето и гърба, а сега й се очертава и на нея лапароскопия за забелване на яйчниците. Още от първия ми цикъл (на 12г.) майка ми започна да ми обяснява какъв ми бил проблема, как и защо е искала да има синове, как съм щяла да забременея трудно и ако това стане, не е много сигурно дали ще износя бебе, защото може да съм като леля си (сестра й, с 2 спонтанни аборта в напреднала бременност).
Можеш да си представиш каква следа е оставило това в детското ми съзнание и каква трвма е било това за мен. Травмиращи бяха и подигравките на връстниците ми за все по-ярко отличаващия се мустак, бакенбарди и брада. Само че аз се научих, че с отделяне на 10 минутки дневно, мога да се преведа в приличен вид, като отстраня космите, но ужаса, че не мога да имам дете не ме напусна докато не чух как изплаква сина ми.
Нямам претенции какъв ще е пола на децата ми, въпреки че знам какъв е риска и дъщерите ми да имат СПЯ, искам само да са 3-4 поне. Знам какъв риск има и за моя живот - затова ходя редовно на гинеколог, срещам се периодично с ендокринолог, а сега ще започна да си правя и ежегодно мамография. Проблема с лицевия хирзутизъм смятам да го реша с помощта на съвремените козметични процдури, като съм сигурна, че пак ще има рецидиви, но ще го преживея.
Всичко, освен смъртта е поправимо, затова аз съм решила да живея без страх, пълноценн, живота си. За мен това значи да преследвам мечтите си, а най-голямата е да имам голямо семейство. Тайничко се надявам да имам удоволствието да сплитам плитки и да глася госпожичка, нищо че ще й предам моя "дефектен" ген.
Поведението ти много ми напомня това на майка ми... Нейната майка е страдала от СПЯ, имала е лицев хирзутизъм, преживяла е спонтанен аборт в 6-ти месец и т.н. В следствие на хомонален дисбаланс и още куп странични фактори, като е влязла в климактериума е развила рак на гърдата, вследствие на който почина на 60 годишна възраст. Майка ми и сестра й също са със СПЯ, като майка ми е с удебеляване на ципата на яйчника (не съм сигурна дали точно така се казва, знам само, че след забелване на яйчниците е забременяла) и лицев хирзутизъм и е страдала много от този факт. Също така е имала и доброкачествено образуване в гърдата, което е отстранено. Майка ми като непоправим "оптимист", се е подготвила, че ще последва съдбата на баба ми - да умре от рак на гърдата.
След като се е омъжила си е навила на пръста, че трябва да има момчета за да не "страдат децата" й. На пук на нея ние сме 2 сестри - и двете със СПЯ. Вярвам, че ако тя имаше тая възможност за научи пола на децата си и тя би се размислила като теб дали да не ни махне.
При мен се прояви хирзутизма (лицев), а при сестра ми има много грозно акне по лицето и гърба, а сега й се очертава и на нея лапароскопия за забелване на яйчниците. Още от първия ми цикъл (на 12г.) майка ми започна да ми обяснява какъв ми бил проблема, как и защо е искала да има синове, как съм щяла да забременея трудно и ако това стане, не е много сигурно дали ще износя бебе, защото може да съм като леля си (сестра й, с 2 спонтанни аборта в напреднала бременност).
Можеш да си представиш каква следа е оставило това в детското ми съзнание и каква трвма е било това за мен. Травмиращи бяха и подигравките на връстниците ми за все по-ярко отличаващия се мустак, бакенбарди и брада. Само че аз се научих, че с отделяне на 10 минутки дневно, мога да се преведа в приличен вид, като отстраня космите, но ужаса, че не мога да имам дете не ме напусна докато не чух как изплаква сина ми.
Нямам претенции какъв ще е пола на децата ми, въпреки че знам какъв е риска и дъщерите ми да имат СПЯ, искам само да са 3-4 поне. Знам какъв риск има и за моя живот - затова ходя редовно на гинеколог, срещам се периодично с ендокринолог, а сега ще започна да си правя и ежегодно мамография. Проблема с лицевия хирзутизъм смятам да го реша с помощта на съвремените козметични процдури, като съм сигурна, че пак ще има рецидиви, но ще го преживея.
Всичко, освен смъртта е поправимо, затова аз съм решила да живея без страх, пълноценн, живота си. За мен това значи да преследвам мечтите си, а най-голямата е да имам голямо семейство. Тайничко се надявам да имам удоволствието да сплитам плитки и да глася госпожичка, нищо че ще й предам моя "дефектен" ген.
!Иска ми се и аз да мога да бъда толкова силна,за това което ми предстои. 
и ми говориш за махане на детето 
това вече е убийство.
Ти ме просълзи! Браво ! Да тие живо и здраво синчето! 
, ще се изкажа.
За малко да си ощавя косата... Дълги години не исках и дума да чуя за мое дете. Имам много по-малка сестра от мен, която е със Синдром на Търнър (ако не знаеш какво е - може да се поровиш из нета, пише). Дали ми е лесно да гледам как тя никога няма да разбере какво е месечен цикъл и раждане на собствено дете????? Дали ми е лесно да я гледам как изпитва комплекси, как прави опит за самоубийство и през какви терзания минава???? Дали ми е лесно да се реша да имам свое собствено дете, като зная, че още в корема на майка лекарите са могли да установят, че има проблем, но никой не си е направил труда, защото са решили, че след като при мен го няма това заболяване, значи всичко ще е ОК??? Дали ми е лесно сега да искам дете, да не се получава и да си спомням колко ми е било трудно да гледам сестричката ми и сега до я имам като собствено дете, защото на колкото и години да е, тя винаги ще си остане не по- висока от 1.40?