Каква предучилищна форма сте завършили 
- Публикувана: 6 апр. 2007, 10:13 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2007, 23:30 ч.
Ходили/неходили на ДГ, отчетна тема!
На ясла - от 1 година - всичко е било наред или поне не съм можела да си кажа.
После градина - много рев, спомням си само как удрях лелките и не се пусках от мама. След това детски психиатър... констатирал, че нищо ми няма... и посъветвал да ми сменят групата. От тогава имам спомени и са все хубави (като изключим млякото с ориз), и приятелка една си имам от тия времена и до сега.
После градина - много рев, спомням си само как удрях лелките и не се пусках от мама. След това детски психиатър... констатирал, че нищо ми няма... и посъветвал да ми сменят групата. От тогава имам спомени и са все хубави (като изключим млякото с ориз), и приятелка една си имам от тия времена и до сега.
Нито на ясла,нито на градина съм ходила.Майка ми ме е гледала,защото баща ми не й е давал да работи,при това не защото сме били богати,а от ревност.Много ми беше мъчно,че не ходя на градина защото всички деца пред блока и около него,се познаваха я от яслата,я от градината.В у-ще баща ми не ме пускаше и по лагери,с една дума съм расла като в клетка. 
сакри, не си сама и аз съм седми4но дете, до 3- после на градина! прекалено социална, мога да се заприказвам с непознати, даже това много ми е помагало в живота, за командировките и будя страхотно доверие, даже без да са ме видяли! много си мислят, 4е работя пси, може би винаги съм била много съзнателна и грижовна за другите и много търпелив слушател! но това не е от градината, синът ми е копие на мене, много искаше на градина, но изкара 4 месеца с 20 дневни отсъствия и ни изгониха! щерката голямата не я пуснах, но тя си е несоциална,а сега де! и сега ми набива кан4ето що не съм я пуснала! малката тази есен тръгва, по- късно за да оправи 3 езика и да не се промие мозъка й само за арабски! та ще се от4ета! тя и така, и вака, според миризмата на 4овека, странно си ги избира, но е самата истина!
Гледана от баба до 5 години, предучилищна и училище.
И аз.
Всъщност ходила съм 1 седмица на детска градина - стигна ми за цял живот... И за този на децата ми...
Много неща ми се изясниха в тази тема... Както си и мислех, нагласата е много важна. Те усещат, нашите уж неразбиращи хайвани. Усещат отвращението, което пазим някъде в подкорието , усещат страха и самотата, които сме изпитвали. И, безрезервно доверявайки ни се, отиват в градината като на заколение.
Може би си права. А може би не.
От последното изречение направо ме хвана страх, въпреки че не го асоциирах точно с градината. Там щерката съвсем осъзнато правеше компромис с филиите с мармалад, сутляша и следобедния сън заради възможността да е с много деца, което много й липсва. А аз от малка съм се чувствала най-добре в собствената си компания. Като добавим и страничните фактори, просто не съм намирала нищо хубаво в градината. И, очевидно, родителският авторитет не е бил достатъчно силен. Докато в забавачката - малко деца, не спиш, ядеш си вкъщи, после си правиш каквото искаш - така вече ме е устройвало.
Ходих на градина. По мое време нямаше предучилищна, а направо в първи клас, където определено бях щастлива и в свои води сред приятелите си от детската. На децата, които не бяха се отделяли от мама и баба им личеше - бяха малко аутсайдери. За това и детето ми ходи на ясла.
Спомените ми от градината са смесени, има и хубави, и лоши, май в зависимост от другарките, на които попадах...В началото много плачех и исках да си ходя. Но като тръгнах на училище, половината ми клас беше моята група от детската, така че се чувствах спокойна и в свои води
Мисля че съм тръгнала на градина на около 3,5г. Нямам лоши спомени, въпреки че майка ми ми е разказвала какъв рев е било в началото. Принципно ходех с удоволствие, като изключим ранното ставане. Помня и до днес пазарлъците да не ме водят само и само да се наспя. По принцип съм "за" градината, но много ме притеснява отношението към децата и в повечето случай ужасната храна, с която ги хранят. Не искам синът ми да яде кренвирши и кифли с мармалад, а още по малко разни истерясали кукувици да му крещят, да не му дават да пие вода или да го наказват до стената с вдигнати ръце /всичко това съм го чувала от приятелки/. Не искам обаче и да съм единственото му другарче в игрите или да се чудя как да го забавлявам всеки ден, защото накрая аз ще съм вечно крещящата кукувица... Така че мога само да се надявам да попаднем на свестни учителки в градината и ходенето му там да остави хубав спомен в живота му.
Броя се повече към неходилите. Около една учебна година ще да е било, но майка ми беше следобедната учителка. 
Аз нямам лоши спомени, дори и това, че сутрешната учителка ме биеше с желязна линийка през устата, защото устата ми "много знаела", не си го спомням като нещо страшно. Мразех от дъното на душата си задължителния следобеден сън, и имах развит вътрешен часовник кога майка ми вече е дошла на смяна, за да се измъкна и да си играя на спокойствие с играчките.
Не знам защо ме спряха. Псуването и сега не го мога, но пък бях станала доста агресивна (как ли го е изживявала майка ми, учителката
). Задължително биех всеки ден едно момче, ей така, за добрутро, докато не ревне с пълна сила. Не знам каква беше организацията, но не можеха да го опазят от мене. Той в последствие се заформи като див породист мъжкар с не кой знае какво зачитане на женския пол.
Като цяло си спомням детската градина с хубаво чувство обаче.
После ме гледаше основно баба ми, до втори клас. Този стил ми е по-познат, и гледам да предпазя децата от неговите негативи, защото виждам тези негативи и у майка ми, и у свекърва ми. Което не значи "у всяка баба".
Четенето и аз го научих на 4 години, та и писането, от мерак да пиша писма на майка ми.
Но по отношение на това какво да става с децата ми и кое е най-добре за тях досега съм проявявала толкова гъвкавост в решенията, че каквото и За и Против да кажа, ще излъжа.
Аз нямам лоши спомени, дори и това, че сутрешната учителка ме биеше с желязна линийка през устата, защото устата ми "много знаела", не си го спомням като нещо страшно. Мразех от дъното на душата си задължителния следобеден сън, и имах развит вътрешен часовник кога майка ми вече е дошла на смяна, за да се измъкна и да си играя на спокойствие с играчките.
Не знам защо ме спряха. Псуването и сега не го мога, но пък бях станала доста агресивна (как ли го е изживявала майка ми, учителката
). Задължително биех всеки ден едно момче, ей така, за добрутро, докато не ревне с пълна сила. Не знам каква беше организацията, но не можеха да го опазят от мене. Той в последствие се заформи като див породист мъжкар с не кой знае какво зачитане на женския пол. Като цяло си спомням детската градина с хубаво чувство обаче.
После ме гледаше основно баба ми, до втори клас. Този стил ми е по-познат, и гледам да предпазя децата от неговите негативи, защото виждам тези негативи и у майка ми, и у свекърва ми. Което не значи "у всяка баба".
Четенето и аз го научих на 4 години, та и писането, от мерак да пиша писма на майка ми.
Но по отношение на това какво да става с децата ми и кое е най-добре за тях досега съм проявявала толкова гъвкавост в решенията, че каквото и За и Против да кажа, ще излъжа.
Ходила съм буквално от бебе на ясла (майка ми е работила в нея и не е имала избор да си седим у дома, та от 9 месечна, там). От първия до последния си ден ходене на градина ревях 
. На отиване - защото не ми се ходеше, на тръгване - защото ми се стоеше още (явно съм страдала от раздвоение на личността - сутрин не ми харесва, вечер ми харесва 
). Имам само и единственно прекрсани спомени от персонала (от яслата не помня нищо, но от детската си ги спомням и до днес), помня че много играехме, с много неща ни занимаваха, много ни извеждаха - хубаво си беше
. На отиване - защото не ми се ходеше, на тръгване - защото ми се стоеше още (явно съм страдала от раздвоение на личността - сутрин не ми харесва, вечер ми харесва ). Имам само и единственно прекрсани спомени от персонала (от яслата не помня нищо, но от детската си ги спомням и до днес), помня че много играехме, с много неща ни занимаваха, много ни извеждаха - хубаво си беше