Каква предучилищна форма сте завършили 
- Публикувана: 6 апр. 2007, 10:13 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2007, 23:30 ч.
Ходили/неходили на ДГ, отчетна тема!
Във връзка с един завихрил се спор в "Нашите деца" искам да ви попитам кои са ходили и кои не са ходили на градина.
После, като направя важните изводи, ще издам книга по въпроса, за да имате с какво да подпирате бюрото си.
Хайде -
ходили на градина
гледани от "няня", демек бавачка
гледани от баба
гледани от майките си
...няма да слагам "гледани от татковци и дядовци", щото не ми се вярва.
Аз съм гледана от бавачка (майка ми е учителка, тоест по половин ден ще да е било) до три години, след това съм била на градина.
После, като направя важните изводи, ще издам книга по въпроса, за да имате с какво да подпирате бюрото си.
Хайде -
ходили на градина
гледани от "няня", демек бавачка
гледани от баба
гледани от майките си
...няма да слагам "гледани от татковци и дядовци", щото не ми се вярва.
Аз съм гледана от бавачка (майка ми е учителка, тоест по половин ден ще да е било) до три години, след това съм била на градина.
Аз бях отглеждана главно от баби. Бях тъжно и самотно дете. Едва когато отидох в първи клас, разбрах, че животът бил хубав, а също така, че има и други малки човечета като мен. Никога не ми е било по-интересно да играя с възрастен /пък бил той и майка ми/ - родителите си възприемах като обслужващ персонал - облечи ме, съблечи ме, изкъпи ме, прочети ми приказка. Игрите с приятелчета на "къща", "на майки с деца", на "не се сърди, човече", на топчета, на "хайде да си разказваме страшки" винаги са ми били по-любими, отколкото общуването с възрастни. СЕГА, КАТО МАЙКА И БИВШО ДЕТЕ, ОСЪЗНАВАМ, ЧЕ РОДИТЕЛИТЕ ИМАТ МНОГО ПО-ГОЛЯМА НУЖДА ОТ ДЕЦАТА СИ, ОТКОЛКОТО ТЕ - ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ /СТАВА ВЪПРОС ЗА ИГРИТЕ/
Гледана от баба до 5 години, предучилищна и училище.
Аз от майка ми и баба ... и после от 5 години на градина ...ходила съм все пак ... моята несвикнала на градинските отношения детска душа,много страдаше там ... ужасно е гадно на градина ..... и от 6 на у-ще ....
Гледана от баба до 5 години, предучилищна и училище.
аз съм ходила в 34та целодневна детска градина в София))
изкласила съм всички групи там.
имам и приятелства от това време , сигурно защото почти всички се оказахме в един клас в кварталното училище.
спомени от това време- дела и документи по радиото ( момента за излизане), много мляко с ориз, легълца с картинки, една другарка, която приличаше на снежанка.
травми нямам, освен, че не мога да ям мляко с ориз и от канела ми се повдига.
изкласила съм всички групи там.
имам и приятелства от това време , сигурно защото почти всички се оказахме в един клас в кварталното училище.
спомени от това време- дела и документи по радиото ( момента за излизане), много мляко с ориз, легълца с картинки, една другарка, която приличаше на снежанка.
травми нямам, освен, че не мога да ям мляко с ориз и от канела ми се повдига.
Сега ще трябва да направиш и анкета "Влияят ли лошите спомени от градината върху оценката на градината на детето ви" или нещо от сорта, за да звучи по-научно
Е как да не влияят ... няма да си дам детето на целодневна градина ... не искам да изпита същия ужас ...ще ме карат да ям насила...ама- ха ..
Ходила съм на градина, мама му стара... (туй, последното, точно щот' съм ходила на детска градина, от там ми остана навик да псувам). 
хахахахахаха
До 3 г ме е гледала майка ми, по нейни разкази съм била силно привързана към нея. Голям зор е било дори да простне прането без да се държа за полата и. На детска градина никак не съм обичала да ходя, то е било рев, било е чудо, това си го спомням ясно.
През лятото- при бабите, при едната много обичах да съм, при другата никак.
Аз все още не псувам. Това като пропуск на ДГ ли да го считам?!
Не съм ходила на градина, баба и дядо ме отгледаха. Дядо ми, лека му пръст, обичаше да казва, че с родителите ми са си разменили ролите, защото при тях бях през почивните дни и през ваканциите.
Никога не съм имала какъвто и да било проблем с "неходенето" на градина и социализацията. В блока бяхме страшно много деца горе-долу на една възраст и игрите бяха славни и безкрайни. А дядо ми постоянно ме занимаваше с какво ли не, уж под формата на игра и така се научих да чета преди навърша 4, а с таблицата за умножение приключих още преди да тръгна на училище. Познайте какво правех в първи клас!
Никога не съм имала какъвто и да било проблем с "неходенето" на градина и социализацията. В блока бяхме страшно много деца горе-долу на една възраст и игрите бяха славни и безкрайни. А дядо ми постоянно ме занимаваше с какво ли не, уж под формата на игра и така се научих да чета преди навърша 4, а с таблицата за умножение приключих още преди да тръгна на училище. Познайте какво правех в първи клас!
Във връзка с един завихрил се спор в "Нашите деца" искам да ви попитам кои са ходили и кои не са ходили на градина.
Аз съм гледана от бавачка (майка ми е учителка, тоест по половин ден ще да е било) до три години, след това съм била на градина.
Аз съм гледана от бавачка (майка ми е учителка, тоест по половин ден ще да е било) до три години, след това съм била на градина.
Не съм ходила на градина, баба и дядо ме отгледаха. Дядо ми, лека му пръст, обичаше да казва, че с родителите ми са си разменили ролите, защото при тях бях през почивните дни и през ваканциите.
Никога не съм имала какъвто и да било проблем с "неходенето" на градина и социализацията. В блока бяхме страшно много деца горе-долу на една възраст и игрите бяха славни и безкрайни. А дядо ми постоянно ме занимаваше с какво ли не, уж под формата на игра и така се научих да чета преди навърша 4, а с таблицата за умножение приключих още преди да тръгна на училище. Познайте какво правех в първи клас!
Никога не съм имала какъвто и да било проблем с "неходенето" на градина и социализацията. В блока бяхме страшно много деца горе-долу на една възраст и игрите бяха славни и безкрайни. А дядо ми постоянно ме занимаваше с какво ли не, уж под формата на игра и така се научих да чета преди навърша 4, а с таблицата за умножение приключих още преди да тръгна на училище. Познайте какво правех в първи клас!
И респективно моментът с четенето на приказката за 'лека нощ" отпадаше автоматически. 
ходила на ясла, после на градина до 5годишна възраст. Последната група съм я пропуснала поради болести чести. Тогава никой не ме е гледал, седях си сама и кротко вкъщи.(
По мое време не се псуваше
социализация - по-скоро трудна заради липсата на деца в блока на моята възраст. От градината спомени нямам.
По мое време не се псуваше
социализация - по-скоро трудна заради липсата на деца в блока на моята възраст. От градината спомени нямам.
Ходех на градина до 5 годишна възраст, после майка ми роди сестра ми и аз се самоинициативно се отписах, за изненада на баща ми, който беше искрено изненадан, когато дойде просто да ме вземе от градината, а ме завари да го чакам с опакован багаж, любезно сбогувала се с цялата група, другарките и дори с директорката на градината На предучилищна не съм ходила, училището не успях да го пропусна 
На предучилищна не съм ходила, училището не успях да го пропусна
Постоянно съм била в детската градина.
На ясли съм ходила един ден и са ме върнали на майка, защото такова ревливо дете не можели да гледат (патки, те не могат, а мама може 
)
То и в градината ревях, ама ме търпяха, така ми минаваха дните. Използваха ме да пея и рецитирам, че бях много талантлива
Научих се да чета в училище.
На ясли съм ходила един ден и са ме върнали на майка, защото такова ревливо дете не можели да гледат
(патки, те не могат, а мама може )То и в градината ревях, ама ме търпяха, така ми минаваха дните. Използваха ме да пея и рецитирам, че бях много талантлива
Научих се да чета в училище.
Мани...от 3 месечна на ясла в Студентски град. После на детска градина. После на училище.
Майка ми казва, че съм харесвала ДГ, а аз имам само отвратителни спомени
Може би тогава (както и сега) не съм и казвала цялата истина.
Но сега детските градини никак не изглеждат като онази моята. И надявам се, учителките не удрят децата с линии по пръстите. Не съм се учила да псувам там. Нито пък на нещо друго съм се научила, освен, че не трябва да си разказвам сама приказки, когато другите спят.
Научих се да чета сама вкъщи. Както и да пиша.
Сега да се пиша в ясла и градина ли?
Майка ми казва, че съм харесвала ДГ, а аз имам само отвратителни спомени
Може би тогава (както и сега) не съм и казвала цялата истина. Но сега детските градини никак не изглеждат като онази моята. И надявам се, учителките не удрят децата с линии по пръстите. Не съм се учила да псувам там. Нито пък на нещо друго съм се научила, освен, че не трябва да си разказвам сама приказки, когато другите спят.
Научих се да чета сама вкъщи. Както и да пиша.
Сега да се пиша в ясла и градина ли?
Аз съм по малко от всичко - малко на ясла, малко на градина, малко при мама, по малко при всяка от бабите... Нямам някакви особено гадни спомени от яслата и ДГ (освен дето ме караха да ям аз тогава не го обичах никак това занимание). Спряха ме заради болести и минах на домашно отглеждане. Не считам, че съм загубила нещо - нито откъм обучение в рисуване, лепене, стихове и т.н., нито откъм социално общуване - редовно играех с децата пред/зад блока.
аз тогава не го обичах никак това занимание). Спряха ме заради болести и минах на домашно отглеждане. Не считам, че съм загубила нещо - нито откъм обучение в рисуване, лепене, стихове и т.н., нито откъм социално общуване - редовно играех с децата пред/зад блока. 
На ясла съм ходила, после - вкъщи при баба, а на предучилищна бях в училище.
Не знам защо не съм ходила на градина, брат ми е 2 години по-малък и ходеше, даже и предучилищната там изкара. Честно казано нямам спомени от седенето в къщи, спомням си как съм ходила с баба да вземаме брат ми и площадката на градината
Не знам защо не съм ходила на градина, брат ми е 2 години по-малък и ходеше, даже и предучилищната там изкара. Честно казано нямам спомени от седенето в къщи, спомням си как съм ходила с баба да вземаме брат ми и площадката на градината
До три години ме строяваше баба ми (на 10 мин.от къщи, но нашите идваха само за вечеря).
Последва кратък флирт с детската градина - с големи очаквания от моя страна и шамар от една другарка още на първия ден, че съм влязла в друга група и съм пипала "официалните" кукли (от онези руските, говорещите) от забранената витрина. Имахме и принципно разногласие относно сутляша и спането следобед, та след 2-3 месеца ме изпратиха поживо-поздраво.
Като че ли не съм ревала особено, но майка ми разказва, че ме обвинили в подстрекаване към бягство от градината (по време на следобедния сън съм навила две момченца да навържем чаршафите и да се спуснем от прозореца от втория етаж, но явно сме дигнали много шум и ни хванали на местопрестъплението с импровизираното въже). Нямам ясен спомен, но е напълно възможно - имах опит по спускане от втори етаж по асма от терасата ни.
Пак ме натресоха на баба, където, от нямане какво да правя се научих да чета, а от следващата година ме пласираха в полудневна езикова забавачка и си паднах на мястото - няма обед, няма спане, кеф. Там изкарах до училището и някак неусетно се научих да пиша, та в първи клас не ми беше особено забавно (но пък оттогава датират незаменими умения да шия копчета и да кърпя чорапи).
Имах мераци и щерката да пратя на тази забавачка, иначе до 3 години я гледаше баба й, но нещо не се организирах, та си изкара хайванчето четири години на градина, с все сутляши и спане. Ама тя ми е кротка, та само помрънкваше, до бунт не се е стигало.
Т.е. - не е от заведението, а от детето (и от ината на родителите).
Последва кратък флирт с детската градина - с големи очаквания от моя страна и шамар от една другарка още на първия ден, че съм влязла в друга група и съм пипала "официалните" кукли (от онези руските, говорещите) от забранената витрина. Имахме и принципно разногласие относно сутляша и спането следобед, та след 2-3 месеца ме изпратиха поживо-поздраво.
Като че ли не съм ревала особено, но майка ми разказва, че ме обвинили в подстрекаване към бягство от градината (по време на следобедния сън съм навила две момченца да навържем чаршафите и да се спуснем от прозореца от втория етаж, но явно сме дигнали много шум и ни хванали на местопрестъплението с импровизираното въже). Нямам ясен спомен, но е напълно възможно - имах опит по спускане от втори етаж по асма от терасата ни.
Пак ме натресоха на баба, където, от нямане какво да правя се научих да чета, а от следващата година ме пласираха в полудневна езикова забавачка и си паднах на мястото - няма обед, няма спане, кеф. Там изкарах до училището и някак неусетно се научих да пиша, та в първи клас не ми беше особено забавно (но пък оттогава датират незаменими умения да шия копчета и да кърпя чорапи
). Имах мераци и щерката да пратя на тази забавачка, иначе до 3 години я гледаше баба й, но нещо не се организирах, та си изкара хайванчето четири години на градина, с все сутляши и спане. Ама тя ми е кротка, та само помрънкваше, до бунт не се е стигало.
Т.е. - не е от заведението, а от детето (и от ината на родителите).
Да се запиша при четящите преди 4 години не за друго, а за честта на ходилите на ДГ. Не че дядо ми не ме научи вкъщи, но ДГ не му е попречила да го направи.
В първи клас редяхме пъзели в час по четене (бяхме доста такива деца), после четяхме под чиновете в час по смятане.
Да псувам се научих в последните курсове на университета. Все още владея тази форма на изразяване само писмено.
И аз трябва да подам оплакване до ДГ. Оттам имам няколко спомена - моделирането с пластелин, рисуването с бял молив върху черен картон и една драматизация на "Дядо и ряпа". Обаче псуване - йок.
В първи клас редяхме пъзели в час по четене (бяхме доста такива деца), после четяхме под чиновете в час по смятане.
Да псувам се научих в последните курсове на университета. Все още владея тази форма на изразяване само писмено.
И аз трябва да подам оплакване до ДГ. Оттам имам няколко спомена - моделирането с пластелин, рисуването с бял молив върху черен картон и една драматизация на "Дядо и ряпа". Обаче псуване - йок.
Чета само лоши спомени. Сигурно съм сбъркана нещо 
Помня най-милите жени, огромната занималня с голяяяма кухня от истински дървени шкафчета. игрите, забравените чорапки в гардеробчето, ролите в пиеските, заниманията по танци. Предадох тези спомени на дъщерите и смея да твърдя, че не съм имала проблеми с адаптацията им.
Ама наистина ли нищичко добро не помните от градините, в които сте ходили?!
Помня най-милите жени, огромната занималня с голяяяма кухня от истински дървени шкафчета. игрите, забравените чорапки в гардеробчето, ролите в пиеските, заниманията по танци. Предадох тези спомени на дъщерите и смея да твърдя, че не съм имала проблеми с адаптацията им.
Ама наистина ли нищичко добро не помните от градините, в които сте ходили?!
Е, да, и аз се научих вкъщи, а в детската четях на столче книжка на децата.
Да се запиша при четящите преди 4 години не за друго, а за честта на ходилите на ДГ.
Учила съм се на вестник "Отечествен фронт" 
А каква зависимост се търси с темата? Понеже ние сме соц -деца и почти всички сме имали майки-труженички, което значи, че повечето сме ходели на ясли и градини.
А чак за определяне на интелект и черти от характера ми се вижда малко пресилено.
А чак за определяне на интелект и черти от характера ми се вижда малко пресилено.
Да се запиша при четящите преди 4 години не за друго, а за честта на ходилите на ДГ.
Учила съм се на вестник "Отечествен фронт" Аз на "Приказки" от Сутеев.
Ама наистина ли нищичко добро не помните от градините, в които сте ходили?!
Понеже бях внучка на детегледачка в яслата/градината-можех следобед да не спя....и излиза моя милост в дворчето, качва се права на ония, старите, огромни дървени люлки, почвам да се засилвам, губя контрол, падам и люлката ме прасва в лицето.
После ме водиха в Стоматологичния факултет до ВМА да ми проверяват с един уред с ток предните зъби дали имат чувствителност.
Е, да, и аз се научих вкъщи, а в детската четях на столче книжка на децата.
Ходила съм и на ясла, и на детска градина. При баба на село - само през лятото.
И на децата четях - даже майка ми разказва, че съм била много обидена, когато на някаква проверка инспекторките са похвалили учителката, че съм четяла много добре, а аз съм заявила, че сама съм си се научила и тя в тая работа няма пръст
Нямам никакви определени спомени от градината - виж училищните ми са по-скоро лоши.
И на децата четях - даже майка ми разказва, че съм била много обидена, когато на някаква проверка инспекторките са похвалили учителката, че съм четяла много добре, а аз съм заявила, че сама съм си се научила и тя в тая работа няма пръст
Нямам никакви определени спомени от градината - виж училищните ми са по-скоро лоши.
Стига сте се фръцкали с това четене, бе.
Аз чета от 4-годишна - научила съм се покрай сестра ми. За ужас на майка ми дълго време съм четяла само книга, обърната наопаки (гледайки сестра ми как чете). И досега чета добре така.
Детската градина няма пръст в моето четене.
Имам спомени как учехме руски по картинки и с песнички и беше весело.
Аз чета от 4-годишна - научила съм се покрай сестра ми. За ужас на майка ми дълго време съм четяла само книга, обърната наопаки (гледайки сестра ми как чете). И досега чета добре така.
Детската градина няма пръст в моето четене.
Имам спомени как учехме руски по картинки и с песнички и беше весело.
Ходила съм и на ясла и на градина. Спомням си малко неща - един ден стана земетресение точно когато трябваше да спим следобеден сън; спомням си песничките "Аууууууу, от глад умирам" и "Ламбада" - пускаха ни ги на един грамофон и ги слушахме до безкрай; спомням си кисела, граха и гриса 
от тогава ги мразя
от тогава ги мразя
Хаха, е ти си малък набор значи
Ние като ходехме в ДГ, руски песнички пускаха. Робинята Изаура и Ламбадата дойдоха чак в началното училище (прогимназия и гимназия за някои тук)
Ние като ходехме в ДГ, руски песнички пускаха. Робинята Изаура и Ламбадата дойдоха чак в началното училище (прогимназия и гимназия за някои тук)
Дано не утрепам кочо с лопатата като ви кажа, че съм ходила на седмична детска градина, защото родителите ми работеха тогава на смени, включително и нощни. Имам психически отклонения , но не се дължат на този период. Имам някой и друг кофти спомен, но не е кой знае какво. Последното се дължи на това, че братО е с година по-голям и бяхме в една група. Бях любимка и на другарката Заркова, още си я спомням - красива жена със зелени очи, подобни на тези на майка ми. С брат ми веднъж избягахме от детската градина /на ул."Одрин"/ по пижами и се прибрахме пеша до ж.к."Разсадника", където живеехме. Справка за несофиянци - това са 4-5 спирки с трамвай. Имам спомен как татко 
ни носеше и двамата на ръце, единия в лявата, а другия в дяснятя ръка...по целия път, докато ни водеше сутрин. Израснала съм в един дом заедно с още четири деца - братовчеди, с които сме с по 1-2 години разлика. Купон голям, който се дължеше основно на майка ми. Аз съм най-малка от талибанската група и изкарах сама последната година в детската. Спомням си, че когато брат ми и братовчедите ми се прибираха от училище им завиждах и ги тормозех да ме учат да чета и да пиша. Научиха ме, изкарах си първи клас подготве вкъщи. Когато се събрах с роднинчетата и в училище бях много горда, че си ги имам, и че са от горните класове. Когато някой ме закачаше или обидеше, първо сама се биех на поразия и после виках мъжкото роднинско лоби да довърши вендетата.
Андичке, де е спорът... Идем.
, но не се дължат на този период. Имам някой и друг кофти спомен, но не е кой знае какво. Последното се дължи на това, че братО е с година по-голям и бяхме в една група. Бях любимка и на другарката Заркова, още си я спомням - красива жена със зелени очи, подобни на тези на майка ми. С брат ми веднъж избягахме от детската градина /на ул."Одрин"/ по пижами и се прибрахме пеша до ж.к."Разсадника", където живеехме. Справка за несофиянци - това са 4-5 спирки с трамвай. Имам спомен как татко ни носеше и двамата на ръце, единия в лявата, а другия в дяснятя ръка...по целия път, докато ни водеше сутрин. Израснала съм в един дом заедно с още четири деца - братовчеди, с които сме с по 1-2 години разлика. Купон голям, който се дължеше основно на майка ми. Аз съм най-малка от талибанската група и изкарах сама последната година в детската. Спомням си, че когато брат ми и братовчедите ми се прибираха от училище им завиждах и ги тормозех да ме учат да чета и да пиша. Научиха ме, изкарах си първи клас подготве вкъщи. Когато се събрах с роднинчетата и в училище бях много горда, че си ги имам, и че са от горните класове. Когато някой ме закачаше или обидеше, първо сама се биех на поразия и после виках мъжкото роднинско лоби да довърши вендетата.Андичке, де е спорът...
Идем. Хаха, е ти си малък набор значи
Ние като ходехме в ДГ, руски песнички пускаха. Робинята Изаура и Ламбадата дойдоха чак в началното училище (прогимназия и гимназия за някои тук)
Ние като ходехме в ДГ, руски песнички пускаха. Робинята Изаура и Ламбадата дойдоха чак в началното училище (прогимназия и гимназия за някои тук)
Ние вече я танцувахме ламбадата с еротичен елемент Много дълга тема.
Прочетох само началния пост и следващите няколко. Сигурна съм, че нататък става интересно. Ще я дочета довечера и ако имам какво да кажа или допълня ще се включа. Гимназия Ние вече я танцувахме ламбадата с еротичен елемент
Ние вече я танцувахме ламбадата с еротичен елемент Ама тя без еротичен може ли?
ходила съм на градина.нямам лоши спомени ,даже напротив,искам пак да ходя,ама няма .....
стига с тия безкрайни теми за и против градината.аз съм много за,детето ми ходи с кеф,положителните страни са повече от отрицателните.контакта със себебподобните за дете от 3 г нагоре е много важен и нищо не може да го замени.
стига с тия безкрайни теми за и против градината.аз съм много за,детето ми ходи с кеф,положителните страни са повече от отрицателните.контакта със себебподобните за дете от 3 г нагоре е много важен и нищо не може да го замени.
А пък аз като по-бавноразвиваща се чух
ламбадата за първи път в университета.
Видяхте ли, че можем да обърнем темата
от псуването към четенето. Соцшкола му
се вика на това. Читай собака, если читаеш,
станеш писателем. Знаете го вица, нали.
Если не читаеш, станеш полковником.
Пушкин в парка с кучето си и минаващ
покрай тях полковник. Даааа. Доне, и аз
четях "Отечествен фронт" и се чудех как
така курсът на долара там беше 98 стотинки,
пък иначе трябваше да даваме по 3 лева.
Дядо ми ми казваше да не си блъскам главата
с глупости. Що ли се научих да чета рано.
В тоз момент по-добре беше да можех да псувам.
Като хамалин. Като каруцар. Като сърбин поне.
ламбадата за първи път в университета.
Видяхте ли, че можем да обърнем темата
от псуването към четенето. Соцшкола му
се вика на това. Читай собака, если читаеш,
станеш писателем. Знаете го вица, нали.
Если не читаеш, станеш полковником.
Пушкин в парка с кучето си и минаващ
покрай тях полковник. Даааа. Доне, и аз
четях "Отечествен фронт" и се чудех как
така курсът на долара там беше 98 стотинки,
пък иначе трябваше да даваме по 3 лева.
Дядо ми ми казваше да не си блъскам главата
с глупости. Що ли се научих да чета рано.
В тоз момент по-добре беше да можех да псувам.
Като хамалин. Като каруцар. Като сърбин поне.
Е, да, и аз се научих вкъщи, а в детската четях на столче книжка на децата.
по тъпото беше като ме оставяха госпожите да разказвам приказки на по-малката група, обаче аз като забравях края и...си ги измислях. Нямате идеи просто колко много видове среда и край може да има Аладин
Ходила съм на ДГ, но съм била с ужасно трудна адаптация и на майка ми й е било много тежко да ме оставя. Не съм ревяла и не съм се оплаквала, просто не съм говорела изобщо... не съм играела, не съм се хранела, само съм стояла на едно столче по цял ден. Добре, че моите деца не са такива (само малката отчасти)!
От 8 месечна съм отгледана от прабаба ми. Майка ми е работела тогава като детска учителка в съседен град. Не е позволила да тръгна нито на ясла, нито на градина, когато съм била малка.
Ходила съм 1 година на ДГ и 1 година на предучилищна, която беше в сградата на училището ми.
Нищо не научих, отдавна знаех да чета, пиша и смятам, за песни и стихчета, биех всички по бройка.
Мразех спането на обяд, лягах и гледах в една точка спрях да ям, само като ме лъхне мириса на кухнята на ДГ и ми се обръща стомаха. И до сега е така, ям само няколко неща 
Ходила съм 1 година на ДГ и 1 година на предучилищна, която беше в сградата на училището ми.
Нищо не научих, отдавна знаех да чета, пиша и смятам, за песни и стихчета, биех всички по бройка.
Мразех спането на обяд, лягах и гледах в една точка
спрях да ям, само като ме лъхне мириса на кухнята на ДГ и ми се обръща стомаха. И до сега е така, ям само няколко неща
Много неща ми се изясниха в тази тема... Както си и мислех, нагласата е много важна. Те усещат, нашите уж неразбиращи хайвани. Усещат отвращението, което пазим някъде в подкорието , усещат страха и самотата, които сме изпитвали. И, безрезервно доверявайки ни се, отиват в градината като на заколение.
Много неща ми се изясниха в тази тема... Както си и мислех, нагласата е много важна. Те усещат, нашите уж неразбиращи хайвани. Усещат отвращението, което пазим някъде в подкорието , усещат страха и самотата, които сме изпитвали. И, безрезервно доверявайки ни се, отиват в градината като на заколение.
Просто си зависи. Аз не знам как съм тръгнала - на ясла малко съм ходила, че много съм боледувала, основно у дома са ме гледали. На детска - до предучилищна съм ходила и не пазя лоши спомени (освен за яденето - аз злояда, лелите настойчиви). Даже умилителни възпоминания имам.
Но детето на ясла се адаптира ужасно, покъртително трудно (и следващото някой ден за нищо на света няма да пратя на ясла) - дали не случих на лели и група или късмет, не знам... аз мисля, че по-скоро първото. А на градина - тръгна и за три дена свикна и ходеше с удоволствие. Три дена - сравнено с двата месеца ужасна адаптация в яслата...
На детска, ама много мразех. Там ме учиха да псувам и винаги да си нося кърпичка (по онова време бяха още от плат), поради което сега без 2 пакета влажни и 2 сухи не излизам от вкъщи. Все пак имаше и добри страни - следяха ежедневно маникюра ми и си играеха с косата ми (особено като тръгнат въшки из групата ).
). На ясла от 11 месеца и след това на градина...без прекъсване. Не се оплаквам .
.Само хубави спомени имам.
Много неща ми се изясниха в тази тема... Както си и мислех, нагласата е много важна. Те усещат, нашите уж неразбиращи хайвани. Усещат отвращението, което пазим някъде в подкорието , усещат страха и самотата, които сме изпитвали. И, безрезервно доверявайки ни се, отиват в градината като на заколение.
На ясла - от 1 година - всичко е било наред или поне не съм можела да си кажа.
После градина - много рев, спомням си само как удрях лелките и не се пусках от мама. След това детски психиатър... констатирал, че нищо ми няма... и посъветвал да ми сменят групата. От тогава имам спомени и са все хубави (като изключим млякото с ориз), и приятелка една си имам от тия времена и до сега.
После градина - много рев, спомням си само как удрях лелките и не се пусках от мама. След това детски психиатър... констатирал, че нищо ми няма... и посъветвал да ми сменят групата. От тогава имам спомени и са все хубави (като изключим млякото с ориз), и приятелка една си имам от тия времена и до сега.
Нито на ясла,нито на градина съм ходила.Майка ми ме е гледала,защото баща ми не й е давал да работи,при това не защото сме били богати,а от ревност.Много ми беше мъчно,че не ходя на градина защото всички деца пред блока и около него,се познаваха я от яслата,я от градината.В у-ще баща ми не ме пускаше и по лагери,с една дума съм расла като в клетка. 
сакри, не си сама и аз съм седми4но дете, до 3- после на градина! прекалено социална, мога да се заприказвам с непознати, даже това много ми е помагало в живота, за командировките и будя страхотно доверие, даже без да са ме видяли! много си мислят, 4е работя пси, може би винаги съм била много съзнателна и грижовна за другите и много търпелив слушател! но това не е от градината, синът ми е копие на мене, много искаше на градина, но изкара 4 месеца с 20 дневни отсъствия и ни изгониха! щерката голямата не я пуснах, но тя си е несоциална,а сега де! и сега ми набива кан4ето що не съм я пуснала! малката тази есен тръгва, по- късно за да оправи 3 езика и да не се промие мозъка й само за арабски! та ще се от4ета! тя и така, и вака, според миризмата на 4овека, странно си ги избира, но е самата истина!
Гледана от баба до 5 години, предучилищна и училище.
И аз.
Всъщност ходила съм 1 седмица на детска градина - стигна ми за цял живот... И за този на децата ми...
Много неща ми се изясниха в тази тема... Както си и мислех, нагласата е много важна. Те усещат, нашите уж неразбиращи хайвани. Усещат отвращението, което пазим някъде в подкорието , усещат страха и самотата, които сме изпитвали. И, безрезервно доверявайки ни се, отиват в градината като на заколение.
Може би си права. А може би не.
От последното изречение направо ме хвана страх, въпреки че не го асоциирах точно с градината. Там щерката съвсем осъзнато правеше компромис с филиите с мармалад, сутляша и следобедния сън заради възможността да е с много деца, което много й липсва. А аз от малка съм се чувствала най-добре в собствената си компания. Като добавим и страничните фактори, просто не съм намирала нищо хубаво в градината. И, очевидно, родителският авторитет не е бил достатъчно силен. Докато в забавачката - малко деца, не спиш, ядеш си вкъщи, после си правиш каквото искаш - така вече ме е устройвало.
Ходих на градина. По мое време нямаше предучилищна, а направо в първи клас, където определено бях щастлива и в свои води сред приятелите си от детската. На децата, които не бяха се отделяли от мама и баба им личеше - бяха малко аутсайдери. За това и детето ми ходи на ясла.
Спомените ми от градината са смесени, има и хубави, и лоши, май в зависимост от другарките, на които попадах...В началото много плачех и исках да си ходя. Но като тръгнах на училище, половината ми клас беше моята група от детската, така че се чувствах спокойна и в свои води
Мисля че съм тръгнала на градина на около 3,5г. Нямам лоши спомени, въпреки че майка ми ми е разказвала какъв рев е било в началото. Принципно ходех с удоволствие, като изключим ранното ставане. Помня и до днес пазарлъците да не ме водят само и само да се наспя. По принцип съм "за" градината, но много ме притеснява отношението към децата и в повечето случай ужасната храна, с която ги хранят. Не искам синът ми да яде кренвирши и кифли с мармалад, а още по малко разни истерясали кукувици да му крещят, да не му дават да пие вода или да го наказват до стената с вдигнати ръце /всичко това съм го чувала от приятелки/. Не искам обаче и да съм единственото му другарче в игрите или да се чудя как да го забавлявам всеки ден, защото накрая аз ще съм вечно крещящата кукувица... Така че мога само да се надявам да попаднем на свестни учителки в градината и ходенето му там да остави хубав спомен в живота му.
Броя се повече към неходилите. Около една учебна година ще да е било, но майка ми беше следобедната учителка.
Аз нямам лоши спомени, дори и това, че сутрешната учителка ме биеше с желязна линийка през устата, защото устата ми "много знаела", не си го спомням като нещо страшно. Мразех от дъното на душата си задължителния следобеден сън, и имах развит вътрешен часовник кога майка ми вече е дошла на смяна, за да се измъкна и да си играя на спокойствие с играчките.
Не знам защо ме спряха. Псуването и сега не го мога, но пък бях станала доста агресивна (как ли го е изживявала майка ми, учителката). Задължително биех всеки ден едно момче, ей така, за добрутро, докато не ревне с пълна сила. Не знам каква беше организацията, но не можеха да го опазят от мене. Той в последствие се заформи като див породист мъжкар с не кой знае какво зачитане на женския пол.
Като цяло си спомням детската градина с хубаво чувство обаче.
После ме гледаше основно баба ми, до втори клас. Този стил ми е по-познат, и гледам да предпазя децата от неговите негативи, защото виждам тези негативи и у майка ми, и у свекърва ми. Което не значи "у всяка баба".
Четенето и аз го научих на 4 години, та и писането, от мерак да пиша писма на майка ми.
Но по отношение на това какво да става с децата ми и кое е най-добре за тях досега съм проявявала толкова гъвкавост в решенията, че каквото и За и Против да кажа, ще излъжа.
Аз нямам лоши спомени, дори и това, че сутрешната учителка ме биеше с желязна линийка през устата, защото устата ми "много знаела", не си го спомням като нещо страшно. Мразех от дъното на душата си задължителния следобеден сън, и имах развит вътрешен часовник кога майка ми вече е дошла на смяна, за да се измъкна и да си играя на спокойствие с играчките.
Не знам защо ме спряха. Псуването и сега не го мога, но пък бях станала доста агресивна (как ли го е изживявала майка ми, учителката
). Задължително биех всеки ден едно момче, ей така, за добрутро, докато не ревне с пълна сила. Не знам каква беше организацията, но не можеха да го опазят от мене. Той в последствие се заформи като див породист мъжкар с не кой знае какво зачитане на женския пол. Като цяло си спомням детската градина с хубаво чувство обаче.
После ме гледаше основно баба ми, до втори клас. Този стил ми е по-познат, и гледам да предпазя децата от неговите негативи, защото виждам тези негативи и у майка ми, и у свекърва ми. Което не значи "у всяка баба".
Четенето и аз го научих на 4 години, та и писането, от мерак да пиша писма на майка ми.
Но по отношение на това какво да става с децата ми и кое е най-добре за тях досега съм проявявала толкова гъвкавост в решенията, че каквото и За и Против да кажа, ще излъжа.
Ходила съм буквално от бебе на ясла (майка ми е работила в нея и не е имала избор да си седим у дома, та от 9 месечна, там). От първия до последния си ден ходене на градина ревях 
. На отиване - защото не ми се ходеше, на тръгване - защото ми се стоеше още (явно съм страдала от раздвоение на личността - сутрин не ми харесва, вечер ми харесва ). Имам само и единственно прекрсани спомени от персонала (от яслата не помня нищо, но от детската си ги спомням и до днес), помня че много играехме, с много неща ни занимаваха, много ни извеждаха - хубаво си беше
. На отиване - защото не ми се ходеше, на тръгване - защото ми се стоеше още (явно съм страдала от раздвоение на личността - сутрин не ми харесва, вечер ми харесва ). Имам само и единственно прекрсани спомени от персонала (от яслата не помня нищо, но от детската си ги спомням и до днес), помня че много играехме, с много неща ни занимаваха, много ни извеждаха - хубаво си беше
ходила съм и на ясли, и на ДГ целогодишно.
яслите- непрекъснат плач всекидневно. с млади родители и млади баби- няма друг изход.
ДГ- лоши спомени от храната и спането. добри- играта с другите деца. като цяло положителни спомени за учителки и лелки, с изключение на леля занка, която се опитваше да ме накара да ям попара и досега ми става лошо при вида на попара и при вида на леличката, когато я срещна в квартала.
за спането- не обичах да спя.
яслите- непрекъснат плач всекидневно. с млади родители и млади баби- няма друг изход.
ДГ- лоши спомени от храната и спането. добри- играта с другите деца. като цяло положителни спомени за учителки и лелки, с изключение на леля занка, която се опитваше да ме накара да ям попара
и досега ми става лошо при вида на попара и при вида на леличката, когато я срещна в квартала.за спането- не обичах да спя.
Спала съм. На възглавницата имах слива. Ако
намеря снимката, ще я пусна. Лежа като бей.
намеря снимката, ще я пусна. Лежа като бей.
Сега си спомних.
Преминах през ясла и 2 детски градини, като близо година от този период изкарах в "Пирогов", а после по разни санаториуми. Имам двама по-големи братя, които са отгледани от бабите ни разделени. Мен ме отгледа улицата. Висях по джанките в двора на детската градина. Всички локви ме привличаха неистово. Често носех въшки и шарка у дома. Имах страхотно детство! На 5г. вече сама гладех дрехите си и си шиех копчетата. Мама я помня все болнава. И все пак, бяхме щастливи, много щастливи...
Минало.
Сега се радвам, че синът ми не е наследил свободния ми дух.
Минало.
Сега се радвам, че синът ми не е наследил свободния ми дух.
ходила съм на градина. не я долюбвах особено... лятото си стоях сама вкъщи, предпочитах го пред градината. имам много ясни спомени за много неща, направо се изумявам. едно другарче от там сега се прави на голяма клечка, ама се сещам как се напикаваше и лелките го оставяха гол по пишка, докато го преобуят. припомних му го веднъж на майтап и той се обиди...
припомних му го веднъж на майтап и той се обиди... 
Ми мен май са ме гледали всички. Баба, дядо и вуйчо. По-късно мама и татко из Кържалийските села + всичките им колеги. Даже като поотраснах пробваха в едно от селата да ме пратят на полудневна. Ама там учеха децата на български и аз щото плямпах като кречетало се отказах. Така де ще ме учи другарката да говоря, че аз говорех по-правилно от нея. И тогава минах на общоселско отглеждане - който от близките познати на нашите (половината село) беше свободен той ме гледаше. Ако му изскочи работа ме прехвърляха на друг и така. Та като им свършеха часовете на мама и татко им се е налагало да ме издирват из селото. Ама имам само хубави спомени, добре се грижеха за мен хората. После дойде предучилищната. В 3 различни бях, че да съм с мама, а тя не беше на постоянна работа тогава.
Ходех на ДГ, с кеф.....оттам заобичах и зъболекарите....водеха ни следобяд и не спяхме и аз бях мноооого щастлива. Майка ми работеше до много късно, баща ми командировки и си спомням как няколко пъти ме оставяха в нощната група, но майка към 9 ме взимаше.
Иначе лятото при баба с братовчедите.....яко ни строяваше бабата, ама си бяхме и бесни.
Иначе лятото при баба с братовчедите.....яко ни строяваше бабата, ама си бяхме и бесни.
Ха, и аз съм расла в Кърджалийско село!
Ама само с баба и дядо, мама и тати го удряха на живот като младоженци в Заарата.
Играла съм си с турчета, но нямам спомени за проблеми с комуникацията.
Но пък си спомням колко си играеха с мен каките - млади, току-що завършили учителки, изпратени по разпределение там. Хубави спомени!
Не си спомням на колко годишна възраст точно дядо ми (директор на училището там) ме научи да чета. Ама много го мразех това четене - и аз започнах с Отечествен фронт.
Но повече мразех да пиша писма на нашите. Т.е. да преписвам написания от баба ми текст с печатни букви. Докато децата навън си играеха...
Ама само с баба и дядо, мама и тати го удряха на живот като младоженци в Заарата.
Играла съм си с турчета, но нямам спомени за проблеми с комуникацията.
Но пък си спомням колко си играеха с мен каките - млади, току-що завършили учителки, изпратени по разпределение там. Хубави спомени!
Не си спомням на колко годишна възраст точно дядо ми (директор на училището там) ме научи да чета. Ама много го мразех това четене - и аз започнах с Отечествен фронт.
Но повече мразех да пиша писма на нашите. Т.е. да преписвам написания от баба ми текст с печатни букви. Докато децата навън си играеха...
От две годишна на детска градина. Взели са ме направо там , защото майка ми беше учителката на групата. Връзкарка един вид Въпреки всичко ходех с неистов рев всеки божи ден - веднъж дори с помоща на една неокастрена пръчка, набързо откъсната от най- близкото дърво.
Сега обаче като се замисля, ако не беше градината детството ми щеше да бъде много самотно, защото нямам брат или сестра.
Въпреки всичко ходех с неистов рев всеки божи ден - веднъж дори с помоща на една неокастрена пръчка, набързо откъсната от най- близкото дърво.Сега обаче като се замисля, ако не беше градината детството ми щеше да бъде много самотно, защото нямам брат или сестра.
Гледана от баба от 20-дни бебче
Ходила на ясла, ходила на градина, но страшно много боледувала
Къде ходи, къде не ходи
Изгледана от приятели на баба ми и дядо ми, все учители, който няма часове, гледа мен
Имам много хубави спомени от предучилищната
От градина и ясла никакви
Вече имам много наблюдения от деца, майки, баби
Горе долу ми се изчиства картинката и няма много общо с това кой ходил и кой не
Ходила на ясла, ходила на градина, но страшно много боледувала
Къде ходи, къде не ходи
Изгледана от приятели на баба ми и дядо ми, все учители, който няма часове, гледа мен
Имам много хубави спомени от предучилищната
От градина и ясла никакви
Вече имам много наблюдения от деца, майки, баби
Горе долу ми се изчиства картинката и няма много общо с това кой ходил и кой не
Майка ми ме гледа докато станах на 3. После в детската градина в нашия блок, много я мразех и ревях по цял ден, но все пак имах едно другарче- Кирчо.
След една година сменихме квартала и новата детска градина страшно много ми хареса. Едната другарка със сигурност беше фея,а другата си беше просто добра. Имах най-добра приятелка и годеник.
След една година сменихме квартала и новата детска градина страшно много ми хареса. Едната другарка със сигурност беше фея,а другата си беше просто добра. Имах най-добра приятелка и годеник.
Гледана от баба до 5 години, предучилищна и училище.
Пробваха ме на ДГ, но много ревях и не щях да ходя, бойкотирах следобедния сън, не щях да ям и накрая баба ми, с която живеехме в една къща, се пенсионира и ме пое . Бях щастлива до 4 години. Годините м/у 4-тата и 6-тата ми година, бяха много тегави и отегчителни. Всички деца в махалата ни ходеха на градина, аз мухлясвах самотна на улицата или пък излизах на разходка с баба ми и приятелките й .
Чаках приятелите си на улицата към 17 ч. да се приберат от ДГ. Само че те уморени се прибираха и първо да ядат, после да се видят с мама и тати, и за мен не им оставаше време.
Не казвам, че баба не ме е гледала добре. Напротив - много съм й благодарна за грижите и безкрайно много я обичам, лека й пръст..., само че абсолютно не ми беше достатъчна, въпреки всичките й грижи.
. Бях щастлива до 4 години. Годините м/у 4-тата и 6-тата ми година, бяха много тегави и отегчителни. Всички деца в махалата ни ходеха на градина, аз мухлясвах самотна на улицата или пък излизах на разходка с баба ми и приятелките й . Чаках приятелите си на улицата към 17 ч. да се приберат от ДГ. Само че те уморени се прибираха и първо да ядат, после да се видят с мама и тати, и за мен не им оставаше време.
Не казвам, че баба не ме е гледала добре. Напротив - много съм й благодарна за грижите и безкрайно много я обичам, лека й пръст..., само че абсолютно не ми беше достатъчна, въпреки всичките й грижи.
Спала съм. На възглавницата имах слива. Ако
намеря снимката, ще я пусна. Лежа като бей.
намеря снимката, ще я пусна. Лежа като бей.
Сега си спомних. , пък в спалнята имаше Чебурашка над леглата... 
Ходих на детска градина и много обичах. Сутрин дърпах майка ми към детската, ама тя и без това бързаше за работа. Докато другите деца се влачеха като инатливи кутрета и плачеха до истински сополи, аз го правех това вечер - исках в детската градина да спя - сред мечета, кукли, малките столчета, изрисуваните стени с Ежко Бежко, Кума Лиса, калинки и разни други животинки
В предучилищната също страшно ми харесваше. Имах си гадже, което ходеше при моля другарката, за да ми подостри моливите, които аз нарочно чупех. И като се порежех на някой картон, Коко ме бинтоваше с кърпичка /едно време бяха едни такива носни, големи, на карета/
И бях шведско руса, къдрава, с къса престилка и моля другарката ме слагаше на едно столче другите да ме рисуват. Много се гордеех
Спомени...
В предучилищната също страшно ми харесваше. Имах си гадже, което ходеше при моля другарката, за да ми подостри моливите, които аз нарочно чупех. И като се порежех на някой картон, Коко ме бинтоваше с кърпичка /едно време бяха едни такива носни, големи, на карета/
И бях шведско руса, къдрава, с къса престилка и моля другарката ме слагаше на едно столче другите да ме рисуват. Много се гордеех
Спомени...
Не съм ходила на детска градина. Отраснах с децата от квартала, двамата ми братовчеди. ОТгледана съм от баба и дядо. живеехме в една къща. странното е, че не съм искала да ходя на детска градина -харесваше ми у дома.
После ме пуснаха на предучилищна - да се понауча малко да се държа като човек!
После ме пуснаха на предучилищна - да се понауча малко да се държа като човек!
И аз съм ходила и на ясла, и на детска градина. Тъй като се научих да чета много рано, си изкарвах страхотно в детската, четях си книжки, пеех си песнички, общувах си с децата... Летата бях или при баба на едното село или с леля и братовчедите на другото - жесток кеф.
Сега като се замисля, не мога да се сетя за нито един кофти спомен, свързан с детската или яслата, значи съм си била екстра
Сега като се замисля, не мога да се сетя за нито един кофти спомен, свързан с детската или яслата, значи съм си била екстра
Ходех на градина , но с рев!
Избягах през кухнята на градината, нямаше никой, скочих от един нисък прозорец и бегом в работата на майка ми при нея. Добре че беше на близо. Пресякох само няколко улици и 3 шосета Всички като ме видяха си изкараха акъла, а после ... не ми се мисли. Била съм някъде към 4-годишна. Та когато избягах за първи път, направо ме счупиха от бой - всеки, който реши да ме пердаши го направи. У нас - родителите, в градината - учителките и лелките по ред. Та по този случай после избягах още 7-8 пъти
На края вдигнаха ръце от мен защото се разболях от рев и от инат и ме изпратиха при баба ми. Там престоях някое време, докато тръгнах на предучилищна забавачка. Чувствах се безкрайно самотна. Все се чудех, защо родителите не обичат децата си и не ги искат, та ги пращат на градини и при бабите им В забавачката пак избягах, но само веднъж - вече бях пораснала и не ми беше интересно да бягам Обаче мразех градината до дъното на душата си Моят син също е ходил на градина. Точно той твърдеше, че "моята Голгота е детската градина" , а също и "толкова съм самотен в този зверилник"
Той също я мразеше много. Добре, че не знае каква точно Голгота беше градината за мен на тази възраст, както и какви съм ги вършила там
Ходех на градина , но с рев!
Избягах през кухнята на градината, нямаше никой, скочих от един нисък прозорец и бегом в работата на майка ми при нея. Добре че беше на близо. Пресякох само няколко улици и 3 шосета Всички като ме видяха си изкараха акъла, а после ... не ми се мисли. Била съм някъде към 4-годишна. Та когато избягах за първи път, направо ме счупиха от бой - всеки, който реши да ме пердаши го направи. У нас - родителите, в градината - учителките и лелките по ред. Та по този случай после избягах още 7-8 пъти
На края вдигнаха ръце от мен защото се разболях от рев и от инат и ме изпратиха при баба ми. Там престоях някое време, докато тръгнах на предучилищна забавачка. Чувствах се безкрайно самотна. Все се чудех, защо родителите не обичат децата си и не ги искат, та ги пращат на градини и при бабите им В забавачката пак избягах, но само веднъж - вече бях пораснала и не ми беше интересно да бягам Обаче мразех градината до дъното на душата си Моят син също е ходил на градина. Точно той твърдеше, че "моята Голгота е детската градина" , а също и "толкова съм самотен в този зверилник"
Той също я мразеше много. Добре, че не знае каква точно Голгота беше градината за мен на тази възраст, както и какви съм ги вършила там Ти си била голям авантюрист!
И моята сестра бягаше сравнително редовно от детска, но тя беше на 2 къщи от нас, в така обсъжданата Овча купел, така че не беше опасно. Но това, което си правила ти, доказва колко смел може да бъде човек, когато не осъзнава опасностите, които го дебнат. А лафовете на сина ти влизат в моя Златен фонд 
Не съм ходила на детска градина, гледаше ме баба ми. Майка ми искаше да ме запише, но не й дадоха, сигурно е нямало места. Ходила съм на полудневна английска забавачница две години, преди да започна училище. Много добре си спомням, че аз имах голямо желание да ходя на градина. Едно дете съм и умирах от скука вкъщи, нямаше с кого да си играя. От английската забавачница имам чудесни спомени.
Не съм ходила на градина, за което безкрайно съжалявам. "Гледана" съм от баба си...отстрани. На моменти не знаеше и къде скитам из града(Добрич- не е много малък, особено в очите на малко дете). Мама винаги ме е заварвала в къщо- с едно - две изключения- та така и не разбра как ме "гледат". Къде яла, къде - не. Да не говорим за научаването на нещо полезно. Дет` се вика- на улицата живеех- за деца, живеещи в къща, а не апартамент това е просто задължително. "Живеех" през деня повече в комшиите, и там ядях, отколкото при поверената ми баба. Когато отидох в първи клас, бях аутсайдер. Децата от класа ми бяха завършили заедно детската градина и вече се познаваха. Дори предучилищната не ми помогна да направя преход. До края на трети клас бях хиперактивно, отхвърлено, недооценено маймунче. Другите бяха "чувствителни", ако плачеха, аз бях"ревяща от инат", "ревяща артистка". От мен не трябваше нищо да излезе според учителката от първи до четвърти клас ( която незнайно защо аз обожавах). Дойде четвърти клас, и "попаднах на хора", но това е една друга тема. Мисълта ми беше, че процеса на социализация при дете непосещавало датска градина е доста закъснял в първи клас. Ако баба ми ме гледаше както би трябвало може би всичко щеше да е ОК. Сега като родител виждам нещата по друг, аналитичен начин. Тогава бях щастлива, безгрижна- сега си давам сметка, че освен самостоятелна съм била и много самотна. Абе много може да се пише за това...
Йос, разстроих се
Ходила съм на ясла и градина. Мама беше в съседната яслена група и ми беше много гот. Като тръгнах на училище, тя се премести в лекарския кабинет в моето училище
В градината също беше много хубаво, помня с любов другарката Димитрова, която сега е учителка на момиченцето на Сакри
Пазя добри спомени от градината, за това записах и моето дете. М/у другото той е в една група с двете си първи братовчедки и се надявам, че не се чувства изоставен
Ходила съм на ясла и градина. Мама беше в съседната яслена група и ми беше много гот. Като тръгнах на училище, тя се премести в лекарския кабинет в моето училище
В градината също беше много хубаво, помня с любов другарката Димитрова, която сега е учителка на момиченцето на Сакри
Пазя добри спомени от градината, за това записах и моето дете. М/у другото той е в една група с двете си първи братовчедки и се надявам, че не се чувства изоставен
Да, и на ясла, и на градина. Нямам лоши спомени, имам останали някакви смътни спомени за опитите ми да свикна с децата- в четвърта група вече твърдо бях решила, че ще се оженя за Тошко, но Магда Скубачката ми го открадна, защото най-безстрашно се превърташе на най-високия лост в градината и въобще можеше ефектно да прилича внимание. Спомням си как една учителка стажантка реши да ни приспива... като ни свиреше до главите с акордеон, фалшиво. Аз бях кротко и добро дете и учителките ме харесваха. Леля Минка беше вечно усмихната. "Другарката" Асса и до ден днешен си ме спомня, срещахме се в квартала.
Аз пък ходех много дълго на градина, дори и предучилищната изкарах там, защото баба ми още работеше и не можеше да ме гледа. Много, ама много мразех детската градина, защото ме караха да ям, а аз бях злояда, и до ден днешен съм такава, и ненавиждам някой да ме кара насила да ям, а и защото там имаше следобеден сън, а аз не можех да спя следобед.
Ходих на градина и всеки ден молех мама да ме спре, висях на оградата (тя е точно срещу нас) и чаках да мине и я карах да ме вземе... и тя накрая се предаде и последната година ме прати на полудневна английска забавачка, където си беше супер. Деца, реснички, игри - никой не ме караше насила да ям и да спя. И на балет ме водеше, ама там ни се караха и не беше толкова хубаво чак.
Сега обаче, когато казах, че ще пращам Ирина на градина (моята - все още е точно срещу нас), майка ми беше против тези "социалистически" форми за масово отглеждане на деца. И когато малко по-късно реших да спра Ирина от градината, майка ми ме подкрепи.
Сега обаче, когато казах, че ще пращам Ирина на градина (моята - все още е точно срещу нас), майка ми беше против тези "социалистически" форми за масово отглеждане на деца. И когато малко по-късно реших да спра Ирина от градината, майка ми ме подкрепи.
Да, и на ясла, и на градина. Нямам лоши спомени, имам останали някакви смътни спомени за опитите ми да свикна с децата- в четвърта група вече твърдо бях решила, че ще се оженя за Тошко, но Магда Скубачката ми го открадна, защото най-безстрашно се превърташе на най-високия лост в градината и въобще можеше ефектно да прилича внимание. Спомням си как една учителка стажантка реши да ни приспива... като ни свиреше до главите с акордеон, фалшиво. Аз бях кротко и добро дете и учителките ме харесваха. Леля Минка беше вечно усмихната. "Другарката" Асса и до ден днешен си ме спомня, срещахме се в квартала.
Ходила съм на всичко - и на ясла, и на градина, и на предучилищна. И понеже бабите бяха заети, а и в един град с нас, неучебното време за мен беше скука.
А това за отглеждането от дядовци не е вярно. Пред очите ми всеки ден е един дядо, които в момента отглежда 3-то внуче. (като започне от 3м. и до градинска възраст, ноооо, повтарям отглежда, а не възпитава
.Моля да се има впредвид!)
И моля да ми простите за оф-а
Мяу, ако следиш темата, моля те разчисти си кутията, не мога да се свържа с теб повече от 2 седмици!
А това за отглеждането от дядовци не е вярно. Пред очите ми всеки ден е един дядо, които в момента отглежда 3-то внуче. (като започне от 3м. и до градинска възраст, ноооо, повтарям отглежда, а не възпитава
.Моля да се има впредвид!)И моля да ми простите за оф-а
Мяу, ако следиш темата, моля те разчисти си кутията, не мога да се свържа с теб повече от 2 седмици!
При мен от всичко по малко.
Записали са ме на детска ясла на 2,5 г, която съм понасяла доста трудно и с много рев. На 3 години са ме прехвърлили в градината и там вече е настана истинската драма. Имахме една "невероятна другакрка", която смяташе че децата са някакъв вид тухли четворки и трябва да стоят подредени под оградата Тормозеше ни ужасно. Това са най- най- най-- гадните спомени в живота ми. А тя особено мразеше мен. В резултат на непрекъснатия тормоз започнах да повръщам всяка сутрин преди да влеза в градината. Това е продължило около година след което съм направила нещо като язва и се е наложило да ме отпишат. Едеята е била да ме гледат двете баби, които точно тогава са се пенсионирали. И двете починаха 6 месеца по- късно. Половин година се гледах сама до обяд, а майка ми работеше на половин работен ден, като за останалата си беше пуснала неплатен отпуск. СЕга като се замисля, не бих оставила 4 годишното си дете в къщи само каквото и да става, но времената са други, а тя тогава наистина не е имала кой знае какъв избор:( После ме записаха на предучилищна и на 6 години тръгнах на училище.
Записали са ме на детска ясла на 2,5 г, която съм понасяла доста трудно и с много рев. На 3 години са ме прехвърлили в градината и там вече е настана истинската драма. Имахме една "невероятна другакрка", която смяташе че децата са някакъв вид тухли четворки и трябва да стоят подредени под оградата
Тормозеше ни ужасно. Това са най- най- най-- гадните спомени в живота ми. А тя особено мразеше мен. В резултат на непрекъснатия тормоз започнах да повръщам всяка сутрин преди да влеза в градината. Това е продължило около година след което съм направила нещо като язва и се е наложило да ме отпишат. Едеята е била да ме гледат двете баби, които точно тогава са се пенсионирали. И двете починаха 6 месеца по- късно. Половин година се гледах сама до обяд, а майка ми работеше на половин работен ден, като за останалата си беше пуснала неплатен отпуск. СЕга като се замисля, не бих оставила 4 годишното си дете в къщи само каквото и да става, но времената са други, а тя тогава наистина не е имала кой знае какъв избор:( После ме записаха на предучилищна и на 6 години тръгнах на училище. 
При баба живях 4 години. На нашите им ходех на гости. Като дийде време за предучилищната ме взеха. Иначе имах голям мерах ученичка да бъда и "с рейса" да ходя на школо. Все мрънках на баба и тя понякога ме водеше в дет. градина на село. Но не ме оставяше дълго, че се напишквах и много боледувах.
Ама бяхя едни мерациии От мерак тръгнах брат ми да прибирам от ясла един ден и се загубих.
Ама бяхя едни мерациии
От мерак тръгнах брат ми да прибирам от ясла един ден и се загубих.