Каква предучилищна форма сте завършили 
- Публикувана: 6 апр. 2007, 10:13 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2007, 23:30 ч.
Ходили/неходили на ДГ, отчетна тема!
Ходех на градина , но с рев!
Избягах през кухнята на градината, нямаше никой, скочих от един нисък прозорец и бегом в работата на майка ми при нея. Добре че беше на близо. Пресякох само няколко улици и 3 шосета 
Всички като ме видяха си изкараха акъла, а после ... не ми се мисли. Била съм някъде към 4-годишна. Та когато избягах за първи път, направо ме счупиха от бой - всеки, който реши да ме пердаши го направи. У нас - родителите, в градината - учителките и лелките по ред. Та по този случай после избягах още 7-8 пъти
На края вдигнаха ръце от мен защото се разболях от рев и от инат и ме изпратиха при баба ми. Там престоях някое време, докато тръгнах на предучилищна забавачка. Чувствах се безкрайно самотна. Все се чудех, защо родителите не обичат децата си и не ги искат, та ги пращат на градини и при бабите им 
В забавачката пак избягах, но само веднъж - вече бях пораснала и не ми беше интересно да бягам Обаче мразех градината до дъното на душата си 
Моят син също е ходил на градина. Точно той твърдеше, че "моята Голгота е детската градина" , а също и "толкова съм самотен в този зверилник"
Той също я мразеше много. Добре, че не знае каква точно Голгота беше градината за мен на тази възраст, както и какви съм ги вършила там 
Ходех на градина , но с рев!
Избягах през кухнята на градината, нямаше никой, скочих от един нисък прозорец и бегом в работата на майка ми при нея. Добре че беше на близо. Пресякох само няколко улици и 3 шосета Всички като ме видяха си изкараха акъла, а после ... не ми се мисли. Била съм някъде към 4-годишна. Та когато избягах за първи път, направо ме счупиха от бой - всеки, който реши да ме пердаши го направи. У нас - родителите, в градината - учителките и лелките по ред. Та по този случай после избягах още 7-8 пъти
На края вдигнаха ръце от мен защото се разболях от рев и от инат и ме изпратиха при баба ми. Там престоях някое време, докато тръгнах на предучилищна забавачка. Чувствах се безкрайно самотна. Все се чудех, защо родителите не обичат децата си и не ги искат, та ги пращат на градини и при бабите им В забавачката пак избягах, но само веднъж - вече бях пораснала и не ми беше интересно да бягам Обаче мразех градината до дъното на душата си Моят син също е ходил на градина. Точно той твърдеше, че "моята Голгота е детската градина" , а също и "толкова съм самотен в този зверилник"
Той също я мразеше много. Добре, че не знае каква точно Голгота беше градината за мен на тази възраст, както и какви съм ги вършила там Ти си била голям авантюрист!
И моята сестра бягаше сравнително редовно от детска, но тя беше на 2 къщи от нас, в така обсъжданата Овча купел, така че не беше опасно. Но това, което си правила ти, доказва колко смел може да бъде човек, когато не осъзнава опасностите, които го дебнат. А лафовете на сина ти влизат в моя Златен фонд 
Не съм ходила на детска градина, гледаше ме баба ми. Майка ми искаше да ме запише, но не й дадоха, сигурно е нямало места. Ходила съм на полудневна английска забавачница две години, преди да започна училище. Много добре си спомням, че аз имах голямо желание да ходя на градина. Едно дете съм и умирах от скука вкъщи, нямаше с кого да си играя. От английската забавачница имам чудесни спомени.
Не съм ходила на градина, за което безкрайно съжалявам. "Гледана" съм от баба си...отстрани. На моменти не знаеше и къде скитам из града(Добрич- не е много малък, особено в очите на малко дете). Мама винаги ме е заварвала в къщо- с едно - две изключения- та така и не разбра как ме "гледат". Къде яла, къде - не. Да не говорим за научаването на нещо полезно. Дет` се вика- на улицата живеех- за деца, живеещи в къща, а не апартамент това е просто задължително. "Живеех" през деня повече в комшиите, и там ядях, отколкото при поверената ми баба. Когато отидох в първи клас, бях аутсайдер. Децата от класа ми бяха завършили заедно детската градина и вече се познаваха. Дори предучилищната не ми помогна да направя преход. До края на трети клас бях хиперактивно, отхвърлено, недооценено маймунче. Другите бяха "чувствителни", ако плачеха, аз бях"ревяща от инат", "ревяща артистка". От мен не трябваше нищо да излезе според учителката от първи до четвърти клас ( която незнайно защо аз обожавах). Дойде четвърти клас, и "попаднах на хора", но това е една друга тема. Мисълта ми беше, че процеса на социализация при дете непосещавало датска градина е доста закъснял в първи клас. Ако баба ми ме гледаше както би трябвало може би всичко щеше да е ОК. Сега като родител виждам нещата по друг, аналитичен начин. Тогава бях щастлива, безгрижна- сега си давам сметка, че освен самостоятелна съм била и много самотна. Абе много може да се пише за това...
Йос, разстроих се 
Ходила съм на ясла и градина. Мама беше в съседната яслена група и ми беше много гот. Като тръгнах на училище, тя се премести в лекарския кабинет в моето училище
В градината също беше много хубаво, помня с любов другарката Димитрова, която сега е учителка на момиченцето на Сакри
Пазя добри спомени от градината, за това записах и моето дете. М/у другото той е в една група с двете си първи братовчедки и се надявам, че не се чувства изоставен
Ходила съм на ясла и градина. Мама беше в съседната яслена група и ми беше много гот. Като тръгнах на училище, тя се премести в лекарския кабинет в моето училище
В градината също беше много хубаво, помня с любов другарката Димитрова, която сега е учителка на момиченцето на Сакри
Пазя добри спомени от градината, за това записах и моето дете. М/у другото той е в една група с двете си първи братовчедки и се надявам, че не се чувства изоставен
Да, и на ясла, и на градина. Нямам лоши спомени, имам останали някакви смътни спомени за опитите ми да свикна с децата- в четвърта група вече твърдо бях решила, че ще се оженя за Тошко, но Магда Скубачката ми го открадна, защото най-безстрашно се превърташе на най-високия лост в градината и въобще можеше ефектно да прилича внимание. Спомням си как една учителка стажантка реши да ни приспива... като ни свиреше до главите с акордеон, фалшиво. Аз бях кротко и добро дете и учителките ме харесваха. Леля Минка беше вечно усмихната. "Другарката" Асса и до ден днешен си ме спомня, срещахме се в квартала.
Препоръчани теми