И на мен да ми го бяха казали преди да ми се случи и аз нямаще да повярвам. Раждах в Шейново и след като цяла нощ не можах да получа разкритие повече от 6 см, ме закараха в операционната. Вкараха ми епидурална упойка и след 10-на минути започнаха. Аз им казах, че усещам всичко и че ме боли", те ми отвърнаха "Тихо, че пречиш на доктора". Вила съм като куче на операционната маса, а анестезиолога ми вика"Потрай да извадим бебето и ще те приспя". Ревейки стисках зъби само и само да си видя бебето живо и здраво. Искараха го, намерих сили да го целуна и погаля, вкараха ми в системата някаква упойка, която щяла да ме приспи. Тя също не ме хвана. Продължавах да вия, докато ме събираха и шиха. Нямам идея колко е продължила цялата операция, но на мен ми се стори, че е протекла с часове. Вкараха ме в реанимация, а аз с две току що бити упойки не мога да заспя. Не заспах до късния следобед.
Все още като се връщам назад не мога да си обясня защо се получи така, но това е цялата истина. Не беше раждането, което очаквах и за да не ми остане като болезнано лош спомен, си мисля само за момента, в който чух най-прекрасния звук в живота си - плачът на моята малка принцеса.
За теб лъжа, за мен истина!!!