- Публикувана: 6 апр. 2007, 16:08 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2007, 17:20 ч.
Сексуално насилие
Слава Богу, не съм била изнасилвана. Разни малки тормозчета е имало, но друго по-сериозно - не. Някакъв човек на улицата, посред бял ден, упорито твърдеше, че ме бил познавал и съм работела в района в областта на енергетиката 
Аз му казвам, че бърка, защото още съм ученичка. А оня: "Е, като сте ученичка, да не би да нямате свободно време за по едно кафе?". На около 30 години беше човекът, може и по-млад, уж нормално изглеждаше, ама тръгна да ме следи, като се изпарих от мястото, без да му дам отговор. Добре че се забих в една тълпа, та ме изгуби. И в училище, като бях на 16, двама мои съученици заключиха вратата на класната стая, после взеха да ме гонят по чиновете...бррр...а с тях бяхме първи дружки...после ме хванаха в един ъгъл, аз ги ритах, хапах, ама те...усетиха се какво правят, та само ме целунаха по бузата и се извиниха 
Понякога на мъжете/момчетата им става нещо, явно...
Виж, познавам момичета, които отявлено си го търсят...не съм съгласна, че жената не може да е виновна, донякъде. Изверги и извратеняци - много, самото деяние е отвратително унизително...и въпреки това съм виждала момичета, които със самото си поведение предизвикват това. Съзнателно. И то момичета на моята възраст, съвсем млади, значи...
Аз му казвам, че бърка, защото още съм ученичка. А оня: "Е, като сте ученичка, да не би да нямате свободно време за по едно кафе?". На около 30 години беше човекът, може и по-млад, уж нормално изглеждаше, ама тръгна да ме следи, като се изпарих от мястото, без да му дам отговор. Добре че се забих в една тълпа, та ме изгуби. И в училище, като бях на 16, двама мои съученици заключиха вратата на класната стая, после взеха да ме гонят по чиновете...бррр...а с тях бяхме първи дружки...после ме хванаха в един ъгъл, аз ги ритах, хапах, ама те...усетиха се какво правят, та само ме целунаха по бузата и се извиниха Понякога на мъжете/момчетата им става нещо, явно... Виж, познавам момичета, които отявлено си го търсят...не съм съгласна, че жената не може да е виновна, донякъде. Изверги и извратеняци - много, самото деяние е отвратително унизително...и въпреки това съм виждала момичета, които със самото си поведение предизвикват това. Съзнателно. И то момичета на моята възраст, съвсем млади, значи...
С тази тема какво всъщност се цели?
И това, което малко хора си дават сметка - колко много жени всъщност са жертва на сексуално насилие. Не бих казала, че съм изненадана от резултатите в анкетата - акива цифри цитират чужди проучвания също. Това е голата истина - приблизително 3 от 5 жени са жертви на някакъв вид сексуално насилие. Нямах никакво желание да конкретизирам вида насилие или степента му, мисля, че е ясно защо.
Това са неща, за които трябва да се говори. Спокойно и открито. Според мен - това е част от превенцията.
Докато битува мисленето, че това са неща, които се случват на някоя друга, която вероятно "си го е просела" - такива ще са резултатите.
...
Това са неща, за които трябва да се говори. Спокойно и открито. Според мен - това е част от превенцията.
Докато битува мисленето, че това са неща, които се случват на някоя друга, която вероятно "си го е просела" - такива ще са резултатите.
Това са неща, за които трябва да се говори. Спокойно и открито. Според мен - това е част от превенцията.
Докато битува мисленето, че това са неща, които се случват на някоя друга, която вероятно "си го е просела" - такива ще са резултатите.
Абсолютно съм съгласна.
Да, била съм. Не опит за изнасилване, но тормоз - да. Когато аз съм го провокирала, не го броя. Но съм била и без никаква вина. Нормално е. Светът е такъв 
В интерес на истината никога не съм смятала, че една жена може да си проси изнасилване или тормоз... Това изказване звучи доста повърхностно
Наистина трябва да се говори за тези проблеми, за да бъдат решени. Като тийнейджърка попаднах в кофти ситуация (така да се каже) от която се травмирах ужасно. Дори се чудех дали да споделям на майка ми. Но споделих и с баща ми направиха всичко възможно да изляза от стресовата ситуация. Сега не говоря за това не, защото го крия, или се срамувам, а защото по този начин го забравям...
А иначе, "любвеобвилните" чичковци в автобусите, или ексхибиционистите по парковете изобщо не ги броя за насилие, даже са ми смешни. Но с тях съм се справяла без проблем, за това!
Жертвите на сексуално насилие винаги остават такива.Така че моят отговор не е "Да,била съм" а е "Да,аз СЪМ жертва на сексуално насилие " За съжаление. И също така за съжаление не казах на майка си и баща си,което ми донесе жестока травма,можеха да ми помогнат със сигурност.И аз не го бях предизвикала с ни-щи-чко !
Но се случи.И с годините просто заживях с това.Винаги ще страдам,но приемам че такава е съдбата ми и точка.
И също така за съжаление не казах на майка си и баща си,което ми донесе жестока травма,можеха да ми помогнат със сигурност.И аз не го бях предизвикала с ни-щи-чко !Но се случи.И с годините просто заживях с това.Винаги ще страдам,но приемам че такава е съдбата ми и точка.
Докато битува мисленето, че това са неща, които се случват на някоя друга, която вероятно "си го е просела" - такива ще са резултатите.
подкепям мнениетона Бу
Коя е другата тема
За резултатите не се у4удвам,но някой жени предпо4ита да не споделят и да не коментират.
А в пове4ето случай,дори и не съдят извършителя-поради страх да не им се слу4и нещо.....
дайте линк за другата тема
Жертва съм на изнасилване и познавам доста жени, които са тормозени сексуално.
Нямам проблем да говоря или да се сещам за това - дори мислех да пускам подобна тема. Не мога да си обясня как и защо, но изнасилването сякаш не ми е нанесло големи психически травми. След него не се отдръпнах от мъжете, нито загубих доверие към тях...
Късметът в моя случай може би е, че, все пак, не бях брутално изнасилена от някой непознат на улицата. Случи се с познат човек, когото мислех за приятел. Бях на 15 години.
Ако говорим за моята вина, може би я има. Не съм го предизвиквала или провокила, просто му отидох на гости - правила съм го неведнъж.
Та това е историята... Пак казвам, този насилствен акт не ми нанесе големи травми. Най-вероятно, защото не беше брутален. Всъщност този приятел искаше да сме заедно. Просто беше твърде настоятелен явно...
Не казах на родителите си какво е станало. Майка ми тогава лежеше в болница, беше между живота и смъртта. Баща ми пък не би понесъл подобно нещо. Нямах сърце да му кажа. Мисля, че постъпих правилно...
Нямам проблем да говоря или да се сещам за това - дори мислех да пускам подобна тема. Не мога да си обясня как и защо, но изнасилването сякаш не ми е нанесло големи психически травми. След него не се отдръпнах от мъжете, нито загубих доверие към тях...
Късметът в моя случай може би е, че, все пак, не бях брутално изнасилена от някой непознат на улицата. Случи се с познат човек, когото мислех за приятел. Бях на 15 години.
Ако говорим за моята вина, може би я има. Не съм го предизвиквала или провокила, просто му отидох на гости - правила съм го неведнъж.
Та това е историята... Пак казвам, този насилствен акт не ми нанесе големи травми. Най-вероятно, защото не беше брутален. Всъщност този приятел искаше да сме заедно. Просто беше твърде настоятелен явно...
Не казах на родителите си какво е станало. Майка ми тогава лежеше в болница, беше между живота и смъртта. Баща ми пък не би понесъл подобно нещо. Нямах сърце да му кажа. Мисля, че постъпих правилно...
През 97г бях изнасилена....тогава бях още дете...на 15г....Беше планувано и уговорено,за което си дадох сметка след това.Една комшиика ме викна на кафе и аз отидох,тя заклю4и портата на двора,а след това заклу4и и вратата на къщата.Ка4ихме се на 2-рия етаж на къщата/бяха под наем/и седнахме на по-кафе.След половин 4ас аз 4ух стъпки и я питам-мъжа ти е на работа нали,а и той се връщаше късно ве4ер.След малко в хола влезе комшията от блока който бе излязал преди месец от затвора....Ку4ката му с ку4ка в момента в който той влезе тя си взе детето и каза,4е отива да го къпе....Поне4их и аз да си тръгна веднага след нейното излизане от стаята,но можех ли...В момента в който станах изрода стана с мен,в този момент аз изтръпнах и се втурнах към вратата,но ме сграб4и и запо4на да ме налага.Виках,пищах,дърпах се,всеки път като си отворех устата ми я затваряха с удари.....бях завле4ена в друга стая в която бе проснат на земята един дюшек и имаше една камара буклуци....Устата ми бе запушена,ръцете ми вързани,а краката ми раз4екнати....Колко удари отнесох незнам,колко време продължи също незнам за мен бе цяла ве4ност.А онази парантия отвори вратта видя какво става и си излезе.......След като реши да ме пусне,по4наха едни заплахи и обиждания.Незнам как успях да се облека,но знам 4е дрехите ми бяха изпокъсани...Ве4е вси4ко приклу4и,а аз 4ака долу на първия етаж курвата да дойде да ми отклщ4и,защото вратта на къшата заклю4ена,а естествено и портата заклу4ена на двора.....
Помня само,4е както ми отклу4и аз побягнах през улицата пищейки и изпаднала в истерия,а комшиите ме срещаха и не доумяваха ужаса ми.....Всеки ме питаше какво и що.....Знам само 4е се строполих така пред вратата и така ме намериха...Знъняхме на полицията никой не вдигаше,тръгнахме да търсим патрулка-намерихме.Запо4на се едно обикаляне и преска4ане по терасите за да го хванат,защото той от терасата им запо4на да преска4а и да влиза на хората по апартаментите,накрая го хванаха във другия вход....Заведоха ме на съдебен да ме прегледа,имах с4упен нос и хиляди синини....А той изрода като го хванаха му разбиха муцуната с един голям камък,той зей в болницата,4е иска и той преглед......
След три години по съдилища и издрирването му,защото беше избягал и го пуснахаза национално идирване,най-накрая успяха да го бутнат на тъмно....Осъдиха го за 5 години и естествено той излезе по рано.Колко заплахи ми е пращал и от там думи нямам...
Какво преживях аз ли-дълго не ходех на у4илище,много пъти го заси4ах преди да го осъдят,а той ми се хилеше,едвам се прибирах и като го видех бягах,защото даже ми се заканваше,4е пак ще .......Ужаса който преживах,няма да го забравя никога,все още го преживявам.Макър,4е съм омъжена и сега като го срещна изпадам в истерия,краката ми се подкосяват и не мога да мръдна.Молех се на Бога да нямам моми4енце,слава богу ми се роди мом4е.Колко пъти съм мислела,ако родя моми4е-дали няма да търси на4ин 4рез детето да ми го върне.Това е 4овек който обявиха за рецидивист и от него може да се о4аква вси4ко.След 7 влизания в затвора той ве4е си го има като втори дом-и не му пука....
След месец имам светец.....все още сънувам кошмари...може би никога няма да се отърся от преживяното....
Не го пожелавам на никой,дори и на най-злия си враг...
ако щете вярвайте,но преди да излезе от затвора мислех да го зали4а от света.Имам връзките и хората даже бях говорила,оставаше ми само да дам адреса му....Размислих,но той рано или късно пак ще се върне на топло,само дано не изнасили някое друго моми4е
Има Господ и той гледа,моята съвест е 4иста.....Ще си намери майстора,дано да е по-скоро....
Помня само,4е както ми отклу4и аз побягнах през улицата пищейки и изпаднала в истерия,а комшиите ме срещаха и не доумяваха ужаса ми.....Всеки ме питаше какво и що.....Знам само 4е се строполих така пред вратата и така ме намериха...Знъняхме на полицията никой не вдигаше,тръгнахме да търсим патрулка-намерихме.Запо4на се едно обикаляне и преска4ане по терасите за да го хванат,защото той от терасата им запо4на да преска4а и да влиза на хората по апартаментите,накрая го хванаха във другия вход....Заведоха ме на съдебен да ме прегледа,имах с4упен нос и хиляди синини....А той изрода като го хванаха му разбиха муцуната с един голям камък,той зей в болницата,4е иска и той преглед......
След три години по съдилища и издрирването му,защото беше избягал и го пуснахаза национално идирване,най-накрая успяха да го бутнат на тъмно....Осъдиха го за 5 години и естествено той излезе по рано.Колко заплахи ми е пращал и от там думи нямам...
Какво преживях аз ли-дълго не ходех на у4илище,много пъти го заси4ах преди да го осъдят,а той ми се хилеше,едвам се прибирах и като го видех бягах,защото даже ми се заканваше,4е пак ще .......Ужаса който преживах,няма да го забравя никога,все още го преживявам.Макър,4е съм омъжена и сега като го срещна изпадам в истерия,краката ми се подкосяват и не мога да мръдна.Молех се на Бога да нямам моми4енце,слава богу ми се роди мом4е.Колко пъти съм мислела,ако родя моми4е-дали няма да търси на4ин 4рез детето да ми го върне.Това е 4овек който обявиха за рецидивист и от него може да се о4аква вси4ко.След 7 влизания в затвора той ве4е си го има като втори дом-и не му пука....
След месец имам светец.....все още сънувам кошмари...може би никога няма да се отърся от преживяното....
Не го пожелавам на никой,дори и на най-злия си враг...
ако щете вярвайте,но преди да излезе от затвора мислех да го зали4а от света.Имам връзките и хората даже бях говорила,оставаше ми само да дам адреса му....Размислих,но той рано или късно пак ще се върне на топло,само дано не изнасили някое друго моми4е
Има Господ и той гледа,моята съвест е 4иста.....Ще си намери майстора,дано да е по-скоро....
Само жертва на опит за изнасилване и блудство.
Първия път бях на 12 или 13 (не помня вече), добре оформена за възрастта си.
Един засукан батко слезе с мен от автобуса и ме помоли да съм му дадяла чаша вода.
Живеехме до спирката и аз будалата, се съгласих.
Нося му водата, а нашенкия ми скочи да ме мляска.
Добре, че влезе (неканена) комшийката от мансардата, та ме оттърва.
Така и не помня тя за какво влезе, без да звъни или почука, ама знам, че ми беше ангел-хранителя за момента.
Другата случка беше с братовчед ми. Малко по-късно от предната. Опитваше се да ме "образова".
Добре, че леля ми се прибра по-рано от представлението, та...
Работата ми в театъра беше свързана нонстоп със сексуални закачки, но си бяха премерено добродушни и не досаднонападателни. Иначе не бих търпяла. Понякога дори ми е било приятно, че ме намират привлекателна.
Мен би ме интересувало какви жени като физика стават жертви - засукани или закачалки за дрехи? С големи цици или шепичка сняг? И кое точно отключва истински животинския нагон в мъжете?
Първия път бях на 12 или 13 (не помня вече), добре оформена за възрастта си.
Един засукан батко слезе с мен от автобуса и ме помоли да съм му дадяла чаша вода.
Живеехме до спирката и аз будалата, се съгласих.
Нося му водата, а нашенкия ми скочи да ме мляска.
Добре, че влезе (неканена) комшийката от мансардата, та ме оттърва.
Така и не помня тя за какво влезе, без да звъни или почука, ама знам, че ми беше ангел-хранителя за момента.
Другата случка беше с братовчед ми. Малко по-късно от предната. Опитваше се да ме "образова".
Добре, че леля ми се прибра по-рано от представлението, та...
Работата ми в театъра беше свързана нонстоп със сексуални закачки, но си бяха премерено добродушни и не досаднонападателни. Иначе не бих търпяла. Понякога дори ми е било приятно, че ме намират привлекателна.
Мен би ме интересувало какви жени като физика стават жертви - засукани или закачалки за дрехи? С големи цици или шепичка сняг? И кое точно отключва истински животинския нагон в мъжете?
ххххх, думи нямам след твоя разказ. Както и след като четох една предишна тема за изнасилванията и тази също. ххххх, а за съседката нямаше ли последствия като съучастничка? А за това че не се е притекла на помощ на изпаднал в беда? Само не ми казвай, че тя се е отървала ей така!
При мен лично имаше само опит за изнасилване, но се отървах само с уплахата.
А изречението, че някоя си го е търсила направо ме кара да подскачам като ужилена. Нищо и никой не може да ме убеди, че някой има основание да насили сексуално някоя жена. То така може да кажем, че някои си търсят и боя или пък да бъдат убити! Не, от дъното на сърцето си се отвращавам от подобни изказвания, които карат жертвите на такива ужасни деяния да се чувстват виновни.
При мен лично имаше само опит за изнасилване, но се отървах само с уплахата.
А изречението, че някоя си го е търсила направо ме кара да подскачам като ужилена. Нищо и никой не може да ме убеди, че някой има основание да насили сексуално някоя жена. То така може да кажем, че някои си търсят и боя или пък да бъдат убити! Не, от дъното на сърцето си се отвращавам от подобни изказвания, които карат жертвите на такива ужасни деяния да се чувстват виновни.
