Това е най яката среща на света, като я видях се разревах от кеф, хем се смея, хем рева..... 
- Публикувана: 8 апр. 2007, 22:04 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2007, 20:23 ч.
Първа среща с Бебо!
Беше невероятно. Очаквах дъщеря, а се роди син. С големи тъмни очи (да, още от първия миг нямаше никакво съмнение, че ще бъдат кафяви!), с черна косичка, с леко сплескано от раждането носле и ... гладен като вълк. Роди се в 10.30 сутринта, а когато в 13,00 часа ми казаха да пробвам да го кърмя, макар че едва ли щял да яде, той започна така силно да суче, като че ли му беше за последен път. И през цялото време ме гледаше в очите. Не знам дали изобщо ме виждаше тогава, но знам, че никога преди това не бях изпитвала по-силна обич към никого друг. Това беше първата ми среща с мое дете. И Господ ми дари още... 
Благодаря ти, Боже. По-сладка радост от тази няма. Дано всички жени на света я изпитат поне веднъж.
Благодаря ти, Боже. По-сладка радост от тази няма. Дано всички жени на света я изпитат поне веднъж. 
Раждах секцио с пълна упойка. Лекарят каза, че трябва да ми покажат бебето. И аз чакам, чакам, никой не ми я носи. Това беше най-дългото чакане в живота ми. Когато най-накрая ми я донесоха за първи път 6 часа след раждането бях направо изумена. Очаквах някакво маймунче, а тя беше най-красивото бебе на света. Само това повтарях: "Боже, колко е красива" и не вярвах на очите си. После пусках СМС-та на познатите си: "бебе Боряна 3500, 50см. и е много красива".
Сега като гледам снимките от раждането си мисля, че е съвсем нормална за новородена, но тогава я гледах с други очи. Толкова ми става смешно като се сетя.
Сега като гледам снимките от раждането си мисля, че е съвсем нормална за новородена, но тогава я гледах с други очи. Толкова ми става смешно като се сетя.
Аз още доста имам да покачакам до нашата първа среща, но исках да кажа, че вашите истории много ми харесаха. 
С приятеля ми много искахме бебе и тази бременност е планирана. Но когато забременях хич и не можех да осъзная, че наистина ще имаме бебе, даже и не можех да си го представя. Общо взето интересувах се само за самата бременност, казах си, че има време да чета за бебетата след раждане. Даже взех да се плаша дали наистина ще го обичам това дете....
От една-две седмици обаче, може би ми дойде някакво майчинско чувство сега чета материали за новородени, за кърмене, искам да бъда най-добрата майка и си го представям бебо. И това ме прави много, ама много щастлива!
Знам, че бебето започва да чува след 15 г.с. и си бях казала, че трябва да му говоря, но още не мога обаче. Даже не мога и мамо да му кажа. При приятеля ми е по-лесно, колкото и странно да ми се струва.
Бях преди един месец на преглед без него и му донесох снимката от ехографа и той веднага каза "На татко бебето..." и му се насълзиха очите. И така той от сега няма никакви проблеми и си "таткосва". 
С приятеля ми много искахме бебе и тази бременност е планирана. Но когато забременях хич и не можех да осъзная, че наистина ще имаме бебе, даже и не можех да си го представя. Общо взето интересувах се само за самата бременност, казах си, че има време да чета за бебетата след раждане. Даже взех да се плаша дали наистина ще го обичам това дете....
От една-две седмици обаче, може би ми дойде някакво майчинско чувство сега чета материали за новородени, за кърмене, искам да бъда най-добрата майка и си го представям бебо. И това ме прави много, ама много щастлива! Знам, че бебето започва да чува след 15 г.с. и си бях казала, че трябва да му говоря, но още не мога обаче. Даже не мога и мамо да му кажа. При приятеля ми е по-лесно, колкото и странно да ми се струва.
Бях преди един месец на преглед без него и му донесох снимката от ехографа и той веднага каза "На татко бебето..." и му се насълзиха очите. И така той от сега няма никакви проблеми и си "таткосва". 
Още отсега си говоря на бебето през корема на "мамо". Смешното беше преди 2 дни когато попитах мъжа ми как ще нарича бебето, ако е момче (имах предвид галено на името, което сме избрали), а той гордо отговори "на тати момчето".
Предполагам, че с всеки е индивидуално и най-вече зависи от това колко е чакано бебето. В друг случай ще изглежда смешно отстрани как мъжа ми се прибира от работа и крещи, че таткото се е прибрал.
Още по-смешно е, че сестра ми (която е с 15 год по-голяма) вече 2 пъти ми изпраща смс-и, които са адресирани до бебето: "как е на леля запетайката и т.н."
Предполагам, че с всеки е индивидуално и най-вече зависи от това колко е чакано бебето. В друг случай ще изглежда смешно отстрани как мъжа ми се прибира от работа и крещи, че таткото се е прибрал.
Още по-смешно е, че сестра ми (която е с 15 год по-голяма) вече 2 пъти ми изпраща смс-и, които са адресирани до бебето: "как е на леля запетайката и т.н."
Когато видях малката за пръв път след раждането и аз в началото се поизплаших, че не знам как да я държа, какво да правя с нея. След първите 15 минути с нея имах чувството, че бебка винаги е била част от моя живот. Но не си спомням дали веднага й казах думата мамо. Просто я галех и очите ми се пълнеха със сълзи.Това беше един незабравим миг в моя живот.
На първата и среща когато ми я оставих на гърдите и казах "Здравей миличка! " .Тя имаше най-големите и сериозни очи на света и спря да плаче , а просто ме гледаше.
После я видях вечерта в неоантологията облечена , изкъпана ..но не можех да я прегърна , а копнеех за този миг още от както акушерката я отнесе.Плачех , галех я по ръчичките , говорех и и така докато минаха 6 дни и тя се оправи.Донесоха ми я и аз гушкайки и повтарях :"Обичам те ! Обичам те ! Обичам те ! " и бях благодарна на Бог че най-после сме заедно и всичко е наред ! Никога няма да забравя тези чувства!
После я видях вечерта в неоантологията облечена , изкъпана ..но не можех да я прегърна , а копнеех за този миг още от както акушерката я отнесе.Плачех , галех я по ръчичките , говорех и и така докато минаха 6 дни и тя се оправи.Донесоха ми я и аз гушкайки и повтарях :"Обичам те ! Обичам те ! Обичам те ! " и бях благодарна на Бог че най-после сме заедно и всичко е наред ! Никога няма да забравя тези чувства!
За първи път като видях дъщеря си се чувствах страно направо не бях на себеси, но с времето свикнах с мисълта че си имам една малка принцеска.Отначало дори ме беше страх да я пипна дан вземе да се счупи
Аз свикнах, нямах проблем с "приобщаването" ако изобщо може да се нарече така. Поне що се отнася да му се почувствам като майка. Иначе първите 2 дни в родилното и аз се страхувах да го докосна и се чудех на акушерката как го мие, повива и облича, а аз само го пипах с една ръка по крачето.
И на мен майчинското чувство ми се появи много късно. Най-емоционална бях веднага след раждането, когато я повиха и сложиха на гърдите ми. Беше такава беличка и с такава голяма косица и сини очета - не спеше, а гледаше и си мълчеше. Беше ми много хубаво и ми се стори много красива. В родилния дом сякаш бях влязла в ролята на майка, но когато се върнахме вкъщи започна следродилната ми депресия и имаше моменти, в които я мразех, особено когато плачеше и аз не можех да разбера защо. Да, колкото и ужасно да звучи, това е истината.
С времето и с нейното "очовечаване", все повече осъзнавах, че това е моето дете, съществото, около което ще се върти живота ми отсега нататък и я обичам все повече и повече! Иначе, понеже имам по-малка сестра, дълго време виках на бебето - "на кака милото", ама то и майка ми й викаше"маменце", така че всичко си беше ОК!
С времето и с нейното "очовечаване", все повече осъзнавах, че това е моето дете, съществото, около което ще се върти живота ми отсега нататък и я обичам все повече и повече! Иначе, понеже имам по-малка сестра, дълго време виках на бебето - "на кака милото", ама то и майка ми й викаше"маменце", така че всичко си беше ОК!
Но тя беше бебето с най-дълга коса, много добре оформена и чистичка! Голямата кукла на мама!!! 
Когато ми показаха за малко Рая след операцията, вече беше измита и облечена. Започнаха да ми я носят от следващия ден и си я разглеждах с голям интерес и любопитство. По-силни чувства към моето мъниче усетих след 3-4 дена. Но когато баща й я гушна за първи път в деня след раждането й, го усетих как трепери от вълнение, а аз щях да се просълзя
Любов от пръв поглед!!! - Това беше положението.
Видях я в момента, в който излезе от мен.
Още беше на пъпната връв и не беше изплакала, само махаше с ръчички, сякаш още плува.
Толкова красива, толкова нежна и крехка, толкова миличка... Такава любов трудно мога да сравня с нещо друго-изпълних се с неописуем букет от чувства, като постоянно си повтарях наум: "МОята първа рожбичка, моята рожбичка, аз си я родих! Тя си е моя, наша, единствена, прекрасна... и т.н."
Поисках да ми я дадат както беше така на пъпната връв да си я помилвам, все още неизмита.
Така както е излязла от мен, така си я нагушках, беше много мило и незабравимо.
А когато ми я донесоха изкъпана и повита, с бананова шапчица за първото кърмене ми се стори още по-красива.
Най-силното майчинско чувство обаче ми дойде с първото кърмене.
Както беше казал някой по-горе, не знаех дали ме вижда или не, но ме гледаше в очите, докато суче от мен и аз я гледах и преливах от щастие , не можех да повярвам , че има чак толкова прекрасно чувство.
Магия, истинска магия е да имаш бебе!!! Никога не съм подозирала, че ще изпитам такива майчински чувства. Бях съвсем друг човек преди. А това дете ме промени - и то положително!
На всеки пожелавам такава първа среща.
Видях я в момента, в който излезе от мен.
Още беше на пъпната връв и не беше изплакала, само махаше с ръчички, сякаш още плува.
Толкова красива, толкова нежна и крехка, толкова миличка... Такава любов трудно мога да сравня с нещо друго-изпълних се с неописуем букет от чувства, като постоянно си повтарях наум: "МОята първа рожбичка, моята рожбичка, аз си я родих! Тя си е моя, наша, единствена, прекрасна... и т.н."
Поисках да ми я дадат както беше така на пъпната връв да си я помилвам, все още неизмита.
Така както е излязла от мен, така си я нагушках, беше много мило и незабравимо.
А когато ми я донесоха изкъпана и повита, с бананова шапчица за първото кърмене ми се стори още по-красива.
Най-силното майчинско чувство обаче ми дойде с първото кърмене.
Както беше казал някой по-горе, не знаех дали ме вижда или не, но ме гледаше в очите, докато суче от мен и аз я гледах и преливах от щастие , не можех да повярвам , че има чак толкова прекрасно чувство.
Магия, истинска магия е да имаш бебе!!! Никога не съм подозирала, че ще изпитам такива майчински чувства. Бях съвсем друг човек преди. А това дете ме промени - и то положително!
На всеки пожелавам такава първа среща.
С първото ми дете всичко беше толкова непознато и странно. Нямаше го майчиното чувство. Когато ми го дадоха се чудих какво да го правя. Не бях хващала бебе с години. Никой от познатите ми нямаше бебе.
И аз се притеснявах дали някога ще го заобичам. Беше си съвсем чуждо човече. Но малко по малко си го обикнах и сега съм голям фен на бебетата и децата.
И аз се притеснявах дали някога ще го заобичам. Беше си съвсем чуждо човече. Но малко по малко си го обикнах и сега съм голям фен на бебетата и децата.