Първосигнално при попълването на документите писахме до 15 месеца, защото гледайки един репортаж по телевизията за дечица в институция даваха едно детенце на 4 години, здраво, което лежеше по цял ден, съответно разбирам, че персонала няма време да обърне внимание на всяко дете и да развива физическите и умствените му способности, или накратко притесняваше ни този дефицит в развитието да детето и възможността да се справим това сами, тъй като не мисля, че във Враца има подходящи специалисти, които да ни дадат насоки и да работят с нас. Евентуалната травма психологическа от дългия престой и срещи с други кандидат осиновители и връщание също са плюс в този ни избор.
Когато в петък по време на срещата социалния ни работник ни попита дали държим на тази възраст, отговорихме с да и тя ни каза няколко плюса на осиновяването на по-голямо дете. наясно съм, че работата на социалните работници е да помогнат на повече деца и колко по-малко хора осиновяват по-големи деца, но някои от доводите и са много добри. Децата на около 2-3 години разбират ситуацията, в която се намират, имат спомени от дома и разбират, че са осиновени, тоест търсенето на точните думи и точния момент да кажем, че детето е осиновено отпада, а това предполагам е бреме за всеки осиновител . Шансовете да станем по-скоро родители се увеличават, но това за нас не е толкова решаващо, или всъщност за мен е един голям плюс, защото изминалите 4 години борба ме изтормозиха доста. Тук отново ни изникна въпроса дали бихме наваксали липсата на внимание през тези 2-3 години.
Мислим, премисляме, но без необходимата информаци решението ни ще е доста трудно.
След тези дълги обяснения , ще се опитам да систематизирам въпростите си.
Ако сте осиновили детето на възраст над 2 години то осъзнава ли, че е осиновено? Ще трябва ли да му се напомня това? Дали не се опитва да забрави факта, че е осиновено и след време да се получи голям удар за него, когато му се припомни това? Има ли някакъв дефицит в развитието си и лесно ли наваксвате? Използвате ли помощ от специалисти?
надявам се, че въпросите ми не са прекалено лични и дано ме разберете правилно, не се опитвам да си избирам дете, искам да бъда достатъчно подготвена, че ще успеем да се српавим с това да помогнем на детето, без да го травмиро допълнително.