Чак сега виждам, че има три страници изписани по темата,а аз нямам много време ...
- Публикувана: 9 апр. 2007, 16:27 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2007, 21:51 ч.
Пак ще се срещнем след десет години...
Ама какви сте организирани. Подозирам, че няма да има организация за събиране на нашия клас. Аз също съм приятелка с момичетата, с които и тогава бях. От университета имам много по-хубави спомени, както и от времето 4-8клас. Съученичките ми народиха повече деца от колежките от университета - засега сме май само две, едната се подвизава също някъде из форума. Интересно е, че бяхме женски клас и около 7-8 години се раждаха само момчета, някои имат и по две. Аз с моята Яна разбих модела преди почти три години. Представям си колко весело ще е, ако се съберем и с децата, двама от тях май са в първи или втори клас вече.
Ами съучениците ми имат абитуриенти, че и студенти. Пък аз съм току що излязла от ясли 
Представям си колко весело ще е, ако се съберем и с децата,
двама от тях май са в първи или втори клас вече.
двама от тях май са в първи или втори клас вече.
Кви деца, бре, а кой ще се напива?!
Ходип на 15 години от завършване на гимназията. Бяхме само няколко човека от класа а класната беше вече починала. Приятно беше защото се събрахме само хора които се харесвахме и в училище. Кофти хората се бяха фръцнали за ресторанта, менюто и какво ли не още и бяха отказали да дойдат от което ние спечелихме ми се струва. Никой не се е изтъквал защото нямаше нито големи богаташи нито политици. Видяхме кой колко е остарял и си спомнихме младините.
ОТНАЧАЛО СЕ СЪБИРАХМЕ НА 5 г до 25-та годишнина а след това решихме да се събираме всяка година навремето имаше комсомолски секретари и аз бях една от тези и на мен се падна честа да ги събирам едната годишнина реших да я прескоча но не ме оставиха намира звъняха ми от цяла България /всички сме се пръснали/ много е приятно виждаш как всички външно са се променили а в очите им единствено грее онова пламъче което ви събира не бяхме от щурите класове но мисля че тогава винаги можехме да разчитаме един на друг сега нещата са по-различни всеки си има по някакъв проблем мъчим се да го прекрием но не винаги успяваме за мен тези срещи са много необходими подибряват тонуса и то за доста дълго време
10 годинки, егати
Със състудентите не се виждам - вярно, прекарвахме си доста забавно, но явно си е било за тогава. Поддържам връзка с двама-трима. Виж със съучениците е друга работа. Никога не сме имали нарочни срещи, на випуска или подобно - бяхме страхотен клас и въпреки че събиането става трудно - голяма част са извън България - с тях лятото се виждаме, с другите поне веднъж в месеца се запиваме и веселим, през останалото време се чуваме по телефони, скайпове и подобни. Както казва Касиди - не е нужна специална среща.
Ние не се събирахме в училище,камо ли сега 
или поне някои се виждат,но аз съм сред забравените
не че много ми е болно
или поне някои се виждат,но аз съм сред забравените
не че много ми е болно
Догодина правим 20 години от завършването. Бяхме девически клас 35 момичета. Една от нас роди на 17 г., друга почина на 23 г, две или три момичета са чужбина.
Събираме се на всеки пет години. И класната е винаги с нас, да е жива и здрава! МНого е хубаво, много е мило и малко тъжно, защото е ясно на всички, че вече не сме онези луди млади, но пък сме майки и дами.
Не съм пропускала събиране. Идват почти всички, някои с мъжете си, други соло, както се случи. Винаги става купон!
Събираме се на всеки пет години. И класната е винаги с нас, да е жива и здрава! МНого е хубаво, много е мило и малко тъжно, защото е ясно на всички, че вече не сме онези луди млади, но пък сме майки и дами.
Не съм пропускала събиране. Идват почти всички, някои с мъжете си, други соло, както се случи. Винаги става купон!
ОТНАЧАЛО СЕ СЪБИРАХМЕ НА 5 г до 25-та годишнина а след това решихме да се събираме всяка година навремето имаше комсомолски секретари и аз бях една от тези и на мен се падна честта да ги събирам едната годишнина реших да я прескоча но не ме оставиха намира звъняха ми от цяла България /всички сме се пръснали/ много е приятно виждаш как всички външно са се променили а в очите им единствено грее онова пламъче което ви събира не бяхме от щурите класове но мисля че тогава винаги можехме да разчитаме един на друг сега нещата са по-различни всеки си има по някакъв проблем мъчим се да го прекрием но не винаги успяваме за мен тези срещи са много необходими подибряват тонуса и то за доста дълго време