Детски стихотворения

От цветенца огърлица ще и дам
за този ден.
Нека всичките дечица
да направят като мен.

Аз така я знам втората част .

Момичета,аз се сетих как продължава стихотворението:
                                 
                                    8-ми МАРТ

                          8-ми март е ден на мама,
                          но какво да и даря?
                          Та за грижата голяма
                          аз да и благодаря.

                          Огърлица от шестици
                          ще и дам аз в този ден,
                          нека всички ученици
                          да направят като мен.

Аз го знаех по този начин.Но все пак ти благодаря Летисия

Аз  пък ще напиша едно четиристишие, което учи синът ми, а сега и щерката в детската ясла и  което ме докарва до такова умиление, че няма повече накъде:

Имам майчице ръчички, имам и краченца,
но от всичко най-обичам своите оченца!
С тях те виждам, мила МАМО, хубава, прекрасна!
Ти си мое слънце, МАМО и звездица ясна!


     

Ето малко и от мен:

***

На мама днес е празник, на мама днес е ден,
Аз зная най-обича латинки и невен!
Аз зная, аз зная - латинки и невен / 2

През март латинки няма, невенът не цъфти,
ала на листчето може букет да зацъфти!
Но може, но може букет да зацъфти/2

Тъй цветната картинка за мама ще е дар,
от малката й щерка букет за осми март!
На мама, на мама букет за осми март/2


Майчице

Майчице,мила моя
кажи ми теб се моля
що значи, мила мамо,
че теб обичам само

Щом мигна със очи си
пред мене вече ти си
и почвам да сънувам
как сладко те целувам

Песен на мама и нейното момиче

Весело зайче, котенце мило
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка- на моето рамо.
Можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашата мляко налива,
сресва косата ти в плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички-
мама се грижи за всичко.

Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича?
Как се превръща водата на пара?
И самолета с какво ли се кара?
Ами отвътре земята каква е?
- Мама попитай и ще узнаеш.

Ден ти не можеш да бъдеш без мама.
А подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш, и ще бродираш,
дългите плитки ще решиш самичка.
После - ще хвръкнеш и ти като птичка,
умна и силна, ще стигнеш далече-
можеш без майка си вече...

Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавачът...
Друго не трябва-три думички само:
"Добре съм, мамо!"

МАМА
Аз обичам мама
с обич най-голяма.
Тя ме е родила
тя ме е кърмила
песни ми е пяла
и ме е люляла.
На света едничка
тя е най-добричка.

Ето още едно

Благодаря ти, мамо!
(Асен Босев)

Благодаря ти, мамо,
за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд.

Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен.

За нежната закрила,
за кроткия ти глас,
за всичко, майко мила,
благодаря ти аз!

chockolina,
Благодаря ти за Песен на мама и нейното момиче
Знам я от моето детство, но не си спомнях началото. Знаеш ли кой я е написал?

Леко нетрадиционно стихче:

8-ми Март е ден на тати
и на двете му жени.
И на съседката отсреща,
дето братче ми роди!!!

   

Из бисерите на предаването:"Кой е по-по-най".

     
Шанка, сега защо зорлен ме караш душко да уча детето на глупости

За съжаление не знам от кого е стихотворението, но ми е едно от любимите! А сега се разплаквам като го чета и разбирам отлично как се чувства майка ми....

Разтърсих се из форумите и го открих в "Детски бисери..." Автор е Станка Пенчева.
ето линка: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=10536&highlight=%EF%E5%F2%E8%F7%EA%E8
Има и за татко и за бабка.

Тук с гордост ще ви споделя стихчетата на нашия тати, който ги написа за малкия Бобо

Приспивна

Спинкай, сине!
Спинкай, чедо!
Спинкай, мило ми дете!
Някой вънка
иска детко
от дом да те отведе.

От дом бащин,
мили синко,
по незнаен горски път,
гдето стари
баби Яги
на метлите си сноват.

Спинкай, сине!
Спинкай, чедо!
Спинкай, мило ми дете!
Mama тук е,
тате пази,
тате няма да даде.

Ти си слънце,
светлина си,
от любов си ти роден.
Мило мое,
малко бебче,
без теб не ще има ден.

Спинкай, сине!
Спинкай, чедо!
Спинкай, мило ми дете!
Здрав да си ми,
да порастнеш
умно, хубаво момче.


Моето коте

Моето пухкаво коте
много обича белите.
Със своите мънички нокти
смъква тапет от стените,
после на масата скача,
стъпва във пълна чиния,
обръща чаша след чаша -
мляко не мога да пия.
Слушай, мой котаране,
трябва ти да мируваш,
защото лошо ще стане -
ти на снега ще зимуваш.


Детски кът

Днеска станах много рано,
че ми беше обещано
с татко двамата да ходим
в Детски кът да се разходим.

Въртележки и колички,
аз обиколих ги всички.
Люлки всякакви, пързалки,
лодки в езерцата малки,
с кончетата в кръг препусках,
и на водно колело ме пускат.
Скутер карам като хала,
нямам никаква омала,
на пързалката висока
се изкачвам с пет, шест скока.
И не се страхувам вече -
влакче вози ме далече,
сам пътувам - трака-трака,
слушам песента на влака.

Ех, защо не дава мама
тъй по мъжки с татко двама
всеки ден да сме комбина,
вместо детската градина.


Щъркел

Щъркелът донесъл Верка,
каза ми го на ушенце.
Тя на леля ми е щерка,
нейно мамино детенце.
Носел в клюна си вързопче,
щъркел отдалеч летял
и увита като снопче,
той на мама и я дал.

Мен пък ме донесла мама,
щото нямали сме щъркел.
Тъй решили с татко двама
още щом като я зърнал.
Татко е обичал мама,
мама пък обича татко
и от таз любов голяма
се родило бебе сладко.

КАто се заговорихме за детски стихчета, реших да ви споделя едно, което страшно много ми харесва. Бимбото естествено само ми се смее мило като му го казвам, ама аз умирам от смях:
 и така :
               Отмъщение
Аз, като порасна, ще поканя гости.
Ще сервирам гозба от шаран без кости.
И когато стане веселба голяма,
ще повикам татко, ще повикам мама.
Ще накарам мама песен да изпее,
татко пък - да каже стихче подир нея.
Ако мойте гости ги похвалят "Бравооо!",
ще им щипна силно бузките тогава
и когато стане ама най-най-смешно,
спешно ще ги пратя в банята отсреща
зъбките да мият и след туй да лягат!
Точно тъй. Да лягат и да спят! ВЕД-НА-ГА!

Виктор Самуилов

Хей това Отмъщение ми хареса  

Bomboto, хахах-Отмъщението ми хареса.Моя син е на 3г,но като порасне още малко ще му го кажа да го научи.
 Хубави стихотворения момичета-БЛАГОДАРЯ ВИ,че откликнахте на темата,която поставих.
 Сега ще споделя с вас едни от любимите стихчета на сина ми.Тези бяха първите стихотворения,които научи,когато беше на 2г и 4мес.

"Имаме си теленце,с черничко носленце.
Щом се набозае-започва да си играе.
Мама вика:Ванее,туй теле ще стане
едра дойна крава и млекце ще дава."


И второто е:

" Пиле,пиле-аз те знам
искаш нещо да ти дам.
На ти житце да кълвеш,
та петле да порастеш."

Ето и от мен  

МАМО!
Искам, мамо, все тъй сладко
аз да те наричам,
та да видиш и познаеш
колко те обичам.

Искам да сплета ръчички,
пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно
тебе да обвия.

Искам, мамо, да те радвам,
цял ден да ти пея,
като слънчице с усмивки
светли да те грея.

Искам да си бъбря с тебе,
приказки да слушам,
в твоите прегръдки топли
вечер да се сгушвам.


ПИСЪМЦЕ ДО БАБКА
Мила моя бабке,

Как ли се започва писъмце, не зная,
и дали се свършва с точица накрая?

Как ли се нареждат буквите в редици -
всички да изглеждат като ученици!

Мила моя бабке, туй не било лесно,
бялата хартийка ми изглежда тясна.

Буквите изскачат вън от редовете,
колко непослушни днес са ми ръцете!

А на туй отгоре сърди се и мама:
бързала съм, дума, била съм припряна.

Буквите ми били смачкани и криви -
също като твоите сушени сливи.

А пък да ти пиша колко ми се иска,
чрез писмото, бабке, ставаш ми по-близка.

Сякаш, че те виждам на миндера свита,
кърпиш важно-важно, уж че си сърдита.

А да те погледна малко по-засмяно,
грабваш ме веднага на свойто коляно.

Много здраве, бабке, целува те сладко
в писъмцето кратко

внучката ти
Радка

Бодливко Мързеливко

Елите слънцето огря
с усмивката си кротка
и Ежко в старата гора
излезе на разходка.

Тревица тук,иглика там
в това приятно време
не иска Ежко да е сам
другарче ще си вземе!

Две катерички -скок подскок-
съгледа той на клон висок.
-Елате на разходка мили!
Чудесно слънце свети.
Защо в клонака сте се скрили?
Днес ,Ежко, сме заети.
Виж как работи се юнашки
хралупите метем с опашки!

Метете! - Ежко-Бежко рече.
- Ще ида да повикам мечо.
Но Мечо спал бе цяла зима
и Ежко го завари
да тупа с дрянов клон килима
и козяците стари.

По клонките
цвъртяха птички.
За Ежкова беда
те бяха весели,но всички
строяха си гнезда.

Дори и Заю дългоух
поседнал бе до трънка
да кърпи своя сив кожух
с една иглица тънка.

Погледна Ежко натъжен,
постла си меки листи,
па седна в пролетния ден
бодлите си да чисти.


"Буболечка пречка"

Сред гората на пътечка спряла черна Буболечка.
- Тука дом ще си направя - къща хубава и здрава! - рекла.
И ето че след два - три дена
къщата била стъкмена:
стълбище, балконче с чупка,
кръгъл покрив от черупка.
Влязла вътре Буболечката,
сложила дръвца на печката,
бобена чорбица куснала,
телевизора си пуснала.
Но отвънка забръмчал
лек автомобил и спрял.
Бръмбарът шофьор изскочил
и към къщата посочил:
- Кой на пътя ми се пречка?
Звяр ли или буболечка?
Буболечката от прага
му размахала тояга:
- Брей, че е нахален тоя!
Назад! Пътеката е моя!
Бръмбърт от яд посърнал
и на заден ход се върнал.
Подир него отдалече
се задало малко Мече,
летните си кънки вързало -
за игра в гората бързало.
- Кой е преградил пътечката?
- Аз! - излязла Буболечката. -
Да се махаш, че не знам -
може и да те изям!
Разтреперало се Мечето
и избягало далече то.
На пътеката, обаче,
спрели още минувачи:
с две каручки, с три файтона,
с осем тежки камиона.
Спрели не да си починат -
нямало отгде да минат.
А направо към къщурката
втурнала се костенурката.
На света живяла тя
повече от сто лета.
Оглушала, ослепяла -
нито чула, ни видяла -
през кащурката преминала,
до основите я сринала.
Закрещяла Буболечката:
- Падна на гърба ми печката,
телевизорът ми гръмна,
жива няма да осъмна!
Рекли всички разядосани:
- Тия жалби за какво са ни?
Ти на пътя ни седиш -
трябва да се извиниш!
Всичко станало й ясно -
хванали са я на тясно.
Нямало къде да шава,
почнала да обещава:
- Много съм виновна, знам!
Честна дума ще ви дам:
обещавам да съм вече
най-доброто Буболече!
Не излъгала. Успяла -
думата си удържала!



Пиленцата как си църкат:
Цър, цър, цър, цър.
Пиленцата как си хвъркат:
хвър, хвър, хвър, хвър.
Как на слънце се припичат?
Тъй - с разперени крилца.
При дъждец какво обичат?
Крият човка под крилца.
А дали кълват трошици?
Да - клъв, клъв, клъв.
Ами гонят ли мушици?
Да - със скок ей такъв.
От орела как се крият?
Крий, крий, крий, крий
А водица как ли пият?
Пий, пий, пий, пий
Пиленца по двора църкат -
Цър, цър, цър, цър.
И с разперени крилца си хвъркат -
хвър, хвър, хвър, хвър.

Мама има празник,
ще зарадвам мама.
С малко, бяло цвете
с обич най голяма!
Това стихче го дадоха от яслата на синчето да го научи за 8-ми март  

Стихче за най-малките:

Ежко във гората
днеска не играй.
Болен във кревата
охка,пие чай.
Тичал е юнака
и се изпотил.
После без да чака
той вода е пил.

Ето още едно за най-малките. Дъщеря ми много го харесваше като по-малка и почти го знае наизуст:
 
Над гората сняг вали,
Зайо гърло го боли.
И сега лежи в леглото,
нека да лежи, защото,
вчера както си играл,
цяла шепа сняг изял.

Ето и от мен две стихчета за най-малките :

Жабче пие хапче
Болно ли е жабчето?
И горчи ли хапчето?
Нито е горчиво,
нито е парливо
То е сладко хапче
за послушно жабче

 


Две гъбки без зъбки,
със шапки на капки
вървели и спрели, защото видели
две гъбки без зъбки
със шапки на капки,
които се спрели защото видели
две гъбки... .......

...и така до без край, това по-скоро е стихче- залъгалка.

Чета, това за буболечката откога го търся!!! Мерси!