Детски стихотворения

Bomboto, хахах-Отмъщението ми хареса.Моя син е на 3г,но като порасне още малко ще му го кажа да го научи.
 Хубави стихотворения момичета-БЛАГОДАРЯ ВИ,че откликнахте на темата,която поставих.
 Сега ще споделя с вас едни от любимите стихчета на сина ми.Тези бяха първите стихотворения,които научи,когато беше на 2г и 4мес.

"Имаме си теленце,с черничко носленце.
Щом се набозае-започва да си играе.
Мама вика:Ванее,туй теле ще стане
едра дойна крава и млекце ще дава."


И второто е:

" Пиле,пиле-аз те знам
искаш нещо да ти дам.
На ти житце да кълвеш,
та петле да порастеш."

Ето и от мен  

МАМО!
Искам, мамо, все тъй сладко
аз да те наричам,
та да видиш и познаеш
колко те обичам.

Искам да сплета ръчички,
пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно
тебе да обвия.

Искам, мамо, да те радвам,
цял ден да ти пея,
като слънчице с усмивки
светли да те грея.

Искам да си бъбря с тебе,
приказки да слушам,
в твоите прегръдки топли
вечер да се сгушвам.


ПИСЪМЦЕ ДО БАБКА
Мила моя бабке,

Как ли се започва писъмце, не зная,
и дали се свършва с точица накрая?

Как ли се нареждат буквите в редици -
всички да изглеждат като ученици!

Мила моя бабке, туй не било лесно,
бялата хартийка ми изглежда тясна.

Буквите изскачат вън от редовете,
колко непослушни днес са ми ръцете!

А на туй отгоре сърди се и мама:
бързала съм, дума, била съм припряна.

Буквите ми били смачкани и криви -
също като твоите сушени сливи.

А пък да ти пиша колко ми се иска,
чрез писмото, бабке, ставаш ми по-близка.

Сякаш, че те виждам на миндера свита,
кърпиш важно-важно, уж че си сърдита.

А да те погледна малко по-засмяно,
грабваш ме веднага на свойто коляно.

Много здраве, бабке, целува те сладко
в писъмцето кратко

внучката ти
Радка

Бодливко Мързеливко

Елите слънцето огря
с усмивката си кротка
и Ежко в старата гора
излезе на разходка.

Тревица тук,иглика там
в това приятно време
не иска Ежко да е сам
другарче ще си вземе!

Две катерички -скок подскок-
съгледа той на клон висок.
-Елате на разходка мили!
Чудесно слънце свети.
Защо в клонака сте се скрили?
Днес ,Ежко, сме заети.
Виж как работи се юнашки
хралупите метем с опашки!

Метете! - Ежко-Бежко рече.
- Ще ида да повикам мечо.
Но Мечо спал бе цяла зима
и Ежко го завари
да тупа с дрянов клон килима
и козяците стари.

По клонките
цвъртяха птички.
За Ежкова беда
те бяха весели,но всички
строяха си гнезда.

Дори и Заю дългоух
поседнал бе до трънка
да кърпи своя сив кожух
с една иглица тънка.

Погледна Ежко натъжен,
постла си меки листи,
па седна в пролетния ден
бодлите си да чисти.


"Буболечка пречка"

Сред гората на пътечка спряла черна Буболечка.
- Тука дом ще си направя - къща хубава и здрава! - рекла.
И ето че след два - три дена
къщата била стъкмена:
стълбище, балконче с чупка,
кръгъл покрив от черупка.
Влязла вътре Буболечката,
сложила дръвца на печката,
бобена чорбица куснала,
телевизора си пуснала.
Но отвънка забръмчал
лек автомобил и спрял.
Бръмбарът шофьор изскочил
и към къщата посочил:
- Кой на пътя ми се пречка?
Звяр ли или буболечка?
Буболечката от прага
му размахала тояга:
- Брей, че е нахален тоя!
Назад! Пътеката е моя!
Бръмбърт от яд посърнал
и на заден ход се върнал.
Подир него отдалече
се задало малко Мече,
летните си кънки вързало -
за игра в гората бързало.
- Кой е преградил пътечката?
- Аз! - излязла Буболечката. -
Да се махаш, че не знам -
може и да те изям!
Разтреперало се Мечето
и избягало далече то.
На пътеката, обаче,
спрели още минувачи:
с две каручки, с три файтона,
с осем тежки камиона.
Спрели не да си починат -
нямало отгде да минат.
А направо към къщурката
втурнала се костенурката.
На света живяла тя
повече от сто лета.
Оглушала, ослепяла -
нито чула, ни видяла -
през кащурката преминала,
до основите я сринала.
Закрещяла Буболечката:
- Падна на гърба ми печката,
телевизорът ми гръмна,
жива няма да осъмна!
Рекли всички разядосани:
- Тия жалби за какво са ни?
Ти на пътя ни седиш -
трябва да се извиниш!
Всичко станало й ясно -
хванали са я на тясно.
Нямало къде да шава,
почнала да обещава:
- Много съм виновна, знам!
Честна дума ще ви дам:
обещавам да съм вече
най-доброто Буболече!
Не излъгала. Успяла -
думата си удържала!



Пиленцата как си църкат:
Цър, цър, цър, цър.
Пиленцата как си хвъркат:
хвър, хвър, хвър, хвър.
Как на слънце се припичат?
Тъй - с разперени крилца.
При дъждец какво обичат?
Крият човка под крилца.
А дали кълват трошици?
Да - клъв, клъв, клъв.
Ами гонят ли мушици?
Да - със скок ей такъв.
От орела как се крият?
Крий, крий, крий, крий
А водица как ли пият?
Пий, пий, пий, пий
Пиленца по двора църкат -
Цър, цър, цър, цър.
И с разперени крилца си хвъркат -
хвър, хвър, хвър, хвър.

Мама има празник,
ще зарадвам мама.
С малко, бяло цвете
с обич най голяма!
Това стихче го дадоха от яслата на синчето да го научи за 8-ми март  

Стихче за най-малките:

Ежко във гората
днеска не играй.
Болен във кревата
охка,пие чай.
Тичал е юнака
и се изпотил.
После без да чака
той вода е пил.

Ето още едно за най-малките. Дъщеря ми много го харесваше като по-малка и почти го знае наизуст:
 
Над гората сняг вали,
Зайо гърло го боли.
И сега лежи в леглото,
нека да лежи, защото,
вчера както си играл,
цяла шепа сняг изял.

Ето и от мен две стихчета за най-малките :

Жабче пие хапче
Болно ли е жабчето?
И горчи ли хапчето?
Нито е горчиво,
нито е парливо
То е сладко хапче
за послушно жабче

 


Две гъбки без зъбки,
със шапки на капки
вървели и спрели, защото видели
две гъбки без зъбки
със шапки на капки,
които се спрели защото видели
две гъбки... .......

...и така до без край, това по-скоро е стихче- залъгалка.

Чета, това за буболечката откога го търся!!! Мерси!