- Публикувана: 10 апр. 2007, 12:15 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2007, 07:50 ч.
Биете ли децата си
И в предишната тема казах НЕ и в тази така съм отговорила!
Много сте ми сладки с деца на 1 г. Че кой нормален човек ще набие бебе.
И в предишната тема казах НЕ и в тази така съм отговорила!
Много сте ми сладки с деца на 1 г. Че кой нормален човек ще набие бебе.
И аз това щях да попитам. Обикновено вбесяващи са не постъпките, а думите на непокорния човек.
Шамарила съм ги, но вече ме мързи - един от плюсовете на късното майчинство.
Ами и аз това му викам: "Да ти хвърля един як бой, душко, пък после ще си избереш - бой или да не гледаш детско днес". 
И аз си мисля, че мълчанието е по-кофти от боя. Въобще, сърденето с часове, неговоренето и пр. похвати са по-травмиращи и мисля, че децата трудно схващат това като наказание. Това си е жив тормоз.
П.П. Аз като го накажа без детско (и без това на ден му се полага около час максимум) удрям два заека - хем не се кьорави през ДВД-то, хем сяда и "чете" книги, или си рисува, или си играем и учим.
И аз си мисля, че мълчанието е по-кофти от боя. Въобще, сърденето с часове, неговоренето и пр. похвати са по-травмиращи и мисля, че децата трудно схващат това като наказание. Това си е жив тормоз.
П.П. Аз като го накажа без детско (и без това на ден му се полага около час максимум) удрям два заека - хем не се кьорави през ДВД-то, хем сяда и "чете" книги, или си рисува, или си играем и учим.
И в предишната тема казах НЕ и в тази така съм отговорила!
Много сте ми сладки с деца на 1 г. Че кой нормален човек ще набие бебе.
И аз това щях да попитам. Обикновено вбесяващи са не постъпките, а думите на непокорния човек.
Майки пляскат дори по-малки деца, защото много плачели 
Не ме карайте да търся теми и да цитирам постинги... Много теми за насилие станаха.
Много не си признават.
Аз си признах. Удряла съм. Но не бия.
Много не си признават.
Аз си признах. Удряла съм. Но не бия.
Аз пък съм забелязала, че в България поговорката: "Бий дупенце, за да не биеш дупище" е винаги в сила. Метод на възпитание...
Никъде не съм видяла в Германия, Канада, както и други страни сигурно или Франция, където съм преподавала на деца, родителите им да си позволяват да ги бият. Нито децата са споделяли подобни преживявания.
Нагледала съм се как децата буквално лазят по нервите на майките си, които търпеливо или по-скоро не им обръщат внимание и глезоренето на детето спира. Това в чужбина.
Нагледала съм се също така и на деца, които биват ошамаросвани, просто защото са казали, че им се пишка или че са си загубили някъде по пътя мечето... И то деца на по 3 - 5 годинки... Това по нашите улици...
Близка приятелка, омъжена в Канада, разказваше, как по парковете пъплят бабета-шпиони на Социалните служби и следят коя майка се държи лошо към децата си и после пишели докладни и току виж някой ден могат да ти звъннат от Соц. службите да те оценяват що за майка си... Така могат и да ти отнемат детето и родителските права, водят съдебни дела, доказваш се като родител... Та приятелката ми повтаряла на децата си на български език: "Почакайте като си идем на лято в България, как ще ви набия едно хубаво!"
Никъде не съм видяла в Германия, Канада, както и други страни сигурно или Франция, където съм преподавала на деца, родителите им да си позволяват да ги бият. Нито децата са споделяли подобни преживявания.
Нагледала съм се как децата буквално лазят по нервите на майките си, които търпеливо или по-скоро не им обръщат внимание и глезоренето на детето спира. Това в чужбина.
Нагледала съм се също така и на деца, които биват ошамаросвани, просто защото са казали, че им се пишка или че са си загубили някъде по пътя мечето... И то деца на по 3 - 5 годинки... Това по нашите улици...
Близка приятелка, омъжена в Канада, разказваше, как по парковете пъплят бабета-шпиони на Социалните служби и следят коя майка се държи лошо към децата си и после пишели докладни и току виж някой ден могат да ти звъннат от Соц. службите да те оценяват що за майка си... Така могат и да ти отнемат детето и родителските права, водят съдебни дела, доказваш се като родител... Та приятелката ми повтаряла на децата си на български език: "Почакайте като си идем на лято в България, как ще ви набия едно хубаво!"
"Да ти хвърля един як бой, душко, пък после ще си избереш - бой или да не гледаш детско днес".
Виждал е човекът, знае - 1-2 шамара по дупето и толкоз.
Пляскала съм я през ръцете, като по-малка, когато си ги е навирала мръсни в устата. Друг бой не е яла. Което не попречи и на мен, като на Василиса, да ми висне ченето. Ще ходим на гости, девойката - докарана, сресана, нещо се дъни. Предлагам й да си избере сама наказание и чувам: "Може ли да ме набиеш, вместо да ми забраниш телевизията, ама след гостито, че да не се преобличам и да не ме решиш пак." Сигурно си е представяла, че ще я емна с шутове и шамари по пода или ще я размятам из къщи за плитките. 
