бебка е в кувиоз- как да чакам?

  • 5 843
  • 93
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 3 432
Ще се оправи! Бъди силна и се моли, ние сме с теб! baby_neutral

# 31
  • Мнения: 27 524
Ох, съжалявам за тежкото изпитание. Прегръщам те и стискам палци всичко скоро да се оправи. Не знам как да ти помогна. Тук в болниците майките си имат стая на етажа и спят там, но 24 часа в денонощието им е позволено да клечат, седят, лежат или висят около, под и над кувьоза. Така поне гледат и се молят до детенцето си. Пак е тежко, даже много, толкова миниатюрни душички и как се борят... и аз ходех да ги гледам непрекъснато, толкова са силни. И твоето бебче ще бъде, кураж заради него, нямаш друг избор  Hug

# 32
  • Русе
  • Мнения: 2 354
Стискам палци скоро да си гушкаш бебка вкъщи  Praynig

# 33
  • Мнения: 306
ох,миличка ще се молим за бебчето ти и вярвай,че ще се оправи,ще видиш Praynig Hug

# 34
  • Мнения: 486
Роди се 1200 kg. 37 sm.Сега не я мерят и не знам колко тежи.Вчера ни казаха че е по-добре, новият антибиотик и влияе добре.Днес чакаме да и направят снимка на белия дроб и да кажат дали има разсейки.Не смея да се зарадвам на добрите новини.
Благодаря ви за подкрепата

# 35
  • София
  • Мнения: 368
От все сърце ти желая на теб кураж и смелост, а на малкото момиченце сили и борбеност, за да може скоро всички да бъдете заедно и да се радвате на най-хубавите мигове заедно!!! СТискам палци! Мисли си само за нея, само хубави неща, и дано всичко се нареди по-скоро!  Heart Eyes

# 36
  • София
  • Мнения: 5 079
Кураж, мисли позитивно!
 Praynig Praynig Praynig

# 37
  • Мнения: 664
Спомням си темата ти за високото кръвно в Здравния Sad
Ще се моля бебето ти бързо де се оправи и скоро да може да диша и само!

# 38
  • Мнения: 1 098
Мила Zoia_Alex , моля се за вас! Пиши ни, когато имате новини. С вас сме! Hug

# 39
  • Мнения: 2 908
Здравей!
Аз ще ти дам съвет-ние се родихме в 38г.с.с тежки белодробни проблеми,тежащи 2.100кг,43см.Беше в кувиоз 1 месец,защото първите 2 седмици не искаше да започне да се храни.Аз психясвах че това дете ще умре като не се храни-питах куцо и сакато дали от това ще стане човек,защото ръчичките и крачетата и бяха като 2 клечки-не бях виждала наживо такова бебе.
Усмихни се и бъди силна-аз плаках много,много,и ти казвам от опит-няма нужда-ще се оправи бебето,ще го гушнеш и от клечките ще станат едни много хубави краченца с хубави месценца LaughingТя беше с пневмония,беше под кислородна палатка,беше с 1000 маркуча по ръцете и краката,по главата-само майка която не е минала през това не знае как се чувстваш Hug
Завиждах и все още завиждам на всички майки на доносени бебета-и все се питам защо аз не бях такава-и не мога да намеря отговор-сега единствено все още това ме тормози-нищо друго-в момента моето детенце настигна другите на ръст и килца,хапва като не видяла,няма алергии никакви(поне за сега),и няма проблеми с очичките както се притеснявах.Дано така да е занапред.
И аз не вярвах че ще стане на човек,и ти не вярваш-но ще стане!!!!! Wink
И да добавя:бебето ми беше в кувиоз в друг град-в нашият няма кувиози-пътувах  да давам кърма,и тръпнех да я видя.Да е в твоя град е малко по-добре-поне знаеш че е наблизо.И на мен не ми даваха да я виждам всеки ден-било стерилно помещение-пък на бащата въобще не му дадоха да я види #2gunfire
1.200 не е никак малко-особено че си в София-там имат големи потенциали-според мен не се притеснявай.

Последна редакция: ср, 11 апр 2007, 12:25 от афродита

# 40
  • Мнения: X
Всичко ще е наред! Моя син не е бил в кувиоз, нито пък имам познато такова дете за да знам точно за какво става дума, но и аз преживях период в който страшно много се страхувах за детето си. Болката сигурно е еднакво силна! Искам да ти кажа да се опиташ да повярваш в добрия изход на нещата, ние ще се страхуваме винаги, защото майките са такива! В такива моменти всички сме много черногледи, знам го, но също знам че приказката:" Не дърпай дявола з аопашката" е много вярна! Така че, мисли позитивно, иди в болницата и се помоли да те пуснат през стъклото поне да видиш малката. Знам, че има правила но......да си в неведение е отвратително. Ти сама казваш, че ако бебето е достатъчно добре, родителите ходят веднъж седмично. значи - то е добре! Каваш, че състоянието му се подобрява и антибиотика му действа много хубаво - което е прекрасно! Всичко се оправя постепенно, виждаш ли! Бъди силна, ще се моля всичко да е наред. Пиши какво става, защото всички ще искаме да разберем бързо ли се възстановява малката принцеса. Успех и късмет! Hug

# 41
  • Мнения: 1 416
Мила Зоя,
Аз имах прееклампсия и също извадиха дъщеря ми по-рано. За късмет, Маргарита не беше в кувьоз. Но разбирам какво преживяваш...
Моля се детето ти да се пребори и скоро да диша самичка. Вярвай! Всичко ще бъде наред - сигурна съм и ти го желая от все сърце...  Praynig

# 42
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 371
ох,миличка ще се молим за бебчето ти и вярвай,че ще се оправи,ще видиш Praynig Hug
И аз съм сигурна,че ще се оправи!

# 43
  • Мнения: 630
Здравей миличка. Знам какво чувстваш, но не знам как да те успокоя. Моето бебе беше в кувьоз, макар че се роди след една безпроблемна бременност, планирано секцио без усложнения 6 дни преди термин и на излизане от реанимация ме посрещнаха с думите, че е в кувьоз. Плаках през цялото време, защото никой не можа да ми даде отговор какво точно се е случило, за да е там. За съжаление аз не мога да кажа, че сме преживели ужаса по някакъв начин.  9 месеца след раждането я водихме по какви ли не прегледи и изследвания, все още не можем да се зарадваме без притеснение. Уж няма нищо притеснително, но я проследяваме и всеки преглед води след себе си друг и така. Не знам дали това ще ти помогне, но една лекарка изказа следното становище: при недоносените бебета било доста по-лесно да се предвиди какво би могло да се очаква, пък моята била съвсем доносена и било по-трудно.
Всеки път когато я видиш й казвай колко много я обичаш, колко много мислите за нея и как я чакате вкъщи. Аз така правех и не спирах да се моля и все още се моля всяка вечер детето ми да е добре. Стискам палци и твоето да се оправи.

# 44
  • Мнения: 80
Докато четях се разплаках. Сина ми спи в кошарката и постоянно се обръщах да го гледам,а от очите ми сълзи. Напълно ти съчувствам. Силно искам детенцето ти да се оправи. Пожелавам ти от сърце скоро да си я приберете в къщи,да се храни добре,да порасне и да й пуснеш снимки във форума.  Simple Smile
Успех и бъди силна заради дъщеря си,тя има най-много нужда от теб

Общи условия

Активация на акаунт