Сега като се замисля, не съм виждала мъжа ми да плаче. 
Въпрос на емоционалност ли е?Не знам..
Въпрос на емоционалност ли е?Не знам.. - Публикувана: 10 апр. 2007, 16:16 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2007, 21:53 ч.
Мъжете и сълзите
Виждала съм много познати мъже да плачат-и бивши гаджета,и мъжът ми и баща ми.
Не го приемам за слабост,напротив...човещина е.Странни са ми такива,които мислят,4е е не е мъжка постъпка един мъж да пролее сълза за нещо.Можеби по мъжки е да шибнеш някой шамар на някоя жена,която те е ядосала-казвам го по повод на това,4е имах гадже ,което като нямаше как да ме надприказва,ме биеше и след това ревеше пове4е от мен
,а като го питам-Защо,бе?А той ревял защото ме оби4ал,и го било страх да не ме изгуби.Абсолютен кукумицин. 
Не го приемам за слабост,напротив...човещина е.Странни са ми такива,които мислят,4е е не е мъжка постъпка един мъж да пролее сълза за нещо.Можеби по мъжки е да шибнеш някой шамар на някоя жена,която те е ядосала-казвам го по повод на това,4е имах гадже ,което като нямаше как да ме надприказва,ме биеше и след това ревеше пове4е от мен
,а като го питам-Защо,бе?А той ревял защото ме оби4ал,и го било страх да не ме изгуби.Абсолютен кукумицин. 
За пръв път видях наскоро мъжа ми да плаче, защото се налага да заминем с детето в друг град за няколко месеца и той е разбита. Реагирах като го прегърнах.Сърцето ми се свива при всяка негова сълза.От моите сълзи не ме боли толкова, колкото от неговите.Просто наистина е някак различно, когато плаче мъж.Трябва наистина много да го боли, за да се разплаче.А иначе баща ми плаче много.Но това е от възрастта, някак станал е много емоционален.Плака и на сватбата ми и като се роди малката, още повече че тя се роди на неговия рожден ден.Просто е страховито-трогателна такава картинка и не мога да опиша какви чувства ме обземат.
Моят мъж си плаче 
. Не редовно, но от време на време. Голяма картинка сме- плачем задружно- на филми, на случки като от "такъв е живота", от радост някой път 
...Когато почина дядо му цяла нощ ми плака в ръцете. Когато се женихме и поздравиха брат му/а той беше на плаване и го нямаше/ плака през целия танц, пред всички. Аз през по- голямата част от съзнателният си живот съм си търсила мъж, който да не се смущава от емоциите си и много се радвам, че го намерих 
.
п.с. баща ми е същия...
. Не редовно, но от време на време. Голяма картинка сме- плачем задружно- на филми, на случки като от "такъв е живота", от радост някой път ...Когато почина дядо му цяла нощ ми плака в ръцете. Когато се женихме и поздравиха брат му/а той беше на плаване и го нямаше/ плака през целия танц, пред всички. Аз през по- голямата част от съзнателният си живот съм си търсила мъж, който да не се смущава от емоциите си и много се радвам, че го намерих .п.с. баща ми е същия...
Само 2 пъти съм виждала мъжа ми да плаче, и то не точно плач, а сълзи в очите за кратко.Баща ми също толкова някъде.Гледката наистина ме срази и също ми идеше да ревна-просто не съм свикнала да гледам мъж да плаче(няма нищо лошо в това разбира се)Всъшност ,когото и да видя да плаче, било то мъж или жена, ми става мъчно и ми се насълзяват очите. 
Не съм виждала мъжа ми да плаче - само веднъж му се насълзиха очите, при един скандал преди време между двамата. Баща ми плаче доста повече - на погребения на близък човек, дори му се насълзяват очите като види някоя по-покъртителна "картинка" - например: болно от рак дете ( и изобщо хора, които изпитват силна болка), сакато коте и т.н.
Но според мен силата на мъжа не се измерва с това колко често той плаче или не плаче. Даже напротив. Това че един мъж плаче просто означава, че е по-чувствителен, а не че е по-слаб. Понякога даже се дразня някой като каже - "Моят мъж е силен - той не плаче", или пък когато някои родители учат синовете си: "Какво си се разплакал като жена? Я се стегни? Нали си мъж?"
Но според мен силата на мъжа не се измерва с това колко често той плаче или не плаче. Даже напротив. Това че един мъж плаче просто означава, че е по-чувствителен, а не че е по-слаб. Понякога даже се дразня някой като каже - "Моят мъж е силен - той не плаче", или пък когато някои родители учат синовете си: "Какво си се разплакал като жена? Я се стегни? Нали си мъж?"
Мъжа ми е плакал един път пред мен-когато след като се роди голямата ни дъщеря,ни казаха,че тя няма да оживее .Тогава плакахме двамата-за нея,за себе си,за живота ни.Когато обаче тя се пребори ,щастието ни беше неописуемо.Дано не ни се налага да плачем повече.
Аз си плача редовно
,поне по няколко пъти на ден,така се "пречиствам" .
.Тогава плакахме двамата-за нея,за себе си,за живота ни.Когато обаче тя се пребори ,щастието ни беше неописуемо.Дано не ни се налага да плачем повече.Аз си плача редовно
,поне по няколко пъти на ден,така се "пречиствам" .
Била съм свидетел до сега на сълзи от щастие, дано не се сблъсквам често със сълзите от мъка. 
Съпруга ми за 7 години никога не го бях виждала да плаче. След като се оженихме вечерта след купона се разплака, не спираше да повтаря колко е щастлив, тогава си поплакахме и двамата като се целувахме и прегръщахме. 
Втория път когато го видях беше, когато се роди дъщеря ни ... галеше ме по главата и леко "хлипаше" в родилната зала. 
Баща ми, също го видях да плаче на сватбата ми.
Съпруга ми за 7 години никога не го бях виждала да плаче. След като се оженихме вечерта след купона се разплака
, не спираше да повтаря колко е щастлив, тогава си поплакахме и двамата като се целувахме и прегръщахме. Втория път когато го видях беше, когато се роди дъщеря ни ... галеше ме по главата и леко "хлипаше" в родилната зала. Баща ми, също го видях да плаче на сватбата ми.
Моите мъже (съпруг и тате) плачат рядко и, според наблюденията ми, от безсилие. Когато се случва нещо, което те не могат да оправят. За тях е важно да контролират ситуацията (и го правят) и когато се случи неприятност, която не могат да предотвратят, се предават. Преди години той седеше на леглото и плачеше с глас и едри, крокодилски сълзи. Никога няма да забравя. Не можех нищо да направя. Стоях като парализилана и само гледах. (За това пуснах темата де) Той се тресе, а ти не можеш да помогнеш. Някакси не можеш да бъдеш съпричастна. Можеш да си страдаш паралелно с него, но не и заедно.
Моят мъж не е от сдържаните и корави типове Виждала съм го няколко пъти да плаче, много криво ми става, но рядко се разплаквам и аз. Аз просто не мога да плача 
Само за кратко по време на бременността и малко след нея бях станала една такава ревла, иначе въобще не стигам до там. Предполагам, че си е до човек
Виждала съм го няколко пъти да плаче, много криво ми става, но рядко се разплаквам и аз. Аз просто не мога да плача Само за кратко по време на бременността и малко след нея бях станала една такава ревла, иначе въобще не стигам до там. Предполагам, че си е до човек 