извинявай, не искам да разпитвам лично, но все пак - открихте ли някакъв проблем или по-скоро нещата са комплексни и дали детенцето ти е по-специално?
надявам се няма да се обидиш на въпросите ми - просто ми е не толкова интересно корлкото важно дали такова решетие на пробмеа за детето е в резултата на някакъв силен стрес и голям инцидент или се натрупват негативи и изведнъж се отключват?
както и дали детенцето ти има някакви проблеми или не
благодаря ти
Когато се роди ние все още бяхме студенти, а освен това моя съпруг работеше.
Предполагам, че ти става ясно колко време сме имали за игра с детето.
Аз учих докъто синът ми спеше, а докъто е буден гледах да си свърша домашните ангажименти като му разказвах как слагам дрехите в пералнята, как гладя ризите на баща му или неговите дрешки, или пък как се готви съответното ядене и т.н.
Беше забранено на бабите да го взимат на ръце когато плаче, поради опасенията ни, че ще се превърне в навик да търси контакт с нас, чрез плач.
Е, не беше лесно, защото в началото когато бебето плачеше в неговата стая само`, аз в друга -също плачех.
Вярно, че стана много самостоятелен, което не е особено характерно за момчетата, вярно, че от бебе заспиваше сам (знаеше, че когато лампата е загасена-време е за сън) и много други плюсове, но наравно с тях започнаха да се появяват, естествено и страничните последствия, като тези, които описах по-горе. Тогава ние се съвзехме и започнахме да търсим начини да оправяме бъркотията, която сами бяхме забъркали.
Искам, обаче да подчертая, че моето дете не е виждало призраци, чудовища или др. страшни неща, което може би опрости донякъде задачата ни.
Това е .
: